Решение по дело №200/2019 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       № 400, 25.09.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На дванадесети септември                                   две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Даринка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №200 по описа за 2019г. на РРС

 

           Предявени са обективно съединени искове по чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

           Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав“ЕООД, с която молят съда да осъди ответницата в качеството на наследник И. Х. К., потребител по договор за доставка на ВиК услуги №121413/23.03.1999г. по партида №156254 за имот в с.Б.*****, починал на 16.02.13г. Ответницата като правоприемник на наследодателя си е придобила собствеността върху имота, и като такава е станала ползвател на ВиК услугата. След смъртта на титуляря на партидата, в имота още има реално потребление на ВиК услуги. За периода 21.05.2013г.-08.09.2018г. са отчетени и фактурирани 508куб.м. питейна вода, фактурирана в четири периода по фактурите, общо на стойност 719.42лв. и лихва за периода 29.07.18г.-19.11.18г. в размер на 21.09лв. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска- 31.01.2019г. и разноски. Представя фактури, ОУПДИ, известие за доставяне, молба-декларация, договор, удостоверение за наследници.

          Ответницата М.Х.И. е призована при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният й особен представител счита иска за недопустим, тъй като ищецът не доказва дали ответницата е приела наследството. Предвид на това тя няма качеството „потребител“. По същество счита исковете и за неоснователни. Първата издадена фактура е за период от пет години от 21.05.13г. до 12.06.18г., което противоречи на чл.35 от Наредба №4. Ищецът не е  представил първичните отчетни документи, въз основа на които са направени съответните изчисления по месеци. Обективно е невъзможно да се установи как точно е определена претендираната главница по месеци. Предвид факта, че се касае за периодични плащания, ответницата прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.

 

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Имот находящ се в с.Б.**** е присъединен към водопреносната и канализационната системи, стопанисвани от ищеца, за който имот е отреден абонатен номер 156254.  Партидата се води на името на И. Х. К., който е починал на 16.02.13г., като е оставил наследник по закон, своята сестра М.Х.И.,ответник по делото. Водоподаването в имота е преустановено на 07.02.19г., за което е издаден протокол №203835.

            По делото е разпитан като свидетел Х. Х., който е прекратил водоподаването на 07.02.19г. Твърди, че е посетил имота, тъй като имало непогасени задължения. В имота имало възрастен мъж, който се представил като Ц. С.т, позволил им да влязат и да демонтират водомера. Имота изглеждал като обитаем, като личало, че мъжът живее там.Свидетелят не е питал дали лицето е собственик на имота. Предположил, че е наследник или квартирант.

           По делото е назначена ССЕ, като вещото лице твърди, че задълженията по партидата на ответницата са фактурирани в четири фактури № **********/29.06.18г за отчетен период 21.05.13г.-12.06.18г. за доставени 477куб.м.питейна вода на обща стойност 653.18лв.; № **********/31.07.18г за отчетен период 12.06.18г.-04.07.18г. за доставени 5куб.м.питейна вода на  стойност 6.66лв.; № **********/31.08.18г за отчетен период 04.07.18г.-04.08.18г. за доставени 6куб.м.питейна вода на  стойност 9.18лв.; № **********/28.09.18г. за отчетен период 04.08.18г.-08.09.18г. за доставени 20куб.м.питейна вода на  стойност 50.40лв. Общата стойност на задължението възлиза на 719.42лв. Начислена е и лихва за забава в размер на 21.09лв. Сумите не са заплатени.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете  за допустими. Разгледани по същество се явяват неоснователни.

            Само два са фактите, които не са спорни за страните. Първият е, че ответницата като сестра на титуляря на партидата, е единствения наследник по закон призован да наследява, и второ, че претендираните задължения, са за период, следващ смъртта на наследодателя.Всички останали факти се нуждаят от доказване.

            Ищецът следваше да докаже твърденията си, че ответницата като наследник, призован да наследява е придобила собствеността върху имота и има качеството на потребител на ВиК услуги по силата на закона, тъй като  ответницата възразява да е приемала наследството, и оттам да е придобивала собствеността върху имота. Това възражение на ответницата, поражда задължение у ищеца да докаже факта на приемане на наследството, което да обоснове твърдението му, че ответницата е собственик, респ.потребител на ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на чл.48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало на 16.02.2013г. със смъртта на наследодателя Иван Кърчев, лицата, които имат право да наследяват, в случая ответницата, като негова сестра, се призовава към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В случая наследницата – ответник, чрез назначеният си особен представител оспорва факта да е приела наследството, както изрично, така и мълчаливо, което поражда задължението на ищеца да установи наличието на този факт. Ако ответницата се бе отказала от наследството, доказателствената тежест щеше да падне върху нея. В този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК. 

           Воден от гореизложеното, съдът намира че липсват доказателства ответницата да е собственик на имота, като по силата на закона да притежава качеството на потребител  на имота, по отношение на който се претендират предоставените ВиК услуги и да дължи претендираните от ищеца суми.

           Неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорната претенция за лихва.

           Следва да се отбележи, че твърдението на ответницата за изтекла в нейна полза погасителна давност е неоснователно, тъй като задълженията са станали изискуеми след издаването на съответните фактури през 2018г.

           С оглед неоснователността на исковете на ищеца не се дължат разноски.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                         Р    Е    Ш    И :

           

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД против М.Х.И. ***, ЕГН ********** осъдителни искове по чл.79 ЗЗД за сумата от 719.42лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 21.09лв. лихви КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: