Р Е Ш Е Н И Е
С., 04.04.2011 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета
година, в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Желявска
при секретаря В.Х.,
като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 1016 по описа за
Предявен е иск от Р.И.К.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.Т. *** срещу „Б.**” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Д.” № *, представлявано от управителя П.Н.К.
с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен сключения на
08.09.2005 г. предварителен договор за
прехвърляне на недвижими имоти, представляващи гараж
№ 35, находящ се в гр. С., СО –
район Л., на сутеренен етаж в сградата на улица „Р.П.” № 1, 1 „а”, 3, 5, със
застроена площ от 28,02 кв.м.; при граници: проход към гаражи, гараж № 36,
гараж № 34, заедно с 0,34 % идеални части от общите на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялата площ от 1**6
кв.м., състоящо УПИ – VІ – 139, 140, 141, 142, по плана на гр. С., местност „Д.С.”,
при съседи: ул. „Р.П.”, УПИ VІІІ – 138, УПИ ІХ – 153, 154, УПИ ХІ – 150, 151,
152, УПИ ІV – 143, 144, както и гараж
№ 36, находящ се в гр. С., СО – район Л., на сутеренен етаж в сградата
на улица „Р.П.” № 1, 1 „а”, 3, 5, със застроена площ от 20,67 кв.м. при
граници: проход към гаражи, гараж № 37, гараж № 25, заедно с 0,25 % идеални
части от общите на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху
което е построена сградата, цялата площ от 1**6 кв.м., съставляващо УПИ – VІ –
139, 140, 141, 142, от квартал 3 „А”, по плана на гр. С., местност „Д.С.”, при
съседи: ул. „Р.П.”, УПИ VІІІ – 138, УПИ ІХ – 153, 154, УПИ ХІ – 150, 151, 152,
УПИ ІV – 143, 144, със всички произтичащи от това законови последици.
Ищецът поддържа предявените искове. В исковата молба заявява, че на 08.09.2005 г.
сключил предварителен договор с ответника за покупко – продажба на гаражи №
34,35,36, находящи се процесния урегулиран поземлен имот. Сочи, че впоследствие
се споразумял с ответника предмет на договора да останат само гаражи № 35 и 36,
като се уговорили, че цената на обектите ще бъде общо 11 000 евро. Ищецът
твърди, че се уговорил с ответника нотариалното прехвърляне да бъде осъществено
на 27.09.2007 г. в 13,30 ч. Поддържа, че в уговорения час не се явил
представител на ответника, поради което се свързал с управителя на ответното
дружество, който от своя страна обяснил, че продажната цена е била увеличена с
6 000 лв.
Ответникът оспорва
предявения иск. Сочи, че в дружеството не са постъпвали сумите, посочени в
представените от ищеца три броя квитанции, като същите не били подписани от представител
на „Б. **” ООД.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 08.09.2005 г.
ищецът е сключил с ответното дружество предварителен договор за покупко –
продажаба на недвижими имоти гаражи № 34,35 и 36, находящ се в гр. С., СО –
район Л., на сутеренен етаж в сградата на улица „Р.П.” № 1, 1 „а”, 3, 5.
Уговорената цена е по 5500 евро за всеки от гаражите, или общо 16 500
евро, която следва да се плати поетапно – 40 % при сключване на договора, 40%
при издаването на Акт 14 и 20 % при издаването на Акт 15. При заплащане на 100
% от сумата, продавачът се задължава да прехвърли на купувача правото на строеж
върху процесните обекти. В представения предварителен договор е задраскан
абзаца, описващ първия обект, който следва да бъде прехвърлен. Ищецът е
представил и 3 броя квитанции за платени суми. В разписките като получател е
посочен ответника „Б. **” ООД, положен е и печат на дружеството, както и подписи
под „главен счетоводител”. На първата разписка липсва дата и на същата е
отбелязана сумата от 11 735 лв., а останалите са дата съответно 07.09.2005
г. и 08.09.2005 г. и са за 5000 лв. всяка.
По реда на чл. 114 от ГПК /отм./ управителят на ответното дружество П. К. е бил задължен да отговори
на поставени от ищцовата страна въпроси. К. зявява, че не знае да е имало
уговорен ден и час за сключване на окончателен договор с ищеца за гаражи 35 и
36 в процесния имот при нотариус Т..
От страна на ищеца са
разпитани свидетелите В. и Д..
Свид. В. заявява, че е
била адвокат на ищеца преди и съответно е изготвила нотариалния акт за продажба
на процесните гаражи. Сочи, че заедно с ищеца отишла при нотариус Т. за да
сключат окончателен договор с ответното дружество, но представител на ответника
не се явил. Свидетелката поддържа, че тогава говорила с майката на управителя
на ответника, която била пълномощник на сина си и заявила, че имало сделка.
Свид. Д. от своя
страна твърди, че е работил в „Б.**” ООД през процесния период като икономист –
анализатор. Сочи, че присъствал на плащанията на сумите от ищеца, което било
извършено на три пъти. Поддържа, че присъствал и при направата на
предварителния договор, както и при подписването му.
По искане на ищеца е
издадено съдебно удостоверение, по силата на което той се е сдобил с друго
такова, издадено от НАП, относно действащите трудови договори в „Б.**” ООД за периода
01.06.2005 г.-31.12.2005 г., от което се установява, П.П. и Й. К.а, за които се
твърди, че са подписвали процесните разписки, не са били служители на ответното
дружество към този момент.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
За установяване
фактическия състав на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже по
безспорен начин, че между страните е бил сключен действителен предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот, който договор съдържа всички
съществени елементи на окончателния, както и че са налице условия за
прехвърляне собствеността върху вещта - в това число, че продавачите по предварителния договор са собственици на
процесния имот, предмет на сделката.
Доколкото между
страните не се спори, че са сключили предварителен договор за продажба на
процесните обекти, следва да се установят кумулативно останалите предпоставки,
необходими за уважаването на иска. В хода на производството ищецът се домогваше
да докаже, че е заплатил дължимата сума по договора, като в подкрепа на това си
твърдение бяха представени 3 броя разписки. Същите бяха оспорени от ответника и
с оглед нормата на чл. 154 ал. 3 ГПК /отм./ в тежест на ищеца бе да докаже
тяхната истинност. Ищецът не ангажира доказателства представените разписки да
са подписани от легитимен представител на ответното дружество – нещо повече,
лицето за което се твърдеше, че ги е подписал - П.П. в качеството му на
финаснов директор, не е било в трудови отношения с „Б.**” ООД към процесния имот.
Действително свид. Д. сочи за извършени плащания от страна на ищеца, но предвид
ограниченото поле на свидетелските показания съобразно с нормата на чл. 133 ГПК
/отм./, провеждането на едно такова доказване е недопустимо. По делото не се установява кой е подписал
процесните квитанции, и съобразно с разпределението на доказателствената тежест
– че всяка страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърдените от нея положителни факти, съдът намира, че в патримониума на
ответното дружество не са постъпили посочените в разписките суми.
Съдът счита, че с
оглед обстоятелството, че е сезиран с иск за прогласяване на окончателен на
сключен предварителен договор, и предвид факта, че съдебното решение замества
окончателния договор, уважаването на иска е обуславено от наведените твърдения
и искания от ищцовата страна. Съгласно чл. 2** ГПК /отм./ с решението по чл. 19
ал. 3 ЗЗД съдът може да осъди ищеца да изпълни задълженията си по сключения предварителен
договор. Същевременно обаче плащането на сумите е основен спорен момент между
страните, и предвид диспозитивното
начало, заложено в процесуалния закон, съдът е компетентен да дава защита
когато и във вида, в който се търси. Предвид обстоятелството, че ищецът е
обвързал обявяването на предварителния договор за окончателен с твърдяното от
него изпълнение (плащане на дължимата сума), би било недопустимо обявяването на
договора за окончателен с осъждане на ищеца да заплати дължимата по договора
сума.
С оглед изложеното,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на
спора ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 64 ал. 2 ГПК/отм./ да
заплати на ответника направените от него разноски в размер от 500 лв. – разходи
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.И.К., ЕГН **********,***, чрез
адвокат Д.Т. *** срещу „Б. **” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Д.” № *, представлявано от управителя П.Н.К., иск с правно основание чл.
19 ал. 3 ЗЗД за обявяване на окончателен сключения на 08.09.2005 г.
предварителен договор между страните за
прехвърляне на недвижими имоти, представляващи гараж
№ *, находящ се в гр. С., СО –
район Л., на сутеренен етаж в сградата на улица „Р.П.” № 1, 1 „а”, 3, 5, със
застроена площ от 28,02 кв.м.; при граници: проход към гаражи, гараж № 36,
гараж № 34, заедно с 0,34 % идеални части от общите на сградата и от правото на
строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, цялата площ от 1**6
кв.м., състоящо УПИ – VІ – 139, 140, 141, 142, по плана на гр. С., местност „Д.С.”,
при съседи: ул. „Р.П.”, УПИ VІІІ – 138, УПИ ІХ – 153, 154, УПИ ХІ – 150, 151,
152, УПИ ІV – 143, 144, както и гараж
№ 36, находящ се в гр. С., СО – район Л., на сутеренен етаж в сградата
на улица „Р.П.” № 1, 1 „а”, 3, 5, със застроена площ от 20,67 кв.м. при
граници: проход към гаражи, гараж № *, гараж № *, заедно с 0,25 % идеални части
от общите на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което
е построена сградата, цялата площ от 1**6 кв.м., съставляващо УПИ – VІ – 139,
140, 141, 142, от квартал 3 „А”, по плана на гр. С., местност „Д.С.”, при
съседи: ул. „Р.П.”, УПИ VІІІ – 138, УПИ ІХ – 153, 154, УПИ ХІ – 150, 151, 152,
УПИ ІV – 143, 144, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ Р.И.К. да заплати на ответника „Б. **” ООД, разноски в
размер на 500 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: