№ 567
гр. С., 14.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
и прокурора Ян. Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Свилена Ст. Давчева Наказателно
дело от общ характер № 20222230200101 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
За РП-С., редовно призована, се явява прокурор Я.К..
Подсъдимият КР. М. Б., редовно призован, се явява лично и със
защитник адв. Н. П. от АК-С., надлежно упълномощен.
Частен обвинител Т. ХР. Б., редовно призован, се явява лично.
Представлява се от повереник адв. М.Р. от АК – С., преупълномощен от адв.
Д. Д. от АК – С., с пълномощно представено в днешно съдебно заседание.
Свидетел Т. СЛ. Б., редовно призована, се явява лично.
Свидетел М. Д. Г., без данни за редовността за призоваване, не се явява.
Свидетел Г. М. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетел Д. ЕНЧ. П., редовно призована, се явява лично.
Свидетел Г. М. Ч., без данни за редовността на призоваване, не се явява.
Свидетел СВ. М. Д. без данни за редовността на призоваване, се явява
лично.
Свидетел ИЛ. ПЛ. Ц., редовно призован, се явява лично.
Свидетел ПЛ. ИЛ. Ц., редовно призован, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Р.: Да се даде ход на делото.
1
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
КР. М. Б. – роден на 06.11.1985 г. в гр.С., постоянен адрес: гр. С., кв.
С.З., бл. 70, вх. А, ап. 12 и живущ на по негови данни в гр. С., кв. Б., бл. 34,
вх. А, ап. 5, български гражданин, със средно образование, неженен, работи,
неосъждан, ЕГН **********.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Т. ХР. Б. – 39 г., български гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан,/реабилитиран/, без родство с подсъдимия.
Т. СЛ. Б. – 35 г., българска гражданка, с висше образование, омъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Г. М. М. – 27 г., българска гражданка, с висше образование, не омъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Д. ЕНЧ. П. – 36 г., българска гражданка, свисше образование, омъжена,
работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
СВ. М. Д. – 47 г., български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ИЛ. ПЛ. Ц. – 41 г., български гражданин, със средно образование,
женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПЛ. ИЛ. Ц. – 64 г., български гражданин, със средно образование,
женен, не работи, пенсионер, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
2
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв.Р.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Нямам искания за отводи и по
доказателствата.
Адв. П.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Придържам се към казаното от адвоката ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото
НОХД е образувано на основание внесен обвинителен акт от РП-С. против
подсъдимия КР. М. Б. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.”а”, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, както и че Т. ХР. Б. е конституиран като частен
обвинител.
На основание чл.276, ал.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора и на частния обвинител да
изложат обстоятелствата, включени в обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Районна прокуратура обвинява подсъдимия К.Б., в
това, че на 12.10.2019г. в гр. С., общ. С., по път II-53, км. 125, 600 при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
"Рено Меган Сценик “ с рег. № СН 0615 КК, негова собственост, нарушил
правилата за движение по - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: " .. водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението", чл. 21, aл. 1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на
3
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
скорост от 50 км/ч в населено място", чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: „Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди
да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение", "При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея" и чл.42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП:
"Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по нея", като се е движил със
скорост над допустимата от 50 км/ч в населено място, навлязъл в насрещната
пътна лента и при наличие на автомобил в нея, не се е съобразил с неговото
положение, посока и скорост, не го е пропуснал и не предотвратил удара с
него, и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек
автомобил марка и модел „ Субару Легаци" с рег. № СН **** АТ, собственост
на Т. ХР. Б. от гр. С., обл. С., в размер на 9643,88лв., изразяваща се в
пазарната стойност на автомобила - престъплението по чл. 343, ал.1, б.”а”,
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Присъединявам се към казаното от
представителя на РП-С.. Поддържам обвинението.
АДВ.П.: Получели сме препис от обвинителния акт предиповече от
седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт преди повече
от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. Към момента не се признавам за
виновен. На по-късен етап евентуално ще дам обяснения. Сега не желая.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат разпитани свидетелите ЩИ.Ц. и П.Ц.
преди другите свидетели, тъй като ще пътуват.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме.
Съдът, след като се запозна със съображенията на страните, намери
исканията за основателни, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Променя реда за разпит на свидетелите, като първи бъдат разпитани
4
свидетелите ЩИ.Ц. и П.Ц..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД. ПЛ. ИЛ. Ц.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Собственик съм на автомобил Фолксваген. Ползва
го синът ми ИЛ. ПЛ. Ц.. Не съм запознат с инцидент свързан с този
автомобил. От преди три-четири години сина ми ползва този автомобил. Към
12.10.2019 г. той ползваше автомобила.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нека остане в залата.
Свидетелят остава в залата.
СВИД. ИЛ. ПЛ. Ц.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Точната дата не мога да си спомня, но мисля, че
беше месец октомври. Пътувах от с. Бозаджий за гр. С. и на разклона на с. К.
за гр. С. се включих в движение в посока на движение за С.. Преди
ограничението на скоростта, преди село К. се образува колона. Пред мен
пътуваше нещо от рода на цистерна - товарен автомобил, който превозваше
тръби, нещо кръгло. Не мога да кажа номера на товарния автомобил, нито
тогава запомних, нито сега мога да кажа. Беше около 18.00ч, 18.30 часа може
да е било. Пътят беше сух, видимостта беше ясна, доколкото си спомням
нямаше усложнения на пътната обстановка в смисъл дъжд, мъгла, сняг или
нещо подобно, освен тъмнината. Автомобилът, който пътуваше пред мен се
отдели на пътния възел, който е до фотоволтаична централа в посока гр.
София. Ограничението на скоростта на пътния възел е 40 км/ ч, обозначено с
пътен знак. След пътния възел ме изпревари автомобил, който стана първи в
колоната, аз останах втори в колоната след него, като дистанцията започна да
се отдалечава. След пътния възел скоростта на движение е 50 км/ч и
маркировката е непрекъсната. Пътувахме на фарове. След като минахме
табелата за начало на населено място непосредствено до фотоволтаичната
централа видях от колоната зад мен, не мога да кажа втората или третата кола
след мен, видях тази кола, която предприе маневра на изпреварване. В
5
автомобила пътувах с майка ми, дъщеря ми и леля ми. Майка ми е на 64
години, дъщеря ми на 14 години и леля ми е около 68 годишна. Майка ми е
М.Р.Ц., дъщеря ми е М.И. Ц.а, заедно живеем. Леля ми се казва Я.Р.С., която
живее в С., ул. Текстилец № Б5. Непосредствено до фотоволтаичната
централа, ние се движехме посока гр. С., а в посока гр. Я. също се движеха
автомобили, които също бяха в колона. Не мога да кажа на какво разстояние
зад мене видях, че идващият от колоната автомобил зад мен не спря и
предприе маневрата за изпреварване. Моят автомобил го изкарах почти на
банкета като видях това.
Видях автомобила да изпреварва, направи ми впечатление, че въпреки
колоната насреща този автомобил не намали скоростта. Не мога да кажа с
какво скорост се е движел, не мога да кажа дали скоростта му е била по-
висока от моята. Със сигурност съм се движил с 50 км/ч. ПТП-то стана зад
мен. То се случи по следния начин – ударът между двата автомобила се случи
в лявата лента за движение спрямо мен т.е. в насрещната лента за движение,
случи се зад мен. Ударът стана между автомобила, който видях да изпреварва
отзад и първият автомобил от колоната срещу мен, който беше светъл на
цвят, нито марка, нито модел мога да кажа. Мисля, че задният автомобил
беше малко по-висок, но не мога да конкретизирам марка. Видях, че
изпреварващият автомобил се удари и се чу страшен тътен, шум. Още преди
да се случи ударът и когато видях, че автомобилът след мен тръгна да
изпреварва без да намали скоростта, за да се предотврати удар аз изнесох моя
автомобил възможно най вдясно, дори застъпих банкета доколкото си
спомням. Става въпрос за части от секундата. Автомобилът от другото
платно го видях, защото беше първи в колоната и непосредствено преди ПТП
се разминах с него. Не мога да кажа скоростта на движението му. Не мога да
определя скоростта на този автомобил дали е била по-висока или по-ниска
спрямо моята. Автомобилите се движеха в колона. Предполагам, че се е
движил с нормална скорост. Непосредствено след инцидента не спрях
веднага, за да не стане по голяма беля, а отбих на една отбивка, нещо като
летище и там направих обратен завой и се върнах при автомобилите от
инцидента да окажа помощ. Не успях да стигна с автомобила си до мястото на
инцидента, тъй като имаше насъбрали се коли и до мястото отидох пеш.
Имаше две дами и мисля, че господинът /свидетелят сочи подсъдимия/ го
попитах дали са информирали на тел. 112 и дали имат нужда от помощ.
6
Дамите ми казаха, че са се обадили и че господинът /свидетелят сочи
подсъдимия/ има болки в крака. Другият участник в ПТП не го видях.
Подсъдимият беше на асфалтовия път, седнал или легнал, до автомобила,
който управляваше. Другият участник със светлия автомобил беше в неговата
си лента за движение, но не мога да кажа кой беше шофьорът на автомобила.
От мен никой не е потърсил помощ. Тръгвайки обратно към моя автомобил
видях, че пристигат и линейка и служителите на МВР. Докато бях там не съм
видял да са местени някои от двата автомобила участници в ПТП-то.
Не мога да кажа от страната на движение на платното за движение за Я.
каква растителност има там. Пътната настилка беше според мен перфектна, не
съм видял неравности по пътя, маркировката беше ясно видима. Аз пътувах с
лек автомобил Фолксваген голф с рег. № ЕН **** АК и този автомобил се
води по документи собственост на баща ми П.Ц..
След това разговарях с другите пътници в моята кола, казаха, че нищо
не са видели от инцидента. То няма и как, тъй като автомобилът е със
затъмнени задни стъкла. Само дъщеря ми много се беше уплашила от
неприятния звук, който се чу от инцидента и която случка после видя.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да бъде освободен от залата, както и предния свидетел.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ двамата свидетели от
залата.
СВИД. Т. ХР. Б.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Не си спомням точната дата. Пътувах от гр. С. за
гр. Я.. Бях сам. Пътувах с лек автомобил Субаро модел Легаци, не си спомням
регистрационния номер. Излизайки от гр. С. преминах кръстовище където се
намира предприятието на фирма Олимпус и след табелата за край на гр. С.
видях един камион в моята лента за движение, който изпреварих. След това
изпреварих още една-две леки коли, които бяха в моята лента за движение
След това се прибрах в моята лента за движение след изпреварването. След
това продължих да карам направо. Пътувайки вдясно имаше две сгради, казал
съм ги на ДП, казваха се нещо като Горицов, мисля се разминах с един
автомобил и следващия автомобил зад него рязко навлезе в моето платно за
7
движение. Скоростта му на движение на този автомобил, когато навлезе в
моето платно не мога да определя, защото всичко стана за части от секундата.
Мисля, че аз се движех с 80-90 км/ ч макар, че на експертизата излиза друго.
Това, което си спомням тъкмо да си махна крака от газта и да го сложа на
спирачката вече се удрям в колата. В момента, който го определих, че той
навлиза в моето платно за движение разстоянието между моя и неговия
автомобил, автомобилът беше на не повече от 20-30 метра от мен. Дори не
успях да спра. Имаше един бегъл момент, мислех, че ще се размина с него, не
съм въртял волана, нито наляво, нито надясно, нямах време за никаква
реакция. Навлезе ми в платното за части от секундата, помислих, че може да
се разминем, тъй като предната част на автомобила беше насочена вдясно от
мен, но не се разминахме. Ударихме се. Еърбегът от удара ми се отвори.
Много се изплаших. Не съм губил съзнание. Аз имам аритмия с предсърдно
мъждене и си знаех, че ще ми стане лошо. Нямах хапчета в мен и помолих да
ме закарат до аптеката. Помолих шофьора на една кола, която спря, някаква
тип баничарка, да ме закара до Билата, до аптеката там. Исках да си купя
„ритмонорм“. Закара ми човека, купих си лекарства и после пак се върнах на
произшествието. Не се сещам с какво се върнах. Като тръгнах от
произшествието полицаи и линейка не бяха още дошли, като се върнах вече
бяха там полицаите. Линейка не видях. След този удар ми беше объркано и
заМ.но на главата. Тръгна ми сърцето да излиза от ритъм, аз усещам кога
става това и затова тръгнах към аптеката. Отделно се уплаших, тъй като в
колата имах туба с бензин, тя се беше пръснала и си спомням, че я излях
отвън да не се запали колата. Непосредствено след удара попитах дали някой
се е обадил на тел. 112, някой ми каза, че се е обадил. Попитах за другия
човек от инцидента, за него ми казаха, че е жив. Успокоих се след като
разбрах, че е жив. Не съм се обаждала на тел.112 да искам линейка, защото
знам какво ме вкарва в ритъм и побързах да си го купя. След инцидента до
тръгването ми с баничарката не съм местил лекия си автомобил. След като се
върнах от аптеката, автомобилът си беше на място и полицаите бяха дошли. В
района където инцидента се случи пътят беше равен, нямаше дупки или
„легнал полицай“. Все още беше светло, беше следобед, не помня часа.
Нямаше дъжд, сняг, мъгла. На място не съм разговарял с другия участник в
ПТП, като се върнах мисля вече го нямаше на място него. Полицаите ми
казаха, че е в болница. Тогава видях на място, че предната част на автомобила
8
е сплескана, не съм оглеждал щетите тогава. Другият автомобил не съм
обърнал внимание къде беше ударен. Наранявания нямах, освен това за
аритмията и световъртежа. Болки по тялото нямах.
След инцидента автомобилът не съм го виждал и до ден днешен. Той е в
КАТ. Разбрах, че другият участник е жив. Не съм употребявал алкохол преди
инцидента, както и наркотични вещества. След катастрофата на същия ден
взех диазепам, имах в колата. Търсех тогава ритмонорм в колата, не можах да
намеря, имах диазепам, който ми го изписаха защото имах паник атаки тогава
от време на време. Рядко са, но при голям стрес се появяват. Диазепамът взех
непосредствено преди да тръгна за аптеката.
Спомням си, че колата, която навлезе в моето платно беше тъмно синя,
ако не се лъжа.
Не съм видял другия участник в ПТП да се удари в дърво, но моето
обяснение е, че той се е ударил в дърво и затова е останал в моята лента за
движение и затова се ударихме. Ударът стана в моята лента за движение,
изцяло в моята лента за движение. После като се върнах от аптеката видях,
че там имаше дърво, не съм му обърнал внимание дали има поражения по
дървото. Двете коли бяха в моето платно за движение.
В аптеката на Била не помня, но мисля, че не ми поискаха рецепта. Не се
сещам дали беше мъж или жена, която ми продаде лекарството.
Непосредствено след ПТП преди да тръгна за Била мисля, че с никой не съм
говорил по телефона. След като си купих хапчето, звъннах на тел. 112, казах
за ПТП и питах какво да правя. Полицаите ми направиха тест за алкохол,
който беше отрицателен, а за наркотици като ми поискаха, казах, че искам да
се консултирам с адвоката, тъй като не знам дали диазепамът се води
наркотик и отказах да си направя тест, тъй като исках да се свържа с адвокат.
Тест за наркотици не съм правил, нито в КАТ, нито съм давал кръв за тест на
наркотици. Мисля, че полицаите не ми издадоха талон за медицинско
изследване за даване на кръв. В този период както и сега не съм употребявал
наркотици Преди да стане произшествието не съм употребявал наркотици. Не
дадох да ми направят тест, тъй като искам да попитам дали този диазепам се
води наркотик. Колан имах сложен по време на ПТП. Спомням си, че ръката
ми беше изгорена от патрона на еърбега.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.
9
Св. Б., доколкото е и страна в производството – частен обвинител
остава в залата.
СВИД. Т. СЛ. Б.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Съпруга съм на Т.Б.. Към датата на ПТП имах
автомобил Ланча. Имах и автомобил, който беше на името на съпруга ми Т.Б.
Субаро, който беше купен по време на брака. Знам, че съпругът ми претърпя
ПТП с лекия автомобила Субаро. Беше месец октомври 2019 г. Аз не съм
пътувала в автомобила с него. За катастрофата разбрах от съпруга ми. Мисля,
че първо ми звънна по телефона. Каза ми, че някой му е излязъл насреща и е
катастрофирал и слава богу, че е жив. Каза, че ако не е бил аърбегът нямало
да е жив. Каза, че е пътувал в посока от гр. С. към гр. Я. към село Голям
манастир, където гледа животни. След катастрофата Субарото не съм го
виждала, само на снимка - изглежда размазано. Знам, че е в КАТ. Съпругът
ми тогава имаше предсърдно мъждене и пиеше „ритмонорм“. И понеже
правеше панически атака му бяха изписали и някакво успокоително. След
катастрофата нямаше телесни увреждания, уврежданията бяха по-скоро
психически. След инцидента видях, че само на ръката има някаква
драскотина. В болница не е постъпвал след инцидента във връзка с
наранявания причинени от инцидента. Мъжът ми не е търсил лекарска помощ
и не е постъпвал в болница. Учестиха се паник атаките след катастрофата, но
не мога да кажа дали е от това. Шофьорът на другия автомобил не съм го
виждала и не съм ходила на мястото на инцидента. Не ми е давал освен това
което ви казах други подробности мъжът ми относно катастрофата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свидетеля.
СВИД. Г. М. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: М.Г. ми е позната. В момента знам, че се намира в
Англия и едва ли е уведомена за днешното съдебно заседание. Доколкото
10
знам няма намерение да се връща в България. Нямам неин телефонен номер.
Не й знам адреса там.
Мисля, че беше на 12.10.2019 г. Аз пътувах с М.Г. и управлявах личния
си автомобил Ситроен Саксо. Тя стоеше вдясно от мен, на предна дясна
седалка. Ние се прибирахме към гр. Я., като идвахме от гр. С.. На излизане от
гр. С. точно до завод Олимпус бяло МПС ме задмина с доста висока скорост.
Моята скорост към момента беше 60 км/ч. Той ме задмина малко след
последното кръстовище на града до завод Олимпус. Като по моя преценка
този бял автомобил ме задмина със скорост около 100-110 км/ч и
автомобилът продължи в посока Я.. Аз продължих да се движа в посока Я.
също. Времето междувременно беше започнало да се свечерява. Нямаше
дъжд, сняг, вятър, мъгла, видимостта беше добра, за свечеряване видимостта
си беше добра. След като преминах покрай старото летище Бършен, което ми
остана от лявата страна, шофирайки със съобразена скорост 90 км/ч, в
далечината, понеже карах на дълги, започнах да виждам проблясъци от
стъкла. В този момент този бял автомобил не го виждах той беше изчезнал от
погледа ми. Споменах на приятелката ми М., че виждам нещо като
проблясъци от стъкла и тя като се загледа каза, че вижда и тя това. Започнах
да намалям скоростта на автомобила и колкото наближавах стъклата ставаха
повече. Когато приближих вече към тези проблясъци видях и автомобили –
тази същата кола, която ни изпревари и тъмен автомобил мисля, че комби.
Двата автомобила бяха разположени с предната си част в посока гр. Я., но
гледаха по-скоро към полето, бяха извъртяни. Така бяха разположени, че
нямаше от къде да се мине. Единият автомобил беше изцяло в моята лента за
движение, а другият беше мисля, че в насрещната лента за движение, но дали
беше разположен изцяло в нея или не, не мога да кажа.
Съдът предяви на свидетеля изготвенияпо ДП фотоалбум от
извършения оглед на местопоризшествие от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ РАЗПИТАН КАЗА: Така, както е показано на снимките,
така бяха разположени автомобилите като ги видях./свидетеля сочи л.19,
двете горни снимки/. Спрях до ПТП, пуснах аварийни, слязохме с М. от
колата. В първият момент видях момчето да лежи на земята /свидетелят сочи
подсъдимия/. Приближих се до него и видях от едното му коляно, мисля, че
лявото да стърчи кост. Мисля, че го попитах дали иска вода. В това време
11
започнаха да приближават хора от колите, които идваха от посока Я. и казаха,
че са се обадили на тел. 112. Кръв имаше покрай раната, другаде не видях
кръв. Другият участник в ПТП надникнахме да видим дали е в колата,
нямаше го. Мисля, че го мернах - беше облечен с бяло горнище, вървеше и
беше неспокоен и пушеше цигара. Прецених, че това е водачът на бялата
кола, тъй като се въртеше около нея. Аз не познавам нито подсъдимия, нито
водачът на бялата кола. Дори водачът на бялата кола, ако го видя няма да го
позная. Видях сред хората един мъж - И.Т., разбрах, че го познавам, тъй като
аз познавам племенницата му, тя се казва Н.Т.. Нямам телефон на Надя, нито
на И.Т., нито мога да посоча някакъв адрес където живеят. На място дойдоха
полицаи и линейка, която взе подсъдимия. До идването на полицаите колите
участници в ПТП не са местени. Разговарях с И.Т., той ми каза, че не е видял
катастрофата, но каза, че е чул шума от сблъсъка. Момчето на земята беше в
съзнание, защото разговарях с него, докато дойде линейката, беше добре. С
другото момче с бялото горнище не съм разговаряла , по едно време той
изчезна някъде. Не видях къде отиде и с какво, може да е минал зад храстите
и да е тръгнал за С.. Полицаите като дойдоха започнаха да го търсят, звъннаха
на патрул в града да го търси и след около пет минути им се обадиха, че са го
намерили до магазин Била. Не мога да кажа този човек дали се върна там или
не. Не мога да се сетя дали полицаите са ме карали да разпознавам човека,
който е карал бялата кола.
Тази цифра за скоростта на шофьора на Субарото 100-110 км/ч
определих така, тъй като имам доста голям шофьорски опит, от 2014 г. имам
книжка. Като определям тази скорост 100-110 км/ч взех предвид времето, за
което ме изпревари, времето, за което се прибра в нашата лента за движение
и времето, за което той после изчезна. Не мога да кажа за какво време, какво
разстояние е преминал водача.
При определяне скоростта на Субарото се доверих на собствените си
възприятия, с очи. Когато видях подсъдимият на асфалта, той лежеше горе-
долу между двете катастрофирали коли. Когато спрях вдясно от мен имаше
растителност и храсти и дървета. Предполагам, че дърветата бяха на метър от
края на моята лента за движение.
Неравности на пътното платно нямаше около ПТП. Пътят беше равен.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля. Не
12
възразяваме да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свидетеля.
СВИД.Д. ЕНЧ. П.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Прибирайки се от с. Чокоба от към гр.С. видях, че
на пътя имаше колона от автомобили, след като минах Я.ската детелина.
Усъмних се, че може да е станало ПТП и затова се обадих на тел. 112 и ми
съобщиха, че вече има подаден сигнал за ПТП. Тогава направих обратен
завой, прибрах се за С. по друг път. Не съм видяла нито катастрофиралите
коли, нито водачите, нито колите, до самото място не съм стигала. От тел.
0885 529235 се обадих.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свидетеля.
СВИД. СВ. М. Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Работя като младши автоконтрольор, група
Пътна полиция, сектор „ПП“ при ОДМВР С.. От дежурната предполагам, че
ни са ни изпратили, казаха ни, че има ПТП на главния път между гр.С. и гр.Я..
ПТП, на което ме пратиха не мога да се сетя тогава дали беше в рамките на
града или извън него. ПТП беше настъпило след летището посока Я..
Отстрани имаше земеделски земи, преди соларните панели, които са от
другата страна на пътя. Не си спомням с кой колега бях. Имаше десетки
автомобили. Някои казваха какво се е случвало, някои казаха, че са се
опитвали да помагат, линейка беше пристигнала там. Голям хаос беше.
