№ 442
гр. Русе, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520105606 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба за съдебна делба на недвижим имот, във
фазата по допускане на делбата.
В. И. Н., Д. В. Н. и И. В. Н. твърдят, че са наследници на В. Д. Н., починал на
11.12.2003г., който притежавал следното имущество:
1. ¼ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1561.1.1 в гр.Русе,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
18/15.12.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 06.07.2023г., с адрес на имота: гр.Русе, ул.***********, ет.2; самостоятелния
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор 63427.2.1561.1; предназначение: друг
вид сграда за обитаване, сградата е разположена в поземлен имот 63427.2.1561,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1;
площ 110 кв.м.; при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: 63427.2.1561.1.2,
63427.2.1561.1.3, над обекта: няма; прилежащи части: изба, таван; съответни идеални части
от общите части на сградата, както и 115.57/290 идеални части от правото на собственост
върху имота, в който е построена сградата – поземлен имот с идентификатор 63427.2.1561 с
площ 298 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер по предходен план: 1561, кв.255, съгласно
схема на самостоятелен обект в сграда №15-727978-06.07.2023г. и скица на поземлен имот
№15-727962-06.07.2023г.;
2. ½ идеална част от поземлен имот (нива) с идентификатор 63427.74.24 в гр.Русе, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
18/15.12.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
1
обект е от 06.07.2023г., адрес на поземления имот: гр.Русе, местност „*******“; площ 7002
кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива;
категория на земята: 3 (трета); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
074024; при съседи: 63427.74.62, 63427.74.23, 63427.74.71, 63427.74.25, съгласно скица на
поземлен имот №15-727972-06.07.2023г.
3. ½ идеална част от УПИ парцел ІV-543 в кв.78, находящ се в село ******** 7262,
Община Разград, по кадастрален план, одобрен със заповед №480 от 12.04.1989г. на
Председателя на ОбНС – Разград, площ по кадастрален план – 1489 кв.м., ведно с изградено
в имота жилище на два етажа с площ 80 кв.м., при съседи за парцела: улица, улица, парцел
V-540, парцел ІІІ-542, съгласно скица №С-302/30.03.2023г. на Община Разград.
Поясняват, че имотите са придобити от В. Н. в съсобственост с Р. В. Н..
На 20.11.2017г. Р. В. Н. дарил на съпругата си Г. Р. Н. 1/20 идеална част от
собствените си ¾ идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1561.1.1 –
договор обективиран в нотариален акт №14, том 38, дело 7624, вх.рег.№16727 от
20.11.2017г. на СВ – Русе.
На същата дата Р. Н. продал на съпругата си Г. Н. 9/20 идеални части от собствените
си ¾ идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1561.1.1 – договор
обективиран в нотариален акт №21, том 38, дело 7631, вх.рег.№16728 от 20.11.2017г. на СВ
– Русе.
Поддържат, че не биха могли да прекратят извънсъдебно съсобствеността с
ответниците, с оглед което молят съда да допусне до делба имотите, както следва:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1561.1.1, при права:
8.33% идеални части за В. И. Н.;
8.33% идеални части за Д. В. Н.;
8.33% идеални части за И. В. Н.;
39.19% идеални части за Р. В. Н. и
35.81% идеални части за Г. Р. Н.;
- поземлен имот (нива) с идентификатор 63427.74.24 в гр.Русе и парцел ІV-543 в
кв.78 в село ******** 7262, Община Разград, при права:
1/6 идеална част за В. И. Н.;
1/6 идеална част за Д. В. Н.;
1/6 идеална част за И. В. Н.;
3/6 идеални части за Р. В. Н..
Заявяват, че в качеството си на съсобственици са лишени от правото да ползват
полагащата им се идеална част от първия имот. Твърдят, че Р. Н. и Г. Н. ползват обекта, но
въпреки покана, получена от ответниците на 09.01.2023г. не заплащали претендираното
обезщетение за лишаване от право на ползване.
Молят съда да осъди Р. и Г. Н.и да им заплаща обезщетение за лишаване от право на
ползване на имота в размер на 500 лева месечно, считано от 09.01.2023г. до прекратяване на
съсобствеността.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците Р. Д. Н. и Г. Р. Н. са депозирали отговор на
2
исковата молба, в който излагат доводи досежно допустимостта и частичната основателност
на претенциите.
Считат, че първия имот следва да бъде допуснат до делба при следните права: 2/24
идеални части за В. Н.; 2/24 идеални части за Д. Н.; 2/24 идеални части за И. Н.; 9/24
идеални части за Р. Н. и 9/24 идеални части за Г. Н..
Оспорват претенцията за заплащане обезщетение за лишаване от правото на ползване
на имота. Заявяват, че част от съсобственото имущество е отдадено за временно и възмездно
ползване при месечна наемна цена в размер на 100 лева. Поддържат, че ищците не са
лишени от правото на ползване на идеалните си части и имат достъп до имота.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
С Решение №357/16.07.1987г., постановено по гражданско дело №14/1987г. по описа
на РРС, в общ дял на Р. Д. Н. и Д. Н. И. е поставен следния недвижим имот: втори етаж от
масивна жилищна сграда в гр.Русе, ул.*********, състоящ се от четири стаи, хол, кухня,
баня, тоалетна, със застроена площ около 110 кв.м. и тавански жилищен етаж от две стаи и
кухня, заедно с идеални части от общите части на сградата и 141.30/298 идеални части от
мазата, изразени в реална собственост – една самостоятелна изба с вход от вътрешното
стълбище на сградата и от външното стълбище откъм двора, 25.15/50 идеални части от
нежилищния таван, 40.70/81 идеални части от бетонно и дървено стълбище, 115.57/290
идеални части от дворното място, отстъпено като право на строеж и от подобренията в него.
С Нотариален акт №155, том І, дело №993/25.02.1992г. по описа на нотариус при РРС,
Р. Д. Н. е признат за собственик на ¾ идеални части от описания в съдебния акт имот.
С Нотариален акт №45, том V, дело №4247/22.05.1998г. по описа на нотариус при
РРС В. Д. Н. е признат за собственик на нива в местността „*******“ с площ 7.001 дка, трета
категория, парцел №24 от масив №74, съставляващ имот №074024 по плана за земеразделяне
на землището на гр.Русе.
В. Д. Н., починал на 11.12.2003г. оставил следните наследници по закон: В. И. Н. –
съпруга; Д. В. Н. – син и И. В. Н. – дъщеря.
На 20.11.2017г. Р. В. Н. дарил на съпругата си Г. Р. Н. 1/20 идеална част от
собствените си ¾ идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1561.1.1 –
договор обективиран в нотариален акт №14, том 38, дело 7624, вх.рег.№16727 от
20.11.2017г. на СВ – Русе.
На същата дата Р. Н. продал на съпругата си Г. Н. 9/20 идеални части от собствените
си ¾ идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1561.1.1 – договор
обективиран в нотариален акт №21, том 38, дело 7631, вх.рег.№16728 от 20.11.2017г. на СВ
– Русе.
Приложени са скици, схеми и данъчни оценки на описаните имоти.
В разписен лист на село ********, община Разград е вписан имот №543 в парцел ІV,
квартал 48 на Х.Д.Д.. Представена е скица на имота, в която е отбелязано, че собственици са
наследниците на Х.Д.Д.. Според данъчна оценка на имота, собственици са: Р. Д. Н., Д. В. Н.,
3
И. В. Н. и В. И. Н..
По искане на ищеца е възложена и приета неоспорена от страните съдебно –
техническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и обосновано. При
съобразяване средните наемни цени за имоти в центъра на гр.Русе, вещото лице е приело, че
средния пазарен наем за целия имот, за периода 09.01.2023г. – 10.01.2024г. е 7541 лева, а за
¼ идеална част от него – 1885.25 лева.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Решението по допускане на делбата има установително действие по отношение
лицата, имотите и квотите на всеки от съделителите. Това налага в първата фаза на
делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко от лицата
върху имотите, чиято делба се иска и частта на всеки в имуществената общност.
От приетите по делото доказателства е видно, че наследодателят на ищците – В. Д. Н.
и ответникът Р. Д. Н. са били съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.1561.1.1 в гр.Русе при права ¼ идеална част за първия и ¾ идеални части за втория.
След смъртта на В. Н., съобразно разпоредбите на чл.5 и чл.9 ЗН, всеки от ищците е
придобил по 1/12 от процесния имот (1/4 х 1/3 = 1/12). През м.ноември 2017г. Р. Н. се
разпоредил с 10/20 идеални части от собствените си ¾ идеални части в полза на Г. Р. Н., т.е.
след прехвърлителните сделки всеки от ответниците притежава по 3/8 идеални части от
имота (3/4 х 10/20 = 30/80 = 3/8). При това положение имотът следва да бъде допуснат до
делба при права: 2/24 идеални части за В. Н.; 2/24 идеални части за Д. Н.; 2/24 идеални части
за И. Н.; 9/24 идеални части за Р. Н. и 9/24 идеални части за Г. Н. (1/12 + 1/12 + 1/12 + 3/8 +
3/8).
Не е налице спор и относно квотите в съсобствеността на останалите два имота,
които са били в съсобственост при равни права между наследодателя на ищците и ответника
Р. Д. Н. и същите следва да бъдат допуснати до делба при права по 1/6 идеална част за всеки
от ищците и 3/6 идеални части за Р. Д. Н..
Относно претенцията на В. И. Н., Д. В. Н. и И. В. Н. по чл.344, ал.2 от ГПК, касаеща
имота в гр.Русе, ул.*********:
Предявеното искане е привременна мярка и представлява претенция за периодични
плащания, считано от влизане в сила на акта на съда, до приключване на делбеното
производство. Съгласно сочената разпоредба, в решението по ал.1 или по-късно, ако всички
наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. Правната норма цели да охрани правата на съделителите, като осигури
възможност всеки от тях да ползва реално имотите, предмет на делбата или да получава
съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Един от съделителите може да бъде
осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота само
занапред във времето, т.е. от момента на влизане в сила на постановения по реда на чл.344,
ал.2 ГПК акт. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса,
т.е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански
4
правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се
ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно
материалноправен спор между страните.
От друга страна, претенцията за заплащане обезщетение за лишаване от ползване по
чл.31, ал.2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от
време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяване на иска за делба, но
предхождащ влизането в сила на определението по чл.344, ал.2 ГПК (включително, когато
то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата. Тази материалноправна
претенция (обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС) обаче е допустимо да бъде разгледана единствено
и само по реда на чл.346 ГПК във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е
предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за
присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и
обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е
налице самостоятелна претенция по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане обезщетение за ползване на
имота за този период, т.е. претенция по сметки между съделителите, която следва да се
разгледа по реда на чл.346 ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от
съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици
занапред до окончателно извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за
постановяване на привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК.
Предвид факта, че искането е предявено в първата фаза на делбеното производство,
съдът приема, че се касае за привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК, въпреки некоректно
посочения период от време. Разпределението по чл.344, ал.2 ГПК следва да се извърши по
начин, по който позволява на всеки от съсобствениците да ползва реална част от делбеното
имущество, съответно на правата му. Допустимо е получаване на парична сума срещу
ползването, само ако е невъзможно реалното разпределение. Не се спори, че ответникът Р.
Н. е отдал част от имота под наем. От обясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседания е видно, че имотът се състои от няколко преходни стаи, общ кухненски кът и
санитарно помещение, като в стаите, които не се ползват от наемателя се съхраняват вещи
на ответниците. Предвид разположението на помещенията в сградата (общ санитарен възел
и кухненски кът, преходни стаи), логично е да се приеме, че ищците не биха могли реално да
ползват собствените си идеални части, ведно с наемателя, т.е. не може да бъде извършено
разпределение на ползването. При това положение съдът счита, че са налице предпоставките
за заплащане обезщетение, поради лишаване на ищците от правото на ползване.
Съгласно константната съдебна практика и указанията, дадени в ТР №7/02.11.2012г.
по ТД №7/2012г. на ВКС, ОСГК, в този случай размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият
общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Следва да се
има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот, т.е. касае само отношенията между съделителите
като такива, без да се отчитат правата на трети лица. От заключението на приетата по делото
експертиза се установява месечната наемна цена за целия имот – 628.42 лева (7541 : 12 =
5
628.4166). Дължимото обезщетение, което неползващите съделители (ищците) следва да
получават месечно е в размер на 157.10 лева (628.42 : 4 = 157.10).
По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението: Привременната
мярка цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство и същата
следва да се постанови от влизане в сила на определението на съда до окончателно
извършване на делбата.
С оглед характера на производството и фазата, в която се намира, на страните не
следва да бъдат присъждани разноски в първа фаза на делбата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между В. И. Н., ЕГН **********; Д. В. Н.,
ЕГН **********; И. В. Н., ЕГН **********; Р. Д. Н. , ЕГН ********** и Г. Р. Н. , ЕГН
********** на следното имущество:
1. Самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1561.1.1 в гр.Русе, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-18/15.12.2007г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 06.07.2023г., с
адрес на имота: гр.Русе, ул.***********, ет.2; самостоятелния обект се намира на етаж 2 в
сграда с идентификатор 63427.2.1561.1; предназначение: друг вид сграда за обитаване,
сградата е разположена в поземлен имот 63427.2.1561, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ 110 кв.м.; при съседи: на същия
етаж: няма, под обекта: 63427.2.1561.1.2, 63427.2.1561.1.3, над обекта: няма; прилежащи
части: изба, таван; съответни идеални части от общите части на сградата, както и 115.57/290
идеални части от правото на собственост върху имота, в който е построена сградата –
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1561 с площ 298 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); номер
по предходен план: 1561, кв.255, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда №15-
727978-06.07.2023г. и скица на поземлен имот №15-727962-06.07.2023г.,
При права:
2/24 идеална част за В. И. Н. с ЕГН **********;
2/24 идеална част за Д. В. Н. с ЕГН **********;
2/24 идеална част за И. В. Н. с ЕГН **********;
9/24 идеални части за Р. В. Н. с ЕГН **********;
9/24 идеални части за Г. Р. Н. с ЕГН **********.
2. Поземлен имот (нива) с идентификатор 63427.74.24 в гр.Русе, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-18/15.12.2007г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 06.07.2023г.,
адрес на поземления имот: гр.Русе, местност „*******“; площ 7002 кв.м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на
6
земята: 3 (трета); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 074024; при
съседи: 63427.74.62, 63427.74.23, 63427.74.71, 63427.74.25, съгласно скица на поземлен имот
№15-727972-06.07.2023г.,
При права:
1/6 идеална част за В. И. Н. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за Д. В. Н. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за И. В. Н. с ЕГН **********;
3/6 идеални части за Р. В. Н. с ЕГН **********.
3. УПИ парцел ІV-543 в кв.78, находящ се в село ******** 7262, Община Разград, по
кадастрален план, одобрен със заповед №480 от 12.04.1989г. на Председателя на ОбНС –
Разград, площ по кадастрален план – 1489 кв.м., ведно с изградено в имота жилище на два
етажа с площ 80 кв.м., при съседи за парцела: улица, улица, парцел V-540, парцел ІІІ-542,
съгласно скица №С-302/30.03.2023г. на Община Разград,
При права:
1/6 идеална част за В. И. Н. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за Д. В. Н. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за И. В. Н. с ЕГН **********;
3/6 идеални части за Р. В. Н. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.2 ГПК, Р. В. Н. с ЕГН ********** да заплаща на
В. И. Н. с ЕГН **********; Д. В. Н. с ЕГН ********** и И. В. Н. с ЕГН ********** сумата
157.10 лева месечно - обезщетение за ползването на собствената им ¼ идеална част от
самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1561.1.1 в гр.Русе, ул.*********, считано от
влизане в сила на настоящото определение в сила, до окончателно извършване на делбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно произнасянето по
чл.344, ал.2 ГПК, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Русе, в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7