РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Бургас, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20242100500716 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, чрез пълномощника му юрк. Н. Ватева, срещу Решение № 76 от
06.03.2024 г. по гр. д. № 1161/2023 г. на Районен съд – Несебър, в частта, с
която е отхвърлен като погасен по давност искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на
дружеството срещу Т. Д., граждани на Р.П., за заплащане на сумата над 139,58
лв. до пълния претендиран размер от 340,20 лв., която сума представлява цена
на доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг, вилно селище „Елит IV“, вх. А, ап. C-1, дължима за периода от
23.08.2014 г. до 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху разликата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2023 г., до
окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен като погасен
по давност искът на дружеството по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 32,28 лв. до
пълния претендиран размер от 56,06 лв., която сума представлява лихва за
забава за периода от 26.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба –
03.11.2023 г.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която искът по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 139,58 лв. за периода от 05.08.2021 г. до
25.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която искът по чл. 86,
1
ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 32,28 лв. за периода от 26.09.2021 г. до датата
на подаване на исковата молба – 03.11.2023 г.
Въззивникът счита, че решението е неправилно в обжалваната част.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД потребителите следвало да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. От този момент
длъжникът изпадал в забава и настъпвала изискуемостта на вземането, както и
започвала да тече давността. Фактурата представлявала искане за плащане
към лицето, посочено в нея като получател. Освен това в нея вземането се
установявало по основание и размер. Сочи се, че в случая фактурите са
издадени след 2021 г., поради което към момента на завеждане на исковата
молба не е изтекъл тригодишният давностен срок. Цитира се практика на
Окръжен съд – Бургас. Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи услугите по водоснабдяване и
канализация се заплащали въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдидателната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на водопроводното отклонение на всеки отделен
абонат. В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е
обвързал началния момент на погасителната давност с фактическото
предоставяне на процесните услуги и с оглед на това неправилно е уважил
възражението на ответника за погасяване по давност на част от главницата и
лихвата за забава. Според въззивника мотивите на съда са противоречиви,
което прави решението необосновано. Иска се то да бъде отменено в
обжалваните части и като краен резултат да бъдат уважени изцяло и двата
иска. Претендират се деловодните разноски.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от Т. Д., представляван от
особения представител адв. А. Фотев от Адвокатска колегия – Бургас. Не е
изразено становище и в хода на настоящото производство.
Съдът намира подадената жалба за редовна и допустима, поради което
няма пречка да бъде разгледана по същество.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част е и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С исковата молба „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е предявило
срещу Т. Д. иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 340,20 лв.,
представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за обект с
2
адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, вилно селище „Елит IV“, вх. А, ап. C-1,
дължима за периода от 23.08.2014 г. до 30.08.2023 г., ведно със законната
лихва от 03.11.2023 г. до окончателното изплащане; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 56,06 лв. – законна лихва за забава за периода от
26.09.2021 г. до 03.11.2023 г.
С отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по
давност на всички суми за потребена вода, чийто отчетен период е настъпил
преди месец ноември 2020 г. Сочи се, че е недопустимо давността да зависи от
момента, в който ищецът ще реши да фактурира суми.
Районният съд е приел, че дружеството ищец е предоставило на
ответника услуги по водоснабдяване и канализация. Позовал се е на
извлечение за отчет с мобилно устройство, съдържащо показанията на
отчетеното количество вода по партида с абонатен № 725220, с титуляр
ответника. От справката извлечение е установено, че на монтирания в обекта
водомер е извършено отчитане за периода от 23.08.2014 г. до 30.08.2023 г., но
фактури са издадени на 25.08.2021 г., 25.07.2022 г., 26.09.2022 г., 25.04.2023 г.
и 25.09.2023 г. Съдът е приел, че задължението е възникнало, но е погасено по
давност, защото се касае за вземания за периодични плащания, които съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Не е възприето становището на ищеца, че давността започва да тече
от датата на издаване на фактурата за потребената вода, обосновано с
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от общите условия на дружеството). Според съда
правните норми, които уреждат института на погасителната давност,
включително началния й момент, имат императивен характер, като на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Сочи се, че тази разпоредба е нормативен
израз на принципа, че началото на погасителната давност е моментът, в който
възниква правото на иск в материален смисъл. Изтъква се също, че не може да
се допусне началният момент на погасителната давност да зависи от волята на
носителя на субективното право, защото по този начин би се създала
възможност за отлагането й, а законодателят не допуска тя да бъде скъсяване
или удължавана по желание на страните по правоотношението. Освен това в
решението е посочено, че ищецът е нарушил чл. 33, ал. 1 от общите условия,
който предвижда издаването на ежемесечни фактури както при наличие на
консумация, така и при служебно начисляване. Съдът е счел, че щом ищецът
не е начислил служебно суми на основание чл. 23, ал. 3 от общите условия,
съответно не е издал фактури, не може да се ползва от собственото си
неправомерно поведение. Поради това е приел, че процесните вземания са
погасени по давност за три години преди подаване на исковата молба, т.е. от
23.08.2014 г. до 02.11.2020 г., съответно частично е уважил и частично е
отхвърлил иска.
Спорът по настоящото дело се свежда само до въпроса от кога започва
да тече погасителната давност.
Настоящото дело беше спряно до приключване на дело C-294/2024 г. на
Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на
Районен съд – Бургас. С решение от 10.07.2025 г. Съдът на Европейския съюз
3
е приел, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като цитираната от
съда норма на чл. 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
няма нищо общо предмета на спора пред националния съд.
По посочения спорен въпрос настоящата инстанция намира следното:
Според чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на услугите по водоснабдяване и
канализация се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган. В случая това са общите
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.
На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
Съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на оператора
обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата
сума по сметка на оператора.
Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, допустимо е за обекти,
имащи сезонен характер, отчитането да се извършва от оператора два пъти
годишно.
Съгласно чл. 23, ал. 3 от ОУ, в междинните периоди между два отчета
операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След
отчитането на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Изискуемостта на задължението представлява моментът, в който
кредиторът има правната възможност да иска изпълнение от длъжника. В
правната теория се разграничават термините „изискуемост в тесен смисъл“ и
„изискуемост в широк смисъл“ (вж. Вангелова, З. За изискуемостта, падежа и
забавата при задължението за връщане на дадено при начална липса на
основание. // Правна мисъл, 2018, № 3, с. 14-30).
При „изискуемостта в тесен смисъл“ кредиторът има възможност да
иска изпълнение. Той може да поиска изпълнението както извънсъдебно, така
4
и съдебно. Началото на изискуемостта в тесен смисъл е от настъпването на
падежа, т.е. моментът, в който длъжникът трябва да изпълни.
„Изискуемостта в широк смисъл“ предхожда във времето настъпването
на изискуемостта в тесен смисъл. Тя настъпва от възникване на задължението.
За нея в правната теория се говори в два случая: при безсрочните вземания,
ако изрично не е посочено, че длъжникът ще определи сам падежа (чл. 69, ал.
2, вр. чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и при срочните вземания, когато от волята на страните
следва, че срокът е уговорен в полза на кредитора (чл. 70, ал. 1 ЗЗД).
Изискуемостта в широк смисъл е възможността кредиторът да поиска
изпълнение, като определи падежа, на който задължението трябва да бъде
изпълнено. Така, чрез упражнение на възможността за определяне на падежа
(изискуемост в широк смисъл), кредиторът „придвижва“ вземането към
състояние на изискуемост в тесен смисъл. Вземането става изискуемо (в тесен
смисъл) след като кредиторът определи падежа. Преди настъпване на падежа,
докато трае изискуемостта в широк смисъл, длъжникът дължи изпълнение, но
не е длъжен да изпълни.
ЗЗД не използва термина „изискуем“ в друг смисъл освен в този, който
по-горе бе означен като „тесен смисъл“.
Следва да се отбележи, че погасителната давност може да тече и преди
да са настъпили падежът и изискуемостта в тесен смисъл, достатъчно е да е
настъпила изискуемостта в широк смисъл. Това следва от правилото на
цитираното по-горе правило на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Там е уредено, че давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Смисълът на тази
разпоредба е, че началото на давността не следва да зависи от волята на
страните по правоотношението. В противен случай на практика би се
осигурила възможност на кредитора неограничено да отлага във времето
началото на давностния срок. Това противоречи на самата концепция за
давността като санкция за бездействието на кредитора.
Именно такъв е случаят по настоящото дело. С правилото на чл. 33, ла. 2
от ОУ се дава възможност на кредитора да определи падежа на задължението,
като издаде фактура. Но случаят е аналогичен на хипотезата на чл. 114, ал. 2
ЗЗД, поради което давността следва да тече от момента на възникване на
задължението, т.е. от момента, в който на потребителя бъдат предоставени
съответните услуги по водоснабдяване и канализация (изискуемостта в
широкия смисъл на думата), а не от момента на фактурирането
(изискуемостта в тесния смисъл на думата). Това е единственото разумно
тълкуване, което е съобразено и с нуждата от защита на правата на по-слабата
страна – потребителя.
Поради изложеното съдът намира, че крайният извод на районния съд е
правилен.
Следва да се отбележи, че въззивникът е уведомил съда в хода на
настоящото производство, че ответникът е заплатил доброволно задълженията
си. Не са представени доказателства за това, но така или иначе длъжникът
винаги е свободен да плати погасено по давност вземане (чл. 118 ЗЗД).
Плащането няма отношение към извода на съда, че исковете следва да се
5
отхвърлят поради погасяване по давност на част от вземанията.
Първоинстанционният съд правилно е изчислил периода, за който са
погасени главното и акцесорното задължение.
Предвид липсата на други оплаквания във въззивната жалба,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76 от 06.03.2024 г. по гр. д. № 1161/2023
г. на Районен съд – Несебър, в обжалваната част, с която е отхвърлен като
погасен по давност искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, с ЕИК *********, срещу Т. Д., роден на ********** г.,
граждани на Р.П., за заплащане на сумата над 139,58 лв. до пълния
претендиран размер от 340,20 лв., която сума представлява цена на доставена,
отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг,
вилно селище „Елит IV“, вх. А, ап. C-1, дължима за периода от 23.08.2014 г. до
02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху разликата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.11.2023 г., до окончателното изплащане,
както и в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на дружеството срещу Т. Д. за заплащане на сумата над 32,28 лв. до
пълния претендиран размер от 56,06 лв., която сума представлява лихва за
забава за периода от 26.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба –
03.11.2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6