№ 49
гр. гр.Несебър, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20242150200107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Т. П. срещу наказателно постановление № 21-0304-
000522 от 18.06.2021г. на началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят сочи, че в хода
на производството е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Акцентира се върху
противоречие между текста на АУАН и НП относно начина на съдействие, който е следвало да
бъде даден от жалбоподателя. С тези доводи моли да се отмени обжалваното НП. Претендира
разноски.
Ответната страна в производството – началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър,
заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Отправя
възражение за прекомерност на претенцията за разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 08.06.2021г., около 04:00 часа, в гр. Несебър, по ул. „Хан Крум“ № 40, до хотел
„******“, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № Х 7659 КС.
На мястото било реализирано ПТП с участието на управлявания от П. автомобил, поради което
същото било посетено от полицейски служители, сред които св. П.. Полицейският служител указал
на жалбоподателя да даде съдействие за употреба на наркотични вещества с техническо средство
Дрегер „Дръг Тест 5000“, номер ARJJ-0041. Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества с посочения дрегер. Поради тази причина св. П. съставил талон за
изследване № 081382 от 08.06.2021г., в който вписал отказа на лицето да бъде тестван с
техническо средство Дрегер и му предписал да се яви до 40 минути във ФСМП гр. Несебър, за да
1
даде кръв за анализ. П. отказал да даде кръв за анализ, като вписал това обстоятелство в талона и
положил подписа си. Талонът му бил връчен на 08.06.2021г. в 05:30 часа. При тези данни от св. П.
бил съставен АУАН № 983286 от 08.06.2021г. – за отказ на жалбоподателя, да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, който му бил връчен лично. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства: АУАН № 983286 от 08.06.2021г., талон за изследване № 081382 от
08.06.2021г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
показанията на свидетеля П.. Всички доказателства са еднопосочни и установяват фактическата
обстановка по посочения по-горе начин, като не са събрани доказателства, които да разколебават
фактическите изводи на съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като
АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка
не се споделя бланкетното възражение за допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН и НП в пълнота са описани нарушението, датата и мястото, където е извършено и
обстоятелствата, при които е извършено.
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на
моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На
наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото
съдействие за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие може да бъде
дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на
предписание за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата наркотични вещества и техни
аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е
годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако
водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП
методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози.
Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е
2
едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а
впоследствие е отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване,
като е вписал това собственоръчно в изготвения талон, а освен това не се е явил в предписаното
време, за да даде кръв. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и
пълен начин. Не се констатира допуснато нарушение във връзка с цитирането на чл. 174, ал. 3, пр.
2 ЗДвП в текста на НП, тъй като предложение второ препраща към отказа лицето да бъде тествано
за наркотици – напълно в унисон с настоящия случай. В АУАН са вписани всички относими
обстоятелства – както, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство, така и, че му е
издаден талон за изследване. Посоченото в НП, че не е дал кръв за анализ е ново обстоятелство,
настъпило след издаването на АУАН, което обаче не означава, че е налице противоречие между
АУАН и НП (арг. от чл. 52, ал. 4 ЗАНН, който дава правомощие на наказващия орган да изясни
всички спорни обстоятелства). Както се посочи – нарушението е едно и се изразява в липсата на
дадено съдействие, поради което отразяването в текста на НП на факта, че лицето не е дало кръв за
анализ, по никакъв начин не се отразява на точната правна квалификация на нарушението.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В
случая безспорно П. е отказал да бъде тестван за наркотични вещества по предложения от св. П.
начин – с Дрегер Дръгтест 5000 № ARJJ - 0041. При това положение самото изследване се
извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване
на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се
яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от
чл. 15, ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от
Наредбата. Жалбоподателят е отказал да даде кръв за анализ, като е вписал собственоръчно отказа
си в талона и не се е явил в предвиденото време, дадено от полицейския служител. Следователно
талонът е връчен надлежно, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се
яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да се
яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и другото
възможно съдействие за установяване на употреба на наркотични вещества – чрез даване на кръв
за анализ.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са
следните:
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От
3
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да
бъде изпробван с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че е
отказал да даде кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.
Т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не
съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на
извършеното от П. административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на
материалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора на жалбоподателят не се дължат разноски, а на наказващия орган
не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
В хода на производството за сметка на съда са заплатени на разпитания като свидетел
актосъставител П. пътните разноски за явяване в съдебно заседание в размер на 12 лв., за което е
издаден и разходен касов ордер. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд Несебър разноските по делото в размер на 12 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-000522 от 18.06.2021г. на
началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на С. Т. П., ЕГН **********, с адрес в
гр. ***********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца.
ОСЪЖДА С. Т. П., ЕГН **********, с адрес в гр. ***********, да заплати по сметка на
Районен съд Несебър сумата от 12 лева, представляващи заплатени пътни разноски на свидетел по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4