О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 06.01.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря
………………и с участието на прокурора………….‚ като разгледа докладваното от съдия
Михайлов ВНЧД № 9 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по
Частна жалба от адв. Н.Н.от САК, служебен защитник на М. П.срещу Протоколно
определение от 12.12.2019 г., постановено по НОХД 17615/2019г. по описа на СРС,
НО, 108-ми състав с което е потвърдена взетата спрямо М. П.мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Защитата сочи,
че са изминали повече от 2 месеца, през които подсъдимият е бил задържан, което
рефлектирало върху опасността същият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Сочи се също така, че става въпрос за деяние по чл. 194, ал. 1 НК, което в конкретния случай не се отличавало с висока степен на обществена
опасност. Сочи се и доброто процесуално поведение на подсъдимия до този момент.
В заключение отново се иска изменение на МНО на подсъдимия М. П..
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи
и доказателствата по делото приема следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е подадена
от правоимащо лице и в посочените в НПК срокове. Разгледана по същество, същата
е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Подсъдимият М. П.е
бил привлечен към наказателна отговорност за извършено от него на 11.10.2019 г.
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. В
хода на досъдебното производство същият е задържан на 11.10.2019 г. за 24 часа
по реда на ЗМВР, след което с Постановление на СРП от 12.10.2019 г. този период
е удължен на 72 часа, като е внесено Искане по реда на чл.64 НПК за вземане по
отношение на М. П.на Мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С
Определение на СРС от 14.10.2019 г., искането на СРП е било оставено без
уважение, но с Определение на СГС, НО, ХV състав от 22.10.2019 г. Определението
на първата инстанция е отменено, като е уважено първоначалното искане на СРП,
като и до настоящия момент М. П.е с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
С обжалваното
протоколно определение, СРС е потвърдил МНО на подсъдимия М. П., като е приел,
че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, доколкото
подсъдимият е без установено местоживеене и мярка различна от „Задържане под
стража“ няма да гарантира явяването му по делото.
С разпореждане
на настоящия състав е изискана справка от Отдел „Миграция“ при СДВР, от която е
видно, че подсъдимият е с невалидни лични документи, както и с обявен адрес с.
Пъстрогор, общ. Свиленград, обл. Хасково.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното :
В конкретния
случай подсъдимия е привлечен към наказателна отговорност за извършено деяние,
което е квалифицирано от органа на досъдебно производство като престъпление по
чл. 194, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
до ОСЕМ ГОДИНИ, но независимо от това спецификите на осъществените от
подсъдимия действия, както и от обстоятелството, че предметът на престъплението
е възстановен и същият е в размер на 428,00 лева, т.е. под една МРЗ за
страната, сочат на деяние с ниска степен на обществена опасност, за което може
да бъде наложено административно наказание.
Действително,
подсъдимият М. П.няма установен по делото адрес, но от друга е видно, че същият
е имал добросъвестно процесуално
поведение до настоящия момент, оказал е необходимото съдействие на
разследващите органи, което не дава основание да се приеме, че същият би се
укрил и би осуетил протичането на наказателното производство, ако е с мярка за
неотклонение различна от Задържане под стража. На следващо място от приложената
по делото справка за неговото съдебно минало е видно, че е неосъждан, което
обстоятелство на свой ред налага извод, че не е налице опасност да извърши ново
престъпление.
От друга страна,
от фактическото задържане на подсъдимия до настоящия момент са изтекли почти
три месеца, който период е от естеството да мотивира допълнително подсъдимия да
се явява и участва в делото, а също така, продължаването на неговото задържане,
с оглед конкретните обстоятелства по делото, водещи до извод за ниска степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, биха довели и нарушили баланса
между разумния срок на неговото задържане, т.к. мярката за неотклонение не може
да представлява предварително изтърпяване на наказание и ограничаване на
правата на подсъдимия за нуждите на воденото срещу него наказателно преследване.
Ето защо според настоящия състав целите на мерките за неотклонение съгласно
чл.57 НПК биха били постигнати и чрез една по-лека мярка за неотклонение,
каквато е Мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“.
Водим от горното
СГС, НО, ХІІІ въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Протоколно определение от 12.12.2019г., постановено по НОХД 17615/2019г. по
описа на СРС, НО, 108-ми състав, с което е потвърдена взетата спрямо мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и вместо това постановява :
ИЗМЕНЯ Мярката за неотклонение на подсъдимия М.
П.от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в „ПОДПИСКА“.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.