Решение по дело №463/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 658
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20222100500463
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 658
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500463 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Банка
ДСК“ – АД - София –ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение
№260000/06.01.22г., постановено по гр. дело №90/2021 год., по описа на Районен съд
Царево, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск, срещу „МЕПС“ – ЕООД,
Д.Н. Г. и Д. К. Г., за признаване за установено на осн. чл.496, ал.3 ГПК, че извършената
по изп.д.№404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров продажба на поземлен имот
с идентификатор 58356.502.84, на площ 4603 кв.м., находящ се в местността „Пясъка“ в
землището на гр.Приморско, е недействителна, поради допуснато нарушение на чл.490
ГПК и невнасяне цената на имота.
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде уважен. Излага фактическата и правна хронология по делото, досежно
отпуснат в полза на длъжниците – съпрузи Д. и Д. Г. кредит за закупуване на жилище,
обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на двамата съпрузи
- поземлен имот с идентификатор 58356.502.84, на площ 4603 кв.м., находящ се в
местността „Пясъка“ в землището на гр.Приморско. Кредитът е обявен за предсрочно
изискуем и за събирането му е образувано изп.д.№1540/17г. на ЧСИ Станимира
Николова, като изпълнението е насочено върху ипотекирания имот.
Излага твърдения, че ответникът „МЕПС“ – ЕООД, в качеството си на
кредитор на ответника Д. Н. Г., е образувал изп.д.№404/20г. по описа на ЧСИ Трифон
Димитров, по което принудителното изпълнение било насочено върху собствената на
длъжника 1/12 ид.ч. от гореописания имот. По това дело въззивникът се присъединил и
поискал отмяна на обявената публична продан. Със същата молба въззивникът, в
качеството си на ипотекарен кредитор поискал принудителното изпълнение да бъде
насочено и върху частите, собствени на съпругата на Д.Г. – Д.Г.. На 02.12.20г., ЧСИ
Димитров уведомил „Банка ДСК“ – АД, че на осн. чл.505 ГПК, по изп.д.№404/20г.,
съпругата на Г. – Д.Г. упражнила правото си по чл.505 ГПК и внесла сумата от 17342
1
лева – равностнойността на 1/12 ид.ч. от имота, която й била възложена.
С позоваване на съдебна практика въззивникът излага съображения, че
процесуалното качество на съпругата по изпълнителното дело е на ипотекарен
длъжник, а не на съпруг – недлъжник по чл.чл.502 и сл. ГПК. Поради това намира, че
съдебният изпълнител е следвало да извърши публична продан и на частта, собствена
на съпругата – ипотекарен длъжник, а не да прилага нормата на чл.505 ГПК. Счита, че
продажбата е извършена на лице, което няма право да участва като купувач – чл.490
ГПК; не е била внесена цената, дължима по чл.505, ал.1 ГПК, получена на осн. чл.485,
ал.1 – 3 ГПК, а е внесена част от началната цена, което опорочава проданта.
Препис от въззивната жалба е връчен ответника „МЕПС“ – ЕООД на 21.02.22г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 08.03.22г. е представен писмен отговор. В него излага
подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Според
въззиваемия, в производство по чл.422 ГПК с влязло в сила решение е прието, че
ответницата Д.Г. не е длъжник, а има качеството на ипотекарен длъжник. При
обсъждане на мотивите на ТР №4/11.03.2019г. по т.д.№4/17г., въззиваемият излага
подборни съображения и обосновава извод, че ипотекарният длъжник има право да
участва в публичната продан, ако не е длъжник по изпълняваното парично вземане.
Подробно се обосновава тезата, че ответницата Грозева е имала право по чл.505, ал.2
ГПК, което е упражнила законосъобразно. Оспорва се и твърдението за неправилно
определяне на дължимата от нея цена, като се излагат съображения, че е внесена
дължимата по закон сума.
Препис от въззивната жалба е връчен ответника Д. Н. Г. на 25.03.22г. на осн.
чл.41, ал.2 ГПК. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно отпуснат от ищеца „Банка ДСК“ – ЕАД в полза на ответниците
Г. кредит, обезпечен с договорна ипотека, учредена с нотариален акт №95/28.03.2006г.,
върху собствената им 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 58356.502.84, на
площ 4603 кв.м., находящ се в местността „Пясъка“ в землището на гр.Приморско.
Установил е, че за събиране на вземането на Банката е издаден изпълнителен лист и е
образувано изп.д.№1540/2017г. на ЧСИ Станимира Николова, по което гореописаният
имот е изнесен на публична продан.
Установил е, че срещу ответника Д.Г. е издаден изпълнителен лист и е
образувано изп.д.№404/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, в полза на
взискателя и ответник по настоящото дело „МЕПС“ – ЕООД, по което дело
принудителното изпълнение е насочено срещу собствената на ответника Г. 1/12 ид.ч.
от същия имот. Ищецът „Банка ДСК“ – ЕАД се е присъединил като взискател по
делото. Имотът е оценен с помощта на вещо лице на 21677.50 лева. По и.д.№404/20г. е
обявена публичната продан от 27.11.2020г. – 29.12.2020г., при първоначална цена
17342 лева. По реда на чл.505 ГПК, съпругата на длъжника Г. е внесла по сметка на
ЧСИ Димитров сумата 17342 лева и с Постановление от 26.11.21г., й е възложена 1/12
ид.ч. – собствена на Г..
Въззивната инстанция споделя установените от първоинстанционния съд факти
и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на осн.
чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази Закона намира, въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. И в тази им част,
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн.
чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
2
Страните в изпълнителното производство са взискателя/взискателите и
длъжникът/длъжниците, които са посочени в изпълнителния лист. Трето лице, дало
своя вещ в залог или ипотека е длъжник, когато принудителното изпълнение е
насочено върху вещта, предмет на залога или ипотеката (чл.429, ал.3 ГПК). Нормата на
чл.490 ГПК и чл.185 ЗЗД посочват лицата, които нямат право да участват в публичната
продан. Сред тях е длъжникът.
В настоящия случай, по изп.д.№1540/17г. на ЧСИ Ст.Николова, образувано по
молба на „Банка ДСК“ – ЕАД, длъжници са двамата съпрузи, т.к. изпълнителният лист
е издаден и срещу двамата. Поради това никой от тях не би могъл да участва в
публичната продан или да иска възлагане по реда на чл.505 ГПК.
В изп.д.№404/20г. на ЧСИ Тр.Димитров, с взискател „МЕПС“ – ЕООД,
длъжник е само съпругът Д.Г.. Присъединяването на „Банка ДСК“ – ЕАД по това дело,
не води до включване в него на съпругата като длъжник, т.к. съобразно разпоредбата
на чл.456, ал.1 ГПК, в производството могат да се присъединят кредитори на същия
длъжник. Ето защо чрез присъединяване не могат да се променят длъжниците по
делото, а само се включват нови взискатели на първоначалния длъжник. Поради това
по и.д.№404/20г., по което длъжник е Д.Г., ответницата Д.Г. има качеството на съпруга
– недлъжник, с произтичащите от това права, в т.ч. и правото по чл.505 ГПК да изкупи
частта на съпруга – недлъжник и така да осуети публичната продан.
По изложените съображения, не е налице нарушение на нормата на чл.490,
ГПК по изп.д.№404/20г. относно имащите право да участват в публичната продан
лица.
Съобразно нормите на чл.485 ГПК, съдебният изпълнител определя стойността
на имота, предмет на принудително изпълнение. За целта той извършва оценка/оценки
на същия, като при наличие на повече от една оценка, стойността се определя като
средно аритметична на оценките. На осн. чл.485, ал.4 ГПК, началната цена на имота,
от която започва наддаването е 80% от стойността на имота. Следователно понятията
„оценка“, „стойност“ и „цена“ не са тъждествени – стойността е функция на оценката, а
цената – функция на стойността. Цената не е равна на стойността, а е 80% от нея.
Разпоредбата на чл.505 ГПК постановява, че за да осуети проданта, съпругът –
недлъжник следва да внесе равностойността на дела на съпруга – длъжник, според
определената цена за проданта. Предвид казаното по-горе, следва да се направи извод,
че съпругът – недлъжник следва да внесе сума, равна не на стойността или оценката, а
на цената, а последната е 80% от оценката.
В настоящия случай това е сторено. Поради това не е налице нарушение на
нормата на чл.496, ал.3, вр. чл.505 ГПК.
По изложените съображения искът е неоснователен. Първоинстанционното
решение, с което той е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемите Д.Г. и „МЕПС“ – ЕООД следва да бъдат присъдени
съдебно – деловодни разноски, в размер на по 700 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260000/06.01.22г., постановено по гр. дело
№90/2021 год., по описа на Районен съд Царево.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ – АД, ЕИК1211830616, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска“, №19, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕПС“ – ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Ивайло“, №70, ет.4,
ап.16 и на Д. К. Г. ЕГН********** от ***, съдебно – деловодни разноски, в размер на
по 700 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от получаване на препис от него от всяка от страните по делото.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4