РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря Е.ИЯ ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20244400100903 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано, след изпращането по подсъдност от
Районен съд Плевен.Пред ПРС е образувано гр.д.№5864/2024г.по постъпила
искова молба от Д. Д. Л., ЕГН ********** против П. Д. Н., ЕГН ********** и
Е. Й. П., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.26
ал.1 от ЗЗД.С определение на ПРС №4772 от 14.11.2024г.на осн.чл.118 вр.с
чл.104,т.4 ГПК,с оглед цената на предявения иск е прекратено производството
по гр.д. №5864/2024г.по описа на ПРС и делото е изпратено по подсъдност на
ПОС.
В исковата молба ищецът твърди, че с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу погасяване на задължение на основание чл.65 ал.2 от
ЗЗД № 138, том VІІ, рег. № 4951, дело 502 от 2014 г. на нотариус С.Л., с рег. №
*** на НК, Д. Д. Л. е прехвърлил на П. Д. Н. и Е. Й. П. следните недвижими
имоти:
1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008
г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Плевен, ул. „****“ №
7, ет.1, ап.1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56722.662.135, с предназначение на
1
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, ведно с
прилежащи части: маза № 3 с площ от 19 кв.м. и таван № 3 с площ от 20 кв.м.
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – 56722.662.135.1.2;
2./13/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56722.662.135
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр.
Плевен, ул. „****“ № 7, с посочена в документа площ 485 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 5923, квартал 390, парцел ІV, при съседи: 56722.662.136, 56722.662.517,
56722.662.141, 56722.662.151, 56722.662.134.
Твърди се ,че данъчната оценка на описания недвижим имот към
момента на изповядване на сделката е била 52 317 лв., а пазарната цена със
сигурност е надвишавала 100 000 лв.Според сключения договор имуществото
е прехвърлено за погасяване на задължение в размер общо на 24 623,11 лв.
Ищецът счита, че посочената в договора за прехвърляне на недвижим имот
цена е толкова малка, с оглед на стойността на имота, че това води до
значително нарушаване на принципа на еквивалентност на престациите,
характерен за двустранните и възмездни договори, което от своя страна води
до хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, а именно, че договорът е сключен в
противоречие с добрите нрави.Твърди се , че при сключване на договора за
прехвърляне на недвижимите имоти,страните реално не са искали
настъпването на описания в договора резултат, а именно преминаване на
правото на собственост върху имотите в полза на правоприемниците срещу
погасяване на описаното задължение. Целта е била тези имоти да продължат
да служат като обезпечение на задължението на праводателя към ответниците.
Поради тази причина, ползването на имотите е оставено на Л.,а Н. и П. са
сключили предварителен договор за продажбата на гореописаните имоти с
майката на ищеца Н.Л.. Цената за обратното изкупуване на описаните имоти
само две години по-късно вече е 34 871 евро. Твърди се, че въпреки
неизпълнението в срок на поетото задължение по предварителния договор с
Л.а, след смъртта й през 2019 г.ответниците са сключили нов предварителен
договор за продажба на описаните имоти с ищеца за 35 285 евро. Твърди се ,че
2
ответниците никога не са ползвали имота и не са имали намерение да бъдат
собственици на същия, защото целта е била да служи за обезпечение на
вземанията, които имат. Според ищеца е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 152 от ЗЗД, което води до нищожност на сключения договор.
В заключение ищецът моли съда да прогласи нищожността на
процесния договор за прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие с
добрите нрави.При условията на евентуалност, ако съдът не уважи това
искане ищецът моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за
прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие с императивната норма
на чл.152 от ЗЗД.
В съдебното заседание на 11.11.2025г.ищецът чрез своя пълномощник
адвокат З. М. от ПАК поддържа предявения главен иск,а при отхвърлянето му
предявения евентуален иск и моли съда същите да бъдат
уважени.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази
насока са изложени в депозираната от пълномощника на ищеца писмена
защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците Е. Й. П., ЕГН ********** и П. Д. Н.,ЕГН ********** чрез
пълномощника им адвокат П. А. от ПлАК,в който се изразява становище, че
предявеният иск е вероятно допустим, но неоснователен.Ответниците не
оспорват, че на 18.09.2014г. е сключен процесния договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу погасяване на задължение, обективиран в
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на
задължение на основание чл.65 ал.2 от ЗЗД № 138, том VII, peг. № 4951, дело
502 от 2014 г. на нотариус С.Л., peг. № *** на НК.Въз основа на договора
ответниците на основание чл.65, ал.2 от ЗЗД са приели вместо плащане от
ищеца на задълженията му към тях общо в размер на 24 623,11 лв., описани
по вид и размер в договора, да получат при равни права от ищеца
собствеността върху процесните имоти,като ищецът си е запазил правото да
ползва същите безвъзмездно до 18.02.2023г.В отговора се твърди,че именно
ищецът е посочил този начин за погасяване на задължението си към
тях.Според ответниците е невярно твърдението в исковата молба, че страните
не са искали настъпването на описания в договора по чл.65, ал.2 от ЗЗД
3
резултат, а именно преминаване на правото на собственост върху имотите в
тяхна полза срещу погасяване на задължението на ищеца, а целта е била
имотите да продължат да служат като обезпечение на задължението на ищеца
към тях, като по тази причина правото на ползване е оставено на ищеца.С
прехвърлянето на собствеността върху имотите е погасено и задължението
към тях,поради което е несъстоятелно твърдението на ищеца, тъй като с
настъпване на погасителния ефект на сделката спрямо съществуващото
задължение на ищеца, вече не е съществувало негово задължение към тях,
което да бъде обезпечавано. Твърди се, че по искане на ищеца ответниците са
му учредили правото на безвъзмездно ползване на имота за срок от 8 години и
5 месеца, за да се компенсира разликата в насрещните престации, съобразно
данъчната оценка на имотите, която към датата на изповядване на сделката е
била 52 317 лв.
Ответниците признават,че действително не са ползвали имота след
придобиването му, но това е по обективна причина,тъй като ищецът е запазил
правото си на ползване върху него в срок до 18.02.2023г., което е препятствало
реалното ползване на имота от тях.Намерението на ответника Е. Й. П. да
ползва имота се установява от факта, че след изтичане на срока на правото на
ползване на имотите от ищеца, ответницата П. Д. Н. е продала на ответника Е.
Й. П. своята ½ идеална част от имота на 22.08.2023 г., която сделка е
обективирана в нотариален акт от 22.08.2023 г. за покупко-продажба на
идеална част от недвижими имот № 88, том І, peг. № 1453, дело № 83/2023г. на
нотариус Д.Я., рег. № 681 на НК.Изложени са доводи,че тази сделка
съставлява косвен факт за обстоятелството,че договорът по чл.65 ал.2 ЗЗД не
обезпечава дълг на ищеца.
Ответниците не оспорват,че на 09.06.2016г. е сключен предварителен
договор за продажба на процесните имоти с майката на ищеца - Н.К.Л.,която е
поискала да придобие собствеността на имотите.Този договор е бил развален
по право на основание т.11 от същия, поради неплащане на повече от три
поредни вноски от купувача Н.К.Л..Същата е починала, което е наложило на
30.12.2019 г. да бъде сключено споразумение с нейния законен наследник, в
случая ищеца, с когото да бъдат уредени финансовите отношения, породени
от разваления предварителен договор и въз основа на което споразумение
ответникът Е. Й. П. е превел на ищеца на 30.12.2019 г. сумата от 9 100 евро.
4
Впоследствие, по искане на ищеца, на 03.01.2020 г. ответниците са сключили с
ищеца предварителен договор за продажба на имотите, като желанието си да
придобие имотите, същият е обяснил „със сантименталната стойност", които
имат за него. Този предварителен договор също е развален по право, на
основание чл.11 от същия, поради виновно неизпълнение от ищеца на
задължението му да плати вноските от продажната цена по договора.
Ответниците твърдят, че в течение на 10 години от датата на сключване
на договора по чл.65, ал.2 от ЗЗД до 2024 г. ищецът не е твърдял и предявявал
претенции към тях,че сделката от 2014 г. е нищожна, а е започнал да го
твърди, едва когато е бил наясно, че не може да изпълни задълженията си по
сключения предварителен договор от 03.01.2020 г.Посочено е, че не е налице
хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.е. не е налице нищожност на процесния
договор по чл.65 ал.2 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави,като
считат за неоснователен релевирания довод на ищеца за противоречие на
договора с добрите нрави, поради нарушаване на принципа на еквивалентност
на насрещните престации.В тази насока са изложени подробни
съображения,като ответниците се позовават и на посочена съдебна практика
на ВКС и изразяват становище,че искът по чл.26 ал.1 ЗЗД е неоснователен.
Относно предявения при условията на евентуалност иск за нищожност
на процесния договор по чл.65 ал.2 ЗЗД,поради противоречие с разпоредбата
на чл.152 ЗЗД е взето становище,че този иск също е неоснователен.В случая не
е налице съглашение между страните, което да представлява по време
предварително уговаряне по смисъла на чл.152 от ЗЗД,предхождащо
вземането на кредиторите.Такова предварително съглашение не е договорът за
прехвърляне на имотите, нито предварителните договори за продажбата им.
Дори да се приеме,че е уговорен начин за удовлетворение на кредиторите,
различен от този предвиден в закона, то това е направено след възникване на
заемните правоотношения между страните. По тази причина това уговаряне е
валидно и представлява даване в изпълнение.Съобразно принципа за свобода
на договарянето в чл.9 ЗЗД страните могат да уговарят изпълнение,различно
от първоначално уговореното, като последното не противоречи нито на
императивни законови разпоредби,нито на добрите нрави.Страните се
съгласяват да престират нещо различно от дължимото и по същество това
представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното
5
отношение чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора,което
е в рамките на посочената по-горе договорна свобода.В този смисъл
ответниците се позовават на решение на ВКС №1200/02.12.2008г.по гр.д.
№1520/2008г.,IIг.о.
В съдебното заседание на 11.11.2025г.ответниците П. Н. и Е.
П.,последният лично ,двамата чрез своя пълномощник адвокат П. А. от ПАК
вземат становище,че предявеният главен иск по чл.26,ал.1 ЗЗД е
неоснователен,като молят съда същият да бъде отхвърлен,че е неоснователен
и предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност ,поради
нарушение на чл.152 ЗЗД,който също следва да бъде отхвърлен.Претендират
се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в
депозираните от пълномощника на ответниците писмени бележки.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените
по делото доказателства,приема за установено следното:
Безспорно между страните е,че на 18.09.2014г.е сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение на осн.
чл.65,ал.2 ЗЗД,обективиран в нотариален акт №138 ,том VІІ, рег. № 4951, дело
502 от 2014 г. на нотариус С.Л., с рег. № *** на НК.Съгласно този договор
ответниците П. Д. Н. и Е. Й. П. в качеството им на кредитори са се съгласили
на основание чл.65,ал.2 ЗЗД вместо плащане от длъжника Д. Д. Л. на
задълженията към тях в общ размер на 24 623,11лв.,подробно
индивидуализирани да получат при равни права от длъжника Д. Д. Л.
собствеността на следните имоти,находящи се в гр.Плевен :
1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** , представляващ
апартамент №1,ведно с прилежащите му маза№3 и таван №3,с адрес на имота
гр.Плевен,ул.“**** №*,ет.1,ап.1,подробно индивидуализиран по граници и
съседи;
2./ 13/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56722.662.135
с адрес на имота гр.Плевен,ул.“**** „№* с посочена в документа площ от 485
кв.м.,подробно индивидуализиран по граници и съседи.
Съгласно нот.акт по чл.65 ал.2 ЗЗД общият размер на задължението на Д.
Л. от 24 623,11лв.,за което е прехвърлена собствеността върху двата имота
6
вместо плащане включва сумата 16 823,11лв. общ размер на задължението на
длъжника към двамата кредитори по изп.дело №823/2014г.по описа на ЧСИ
Т.К. ,4300лв.задължение на длъжника към кредитора П. Д. по договор за заем
с нот.заверка на подписите, рег.№5505/28.07.2014г.и 3 500лв.задължение на
длъжника към кредитора Е. Й. П. по договор за заем с нот.заверка на
подписите, рег.№4426/16. 06.2014г.Видно от същия нот.акт ,страните са се
споразумели,че прехвърлителят Д. Д. Л. си запазва вещното право на
ползване на имотите безвъзмездно до 18.02.2023г.,т.е.за период от 8 години и 5
месеца от сключване на договора на 18.09.2014г.
Съгласно нотариалния акт данъчната оценка на имотите е 52 317лв.
От ищеца са представени 3 броя нотариални актове за учредяване на
договорна ипотека №179/2013г.;№43/2013г.и №63/2013г./л.47-52/ ,от които се
установява,че освен горепосочените задължения,описани в договора по
чл.65,ал.2 ЗЗД ,между страните са сключвани и други,предходни договори за
заем,при които ищецът Д. Д. Л. е учредявал договорни ипотеки върху
процесните имоти апартамент №1 и 13/24 ид.части от дворно място с адрес
гр.Плевен,ул.“****“№7 за обезпечаване вземанията на
заемодателите,съответно с нот.акт №179/2013г.е обезпечено вземането на
заемодателя Е. Й. П. за предоставен заем в размер на 7 500лв.,по сключен
договор за заем от 15.11.2013г.;с нот.акт №43/2013г. е обезпечено вземането
на заемодателя П. Д. Н. за предоставен заем в размер на 7 500лв.,по сключен
договор за заем от 26.11. 2013г.; с нот.акт №63/2013г.е обезпечено вземането
на заемодателя Й. П. П. за предоставен заем в размер на 5 000лв.,по сключен
договор за заем от 29.11.2013г.
Няма спор,че на 09.06.2016г. между П. Н. и Е. П. като продавачи и
Н.К.Л./майка на ищеца/като купувач е сключен предварителен договор ,по
силата на който ответниците са се задължили да продадат на Н.Л. двата
процесни имота апартамент №1 и 13/24 ид.части от ПИ в гр.Плевен,на
ул.“**** „№*,като е договорена продажна цена на имотите в размер на 34 871
евро,която купувачката се е задължила да заплаща разсрочено на 80 равни
месечни вноски ,по 436 евро всяка.От представеното удостоверение за
наследници е видно,че купувачът по предварителния договор Н.К.Л. е
починала на 05.12.2029г.,като нейни законни наследници са съпруг Д.Л.Л. и
ищецът Д. Д. Л.-неин син.
7
Безспорно е,че на 30.12.2019г.между ответниците и ищеца Д. Л. като
наследник на майка си Н.Л.-купувач по предварителния договор е подписано
споразумение,съгласно което страните са приели за безспорно,че
предварителният договор от 09.06.2016г.е развален по вина на купувача,който
е платил общо сумата 13 050 евро,подлежаща на връщане от продавачите по
договора.От тази сума е направено прихващане на сумата от 1 550
евро,дължима неустойка по т.11 от предварителния договор. Постигната е
договореност от сумата 13 050 евро ,Е. П. да прихване и сумата 2 400 евро
,остатък от невърната заета сума по договор за заем от 01.12.2016г.,сключен
между него и Д. Л.,като е прието,че с извършеното прихващане заетата сума
по този договор за заем от 01.12.2016г. е изцяло върната на заемодателя Е.
П..Съгласно подписаното споразумение ,след прихващане на горепосочените
суми,продавачите по предварителния договор са се задължили да възстановят
на Д. Д. Л. като наследник на Н.К.Л. сумата от 9100 евро, представляваща
разликата между платената по предварителния договор сума от 13 050 евро и
прихванатите суми ,в срок до 03.01.2020г.От представения отчет-извлечение
от разплащателна сметка в „ПИБ“АД е видно,че на 30.12.2019г. ответникът Е.
Й. П. по банков път е превел на ищеца Д. Д. Л. сумата от 9 100 евро.Ищецът не
е оспорил извършеното плащане на сумата по банков път,нито нейното
получаване.
Няма спор,че впоследствие на 03.01.2020г.между страните е сключен
втори предварителен договор,по силата на който ответниците Е. Й. П. и П. Д.
като продавачи отново са се задължили да продадат на ищеца Д. Л. като
купувач процесните два имота ,с договорена продажна цена 35 285 евро,като
купувачът Д. Л. е поел задължение да заплаща сумата разсрочено ,по банков
път,чрез 62 вноски, с посочени срокове,всяка в размер на 435
евро.Ответниците твърдят,че този предварителен договор също е
развален,поради неизпълнение на задълженията на купувача.В тази насока не
са ангажирани доказателства.
Безспорно е,че с договор за покупко-продажба от 22.08.2023г.,
обективиран в нот.акт №88, том І,рег.№1453,дело №83 от 2023г. на нотариус
Д.Я.,рег.№681 на НК /л.23/ П. Д. Н. е продала на Е. Й. П. собствената си ½
ид.част от процесните имоти –апартамент №1 и 13/24 ид.ч.от ПИ с
идентификатор 56722.662.135.
8
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са
предпоставките на чл.26 ал.1 ,предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
процесния договор по чл.65 ал.2 ЗЗД,накърнява ли същият добрите нрави,
поради нееквивалентност на престациите.
За определяне пазарната цена на процесните имоти е назначена
техническа експертиза.От заключението на ВЛ С. С.,което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло,се
установява,че към датата на сключване на договора по чл.65,ал.2 ЗЗД за
прехвърляне на имотите-18.09.2014г.пазарната стойност на апартамент
№1,находящ се вгр.Плевен,ул.“**** „№*,на първия етаж ,ведно с
прилежащите му маза №3 и таван №3 е 69 800лв.Пазарната стойност на
прехвърлените 13/24 ид.части от ПИ на същия адрес към датата на
прехвърлянето-18.09.2014г. е 66 000лв.Общо пазарната стойност на двата
прехвърлени имота е в размер на 135 800лв. Съгласно заключението средната
пазарна стойност на запазеното от ищеца Д. Л. вещно право на ползване на
процесните имоти ,предмет на договора по чл.65,ал.2 ЗЗД , обективиран в
нот.акт №138/2014г за периода от 18.09.2014г.до 18 .02.2023г. е в размер на
52 239,39лв.
В устните си обяснения,при приемане на заключението в съд.заседание
на 11.11.2025г.,ВЛ С. заяви,че при оценката на дворното място е съобразено,че
към 2014г.същото е било застроено,а не празен парцел и по тази причина
цената е намалена с 29 %,тъй като използваните аналози са за незастроени
имоти.Според ВЛ в имота е възможно допълващо застрояване до 60 %, като
поземленият имот е в централна градска част.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на
свидетелката Й.М.Б.-съпруга на ищеца се установява,че преди една година е
присъствала на проведен телефонен разговор между съпруга й и ответника
Е.,при който Е. е попитал съпруга й кога ще му върне парите и колко време
трябва да го чака.Свидетелката твърди,че двамата са говорили на
високоговорител и тя е чула телефонния разговор,като според нея съпругът й
е взел от Е. сума в размер на 25 000 евро,а впоследствие Е. е поискал
80 000евро.Според свидетелката тези суми са дадени като заем и съпругът й е
следвало да върне заема,за да може Е. да му върне жилището.Свидетелката
уточнява,че договорът за който говори е от 2014г.,а впоследствие са сключили
9
друг договор,след като майката на съпруга й е починала,който е бил за
изплащане на заема,за да се върне жилището след това.От показанията й се
установява,че двамата с Д. са сключили брак през 2024г.,в момента живеят в
Испания,като Д. е в Испания от 7-8 години.
В обясненията си ответникът Е. П. посочва,че Д. няма задължения към
него,такива разговори за задължения между тях не са водени. Посочва,че през
2020г. са сключили предварителен договор за продажба на имотите,които са
имали сантиментална стойност ,но ищецът не е изпълнил договора и през
2024г.е започнал да му звъни , искал е отново да му бъдат продадени
имотите.Ответникът отрича да са водени разговори с ищеца за заплащане на
сумите по предварителните договори.Посочва,че е влизал в имота,смята,че
през 2013г.му е правен ремонт-смяна на дограма,като твърди,че ищецът не му
е върнал ключа от имота и след като му е изтекло вещното право на ползване.
Съгласно чл.26,ал.1,предл.трето от ЗЗД нищожни са договорите,които
накърняват добрите нрави.В ТР на ОСTK на ВКС № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г.е прието,че добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл.26,ал.1 ЗЗД/.Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях.В теорията и съдебната практика е възприето становището,че
понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и тяхното явно несъответствие обуславя извода за
нарушение,водещо до нищожност на сделката.Не всяка нееквивалентност на
престациите обуславя извода за нищожност на договора ,поради нарушение на
добрите нрави,като във всеки конкретен случай съдът следва да извърши
преценка,съгласно чл.20 ЗЗД и да тълкува волята на страните,като се изяснят
действителните им отношения и целта,за която е сключен договора.В решение
на ВКС № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о. е прието,че
преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава
само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок
следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.За
нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които
10
нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е
сведена до липса на престация. В същия смисъл са решение на ВКС
№452/25.06.2010г.по гр.д. №4277/2008г.,Іг.о.и решение на ВКС №24 от
09.02.2016г.по гр.д. №2419/2015г.,ІІІ г.о ,в които е възприето становището,че
значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева и е сведена до липса на
престация. В решение на ВКС 50062/01.12.2022г.по т.д.№278/2021г.,І т.о.е
прието,че накърняване на добрите нрави е налице при прекрачване на
разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена
нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е
пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се
нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото
разбиране за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено
до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички
останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен
случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения
между страните. В определение № 1529 от 7.06.2023 г. по гр. д. № 3992/2022
г., III г.о., ВКС приема, че за да се приеме нарушаване на добрите нрави при
договори за продажба на имоти следва да е налице разлика над десет, двадесет
и повече пъти между договорената цена и действителната пазарна или
данъчна оценка на имота и същевременно наличието на прекомерна разлика в
престациите следва да се преценява от съда съобразно конкретните
установени по делото обстоятелства.
Уреденият в чл. 65, ал. 2 ЗЗД способ за изпълнение, е правна сделка с
погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на
различно от същата основание.Договорът за даване вместо изпълнение е
законово регламентиран като каузална сделка ,а основанието, с оглед на което
се сключва е погасяването на съществуващ дълг.В конкретната хипотеза е
безспорно,че към датата на сключване на процесния договор 18.09.2014г.
длъжникът Д. Л. е имал съществуващ дълг към кредиторите П. Д. Н. и Е. Й. П.
в общ размер на 24 623,11лв.,която сума е подробно индивидуализирана по
пера , като за част от общото задължение в размер на 16 823,11лв.на длъжника
към двамата кредитори е имало образувано и изп.дело №823/2014г.по описа
на ЧСИ Т.К.. Съобразявайки трайната съдебна практика и събраните по делото
11
доказателства в тяхната съвкупност ,съдът приема,че в конкретната хипотеза
със сключения договор по чл.65,ал.2 ЗЗД,съгласно нот.акт №138/2014г.не е
налице съществена,явна и значителна нееквивалентност на престациите,
обуславяща извода за нищожност,поради противоречие с добрите нрави.
Безспорно е налице нееквивалетнтост на престациите,които не са
равностойни.За задължения на ищеца в размер на 24 623,11 лв.същият е
прехвърлил на ответниците собствеността върха два недвижими имота –
апартамент и 13/24 ид.ч.от дворно място с обща пазарна стойност към датата
на сключване на договора-135 800лв.,при данъчна оценка на имотите
52 317лв.Същевременно обаче ищецът си е запазил вещното право на
ползване върху прехвърлените имоти и безвъзмездно за един дълъг период от
време от 8 години и 5 месеца, съответно от 18.09.2014г.до 18.02.2023г.е
ползвал същите,а това право на ползване с оглед приетата експертиза е
оценено на стойност 52 239,90лв.При съпоставяне на разменените престации
се налага извода,че със запазеното вещно право на ползване на прехвърлените
имоти се компенсира разликата в насрещните престации.Съобразявайки
въведения в чл.9 ЗЗД принцип за свободата на договаряне ,целта и
конкретните обстоятелства ,при които е сключен процесния договор по чл.65 ,
ал.2 ЗЗД,съдът приема,че двете страни са постигнали споразумение,в рамките
на определената от закона свобода на договаряне ,като е сключен договор ,
регламентиран и позволен от закона –чл.65,ал.2 ЗЗД,по силата на който
ищецът като длъжник,а ответниците като кредитори са се съгласили вместо
заплащане на парично задължение,да получат в собственост недвижими
имоти,а длъжникът за определен период от време безвъзмездно да ползва
имотите,с оглед запазеното вещно право на ползване.Трайна и
непротиворечива е съдебната практика,че не всяка нееквивалентност на
престациите води до нищожност на договора,поради противоречие с добрите
нрави,а следва да се установи значителна и съществена нееквивалентност на
престациите,да се докаже,че насрещната престация е толкова ниска,че може
да бъде приравнена на нулева или на липса на престация.Събраните по делото
доказателства,преценени в тяхната съвкупност не установяват такава
значителна и съществена нееквивалентност на престациите при сключване на
процесния договор по чл.65 ,ал.2 ЗЗД. Към момента на сключване на договора
18.09.2014г.,както е отразено в нот.акт №138/2014г.,между страните е имало
висящо изп.дело №823/2014г.и е логично да се приеме,че именно с цел
12
погасяване на задълженията си към ответниците-кредитори и взискатели по
изп.дело ,с цел избягване на принудителното изпълнение,ищецът се е
съгласил да прехвърли правото на собственост върху имотите като насрещна
престация.Аргумент в тази насока е факта,че освен описаните в договора по
чл.65,ал.2 ЗЗД задължения се установява,че между страните през 2013г.са
сключвани и други договори за заем ,обезпечени с учредена върху
процесните имоти договорна ипотека.
Недоказани са твърденията на пълномощника на ищеца,че страните не
са искали настъпването на описания в договора резултат ,а именно
прехвърляне на собствеността върху имотите,а целта е била тези същите да
служат като обезпечение за задължения на ищеца към ответниците.По делото
няма ангажирани доказателства за наличие на други задължения на ищеца
към ответниците,освен описаните в договора по чл.65,ал.2 ЗЗД,както и тези по
договорите за учредяване на договорни ипотеки.В дадените обяснения в
съдебно заседание ответникът Е. П. също отрича Д. да има задължения към
него и към П. Н.. Не следва да се кредитират в тази насока показанията на
свидетелката Й.Б.,съпруга на ищеца ,според която съпругът й дължи на
ответника Е. П. по договор за заем сума в размер на 25 000 евро.От една
страна съдът отчита нейната заинтересованост, съгласно чл.172 ГПК,а от
друга е недопустимо договори на стойност над 5000лв.,съгласно чл.164,ал.1т.3
ГПК да се установяват със свидетелски показания.Сключените два
предварителни договора от 09.06. 2016г.с майката на ищеца,който е
развален,поради неизпълнение на задълженията на последната като купувач,за
което между страните е подписано споразумение след смъртта на Н.Л. и
вторият от 03.01.2020г.,сключен с ищеца, са на различно основание и нямат
връзка с оспорения договор по чл.65,ал.2 ЗЗД.Същите не могат да бъдат
приравнени на „уговорки за обратно изкупуване“,каквито твърдения са
изложени в ИМ,нито имат характер на договори за заем.Ищецът и неговата
майка като купувачи по предварителните договори са се задължили
разсрочено да заплащат на ответниците като продавачи продажната цена на
имотите,на съответни месечни вноски,като няма никакви
доказателства,обуславящи извода,че тези предварителни договори
представляват привидни съглашения и прикриват сключени договори за
заем.Основателни са изложените в писмената защита на пълномощника на
ответниците доводи,че след като е безспорно,че Е. П. е превел на ищеца
13
сумата 9 100 евро въз основа на разваления първи предварителен
договор,сключен с майка му,житейски нелогично е ,ако ищецът е имал и
други задължения към него,ответникът да връща пари на длъжника, вместо да
извърши прихващане на вземането си.
По изложените съображения съдът приема,че искът с правно
основание чл.26 ,ал.1, предл.3 от ЗЗД ,с който се претендира нищожност на
договора по чл.65,ал.2 ЗЗД,обективиран в нот.акт №138/2014г.,поради
накърняване на добрите нрави-съществена нееквивалентност на престациите
се явява недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск,съдът следва да се произнесе по
евентуално предявения иск по чл.26 ал.1,т.1 ЗЗД за нищожност на договора,
поради противоречие с императивната разпоредба на чл.152 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.152 ЗЗД предвижда, че е недействително
съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде
изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго
съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. В практиката на ВКС
се приема, че ако прехвърлянето на недвижим имот е извършено след
възникване и на други облигационни отношения между страните, то
прехвърлителната сделка е валидна и не прикрива съглашение по чл. 152 ЗЗД,
тъй като съгласието за продажба на имота не предхожда, нито съвпада по
време със сключване на друг договор-договор за заем, договор за ипотека и
др., а е постигнато след възникване на други задължения. В този смисъл
Решение № 50180 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2020 г., IV г. о. и
цитираните в него решение № 873 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4469/2008 г. на
ВКС, ІV г. о., решение № 277/13.07.2009 г. по гр. д. № 1107/2008 г. на ВКС, ІІ г.
о., решение № 144 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 4782/2008 г. на ВКС.
В конкретния случай с договора от 18.09.2014г.,обективиран в нот.акт
№138/2014г.страните са постигнали съгласие за прехвърляне на недвижими
имоти срещу погасяване на парични задължения и изрично в договора е
посочено,че се сключва на основание чл.65,ал.2 ЗЗД,като подробно са
индивидуализирани задълженията на ищеца по пера с общ размер на сумата
24 623,11лв.Постигнатото съгласие между ответниците като кредитори и
ищецът като длъжник за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на
14
парични задължения, нито предхожда, нито съвпада по време със сключените
договори за заем.За част от сумата в размер на 16 823,11лв.задължение на
ищеца към ответниците ,в нот.акт е отразено,че е предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№823/2014г.по описа на ЧСИ Т.К.,което предполага ,че
вземането е възникнало много преди сключване на договора. Останалите
задължения,посочени в нот.акт също са възникнали на основание договори за
заем,съответно с нот.заверка от 28.07.2014г. и с нот.заверка от
16.06.2014г.,които предхождат сключването на процесния договор.След като
задълженията по тях са възникнали,станали са изискуеми и не са били
изпълнени, постигнатата с договора уговорка за прехвърляне на вещни
права, е такава за даване вместо изпълнение и е валидна,като не е налице
нарушение на чл.152 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение №
92/ 06.04.2012 г., постановено по гр. д. № 761/2011 г. по описа на ВКС, ІІІ гр. о.
и Решение № 145/ 01.12.2017 г., постановено по т. д. № 2587/2016 г. по описа
на ВКС, І т. о.
По изложените съображения, съдът намира,че не се установи от ищеца
по надлежния ред твърдяното от него нарушение на императивната норма на
чл.152 ЗЗД, поради което и предявеният при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. чл. 26, ал. 1,т.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на процеса и на основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер н
5 432,50лв.,от които изплатено адв.възнаграждение в размер на 5 000лв. и
депозит за ВЛ в размер на 432,50лв., съгласно представения списък по чл.80
ГПК.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск с правно основание чл.26 ,
ал.1,предл.3 от ЗЗД от Д. Д. Л.,ЕГН ********** от гр.Плевен,ул. “****
№*,ет.* ап.*,със съдебен адрес за призоваване:адвокат З. М. от
ПАК,гр.Плевен, ул.“****“ №*,ет.*срещу П. Д. Н. ,ЕГН ********** от
15
гр.Плевен,ул.****“№*,вх.*,ап.*и Е. Й. П.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.“****“№*,вх.*,ет.*,ап.*,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат П. А. от ПАК,гр.Плевен ,ул.“****“№*,ет.*,с който се
претендира да бъде прогласен за нищожен ,поради противоречие с добрите
нрави договор от 18.09.2014г.,обективиран в нотариален акт №138 ,том VІІ,
рег. № 4951, дело 502 от 2014 г. на нотариус С.Л., с рег. № *** на НК за
прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение на осн.
чл.65,ал.2 ЗЗД,по силата на който П. Д. Н. и Е. Й. П. в качеството им на
кредитори са се съгласили на основание чл.65,ал.2 ЗЗД вместо плащане от
длъжника Д. Д. Л. на задълженията към тях в общ размер на
24 623,11лв.,подробно индивидуализирани да получат при равни права от
длъжника Д. Д. Л. собствеността на следните имоти,находящи се в гр.Плевен
:
1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** , представляващ
апартамент №1,ведно с прилежащите му маза№3 и таван №3,с адрес на имота
гр.Плевен,ул.“**** №7,ет.1,ап.1,подробно индивидуализиран по граници и
съседи;
2./ 13/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56722.662.135
с адрес на имота гр.Плевен,ул.“**** „№7 с посочена в документа площ от 485
кв.м.,подробно индивидуализиран по граници и съседи КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26 ,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Д. Д. Л.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул. “**** №*,ет.* ап.*,със съдебен адрес за призоваване:адвокат З.
М. от ПАК,гр.Плевен, ул.“****“ №*,ет.*срещу П. Д. Н. ,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.****“№*,вх.*,ап.*и Е. Й. П.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.“****“№*,вх.*,ет.*,ап.*,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат П. А. от ПАК,гр.Плевен ,ул.“****“№*,ет.*,с който се
претендира да бъде прогласен за нищожен , поради противоречие с чл.152 ЗЗД
договор от 18.09.2014г.,обективиран в нотариален акт №138 ,том VІІ, рег. №
4951, дело 502 от 2014 г. на нотариус С.Л., с рег. № *** на НК за прехвърляне
на недвижим имот срещу погасяване на задължение на осн. чл.65,ал.2 ЗЗД,по
силата на който П. Д. Н. и Е. Й. П. в качеството им на кредитори са се
съгласили на основание чл.65,ал.2 ЗЗД вместо плащане от длъжника Д. Д. Л.
16
на задълженията към тях в общ размер на 24 623,11лв.,подробно
индивидуализирани да получат при равни права от длъжника Д. Д. Л.
собствеността на следните имоти, находящи се в гр.Плевен :
1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** , представляващ
апартамент №1,ведно с прилежащите му маза№3 и таван №3,с адрес на имота
гр.Плевен,ул.“**** №7,ет.1,ап.1,подробно индивидуализиран по граници и
съседи;
2./ 13/24 идеални части от поземлен имот с идентификатор 56722.662.135
с адрес на имота гр.Плевен,ул.“**** „№7 с посочена в документа площ от 485
кв.м.,подробно индивидуализиран по граници и съседи КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Д. Д. Л.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул. “**** №*,ет.*ап.*,със съдебен адрес за призоваване:адвокат З.
М. от ПАК,гр.Плевен, ул.“****“ №*,ет.*ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Н. ,ЕГН
********** от гр.Плевен, ул.****“№*,вх.*,ап.*и Е. Й. П.,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.“****“№*,вх.*,ет.*,ап.*,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат П. А. от ПАК,гр.Плевен ,ул.“****“№*,ет.*деловодни
разноски в размер на 5 432,50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
17