Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен, 14.01.2010год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на 12.12.2019година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
При секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. № 2153/2019г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, взе предвди следното:
Делото е образувано
въз основа на депозирана искова молба от „Т.П.“ ЕАД против И.Д.И. ***, с която е предявен иск на
основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу
ответника, като по образуваното ч.гр.
дело №1115/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. С оглед връчването на заповедта е инициирано предявяване на иск с правно основание чл.422
от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника
за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/
за негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със следното: като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. -
ДВ, бр.54 от 2012год. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „***” е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил
задължението си.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
ответника, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както
следва: 506,92лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2018г.; 59,18лв. - лихва върху
главницата за периода от 02.12.2016г. до 14.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78 от ГПК, както и разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който възразява, че не дължи претендираните суми от
страна на ищеца, вкл. и поради липса на монтирани уреди за отопление в процесното
жилище. В хода на делото на същия е
предоставена правна помощ и за негов особен представител по реда на ЗПП е
определен адв.К.Я. от ПлАК, който изразява становище, касаещо исканията по доказателствата и навежда доводи
в хода по същество , като оспорва иска.
В последното ,
проведено о.с.з., не се явява представител на ищеца
В о.с.з. се явява
ответникът и адв.Я..
В о.с.з. не се
явява представител на конституираното трето лице-помагач на ищеца, но са
представени доказателства.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Искът е допустим,
като предявен в указания едномесечен срок в закона. Вземането, предмет на
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1115/2019год. по описа на ПлРС е идентично
с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Не е спорно, а това се установява и от
изпричното изявление на ответника в о.с.з, че е собственик на топлоснабден недвижим
имот, находящ се на адрес : ***, аб. № ***. Не се спори, че същият топлоснабден
имот се води и на адрес :***. От уточнението, направено от ищеца с молба ,
приложена на л.88,89 от делото, се установява, че претенцията спхрямо ответника не включва сума за отоплентие,т.к. в
процесния имот няма отоплителни уреди, а вкл. сума за отопление в баня от щранг-лира-221,92лв.;
сума за топлинна енергия/ТЕ/, отдадена от сградна инсталация – 279,81лв., сума
за услуга дялово разпределение -5,18лв. Не е спорно, а това се установява и от
приетия и неоспорен като доказателство Договор
№104/26.09.2002год., че на посочената дата „Т.С.“ ЕООД-София,сключвайки
същия с ЕС на адрес : *** е приело
да извършва доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение
на разхода на ТЕ; извършване ан индивидуално измерване ан потреблението на ТЕ и
вътрешно разперделение на разходите за отопление и топлав вода, срещу насрещно съответно заплащане. От приетото
заключение на Вл инж.Й. Й. се установява, че в абонатната станция е монтиран
един топломер, отчитащ общата ТЕ, прави се разпределение на ТЕ на база
показанията по отделинет имоти на абонатите, която услуга извършва топлинният
счетоводител. Процесният топломер е проверяван
за процесния период два пъти. Монтираните топломери във всички АС на
топлофицираното дружество отговарят на БДС; в случая са спазени всички законови изисквания, касаещи точността
на измерване на ТЕ от топлинния
доставчик;абонатът не ползва топла вода и няма отношение към функционирането на
инсталацията за БГВ. Експертизата
установява, че абонатът е с
изолирани в имота си топлопроводи на ВОИ, както и на щранг-лирата в
банята;коректгно са разпределяни дяловете на всеки имот от сградната инсталация и в конкретния случай
не е налице некоректно разпределение. Съдът приема, че фактът, че по своя инициатива ответникът е изолирал вътрешните
тръби и щранг-лирата в банята си , не е основание същият да не дължи
приетендираните в случая суми за топлинна енергия –отдадена от сградна
инсталация и за извършената услуга дялово разпределение. Основанието за това е
разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е по делото фактът на
публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ-
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти,
или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето
производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на
нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от
ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и
на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от
ЗЕ/. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153
ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се
придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която
вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без
значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи
на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна
енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от сградната
инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на
чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно
чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки
собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с
частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната
инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на
ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата.
По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата
сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по
делото има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по- горе адрес в ***, както и на потребител на ТЕ за процесния
период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. Съдът
намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи факта на
реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца до имота на ответника.
Действително в имота на ответника има само щранг-лира в банята, която няма
самостоятелен измервателен уред, което е съобразено при изчисляването на
дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение на ТЕ в сгради-етажна
собственост- Приложение №1 към Наредба №16-334/2007г. за
топлоснабдяването-чл.61, ал.1, е посочено, че при наличие на щранг- лира, без
уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен
път. От заключението на ВЛ се установи, че доставяната ТЕ до жилището му е
правилно изчислена. С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, като се внесе
уточнение, налагащо отхъврлянето
на същия по отношение на главницата за
0,01лв. Претенцията на ищеца за главница е в размер 506,92лв., а видно от
уточнението, направено от ищеца е, че сумата възлиза на 506,91лв., или искът следва да бъде отхвърлен за разликата
от дължимите 506,91лв. до претендираните 506,92лв., в останалата част
претенцията не се и оспорва по размер и
следва да се присъди така, както е претендирана.
По отношение разнтоските : следва да
се присъдят разноски за настоящото исково производство в общ размер 375лв./
държавна такса, разноски за вещо лице и
юрисконсултски хонорар в минимален раззер-100лв./, както и разноските от
заповедното производство – 75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД,
че И.Д.И., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ НА “Т.П.” ЕАД, ***, ЕИК ***, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите, както слредва : 506,91лв. - главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 31.12.2018г.; 59,18лв. - лихва върху главницата за периода от
02.12.2016г. до 14.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението -21.02.2019год. до окончателното
изплащане на вземането, за котио суми е
издадена запонвед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1115/2019год. по описа на
ПлРС, като по отношение главницата ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от 506,91лв. до
506,92лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
И.Д.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.
П.” ЕАД, ***, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 375лв., представляваща направени по исковото
производстворазноски и 75лв.-разноски ,направени в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1115/2019год. по описа на ПлРС.
Решението е постановено с
участието на третото лице- помагач „Т.С.” ЕООД- ***.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: