Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
Гр. Перник, 14.05.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 80
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „***“, ***, представлявано от изпълнителния
директор Я.П.К. против съдебно решение № 260045 от 05.02.2021 година,
постановено по АНД № 01942 по описа за 2020 година на Районен съд Перник.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление (НП) № ПК-40-А-24 от 12.11.2020 година на директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) София, с което на „***“
АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ по смисъла на ЗООС, на „горивна
инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия“ (ГИПТЕЕ), на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС), за неизпълнение на задължението по чл. 123в,
т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително (КР) №
53-Н1/2014 година, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по околната среда (ИАОС), е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд
за процесуална законосъобразност на административнонаказателното производство и
конкретно: неустановено нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при
съставяне на акта за установяване на процесното нарушение (АУАН), във връзка с броя на свидетелите по същия;
неустановено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касателно датата на
извършване на процесното нарушение и непосочване на период на извършване на
същото поради липса на посочен начален момент; неизпълнено изискване на чл. 42,
т. 7 от ЗАНН поради непосочване на ЕГН на свидетеля, подписал АУАН; издаване на
НП в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН поради неизвършване на изискващата се
проверка за законосъобразност на АУАН, липса на преценка на събраните
доказателства и несъбиране на допълнителни такива, невземане предвид на
възраженията на наказаното лице и предприетите от дружеството действия. Жалбата
съдържа и твърдения за неправилно възприета от районния съд фактическа
обстановка поради несъбрани доказателства относно извършването на процесното
нарушение. В тази връзка се твърди, че пред районния съд не е установено, че
дружеството не изпълнява Условие 9.3.1. от КР, тъй като не е извършен анализ на
установените изпускани емисии, респективно не е установено същите да са вредни
вещества. За установяване на касационните основания за обжалване не са
представени писмени доказателства. Моли съда да отмени решението на районния
съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.С., който поддържа
касационната жалба по изложени в нея доводи. Моли съда да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната
жалба РИОСВ София, редовно призован не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите
на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна, по следните съображенията:
С НП № ПК-40-А-24 от 12.11.2020 година, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, директорът РИОСВ София е наложил на
„***“ АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ на ГИПТЕЕ съгласно § 1, т.
43 от ДР на ЗООС, имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за
това, че на 17.03.2020 година, при извършена по повод сигнали на граждани
проверка на площадката на дружеството, находяща се в кв. „***“ в гр. Перник, е
установено, че в котелен цех, при експлоатация на парогенератор (ПГ) № 4
разположени в същия, работещ на гориво въглища, от северната част на корпуса на
котелния цех, от пролуки в тухления газоход не се изсмуква изцяло формирания
газов поток, поради което в атмосферния въздух се изпускат неорганизирани
емисии на вредни вещества. Видимо от пролуки в газохода се наблюдават стълбове
от прахово – газови емисии с белезникав цвят, отделяни при горенето от ПГ № 4.
От обстоятелствената част на НП, в частта, в която се обсъждат възраженията на
наказаното дружество, става ясно също, че последното е уведомило контролния
орган за предприети действия по техническото отстраняване на установените
пролуки в тухления газоход и димния вентилатор. Установеното е квалифицирано от
контролните органи като неизпълнение на задължението на оператора на инсталация
по чл. 123в, т. 2 от ЗООС: да изпълнява условията в КР, в случая Условие 9.3.1
от КР № 53-Н1/2014 година, а именно: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията
по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите
устройства, описани в Условие 9.2“.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд Перник, който с решение № 260045 от 05.02.2021 година, постановено
по АНД № 01942 по описа на съда за 2020 година е потвърдил издаденото наказателно
постановление.
За да постанови този резултат районният съд,
след събиране, преценка и анализ на доказателствата, и като е взел предвид
доводите на жалбоподателя, е потвърдил наказателното постановление с мотиви за
доказаност на процесното нарушение, процесуална и материална законосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство, включително що се
отнася до размера на наложената имуществена санкция.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната
жалба пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон
следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
По доводите в касационната жалбата на „***“
АД, гр. Перник за неправилно приложение на закона от районния съд във връзка с
изводите за процесуална законосъобразност на производството по издаване на НП:
Без основание са доводите на касатора,
свързани с неправилност на изводите в решението за съобразяване процесуалните
правила на ЗАНН по чл. 40, ал. 1, чл. 42, т. 7, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Районният съд мотивирано е отхвърлил всяко от тези твърдения на
наказаното дружество. Изводите на решаващия първоинстанционен състав са изцяло
основани в приложимия закон и доказателствата по преписката, като касационният състав не счита за
необходимо да преповтаря същите. Касационната жалбата в тази част е
неоснователна.
Основателни
са доводите на касатора за недоказаност на процесното нарушение, които се
преценяват като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – допуснато
съществено процесуално нарушение от районния съд, що се отнася до събирането на
достатъчно и относими доказателства за соченото за неизпълнено задължение от
наказаното юридическо лице, респективно неправилно приложен материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от
ЗООС (ДВ, бр. 98 от 2018 година,
в сила от 27.08.2019 година) операторът на инсталацията е длъжен да
изпълнява условията в комплексното разрешително.
Видно е от Условие 9.3.1 от
КР №53-Н1/2014 година, издадено от ИАОС на „***“ АД, че всички емисии на вредни
вещества от инсталацията по Условие 2 (горивната инсталация) следва да се
изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани
в Условие 9.2.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗООС (ДВ, бр. 98 от 2018 година, в сила от 27.08.2019
година) за неизпълнение на изискванията по чл. 123в и чл. 125 на
оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 10 000 лева до 500 000 лева.
На наказаното дружество е вменено
неорганизирано изпускане на вредни емисии, в нарушение на условие 9.3.1. от КР.
По делото е безспорно, че към момента на
проверката са установени видими стълбове от емисии с белезникав цвят, които се
изпускат неорганизирано. Но по делото е недоказано изпусканите неорганизирано
емисии да са вредни, и в частност – прахово – газови.
Съгласно Приложение № 8 към чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗООС, раздел I, основните групи
замърсяващи вещества, които трябва да се вземат предвид при определянето на
допустимите емисионни стойности и/или индивидуални емисионни ограничения, що се
отнася до емисиите в атмосферния въздух, са: серен диоксид и други съединения
на сярата; оксиди на азота и други азотни съединения; въглероден оксид; летливи
органични съединения; метали и техните съединения; прах, вкл. фини прахови
частици; азбест (суспендирани частици, влакна); хлор и неговите съединения;
флуор и неговите съединения; арсен и неговите съединения; цианиди; вещества и
смеси с доказано канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да
въздействат чрез въздуха върху
производството; полихлорирани дибензодиокисини и полихлорирани дибензофурани.
Във връзка с горното, по делото не са
представени и приобщени доказателства, изпусканите неорганизирано емисии, да са
съдържали някоя от посочените основни групи замърсяващи вещества, що се отнася
до емисиите в атмосферния въздух. С други думи формулираното
административнонаказателно обвинение, съставляващо от обективна страна
неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на вредни емисии – прахово – газови
при работата на ПГ № 4, е следвало да бъде основано в съответно установяване,
чрез извършване на относими измервания и на място към момента на проверката,
чрез съответните способи/апаратура,
че освен безспорното и видимо констатирано от контролните органи изпускане на
емисии, същите да са вредни, съответно подлежащи на ограничаване посредством
норми за допустимост в КР и по смисъла вкл. на ЗООС, към които респективно е
установено и условието за организирано изпускане. Докато неорганизираното изпускане на емисии може да бъде
установено видимо, а такава констатация на компетентни контролни орган във
време на проверка е достатъчна да обоснове съответния извод, не това обаче е
способът за установяване на съдържанието на емисиите, което се явява основен
обективен елемент от състава на задължението, заложено в цитираното условие на
КР. Този извод се подкрепя и от Условия 9.3.4 по силата на което
притежателят на разрешението трябва да предприема действия по ограничаване на
емисиите на прахообразни вещества, за които няма установявания на органа да са
вредни емисии. В нито един от съставените актове – констативен акт, нито дори в
АУАН и НП е констатирано, съответно установено, че тези неорганизирани емисии
са от изгаряне. Да се приеме, че тъй като съгласно КР, Условие при работата на
инсталацията се употребяват горива, конкретно за работата на ПГ № 4 – въглища и
брикети, то без съмнение в атмосферата, поради неизправност на димни
вентилатори и газоходи, се изпускат неорганизирано емисии, но без съответни доказателства относно
съдържанието на тези емисии, това означава потвърждаването на наказателното
постановление да почива на предположения (арг. от чл. 304 от НПК, във връзка с
чл. 84, предл. четвърто от ЗАНН).
От изложеното следва, че предвид характера на
предявеното по фактите с АУАН и НП, разследването на контролните органи е
следвало да се основе и в съответни измервания на съдържанието на изпусканите
неорганизирано емисии. Фактът, че изпусканите емисии са вредни, е подлежал на
съответно доказване. В този смисъл нарушението е недоказано.
Изложеното обосновава заключение за допуснато
от районния съд съществено процесуално нарушение поради фактически изводи в
решението, неосновани в съответни и безспорни доказателства, довело на свой ред
до неправилно приложение и на материалния закон. Решението следва да бъде
отменено. Характерът на
вмененото нарушение не позволява събирането на доказателства, в който и да е
момент, следващ проверката на място, поради което делото не следва да се връща
за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Поради това, съдът ще реши делото по същество,
като предвид изводите за недоказаност на нарушението, следва да се отмени
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260045 от 05.02.2021
година, постановено по АНД № 01942 по описа за 2020 година на Районен съд Перник,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № ПК-40-А-24 от 12.11.2020 година на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите София, с което на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „***“, ***,
представлявано от изпълнителния директор Я.П.К. гр. Перник, в качеството му на
„Оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа
енергия“, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 164, ал. 1 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за неизпълнение на задължението по
чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително №
53-Н1/2014 година, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
по околната среда, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/