О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.07.2020 год.
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в закрито заседание на тридесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при секретаря Иванка Вълчева, като изслуша
докладваното от съдията гр.дело №686 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Производството
е за проверка на подсъдността, с правно основание чл.118 от ГПК.
РС-гр.Ловеч
е сезиран с искова молба вх.№4946/08.06.2020 год., подадена от „Априлци
Холидейс 2000”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.Ловеч, ж.к.пл”Г.М.Димитров”, комплекс Космос, представлявано от М.И.Н.
против „ЧЕЗ Разпределение България”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София-1784, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159,
бл.”Бенч Марк”, Бизнес център, представлявано от Карел Крал, Ярослав Бергер,
Кремена Стоянова Стоянова с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и
цена на иска - 11 795,92 лева.
С
разпореждане №1446/24.06.2020 год. съдът, след като е счел исковата молба за
редовна и отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК е пристъпил към
процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК.
В
законният едномесечен срок е представен отговор на исковата молба от ответника „ЧЕЗ
Разпределение България”АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Филипов, в
който прави възражение за местна неподсъдност на делото пред РС-гр.Ловеч.
Позовава се на разпоредбите на чл.105 във връзка с чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК,
съгласно които искът срещу юридическо лице се предявява пред съда, в чийто
район се намира тяхното управление или седалище, в случая това е РС-гр.София.
Счита, че в настоящият случай не може да намери приложение нормата на чл.113 от ГПК, според която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ
или постоянен адрес. Видно от формулиравката на текста на ГПК същият се отнася
само до физически лица, тъй като само те имат настоящ и постоянен адрес.
Юридическите лица имат седалище и адрес на управление, каквито не се визират в
посочения текст. В подкрепа на този извод е и сравнението между нормата на
чл.113 от ГПК, където се говори само за постоянен и настоящ адрес на
потребителя, и нормата на чл.105 от ГПК, където се говори освен за постоянен
адрес на ответника, така също и за седалището на ответника, което сочи, че
целта на тази последната норма е да уреди положението не само на ответници -
физически лица, но така също и на ответници - юридически лица, докато целта на
нормата на чл.113 от ГПК е уреждане само положението на ищци, които са
физически лица, а не и на юридически лица. Това разбиране се подкрепя и от
нормата на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, придаваща качеството „потребител”
единствено на физическите лица. Съгласно тази разпоредба „потребител” е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Пояснява, че ищецът не е
физическо лице, а е търговец, т.е. изключен е от кръга лица, за които е
приложима нормата на чл.113 от ГПК. В този смисъл счита, че компетентен да
разгледа настоящият спор не е РС-гр.Ловеч, а РС-гр.София, съгласно приложимите
към случая чл.105 и чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че възражението за неподсъдност от страна на ответника е
направено в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК и от надлежна страна, като
същото е подкрепено с доказателства, в конкретният казус събрани служебно от
съда, от които се установява по безпорен начин, че седалището и адреса на
управление на ответното дружество е в гр.София. В този смисъл и позовавайки се
на текста на чл.105 от ГПК, уреждащ общата местна подсъдност, който предвижда,
че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на
ответника, както и на специалният текст на чл.108, ал.1 от ГПК, който гласи, че
искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чиито район се намира
тяхното седалище, съдът преценява, че делото не му е подсъдно. Основателно е
възражението на процесуалния представител на ответника, че текста на чл.113 от ГПК в конкретният казус не може да намери приложение, предвид факта, че ищец по
делото е юридическо лице „Априлци Холидейс 2000”ЕООД, а не физическо лице, като
в този смисъл съдът съобрази и легалната дефиниция на понятието потребител,съгласно
Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, придаваща качеството „потребител” единствено на
физическите лица, но не и на юридическите лица, каквото се явява „Априлци Холидейс
2000”ЕООД.
След
като е сезиран с възражение от страна на ответника, което съдът намира за
основателно, то е наложително да се прекрати производството по гр.дело №686/2020 год. по описа на
РС-гр.Ловеч и се изпрати на надлежния съд - този по постоянният и настоящ адрес
на ответника, а именно РС-гр.София.
Водим
от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело №686 по
описа на РС-гр.Ловеч за 2020 година и ИЗПРАЩА
същото по подсъдност на РС-гр.София.
Заинтересованата
страна може да обжалва определението пред ОС-гр.Ловеч в едноседмичен срок от
съобщението, на основание чл.121 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :