Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035
гр. Враца, 08.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Враца в
публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател: Калин
Тр. Т.
при участието на секретаря
Христина Т. Цекова, като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Гражданско дело
№ 20211400100150 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 262607/29.03.2021 г. на ЕТ "Анонс - Р. К.",
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Р. И. К.,
чрез пълномощника адв. В.Ч., с която против Т.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
са предявени обективно съединени осъдителни искове за следните суми: 56 850,00
лв. – главница и 8 431,45 лв. – обезщетение за забава, определено като сбор от
дължимото се обезщетение за забава върху всяка присвоена сума от деня на
непозволеното увреждане до момента на предявяване на иска.
В исковата молба се
посочва, че ищецът е търговец на валута и валутни ценности на територията на РБ
с верига от обменни бюра с търговската марка "CROWN CHANGE", както и
че фирмата му е вписана в публичния регистър на обменните бюра към Министерство
на финансите, съгласно изискването на чл.2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. за
условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на
обменните бюра /обн. ДВ бр.74 от 22.08.2003г./. Твърди се, че ответникът Т.Т. е
бил назначен при ищеца на безсрочен трудов договор № 00000349/27.12.2018 г. за
времето от 27.12.2018 г. до 01.05.2020 г., когато на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12
от КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение. След това ответникът
отново е назначен на работа с трудов договор № 00000381/29.06.2020 г. Посочва
се, че по време на действие на трудовия договор ответникът е заемал длъжността
"***" с работно място в гр.*** /понякога и на съседната ***/.
Навеждат се доводи, че съгласно длъжностната си характеристика ответникът
ежедневно е извършвал действия от името и за сметка на търговеца по обмяна на
пари, проверка и отчитане на ежедневно извършените сделки, като носи
отговорност за касовата наличност и за повереното му имущество, което го
превръща в "***" по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 63
за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически,
материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица, издадена от министъра на
финансите и министъра на правосъдието /обн. ДВ бл.19 от 07.03.1975 г./.
В исковата молба се
твърди, че при осъществяване на трудовите си функции ответникът Т. е започнал
да злоупотребява с доверието на работодателя. Първите съмнения за злоупотреби
са възникнали в края на лятото, началото на есента на
Развиват се правни
съображения, че отчетникът Т. носи имуществена отговорност за причинените на
работодателя вреди, когато тези вреди са резултат от негови действия или
бездействия и е налице причинно-следствена връзка. Изтъква се, че в случая
вредите са причинени умишлено, поради което ответникът следва да носи пълна
отговорност по реда на гражданския закон в хипотезата на чл.203, ал.2, пр.1-во КТ вр. чл.45 ЗЗД, което поражда правен интерес от предявяването на осъдителен
иск за главница в размер на присвоената сума, както и на иск за присъждане на
обезщетение за забава.
Вторият иск се
прецизира чрез посочване на размера и датата на всяка присвоена сума и дължимото
обезщетение за забава върху същата. Претендира се и присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и на направените съдебни и
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Т.Т. представя отговор, в който исковите претенции се оспорват
по основание и размер. Ответникът не оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, че е работил на трудов договор при ищеца в посочения в исковата
молба период. Той не посочва кога точно и на какво основание е прекратен
трудовия му договор с ищеца. Ответникът оспорва твърденията за присвояване и
механизма за извършването му. Според него всички касиери са били задължени от Р.
К. в края на всеки работен ден при касова наличност над 20 000 в лева и
чуждестранна валута да извършват операцията "Тегли BGN", тъй като
съгласно чл.21 от Наредба № 5 на министъра на финансите не е могло да се
задържат касови наличности над този размер. Сочи, че изтеглените суми реално не
са напускали обекта, а са били съхранявани в сейф в дадено бюро, без да има
официален документ, който да докаже, че има такава наличност над позволената
сума. Бордерото, което излиза от компютъра след посочената фискална операция "Тегли
BGN", е било съхранявано при останалите фискални операции за деня до края
на месеца, като на всяко 1-во число бордерата за предходния месец са носени от
инкасото в централния офис на фирмата. Наличностите над 20 000 лева или тяхната
левова равностойност са били описвани собственоръчно от касиерите в тетрадка,
без да е налице приемо-предавателен протокол или друг документ, освен касовата
книга. Ответникът твърди, че тези суми, надвишаващи позволените, са се наричали
"задна каса", чрез която са извършвани сделки за суми над 10 000 лв.
с цел избягване на данъчно облагане и привличане на клиенти, които не могат да
докажат произхода на паричните си средства. В отговора се излагат подробни
фактически твърдения за начина, по който е протичал работния ден в обменните
бюра, за извършваните от касиерите финансови операции, вкл. през т.нар.
"задна каса", и за начина, по който сделките са оформяни
документално. Посочва, че във всеки компютър е имало инсталирана програма за
отдалечен достъп, с които дилъра и К. са могли да извършват необходимата им
финансова операция. В отговора се сочи, че ответникът не е бил информиран за
направения вътрешен одит, както и че докато е бил на работа никога не е правена
ревизия. Заявява, че не си спомня дали е бил на работа на всички посочени в
исковата молба дати, но на датите, както следва – 14.02.2019 г.; 07.03.2019 г.;
15.06.2020 г. не е бил на работа, а в исковата молба се сочи, че на тези дати е
извършил присвояване на конкретни суми.
В отговора се излагат твърдения, че кодът за касата, в която са внасяни
теглените суми се е знаел от всички касиери във фирмата и всички са имали
достъп до тази каса, включително и от собственика и семейството му, които са
взимали пари, без да се отчитат на съответния касиер.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.
Допусната и изслушана е специализирана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/,
чиито първоначално и допълнително заключение са приети от съда.
След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не
се спори, че ищецът ЕТ "Анонс-Р. К." е търговец на валута и валутни
ценности на територията на РБ и има верига от обменни бюра.
Безспорни са и
обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение в периода от
27.12.2018 г. до 01.05.2020 г. и от 29.06.2020 г., че ответникът Т.Ц.Т. е
изпълнявал длъжността "***" с работно място в гр.*** /понякога и на
съседната ***/, както и че първият трудов договор е прекратен на основание
чл.328, ал.1, т.12 КТ, считано от 01.05.2020 г. Тези факти се потвърждават от
приложените към исковата молба заверени копия от трудови договори №
349/27.12.2018 г. и № 381/29.06.2020г., допълнително споразумение към първия,
Заповед № 352/04.05.2020 г. на управителя на
ЕТ "Анонс-Р. К." за прекратяване на трудово правоотношение и
справки от НАП.
По делото е
приложена длъжностната характеристика на заеманата от ответника Т. длъжност
"***", от която е видно, че трудовите задължения, характеризиращи
съдържанието на длъжността, включват: извършване на всички действия по обмяна
на пари; работа с фискално устройство; оформяне и издаване на документи при
извършването на всяка сделка; обявяване курсовете на валутите на таблото;
проверяване истинността на получаваните банкноти; изготвяне на ежедневни отчети
за извършените сделки; изпълнение при необходимост на други задачи, възложени
във връзка с изпълнение на длъжността. В отговорностите за изпълнението на
длъжността е посочено, че служителят отговаря за съответствието на касовата
наличност с документите за осъществените сделки. Не се спори по
обстоятелството, че длъжностната характеристика е връчена на Т.Т. при
постъпването му на работа на 27.12.2018 г. и на 01.07.2020г., както и че
положените върху документите подписи за получаването на екземпляр са изпълнени
от него.
Към исковата молба
е приложен отговор с дата 18.11.2020г. от Т.Т. на писмо, изпратено му от Р. К.
на 16.11.2020г., с което ответникът заявява, че не може да представи отчет за
разходването на поверените му валутни ценности за срока на трудовия му договор,
поради това, че не е подписал приемо-предавателен протокол за наличностите на
всяко едно от обменните бюра, в които е работил в този срок.
Към исковата молба
са приложени и са приети като доказателства по делото заверени копия от
следните документи: извлечения от книги за дневните финансови отчети /т.нар.
касови книги/ за съответните дати през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., за които
ищецът твърди, че има извършени неправомерни тегления; дневните финансови
отчети от касовия апарат за същите дати, както и извлечения от регистрационните
описи за тези дни. От тези документи е видно, че подписаните такива от
ответника Т.Т. са само съответните страници от касовите книги. Ответникът не
оспорва подписа си върху същите, а оспорва единствено доказателствената им
стойност, която според него обхваща само официалното приключване за съответния
ден, но не и факта на извършени тегления. Съдът намира, че въз основа на
приетите като доказателства и подписани от Т.Т. извлечения от касовите книги
може да бъде направен извод, че на съответните дати той е бил на работа и е
извършил приключване на касата за деня.
В приложените дневни финансови отчети от касовия апарат, които са
приложени към съответните дати на касовите книги, се съдържат данни за служебно
въведените суми, служебно изведените суми, стойността на извършените продажби,
а в част от тях и данни за наличност в сейфа. Анализ на тези документи е
извършен в заключението на ССЕ.
Към писмения
отговор ответникът е представил имейли, към които са приложени графиците за
работа в обменните бюра на ищеца за посочените в исковата молба дати. Анализ на
тези документи е извършен в заключението на ССЕ.
По делото са
събрани и гласни доказателства за установяване на изложените в исковата молба и
отговора твърдения на страните.
Свидетелката В. К.,
която е дъщеря на Р. К. и същевременно е служител на ЕТ „Анонс - Р. К.”,
заявява, че в периода 2018-2020 г. е била касиер, но предимно е изпълнявала и функциите на главен касиер, която
понастоящем е позицията й, занимавала се с административната и отчетната
дейност в централния офис на ***, където
се намира и главната каса.
От показанията на
тази свидетелка, както и на свидетеля О.К., който през същия период е работил
като охрана и инкасо, в т.ч. и на обекти на ищеца, се установява, че обменното
бюро, находящо се в гр.***, се състои от преддверие, в което се обслужват
клиентите и в което се намира и физическата охрана на обекта, след което е
разположено второ помещение, където работят касиерите, разделено на две части, във всяка от които е обособена
отделна каса с гише, оборудвана с компютри, касови апарати и всичко необходимо за работа. Свидетелката установи също, че в обекта има три сейфа, като два са за всяка от въпросните две каси и в задното
помещение има така наречената задна каса. Всеки касиер има отделна негова каса,
която се заключва и е с код и той - касиера си отговаря за нея. Задната каса
принадлежи към главната каса на дружеството (част от нея е) и се използва за
извършване на сделки с клиенти, които са част от главна каса и за улеснение на
тези клиенти сделките могат да се изпълняват на място в обектите. Задната каса
се отчита заедно с главна каса, сделките които се извършват са направени в
централният офис. Когато сделките се извършват в някои от другите обекти, те се
записват, потвърждават се от дилъра и главния касиер и клиента идва и си взима
сумата, а на следващият ден при събиране на отчетите касиерите изпращат таблици
с извършените движения в касата, за която отговарят към главна каса. Сделките,
които минават през задната каса се отчитат на касов апарат, който се намира на ***.
Според свидетелката достъп до задната каса имат само служителите, които имат
право да работят с главна каса - управителят на дружеството и съответно човека,
който той е преценил да оторизира и да работи с тези средства - касиерите и
главният касиер, а физически достъп до тази каса има единствено касиера, който
е в момента на смяна (показания на св. П. М.). Материална отговорност за така
наречената задна каса носи главният касиер, като касиерите в отделните бюра не
са материално отговорни за нея и няма касов апарат за нея в бюрата. Касиерите
на отделните каси са отговорни материално единствено за касата на която
оперират, на която има касов апарат, има касова книга, където полагат подписа
си всяка вечер. Според свидетелката касиерите в отделните бюра имат право да
вземат от парите, съхраняващи се в така наречената задна каса, когато им се обади
член на семейството или член на управата на фирмата, за да ги предадат на някой
клиент, когато са извършени операции или сделки на главна каса.
От показанията на свидетелката В. К., както и от тези на свидетелките П. М. и В.К. (също служители на ЕТ „Анонс Р. К.”), се установи също, че в периода 2018-2020 г. ответникът Т.Т. е работил предимно в обменно бюро в гр.*** на ***(с
код „***09”), а в същото бюро на съседната каса № 1 с код 108 е работила А. И.(също
свидетелка по делото). Двамата са работили заедно през целия период, в който
ответникът Т. е работил в дружеството. Според свидетелките ответникът Т. е
назначен за *** по препоръки на А. И.. Работното време на
касиерите, според св. В.К., е било на две
смени – една седмица касиера е първа
смяна, следващата – втора, работи се от 8.00 ч. до 18.00 ч. и от 11.00 ч. до
20.00 ч. вечерта; в събота работи един касиер, а в неделя бюрото не работи. Същата свидетелка, според показанията й, отговаря за графиците за работа на касиерите – изготвя ги помесечно и ги изпраща на всички касиери преди началото на месеца на личните им
електронни адреси, като съобразява и желанията на касиерите, а на Т.Т. и на А. И.им било най-удобно двамата да работят заедно,
защото били приятели. Свидетелката А.
И.твърди, че с оглед работното време на смените, са работили заедно с ответника
Т. само в разликата от два часа, когато им се разминават смените.
Свидетелката В.К. – съпруга на Р. К., твърди, че нейната длъжност също е
касиер, че е резервния касиер - когато има проблеми, когато някой е болен или
има отпуски, тогава тя поемама смяната му, но това се случва рядко. Същата
установява, че не се е случвало да заменя касиер на мястото му по време на
неговата смяна. Показанията й съвпадат с тези на свидетелката В. К., нейна дъщеря, която установява, че се е случвало майка й да замества Т. и А. в рамките на един
пълен работен ден, както и че при тях няма режим на смени в рамките на един и
същи работен ден - когато един касиер работи на една каса, то е за пълното му
работно време и няма как в един и същи ден да работят двама касиери на една и
съща каса. Сидетелката А. И.твърди обаче, че се е случвало, макар и не често,
когато е била обедна почивка и е имало много клиенти, В.К. да е помогнала на
колегата й с обслужването на клиентите през нейната каса. Същото се е случвало
и на касата на колегата й Т.. Свидетелката признава, че
ищецът има идентично дело и против нея, по което се претендират 300 000 лв.
От показанията на
свидетелките В. К., В.К. и П. М. се установява, че на компютрите на касиерите при ищеца, вкл. на този на
ответника Т.Т., е инсталиран софтуер за отдалечен
достъп, който е общодостъпен за сваляне от интернет и е използван за сторниране
и коригиране на грешни операции, тъй като касиерите нямат право да го правят
сами. Единствено Р. К., В. К., В.К. и П. М. имат право да сторнират операции.
Свидетелките по идентичен начин описват начина, по който се извършват
посочените корекции: касиерите
позвъняват на посочените лица, за да им кажат, че има допусната грешка и им
дават отдалечен достъп до собствения си компютър, за да могат тези лица да
влязат и да извършат корекцията. Касиерите виждат активно на екрана си
операцията, която се сторнира и всичко, каквото правят лицата, на които им е
даден достъпа. След коригирането на грешката оторизираните лица излизат от
отдалечения достъп и съответно от компютъра на касиера. Оторизираните лица
нямат възможност за отдалечен достъп до компютрите на касиерите без оторизация
на последните. Свидетелката П. М.
пояснява, че чрез системата за отдалечен достъп оторизираните лица не могат да
теглят по никакъв начин средства, както и че не е воден регистър на
отдалечените достъпи.
Свидетелките В. К.,
П. М., В.К. и А. И.установяват с показанията си начина на работа на
касиерите. Същите са извършвали операциите „купува“, „внася“, „тегли“ и
„продава“. Операция „тегли“ обикновено се извършва, когато се изплащат парични
средства на клиента по преводи на Western Union или когато се изтеглят средства
за главна каса, които обикновено са в края на работния ден, за закръгляване на
крайното салдо, което обикновено автоматично го прави системата, тъй като вечер
преди отчета касиерите нямали право да задържат над 20 000 лв. в тяхната каса.
Парите, които касиера изплаща на клиента, ги взима от неговата каса и се
отразява като операция „тегли“ и съответно той трябва да изтегли тази сума и да
я прикрепи към документа. За системата Western Union всеки от касиерите има
персонален код, с който влиза, като в края на всяка операция принтира бордеро
/операционна бележка/, на което се подписват касиера, който извършва паричния
превод, и клиента, срещу което на клиента се изплаща съответната сума, която е
получил по превода. Това бордеро съдържа имената на получателя, съответно
адреса на обекта, от който се теглят тези средства, размера и вида на валутата,
която се изплаща и подписите на касиера и на клиента, който получава сумата,
както и дата и час. При всяка операция от софтуера излизат две копия на
бордерата - едното копие остава в обекта /чейндж бюрото/, където се съхранява
един месец и след това се взима от инкасото на първо число от следващия месец,
а второто копие се изпраща заедно с отчета в централния офис на следващият ден.
В края на всеки месец се получават в централния офис от всеки от обектите
въпросните бордера. Тези копия от бордерата се съхраняват в централния офис от
ръководството на едноличния търговец. Те се запечатват и се архивират, кутиите
в архива, в които се съхраняват, също се запечатват и до тях има ограничен
достъп и е изключено да има липси от там. Достъп до бордерата има единствено Р.
К.. С оглед големия брой операции на ден на всяка от касите /средно около от
250 до 300/, се е случвало някъде да не се забележи, че някои от номерата на
бележките липсва.
Според свидетелката
В. К. не е възможно да има разминаване
между бордерата, които се получават в централния офис и тези, които се
съхраняват в отделните обекти. Проверка на общият брой бордера се прави в края
на месеца, а не ежедневно. Сумите на изтеглените средства обикновено са общи и
стоят в края на оборотната ведомост. Към края на деня, когато се изпраща
отчета, има в долната му част сумирани общо всичките операции за деня: сумата
на купените, съответно на изплатени левове, получени левове, внесени и
изтеглени. Това са за четирите операции -
купува, продава, внася и тегли. Ежедневно се извършва отчета на касата.
След края на работния ден касиерите приключвали своите каси, чрез касовият
апарат и компютъра, правили отчет, който се взимал на сутринта на следващия ден
от инкасото. Паричните средства се отчитали в главна каса на ***. Изпращат се
всеки ден бордерата и според свидетелката няма как да се разбере, че нещо което
не е изпратено, липсва. Свидетелката установява също, че не са правени
приемо-предавателни документи /протоколи/ за предаваните суми за пренос към
касата на ***за главен касиер, тъй като тези операции се случват в реално време
и двете са огледални - каса на бюро и главна каса; ако от едната каса се тегли
сума, в другата каса се внася съответната сума, така че в реално време от
главния сървър може да се види това дали е извършено, поради което няма
необходимост от приемо-предавателни протоколи. Изложеното от тази свидетелка се
потвърждава от свидетелката А. И., която допълва, че в дневния регистрационен
опис се включват всички изтеглени суми. Според свидетелката В. К., ако има сделка с клиент, която
е на главна каса, парите от инкасото постъпват в така наречената задна каса, а
ако са за оборотни средства, постъпват в касата на касиера, срещу което той
предоставя на следващият ден вносна бележка за тази сума. Свидетелката А. И.установява,
че за операция „тегли“ размера на сумите може да се установи още на следващия
ден при получаване на отчета в централния офис, тъй като в дневния отчет излиза
абсолютно всяка една операция „тегли“, „купува“, „внася“ и „продава“, който
дневен отчет се изпраща от касиера на бюрото по инкасото на следващият ден за
предходния. Според тази свидетелка е имало случаи през периода, в който е
работила заедно с ответника Т.Т., да има разлика между отчетените бордера и
изтеглените суми, която се е дължала на някаква техническа грешка при
смятането. Тогава от главния офис са се обаждали на касиерите, за да им съобщят
за грешката, и те е трябвало да намерят от къде идва липсата и да коригират
сумата. Свидетелките В. К. и А.
И.твърдят, че не е извършвана ревизия докато са работили съвместно двамата
касиери в конкретното чейндж бюро, а свидетелката В.К. посочва, че постоянно са
правени ревизии при всеки касиер: сутрин, когато касиера отива на работа, и
вечер, тъй като на сутринта може да е друг касиера, който го е сменил; той също
при поемане на касата я брои.
Свидетелката А. И.установява, че в отделните чейндж бюра са съхранявани и
хронологични регистри /регистрационни описи/, в които е отразявана всяка една
операция с часа на извършването, и са предавани на първо число на инкасото.
Тази свидетелка описва и работата на касиерите с т. нар. „задна каса”.
Когато са правили сделки на стойност над 10 000 лв. и когато наличността на
касата, с която работят официално, намалее, същите са взимали пари от задната
каса. За тази задна каса всяка вечер се е изготвял отчет като таблица на Ексел,
който се е изпращал по имейл на Р. К. и на дилъра на бюрото. Според свидетелката
Р. К. и семейството му са имали достъп до тази задна каса, когато са идвали в
чейндж бюрото, тъй като те са собствениците. Сумите в тази каса са описвали в
една тетрадка собственоръчно. Свидетелката твърди, че е имало случаи, когато се
е обаждал Р. К. или някой от семейството му и са искали да им се предостави
определена сума пари. Тази сума касиера е теглил от касата - случвало се е и от
задна каса и от официалната каса /тази на касиера/, от която тегленето е
извършвано чрез операция „тегли“. Когато сумата в задната каса не е достатъчна,
тогава касиера е теглил суми и от официалната каса, с която той работи.
В показанията си
свидетелят К. заявява, че в случаите, в които е извършвал инкасо, парите, които
е вземал от обменното бюро и са отивали в Главна каса са били придружени с
документ и не е имало разминаване от това, което му е казано от Главна каса
като сума за получаване и това, което му е било давано от обменното бюро.
Свидетелките В. К.,
П. М. и В.К. в показанията си твърдят, че в работата на ответника Т.Т. са
констатирани нарушения като описват и начина на извършването им. Свидетелката В. К., в качеството й на главен касиер на едноличния търговец, забелязала, че от средата на 2018г.
започнали да възникват липси, които не могли да установят от къде идват.
Установяването на липсите съвпадало с периода, в който бил назначен на работа
ответникът Т., и продължило следващите близо две години – две години и
половина. Впоследствие свидетелката извършила пълна ревизия, в която установила,
че липсите идват от двете каси, на които работили съответно ответникът Т. и
свидетелката А. И.. Свидетелката П. М. е част от екипа на централния офис на ***,
където е и работното й място. Същата твърди, че лично е установила липси и
несъответствие при отчитането на даден период и е подала сигнал за това до
главния касиер, а след това е участвала при извършваните проверки в главната
каса.
Механизмът, по който са отклонявани средствата, според свидетелките, е чрез
операция „тегли“ от касата на ответника – за част от изтеглените суми било
установено, че няма насрещен оправдателен документ /касов ордер/, съответно
нямало нито изплатени средства по Western Union, нито са постъпили средства в
главна каса и следователно тези пари липсват; самите бордера от операцията, с
която са теглени присвояваните парични средства, също липсвали в архива.
Свидетелката В. К.
твърди, че единственият начин, по който могат да се установят тези липси, е
чрез справките, които се получават от Western Union; същите обаче идват със
закъснение около една седмица, поради което няма как да се установи липсата.
Работодателят може да разбере, че има липса, но не може да установи от кой
конкретен обект е, тъй като парите са взети от касата в края на работния ден,
поради което касата излиза точна, защото сумата е изтеглена от системата и не
присъства, като физическа наличност, защото е взета. Ако касиера в случая е
присвоил средствата от въпросната задна каса, работодателят е щял да установи
това на следващият ден, защото тя е част от неговата каса - главна каса.
Свидетелката В. К. твърди, че след като установили липсите лично е провела
разговор с Т.Т., при който той й споделил, че всъщност заради това е бил извикан
от нея /А./ да работи във фирмата. За разговор, проведен в деня, в който била установена липсата на парични средства /края
на м. юли 2020 г./, между Т.Т. и Р. К. свидетелства и съпругата на последния - В.К..
В този разговор съпругът й директно казал на ответника, че при него е
установена такава липса и тогава Т. признал пред тях, че е осъществявал тези
кражби, за които е бил подтикнат от А.. Също така ответникът изказал съжаление
за тези свои действия и казал, че ще направи всичко възможно да възстанови тези
пари, за да измие този срам от лицето си и че съжалява за това нещо.
Впоследствие, когато Т. напуснал работа, изцяло се отметнал от това, което са
говорили.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, по която са
изготвени първоначално и допълнително заключение, които съдът приема изцяло
като обективни, професионални и пълни. След анализ на документите, предоставени
му от офиса на ЕТ "Анонс-Р. К.“ и справките, изискани от ФК “Кеш Експрес
Сървиз“ ЕООД, вещото лице е установило, че срещу изтеглените на каса средства в
общ размер 56 850.00 лв. /2018г. - 500.00 лв., 2019г. - 36 350.00 лв., 2020г. -
20 000.00 лв./ няма насрещен документ за какво са изплатени или разходвани тези
средства. Вещото лице е извършило обобщени справки от дневните финансови отчети
от касовата книга по дни за 2018 г.
/Таблица № 1/, 2019 г. /Таблица № 2/ и 2020 г. /Таблица № 3/, посочвайки на
процесните дати какъв е общият размер на служебно въведените суми, служебно
изведените суми, продажбите в брой, наличности в сейф и суми за пренос
/наличност в края на деня/, като е отразило, че за съответните дни в касовите
книги са положени подписи от Т.Т. срещу приключил касата касиер. След извършена
проверка на съхраняваните при ищеца регистрационни описи за 2018 г., 2019 г. и
2020 г., вещото лице в табличен вид с отразяване на номера на извършената
операция, датата, часа, вида на валутата и сумата, е извършило обобщение
относно изтеглените на каса суми, които не са отчетени от ответника Т. с
първични документи /бордера/, както следва: за 2018 г. – общо 500 лв. /Таблица
№ 4/, за 2019 г. – общо 36 350 лв. /Таблица № 5/ и за 2020 г. – общо 20 000 лв.
/Таблица № 6/. В табличен вид са изведени и данни от оборотните ведомости за
гр.***, ***за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за всяка от процесните дати, както
следва: началното салдо, „купени” за закупената от бюрото валута от клиент /в левовата
й равностойност/, „внесени” – за вкарани пари от Главна /или т.нар. „задна”/
каса за извършване на сделка; „продадени” – при продаване валута на клиент;
„изтеглени” – служебно изведени; крайно салдо. В тези таблици отново са
отразени по дата, час и размер извършените операции „Тегли”. В заключението
вещото лице е посочило, че няма документи за изтеглени суми от Т.Т. срещу
полагане на негов подпис, че срещу операция “Тегли“ няма положен подпис, тъй
като самата система не изисква полагане на подпис, когато се тегли сума, както
и че в представените от счетоводството на ищеца операционни бележки и
регистрационни описи също няма положени подписи от ответника – тези документи
се извеждат от системата и не се изисква подпис на лицето. В представените
касови книги информацията е обобщена с посочване на дата, служебно въведени
суми, служебно изведени, продажби в брой, в сейф и сума за пренос. В касовите
книги /дневни финансови отчети/ има положен подпис от Т.Ц.Т. само като касиер
приключил деня. Вещото лице е извършило и анализ на представените от ответника Т.
с отговора на исковата молба разпечатки от имейли с графици на работа, тъй като
при ищеца липсва архив на работните графици. При този анализ се констатира, че
на част от посочените в исковата молба дати, а именно – 14.02.2019 г.,
07.03.2019 г. и 15.06.2019 г., ответникът Т.Т. е бил почивка според графика за
съответния ден, а в тези дни са извършени тегленията на суми за всяка от
посочените дати, както следва: 1 000 лв., 5 000 лв. и 1 000 лв.
В заключението е описан начина на работа на бюрото като
са направени пояснения за извършването на отделните операции и издаваните за
тях документи, по начин, идентичен с описания от свидетелите. Според
заключението срещу сумите, изтеглени с операция “тегли“ няма оправдателен
насрещен документ и няма изплатени средства по Western Union, нито постъпили
средства в главна каса. С взетите операции “тегли“ ответникът Т.Т. не е
извършвал разходи за работодателя. Тези операции са взети във връзка с
основната дейност на бюрото.
В заключението
вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва върху всяко едно от
посочените тегления от момента на извършването му до 01.02.2021 г.
В заключението е описан и начина на работа на касиерите
със системата Western Union по начин, идентичен с описания от свидетелите.
Според заключението срещу сумите в графа “тегли“ от операционните бележки и
регистрационните описи няма разходно оправдателен документ. В оборотната
ведомост, която отива в централният офис, има сборно сумарно сума на
изтеглените левове и в много от случаите тази изтеглена сума не съответства на
това, което е изтеглено към Western Union. Изтеглените средства са повече
отколкото са изтеглени към Western Union.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Определянето
на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да
определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да
изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от
заявеното в петитума искане за защита. В случая в исковата молба е заявено, че
ответникът Т.Т. е имал задължение да отчита парични средства, с оглед заеманата
длъжност „***”, като в хода на трудовото правоотношение между страните от
касата на ищеца са изчезнали парични средства, т. е. налице е претърпяна
имуществена вреда. Ищецът твърди, че липсата на паричните средства се дължи на
умишлено поведение на ответника, който е извършвал тегления, прикривал е
касовите ордери за извършените операции и е присвоявал средствата. Прави се
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца всички причинени му
имуществени вреди, както и обезщетение за забава върху същото.
При
така изложените фактически твърдения за изпълнявана от ответника отчетническа
дейност и заявеното в петитума искане за възстановяване на причинените от него
вреди на работодателя в целия им размер,
настоящият съдебен състав приема, че ищецът цели ангажиране на пълната
му имуществена отговорност. От съществено значение за разпределяне на доказателствената
тежест и за разрешаването на спора е определянето на правилната правна
квалификация на иска и по-конкретно дали се претендира пълна имуществена
отговорност на ответника като отчетник на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ или
като служител на ищеца на основание чл. 203, ал. 2 КТ. В първата хипотеза
отчетникът носи пълна имуществена отговорност за липси, т.е. за вреди с
неизяснен произход, като в тежест на работодателя е да докаже отчетническите
функции на работника или служителя и получаването на паричните средства и
стоково-материалните ценности от същия, а причинната връзка между липсата и
действията или бездействията на работника или служителя се презумира от закона
и в тежест на последния е да я обори като докаже, че не е причинил щетата /в
този смисъл е непротиворечивата практика на ВКС – напр. Решение № 1105 от
23.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2055/2006 г., IV г. о., ГК; Решение № 878 от
14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2008 г., II г. о., ГК; Решение № 324 от
6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 247 от
30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 970/2015 г., IV г. о., ГК и мн.др./. Във
втората хипотеза отговорността на работника или служителя не е задължително
обвързана с изискване за изпълнение на отчетнически функции, а пълната
имуществена отговорност се носи за вреда, която е причинена умишлено или в
резултат на престъпление или не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения. Отговорността се определя от гражданския закон и доказателствената
тежест се носи от ищеца-работодател / в този смисъл - Решение № 8 от 1.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 180 от 12.02.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3502/2017 г., IV г. о., ГК. и др./
В
случая се твърди, че вредите са причинени от ответника, в качеството му на
отчетник, но не се посочва същите да са с неустановен произход, а се твърди, че
са причинени в резултат на умишленото му поведение, поради което настоящият
съдебен състав приема, че правната квалификация на предявения иск е чл.203,
ал.2, пр.1-во КТ вр. чл.45 ЗЗД.
За
да възникне имуществена отговорност на работника или служителя за обезщетяване
на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл. 203, ал. 2,
пр. 1 КТ, трябва да бъдат установени следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1) работникът или служителят да е полагал труд по
действително трудово правоотношение през периода, през който са причинени
имуществени вреди на работодателя; 2) умишлено противоправно поведение на
работника или служителя, вследствие на което е настъпило увреждане на имуществени
права на работодателя; 3) имуществена вреда, изразяваща се в претърпени от
работодателя загуби и/или пропуснати ползи; 4) причинно - следствена връзка
между противоправното поведение на работника или служителя и причинените вреди,
т. е. претърпените от работодателя загуби и/или пропуснати ползи да са
закономерна, естествена последица от умишленото противоправно деяние, извършено
от работника или служителя. Всички обективни и субективни материални
предпоставки /юридически факти/, обуславящи възникването на пълна имуществена
отговорност на работника или служителя по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване от работодателя по
правилата, предписани в чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази доказателствена тежест е указана
на страните при насрочване на делото с определението по чл.140 ГПК.
Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от
дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за
същото деяние.
Съдът намира, че в
конкретния случай е установено по безспорен начин наличието на първата
предпоставка от така очертания фактически състав, а именно – че в процесния
период страните са били в действително трудово правоотношение. От събраните по
делото доказателства се установява, че ответникът Т.Т. е заемал длъжността „***”,
за чието изпълнение с длъжностната характеристика и с оглед естеството на
самата трудова дейност са му били вменени отчетнически задължения, свързани с
поверяване, съхранение, разходване и отчитане на парични средства.
Както по силата на
длъжностната характеристика, така и в съответствие с общите принципи на Закона
за счетоводството и специалните правила на чл.13, ал.2 от Наредба №
4/08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към
дейността на обменните бюра /обн. ДВ бр.74 от 22.08.2003 г./, при извършването
на всяка сделка ответникът е бил длъжен да издава първичен счетоводен документ
- бордеро по образец в два екземпляра. От събраните по делото доказателства се
установи, че на част от посочените в исковата молба дати са извършвани тегления
от касата, за които липсват разходооправдателни документи, т.е. налице са
противоправни действия, доколкото в качеството си на отчетник ответникът дължи
документален отчет за начина, по който се е разпоредил с повереното му
имущество на работодателя.
Настоящият съдебен
състав обаче намира, че само така установеното обстоятелство не е достатъчно,
за да бъде прието, че е проведено доказване на всички посочени по-горе
предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника.
От приложените по
делото заверени копия от съответните страници на касовите книги на търговеца,
които са подписани от ответника Т.Т., може да бъде направен извод, че той е бил
на работа на посочените в исковата молба дати и е извършил приключване на
касата. От същите обаче не става ясно дали ответникът е работил първа или втора
смяна.
От показанията на
свидетелката В.К. се установява, че в работата в
конкретното обменно бюро в гр.***, където преимуществено е работил ответника, е
бил въведен сменен режим на работа, при който първата смяна е от 08:00 часа до
18:00 часа, а втората смяна е от 11:00 часа до 20:00 часа. Същата свидетелка,
която е съпруга на Р. К., е изготвяла
месечни графици за работа на касиерите, но в архива на едноличния търговец липсват графици за
организацията на работата в процесния период. Такива са представени само от
ответника и при извършената от вещото лице съпоставка се установява, че според
тези графици в някои от дните, в които са извършени тегления без наличието на
разходооправдателни документи, Т.Т. е бил почивка. При това положение
настоящият съдебен състав намира, че е частично разколебано доказването на
извършването на противоправни действия от страна на ответника за всяка една от
посочените в исковата молба дати.
На следващо място,
настоящият съдебен състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване и
на настъпването на посочените в исковата молба вреди за работодателя като една
от предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.203,
ал.2, пр.1 вр. чл.45 ЗЗД. Както бе посочено, в предвидените в длъжностната
характеристика отговорности за изпълнението на длъжността е посочено, че служителят отговаря за съответствието на
касовата наличност с документите за осъществените сделки. Доколкото в
случая се твърди, че посочените вреди са настъпили в имущественото състояние на
търговец, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане, и доказването на тази
факт е в тежест на ищеца, за установяване на твърдяното намаляване на
патримониума му не е достатъчно да бъде доказано единствено, че са извършвани
операции от касиера без наличие на разходооправдателни документи, но и че
действително е налице липса на посочените парични средства като разлика между
наличните парични средства в касата и паричните средства, които следва да има
съобразно регистрираните от касиера операции. Така в Решение № 142/08.07.2017
г. по т.д.№ 1945/2016 г., ТК, Първо т.о., в което е разяснена не само
отговорността на управителя на търговско дружество, но и принципната
отговорност за вреди от липси, в т.ч. и при касовата дейност на материалноотговорно лице, е посочено, че
следва да бъде извършено осчетоводяване на липсите на парични средства с
отразяване по какъв начин е обосновано документално. Вътрешната ревизия е
средство за постигане на такава обоснованост, доколкото целта на същата е чрез
извършването на пълна или частична проверка да бъде установено по обективен
начин съответствието между документалното и фактическото състояние на активите
и пасивите на стопанския субект към определен момент. Това състояние се
установява от комисия, назначена от ръководителя, която отразява резултата от
проверката в съответен писмен счетоводен документ /протокол/, който служи като
основание за по-нататъшни счетоводни записвания. В частност на такава проверка
с посочените цели подлежи и касовата дейност на материално-отговорните лица.
Проверката включва съпоставяне на платежните документи с отразяванията в
касовата книга и регистъра за движението на паричните суми и съпоставяне с
касовата наличност. Именно актовете, с които приключват проверките, като
обективно съставени и съдържащи констатации за евентуални разлики между
документалното и фактическото имуществено състояние, са основание за
счетоводното отразяване на липси и съответното за търсене на имуществена
отговорност за вреди за тези липси. В конкретния случай ищецът не е представил
доказателства за извършена такава ревизия.
Липсата на парични
средства в имуществото на търговеца може да бъде установявана и с други
доказателствени средства, напр. със заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. В конкретния случай от изслушаната такава по делото също се
установява единствено извършването на тегления без наличие на изискуемите
разходооправдателни документи. От заключението на ССЕ обаче не се установява да
е извършено осчетоводяване по надлежен ред на липсата на парични средства. Няма
данни на вещото лице да са били представени документи за засичане на
фактическата наличност в касата на ответника и в т.нар. „задна” каса, в която
безспорно са били прехвърляни парични суми от касата на ответника, за да бъдат
изпълнени изискванията на чл.19 от Наредба № 4/08.08.2003 г., според които в
края на всеки работен ден обменните бюра могат да задържат в касата на всеки
отделен обект левове и чуждестранна валута в наличност на обща стойност до 20
000 лв. Ищецът и не твърди такива документи да съществуват и да са били съставяни,
поради което към настоящия момент вече не би могла да бъде извършена такава
проверка от вещо лице и затова не е поставена служебно такава задача на
експертизата.
Следва да бъде
отбелязано и това, че по делото не са представени каквито и да са вътрешни
правила за касовата дейност на търговеца, в които да са описани конкретните
задължения на касиера и най-вече по какъв начин е следвало да бъдат
обосновавани документално отношенията с Главна каса. Изясняването на този
въпрос е от съществено значение за доказване на исковата претенция най-вече с
оглед безспорното между страните ежедневно преминаване на парични средства от
касата на всеки отделен касиер, за която той носи материална отговорност, в
касата на търговеца, за която такава отговорност се носи от главния касиер.
Данни за практически възприетите правила на работа се съдържат единствено в
събраните гласни доказателства при разпита на свидетелите В.К. и П.Митова, но
преценката на показанията им следва да бъде извършена съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК като се отчетат роднинските връзки между ищеца и първата свидетелка
и заинтересоваността на втората свидетелка като служител на ищеца. Действително
не може да се приеме, че показанията на тези свидетелки се опровергават от
показанията на св. А.И., тъй като тя самата е заинтересована от изхода на
делото, доколкото срещу нея също е предявен иск за имуществена отговорност. При
липсата на вътрешни правила или на писмени доказателства за извършвани проверки
и засичания на касите на отделните касиери и на т.нар. ”задна” каса, съдът
намира, че показанията на тази свидетелка за извършвани тегления и предаване на
суми по лично и устно нареждане на ищеца или членове на неговото семейство и за
извършвани нерегламентирани сделки от т.нар. ”задна” каса, макар и твърде общи,
са достатъчни, за да породят съмнение относно начина, по който е било
организирано съхранението и разходването на паричните средства на търговеца.
Най-сетне следва да
бъде посочено, че показанията на свидетелките В. К. и В.К. за проведени разговори с Т.Т., при които той признал, че е
осъществявал тези кражби, за които е бил подтикнат от св. А. И., също не са достатъчни, за да се приеме, че е извършено доказване на
извършени присвоявания от ответника на всички посочени в исковата молба дати и
в твърдените размери.
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че само установената липса на
документи, оправдаващи разходването на изтеглени от касата на търговеца-ищец
парични средства, не е достатъчна, за да се приеме, че е налице и липса на
съответствие между касовата наличност и документите за осъществените сделки.
Само при доказване на такава разлика може да бъде направен обосноват извод, че
в патримониума на ищеца действително са настъпили твърдените имуществени вреди
в резултат на умишлено извършени действия от ответника Т.Т.. Ето защо съдът
приема, че от ищеца не е проведено пълно и главно доказване на настъпването на
имуществени вреди и на причинна връзка между тези вреди и поведението на
ответника като задължителни предпоставки за ангажиране на пълната му
имуществена отговорност.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният осъдителен иск за
сумата 56 850,00 лв. е недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло. С оглед
изхода на спора по този иск, неоснователен се явява и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на
8 431,45 лв.
При отхвърляне на
предявените искове, съобразно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника.
От приложените по делото документи – договор за правна защита и съдействие и
вносни бележки, е видно, че извършените от него деловодни разноски са в общ
размер 3030,00 лв., от които 2500,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение, 500,00 лв. – разходи за ССЕ и 30,00 лв. – разноски за
призоваване на свидетел.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЕТ "АНОНС-Р. К.", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представляван от Р. И. К., против Т.Ц.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, обективно съединени осъдителни искове за сумата 56 850,00 лв., представляваща умишлено причинени
имуществени вреди на работодателя при изпълнение трудови задължения на
служителя, и за сумата 8 431,45 лв., представляваща
обезщетение за забава, определено като сбор от дължимото се обезщетение за
забава върху всяка сума от деня на непозволеното увреждане до момента на
предявяване на иска, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕТ
"АНОНС-Р. К.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представляван от Р. И. К., ДА ЗАПЛАТИ на
Т.Ц.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3030,00 лв., представляваща
направени пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски, от които
2500,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, 500,00 лв. –
разходи за ССЕ и 30,00 лв. – разноски за призоваване на свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд - Враца: