ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 858
гр. Перник , 30.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500713 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст" ЕООД против разпореждане №
15871/28.08.2020г. по ч.гр. д. № 4609/2020 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне
заявлението по чл. 410 ГПК срещу А. А. за сумите: 85,07лв. - административни разноски,
368,95 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 681,15 лв. – нак.
лихва за периода 01.04.2017г. – 03.08.2020г.
В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС за
противоречие на клаузата за нак. лихва с чл. 33 ЗПК; че адм. разноски за събиране на
вземането противоречат на чл. 33 и чл. 10а, ал. ЗПК; за нищожност на възнаграждението за
поръчителство на „Ай Тръст" и за вида услуга от „Ай Тръст", поради противоречие със
закона и добрите нрави, респ. цели заобикаляне на ЗПК и неоснователно обогатяване, като
се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за
сумите.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд при въззивна проверка на обжалваното разпореждане и след
като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно
всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
1
Ч.гр. д. № 4609/2020 г. на РС- Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Ай
Тръст" ЕООД срещу А. А. за суми за главница, договорна възнаградителна лихва,
включително и вземания за 85,07 лв. - административни разноски, 368,95 лв. -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 1198,55 лв. - наказателна
лихва за периода за периода 01.04.2017г. – 03.08.2020г., твърдени като дължими от
длъжника, но плетени от заявителя като поръчител на длъжника по договор за кредит № ***
г., сключен между длъжника и „Кредисимо" ЕАД. Заявлението е отхвърлено от РС в
обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите се основават на неравноправни
клаузи, които нарушават и заобикалят императивните норми на чл. 33 от ЗПК.
Настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че разпореждането в
обжалваната част е частично правилно, по следните съображения:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Относно сумата 368,95 лв. според индивидуализацията в т. 12 от заявлението между
страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по договор за
поръчителство от *** г. отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения
на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Съгласно Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 2000 лева за срок от
15 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 139,90 лева
месечно за срока на договора за кредит или общо 2098,50 лева.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за
одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението
за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е неравноправно третиране на клиенти на
кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което и следва да е одобрено от
кредитодателя. Изискването за обезпечение за разглеждането на кредита в малък срок е и
злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от
средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени редица правомощия да изисква и
събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави
заемната сума/, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
2
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1 и пог. план към същия договор. При сключването на поръчителството
като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за
индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на капитала на
заявителя е “Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а
представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва,
което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от 50
% по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на
негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по
договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33
от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояването и управлението на кредита. Възнаграждението за поръчителство
/2098,50 лв./ надхвърля размера на предоставения кредит /2000 лв./ и на практика
заемополучателят връща на заемодателя два пъти цялата получена главница и плаща и
възнаградителна лихва. Това следва и от клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора за
поръчителство, с която се дава право на заемодателя да получи всички плащания, които
според договора за поръчителство се дължат на самия поръчител. В този смисъл доводите в
жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане за сключване на договор за
поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Идентични на горните са и изводите за сумата 85,07 лв. - административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. За да се търси възстановяване на разход
3
следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението по чл. 410
ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали въобще и дали
именно в този размер от 85,07 лв. са направени някакви конкретни разноски по събиране на
вземането- как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са направени и
платени, поради което при тази неопределеност на разходи, претендирането му в този вид
отново противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните,
което води до недължимост от длъжника и за тях. Не води до друг извод, че в ОУ като
разходи за сметка на кредитополучателя са посочени разноски за извънсъдебно и/или
съдебно събиране на вземането, доколкото са посочени само като евентуални разходи, а
изброените едва в жалбата такива „изпращане на напомнителни писма, покани, провеждане
на разговори и др.", както се прие по-горе не е обосновано и доказано реалното им
извършване. На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР
на ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) "Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...". Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата- да се прилага за всички плащания,
извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените определения в
чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за "търговска сделка" и "предприятие", съдът намира, че
обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с физическо
лице. Освен това, правилото на чл. 78 ЗЗД за отговорността на длъжника за разноски е
неприложимо, тъй като касае разходите, направени от страната която изпълнява, а не от тази
която търси принудително липсващо изпълнение.
По отношение вземането за наказателна лихва разпореждането на ПРС е обжалвано
само в отхвърлителната част за сумата 681,15 лв. – нак. лихва за периода 01.04.2017г. –
03.08.2020г., като в частната жалба е конкретизирано, че тази сума е калкулирана като сбор
от сумата 406,51 лв. – нак. лихва в размер на зак. лихва, дължима върху главницата по
договора за кредит, сумата 149,50 лв. - нак. лихва в размер на зак. лихва, дължима върху дог.
лихва по договора за кредит и 125,14 лв. - нак. лихва в размер на зак. лихва, дължима върху
непогасени задължения по договор за предоставяне на поръчителство.
След като по изложените съображения длъжникът - кредитополучател не дължи
заплащане на възнаграждение за поръчителство, то това се отнася и за акцесорните
задължения за наказателна лихва върху това възнаграждение, поради което за сумата 125,14
лв. заявлението по чл. 410 ГПК следва да се отхвърли.
В договор за кредит № *** г. не е уговорен размер на мораторната лихва, дължима при
забава на плащанията на кредитополучателя. Поради това на основание препращащия в чл.
13 от договора, приложение намира р. X, т. 2 от ОУ за предоставяне на кредити, съгласно
текста на който при забава на плащането на погасителна вноска, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с всички разноски при съдебно събиране на вземането. При
уговорена в общите условия към договора за кредит наказателната лихва за забава на
4
плащанията на погасителните вноски в размер на законната лихва за забава, съдът намира,
че клаузата в цитирания договор за тази лихва не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и кредитора и отговаря на изискването за добросъвестност.
Основното задължение на потребителя по договор за кредит е да заплаща в срок
уговорените погасителни вноски. Уговорената лихва обезпечава възстановяване вредите от
забавеното изпълнение на това задължение, не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на наказателната лихва отговаря и на
императивните изисквания на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата,
като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В тази връзка при
съответните изчисления на осн чл. 162 ГПК съдът установява, че размерът на наказателната
лихва върху претендираната неплатена главница и дог. лихва по договора за кредит не
надхвърля размера на законната лихва, определен с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г.
Действително договорното обезщетение за забава има характер на неустоечна клауза, но
щом не нарушава установения в чл. 33 от ЗПК размер, то не е и нищожна и няма как да се
счита, че излиза извън присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции. Клаузата за наказателна лихва, представляваща обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска,
предвидена в р. X, т. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити, не е неравноправна и
на основание чл.143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.
С оглед горното, поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната с
тези на първата инстанция, разпореждането на РС следва да се отмени в частта, с която е
отказано издаване на заповед по чл. 410 ГПК за сумите от 406,51 лв. и 149,50 лв. –
неустойка (наказателни лихви) за периода от 01.04.2017г. – 03.08.2020г., като вместо това се
постанови издаване на заповед за изпълнение и за посочените вземания. В останалата
обжалвана част разпореждането на РС следва да се потвърди. Частната жалба е частично
основателна.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 15871/28.08.2020г. по ч.гр. д. № 04609/2020 г. по описа на
Районен съд- Перник в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* срещу А. О. А., ЕГН
********** за сумите от 406,51 лв. и 149,50 лв. - неустойка (наказателни лихви) за периода
от 01.04.2017г. – 03.08.2020г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу
длъжника А. О. А., ЕГН ********** от *** и за сумите от 406,51 лв. и 149,50 лв. - неустойка
5
(наказателни лихви) за периода от 01.04.2017г. – 03.08.2020г. по договор за кредит № *** г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15871/28.08.2020г. по ч.гр. д. № 04609/2020 г. по
описа на Районен съд- Перник в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Перник за издаване на заповед за изпълнение,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6