Решение по адм. дело №1723/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. З., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с предоставена временна закрила в Република България, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], против заповед № ЗСПД/Д - А - П/3622 от 10.09.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие, с която и е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне за ново произнасяне по подаденото заявление - декларация. Излага подробни съображения. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът - директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на заповедта.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 02.09.2025 г. жалбоподателят С. З., гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила в Република България, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], е подала заявление - декларация с вх. № 3СПД/Д - А - П/3622, до дирекция „Социално подпомагане“ Поморие за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за детето М. З., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, записано в първи клас за учебната 2025/2026 г. В заявлението С. З. сочи, че е гражданка на Украйна, има регистриран настоящ адрес в [населено място], [улица], [семейно положение] е и има едно дете, записано в училище за обучение за учебната 2025/2026 г./л. 18 - 20 от делото/. Към заявлението е приложена служебна бележка, изх. № 18 - 691/25.08.2025 г., издадена от директора на средно училище /СУ/ „Иван Вазов“ Поморие, че детето М. З. е записано като ученик в първи клас за учебната 2025/2026 г./л. 21 от делото/.

На 09.09.2025 г., в заявлението са отбелязани от длъжностно лице - социален работник, следните мотиви за отказ: на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД членовете на семейството са граждани на друга държава. Няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца/л. 20 от делото/.

На 10.09.2025 г. становището е съгласувано от началник отдел, ДСП Поморие, провел предварителен контрол относно съответствието на заявлението с нормативните изисквания и спазването на нормативно регламентираните срокове/л. 17 от делото/.

На 10.09.2025 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие е издал заповед № ЗСПД/Д - А - П/3622, с която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД/ППЗСПД/, вр. чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 ЗСПД, на С. З. е отказана еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД /за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас/ за детето М. З..

Като мотив за отказа се сочи, че на основание чл. 3, т. 5 ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца/л.16 от делото/.

Заповед № ЗСПД/Д - А - П/3622 от 10.09.2025 г на директора на Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № ЗСПД/Д - А - П/3622 от 10.09.2025 г. е издадена от компетентен орган - директор на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие, според регламента на чл. 10, ал. 4 ЗСПД.

На второ място, заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Няма спор, че на С. З. и на детето и М. З. като украински граждани е предоставена временна закрила в Република България.

Спорът се свежда до правото на еднократна семейна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за семействата на чуждите граждани, които не отговарят на условията на чл. 3, т. 5 ЗСПД.

ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Правото на гражданите на социално подпомагане се сочи в чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, а нормата на чл. 47, ал. 1 КРБ регламентира, че отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата.

В чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила, каквито са С. З. и нейната дъщеря, имат право на социално подпомагане.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД регламентира отпускането на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/.

Същевременно правилото на чл. 3 ЗСПД сочи кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Изискването по т. 5, касаещо семействата на чужди граждани да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, е ограничително и в противоречие с разпоредбата на чл. 13, т. 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Същата сочи, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а ДР ЗУБ, а както бе посочено нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ изрично предвижда право на социално подпомагане и за чужденците с предоставена временна закрила.

Ето защо и тъй като семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане, съгласно решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г., по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ, не следва да се прилага ограничението, въведено с чл. 3, т. 5 ЗСПД.

Отделно, ограничението е в противоречие с Конвенцията за правата на детето/КПД/, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. и ратифицирана с решение на Великото народно събрание/ВНС/ от 11.04.1991 г., която провъзгласява правото на жизнен стандарт като едно от основните права на всяко дете, независимо от неговото гражданство или друг статут на детето или неговите родители и която по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство пред нормите от вътрешното законодателство, които и противоречат.

Разпоредбата на чл. 27, § 1 КПД задължава държавите - страни по конвенцията да признаят правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а разпоредбата на чл. 2 от конвенцията ги задължава да зачитат и осигуряват това право без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Съгласно чл.27, § 3 КПД, държавите страни по конвенцията, следва да предприемат, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона за семейни помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

Затова и липсата на сключена спогодба между Украйна и Република България в областта на семейното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ на С. З. и нейното дете, в случай, че предпоставките, регламентирани в чл. 10а, ал.1 ЗСПД са налице.

В случая е безспорно, че детето М. З., гражданин на Украйна, е записано в първи клас за учебната 2025/2026 г. в СУ „Иван Вазов“ Поморие, не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в правилото на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ, а заповедта за отказ като незаконосъобразна следва да се отмени. Естеството на спора налага преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението - декларация на С. З., гражданка на Украйна, съобразно мотивите на настоящото решение, в определен срок, предвид правилото на чл. 174 АПК.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на адвокат Д. О., Адвокатска колегия /АК/ Бургас, процесуален представител на С. З., в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице/, се следва адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д - А - П/3622 от 10.09.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие, с която на С. З., гражданка на Украйна, родена на [дата]., с предоставена временна закрила в Република България, [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Поморие за произнасяне по подаденото от С. З., гражданка на Украйна, [ЛНЧ], заявление - декларация с вх. № 3СПД/Д - А - П/3622 от 02.09.2025 г., като съобрази мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 7 - дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане/АСП/ София да плати на адвокат Д. О., Адвокатска колегия /АК/ Бургас, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.