Единият автомобил беше Субаро, но другият не мога да кажа какъв беше, но
беше забит в дърво. Субарото беше между двете платна и преминаването
беше невъзможно по пътя. Направихме си справка по регистрационните
табели и така разбрахме кои са собствениците. Питаме кой кара
автомобилите. Единият водач на катастрофиралия автомобил си спомням, че
не беше там, колеги казаха, че са установили участника на магазин Била и те
13
го доведоха. Може да съм разговарял с него, но не си спомням. Ако го видя
няма да го позная. При ПТП винаги тестваме за алкохол и наркотици. Ако
откажат се дава талон за медицинско изследване. Не знам в случая какво
точно се е случило. С много хора разговарях. Не си спомням повече. Минало
е вмного време.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат показанията на свидетеля, тъй като
заявява, че много неща не си спомня.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Не възразяваме.
Съдът намира,че са налице предпоставките на чл. 281,ал.4, вр. ал.1,
т.2,предл.2 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля СВ. М. Д. дадени по ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ, РАЗПИТАН, КАЗА: Мисля, че единият автомобил
беше в дърво, не знам защо съм казал, че са били по средата. Имаше нещо в
дърво, незнам.
Сега като ми зачитате си спомням относно автомобила Субаро.
Спомням си, че човекът, който каза, че управлява Субарото отваряше,
затваряше автомобила, нещо беше притеснен. Каза, че има някакви
притеснения, друго не си спомням, започнах да записвам и впоследствие един
човек ми каза, че човекът, който е карал Субарото се е качил на друга кола и е
тръгнал и тогава аз докладвах вече на ОДЧ.
Сещам се действително, че ми съобщиха, че водачът е бил намерен на
Била на място.
Щом съм казал това какво са ми споделили очевидците, които съм
установил, щом така съм го казал значи така са ми казали. Вече не помня.
Относно пристигането на място на водача на лекия автомобил Суборо,
относно физическо и психическо състояние, щом така съм го казал на ДП
значи е било така, мина много време , вече не си спомням.
Щом съм казал, че съм съставил АУАН и относно придружаването от
14
колегата ВС. на водача на Субарото и отказа му в ЦСМП да даде кръв значи е
така. Тогава такава беше практиката пред медицинско лице се даваше отказа.
Беше тъмно, вечерта. Не мога да кажа какво беше времето. Не мога да
кажа дали пътната настилка е била в добро състояние на мястото на
инцидента.
За ПТП АУАН не съм съставил. Запазих местопроизшествието до
идването на огледната група, до идването на колегите от огледната група
автомобилите участници в ПТП не са местени.
Съдът предяви на свидетеля фотоалбума от извършения оглед на
местопроизшествие от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ, РАЗПИТАН КАЗА: Като гледам фотоалбума, сега се
сещам, явно действително е нямало блъснат автомобил в дърво, поне
автомобилът не е до дървото, но виждам, че има нарушена част на дърво на
лист 14 от фотоалбума. Имаше нещо свързано с дърво. Явно обаче не съм
видял автомобилът блъснат там.
Автомобилите, видимо не бяха годни за употреба, бяха с големи
материални щети и не бяха в движение. Запазили сме произшествието, не съм
гледал кой автомобил на коя предавка е бил, не съм пипал нищо.
Спомням си и след като видях фотоалбума, че на мястото на инцидента
имаше дървета, като те бяха на разстояние два-три метра от пътя, от края на
асфалтовия път. Към този момент сега дървета там няма.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам
да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Да се призоват за следващото съдебно заседание
неявилите се свидетели и вещите лица. Нямаме доказателствени искания и
няма да сочим доказателства.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Не възразяваме. Нямаме доказателствени
искания и няма да сочим доказателства.
15
С оглед на необходимостта от събиране на допуснати доказателства,
съдът намира, че не следва да приключва съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 22.06.2022 г. от 13.30 часа, за която
дата и час РП-С., подсъдимият и защитника му адв. П., частният обвинител
Т.Б. и повереникът му адв. М.Р. да се считат редовно призовани от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите М. Д. Г. и Г. М. Ч., както и вещите лица.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 16.50 ч.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
16