Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 3337 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 140566 от 13.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 37431/2018 г., по описа на СРС, ІI ГО, 172 състав, е признато за установено по исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.318, ал.2 ТЗ и чл.110, ал.2 ЗС
и чл.86, ал.1 ЗЗД, по отношение на А.И.П., че „Т.С.“ ЕАД е носител на право на
парично вземане към нея в размер на сумата от 1 601, 21 лв., представляваща
стойност на топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 01.03.2018 г., до изплащане на вземането, сумата от
189, 52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 16.09.2015
г. – 05.02.2018 г., сумата от 67, 71 лв., представляваща стойност на услугата
за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и сумата
от 12, 69 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г. – 05.02.2018 г. Искът за мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
13, 16 лв. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените от него разноски в
размер на 672, 21 лв. - за исковото производство и 72, 02 лв. - за заповедното
производство. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“
ЕООД.
С решение № 192205 от 14.08.2019 г.
постановено по гр. д. № 37431/2018 г. по описа на СРС, IІ ГО, 172 състав, по
реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
горепосоченото решение от 13.06.2019 г.,
като в диспозитива на същото вместо израза „сумата от 1 601, 21 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, начислена за периода м.05.2014 г.
– м.04.2017 г.”, следва да се чете „сумата от 1 330, 82 лв., представляваща стойност
на топлинна енергия, начислена за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г.“
Срещу основното съдебно решение в
частта, с която са уважени предявените искове за мораторна лихва, е депозирана
въззивна жалба от ответницата А.И.П.. Позовава се на забава на кредитора по
чл.95 ЗЗД. Твърди, че с писмо от 15.07.2017 г. е поискала от топлинния
счетоводител да изчисли точния размер на задължението й. Ако същият не извършва
счетоводни услуги, е следвало да препрати писмото й до съответния компетентен
орган, който да изготви исканата справка. Счита, че по този начин кредиторът й
е отказал съдействие и е препятствал узнаването на точния размер на
задължението й. Своевременно е направила възражение в тази насока с депозирания
по делото писмен отговор на исковата молба, както и е ангажирал доказателства в
тази насока. С обжалваното решение съдът не е обсъдил тези възражения, както и
ангажираните писмени доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове, като не възлага в нейна
тежест сторените от насрещната страна разноски. Претендира сторените в
настоящата инстанция разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 16.02.2021 г. моли
съда да потвърди решението, в обжалваната част, като му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“
ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответницата е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 на ЗЕ по
отношение на топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр.
София, бул. „*********, аб. № 026314, като му дължи сумата от общо 1601, 21 лв., от
която: 1 330, 82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 189, 52 лв.
- обезщетение за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 16.09.2015 г. до 05.02.2018 г., сумата от 67, 71 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и
сумата от 13, 16 лв. - обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 05.02.2018 г. Във връзка с
подадено на 01.03.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 14185/2018 г. по описа на
СРС, 68 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите
суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение.
Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че няма задължение към ищцовото дружество
за заплащане на топлинна енергия, тъй като между тях липсват облигационни
правоотношения. Заявява, че не е сключвала индивидуален договор с него, нито
има доказателства лицето, от което е закупила имота да е имало сключен такъв.
Позовава се на нарушение на чл.62 ЗЗП. Твърди, че с писмо от 15.07.2017 г. е
поискала от топлинния счетоводител – трето по делото лице, да изчисли точния
размер на задълженията й. ако топлинният счетоводител не извършва счетоводни
услуги, то би следвало да препрапи писмото й до орган, който е компетентен да
извършва такива. По този начин не й е оказано съдействие и е препятствано
узнаването на точния размер на задължението. Така е налице забава на кредитора
по чл.95 ЗЗД, поради което ищецът следва да понесе произтичащите от това
последици. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
На 01.03.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.И.П., за сумата от 1 398, 53 лв. - главница, както и 202, 68 лв. –
мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 05.02.2018 г. В т.12 от заявлението
е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през
периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
гр. София, бул. „*********, абонатен №*****Посочено е, че дължимите суми са,
както следва: за доставена незаплатена топлинна енергия: 1 330, 82 лв. –
главница 189, 52 – лихва, а за дялово разпределение: 67, 71 лв. – главница и 13,
16 лихва.
С разпореждане от 14.03.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 14185/2018 г. по описа на СРС, 68 състав, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като присъдил в полза на заявителя и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 32, 02 лв. държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно
от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33, том I, рег. № 888, дело № 34/2001 г.
на 15.02.2001 г. процесният апартамент, находящ се в гр. София, бул. „********,
е продаден от Г.И.Й.на А.И.П..
С молба - декларация от 12.09.2002 г. А.И.П. е поискал откриване на партида за имота на нейно
име.
Съгласно
представения протокол от проведеното на 05.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.София, бул. „********,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 24.09.2002
г. е сключен договор № 4099 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, бул. „********,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите
уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни
сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на
информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Ответницата е
представила по делото заявление до „Т.С.“ ЕООД, с което в качеството си на
собственик на апартамент № 5, находящ се в гр. София, бул. „********, прави
възражение за погасителна давност за задълженията за ползване на топлинна
енергия за този имот за периода, предхождащ 15.06.2014 г. С оглед на това
счита, че тези задължения следва да се заличат. Моли да бъде уведомена за
задълженията й за периода 15.06.2014 г. до този момент, както и да бъде
уведомена за размера на това задължение за този 3 – годишен период, според
отоплителните уреди, топла вода и сградна инсталация.според наличната при нея
документация измервтелните уреди имат описани в заявлението показания. Моли да
бъде изчислено задължението й за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., за
което да бъде уведомена. Съгласно известие – обратна разписка заявлението е
доставено на „Т.С.“ ЕООД на 14.07.2017 г.
С писмо изх. №
029347/21.07.2017 г. „Т.С.“ ЕООД е уведомил ответницата, че въпросите относно
дължимите, просрочени суми да се отправят по компетентност към
топлофикационното дружество. Посочен е и сайта на „Т.С.“ ЕООД, на който може да
получи информация за графика за годишен отчет, изравнителната сметка за
последния сезон, както и архив на изравнителните сметки за предходните години.
От заключението на вещото лице В.С.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че няма
данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия период.
Не следва да се обсъжда установената стойност на доставената топлинна енергия
до процесния имот, доколкото същата е извън предмета на настоящото
производство. Вещото лице е установило, че лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 16.09.2015 г. - 05.02.2018 г. възлиза на 188, 89 лв., а върху
главницата за дялово разпределение е в размер на 12, 69 лв. В заключението е
отчетено обстоятелството, че от м.04.2014 г. са влезли в сила новите общи
условия на ищеца и върху прогнозните стойности не е начислявана мораторна
лихва. При промяна на общите условия от 29.06.2016 г. също не се начисляват
лихва върху тези стойности.
Пред СРС е изслушана съдебно - техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Б.В.– Т.. Тъй като нейният предмет е свързан с установяване
стойността на реално доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден
имот и доколкото в тази част постановеното съдебно решение е влязло в сила като
необжалвано, изготвеното експертно заключение не следва да се обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ответницата не оспорва
обстоятелството, че е собственик на процесния имот, в каквато насока е и
представения по делото нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот, обсъден по – горе. Доводи в тази насока не са заявени
и във въззивната жалба. Ето защо ответницата, в качеството си на собственик на
процесния имот, се явява и потребител на топлинна енергия за битови нужди, като
за исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот.
Не се спори и относно реалната
стойност на доставената топлинна енергия до имота, както и относно стойността
на услугата дялово разпределение. С влязлото в сила като необжалвано решение е
установено, че задължението на ответницата за периода м.05.2014 г. – м.04.2017
г. възлиза съответно на 1 330, 82 лв. - за потребена топлинна енергия и 67, 71
лв. – за услугата дялово разпределение.
Жалбоподателката поддържа, че е
налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, поради което не дължи
заплащане на лихви и разноски.
Задължението на ответницата е
парично и за периода на своята забава същата дължи обезщетение в размер на
законната лихва, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателката не оспорва
съществуването на задължение за заплащане на мораторна лихва, но се позовава на
последиците на забавата на кредитора. Съгласно нормата на чл.95 ЗЗД кредиторът
е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение
или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си.
В случая не е налице някоя от
посочените хипотези. За изпълнение на задължението на жалбоподателката не е
необходимо оказването на съдействие от страна на кредитора. Задължението е
парично и има ежемесечен характер, като размерът му се установява от
съставените от кредитора фактури, публикувани на интернет страницата му. Подаването
на заявление от жалбоподателката до фирмата за дялово разпределение за
установяване точния размер на задълженията й не рефлектира върху правоотношението
й с ищеца. Фирмата за дялово разпределение има облигационно правоотношение с
ищеца, но не и с ответницата. Независимо от това третото лице – помагач е
насочило жалбоподателката по какъв начин може да извърши справка за
непогасените й задължения.
Следва да се отбележи също така, че
дори да е налице забава на кредитора, каквато не се установи по делото,
длъжникът може да се освободи от задължението си за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, ако е вложил парите в банка по местоизпълнението
и е уведомил кредитора за това, на основание чл.97 ЗЗД. В случая не се твърди и
съответно не се установява това да е сторено от жалбоподателката.
По изложените съображения и
доколкото не е налице забава на кредитора, то не са налице предпоставките на
чл.96, ал.1 ЗЗД и съответно длъжникът не се освобождава последиците на
собствената си забава. С оглед на това задължението му за заплащане на
мораторна лихва не е погасено поради забава на кредитора.
Тъй като жалбоподателката не е
изложила оплаквания относно размера и периода на установената с обжалваното
решение лихва за забава и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъждат по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият не е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че същият не е защитаван
във въззивното производство от юрисконсулт. С оглед на това не са налице
предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и не следва да му се присъжда
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140566 от 13.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 37431/2018 г., по описа на СРС,
ІI ГО, 172
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***, срещу А.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, че А.И.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 189, 52 (сто осемдесет и девет лева и
петдесет и две стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за цена за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. –
05.02.2018 г., както и сумата от 12, 69
(дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки) лв., представляваща обезщетение
за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г. – 05.02.2018 г.
Решението в останалата част е влязло
в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.