Решение по дело №653/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260425
Дата: 23 юли 2024 г. (в сила от 17 август 2024 г.)
Съдия: Любка Емилова Голакова
Дело: 20201100100653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 23.07.2024г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 653 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК.

Ищецът – „Л.“ ЕООД твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.302.316.1.4, находящ се в гр. София, район Възраждане, ул. „*/****, сграда 1, с площ от 96, 12 кв.м., състоящ се от: три стаи, коридор, кухня, баня-клозет, тераси, с принадлежащи към него таванско помещение с площ от 19, 60 кв.м. и мазе с площ от 7, 80 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, заедно с 14.60/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.302.316, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – 68134.302.316.1.1, под обекта – 68134.302.316.1.6, 68134.302.316.1.7, 68134.302.316.1.8, 68134.302.316.1.3, 68134.302.316.1.9, над обекта: 68134.302.316.1.5, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.302.316, съгласно кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед №РД – 18 - 32/01.04.2016г. с адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „******с площ 281 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, при съседи на поземления имот: 68134.302.398, 68134.302.315, 68134.302.317, 68134.302.298. Дружеството ищец твърди, че придобило правото на собственост на процесния недвижим имот въз основа на покупко-продажба по реда на чл. 718 от ТЗ, обективирана в нотариален акт № 84, том І, рег. № 2267, дело № 77 от 19.02.2019г. на нотариус Ц.С.с рег. № 030. Ищецът твърди, че доколкото не е дал съгласие да поеме учредената върху имота ипотека //47, вх. рег. от 03.11.2009г., том 27, номер 143/2009г./, то същата на основание чл. 717 л, ал. 4 от ТЗ във връзка с чл. 175, ал. 2 от ЗЗД е заличена. Посочва, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е била обезпечен кредитор по описаната ипотека от 2009г., поради което с определение № 33 от 20.03.2019г., постановено по търг. дело № 65/2017г. по описа на Видински окръжен съд e разпоредено, постъпилата сума в размер на 55 200 лева от продажбата на описания имот да се преведе към този ответник. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се признае за установено по отношение на ответниците, че процесния имот не е собственост на длъжника по изпълнително дело – 20157860400144 - Б.И.И.…. Претендира направените по делото разноски, за което е представен списък в последното съдебно заседание съгласно чл. 80 от ГПК /страница 110 от делото/. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – „Ю.Б.“ АД поддържа, че с продажбата на процесния недвижим имот извършена от синдик при осребряване масата на несъстоятелността при пряко договаряне – чл. 718 от ТЗ, нито учредената ипотека, нито вписаните обезпечителни възбрани се погасяват. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. В последното съдебно заседание процесуалният представител на първия ответник е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Б.И.И. не изразява становище относно предявения иск.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

На 03.11.2009г. „М.– И. и с – ие“ СД, в качеството му на кредитополучател и Б.И.И., в качеството на ипотекарен длъжник и собственик на процесния недвижия имот, е сключен договор за учредяване на договорна ипотека, формен с нотариален акт №139, том 1, рег. №3564, дело №114/2009г. по описа на нотариус с рег. №303 на НК, с който физическото лице учредява в полза на ответника договорна ипотека върху този имот за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит“ № BL25984/20.10.2009г. за сумата, предоставена на кредитополучателя в размер на 65 000 евро, заедно с лихвите, евентуалната наказателна лихва, такси и/или разноските по събирането му.

От представените документи на л. 45 – 47 от делото се установява, че е образувано изп. д. №2015860400144 се установява, че по това дело е насрочена публична продан на процесния недвижим имот, за което е уведомен ищеца, в качеството му на собственик на този имот.

На 18.11.2016г. Б.И.И. е продал на „Е.И.БГ“ ЕООД процесния имот, който договор е оформен с нотариален акт №78, том 6, рег. №37077, дело №983/2016г. по описа на нотариус с рег. №274 на НК.

         На 19.02.2019г. ищецът е закупил процесния имот от „Е.И.БГ“ ЕООД – в несъстоятелност, въз основа на разрешение, дадено с определение от 13.02.2019г. и чл. 718, ал. 1 и сл. от ТЗ по т. д. №65/2017г. на Видински окръжен съд, процесния недвижим имот, кото договор е оформен с нотариален акт №84, том 1, рег. №2267, дело №77/2019г. по описа на нотариус с рег. №030 на НК.

         На 06.03.2019г. по молба на ищеца е вписано заличаване на описаната по-горе договорна ипотека, което е отбелязано в Службата по вписванията по н. д. №161, том 10, вх. рег. №11613/2019г.

         На 11.10.2019г. по искане на първия ответник е вписано в Службата по вписвания при СРС подновяване на описаната по-горе договорна ипотека.

С решение №20006024 от 20.01.2022г. постановено по гр. д. №32 137/2020г. по описа на СРС, 26 състав е признато за установено по отношение на ответника по предявения иск от ищеца, че с извършеното на 11.10.2019г. с вх. №66327/11.10.2019г., №дв. вх. рег. №65275/11.10.2019г. на Служба по вписванията при СРС вписване на подновяване на договорна ипотека е вписано несъществуващо обстоятелство. Решението е влязло в сила на 04.03.2022г.

         При така установените факти съдът прави следните изводи:      

Относно предявения иск

         Предявен е иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК. В направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи настъпването на следните факти:

- образуване на изпълнително дело с взискател – първия ответник и длъжник – втория ответник,

- насочване на изпълнението към имота, описан в исковата молба,

- придобиване на имота от ищеца чрез посочения способ – чл. 717 от ТЗ;

- заличаване на учредената в полза на първия ответник ипотека през м. март 2019г.,

- в доказателствена тежест на ответника е да установи:

- сключване на договорна ипотека относно процесния имот в полза на първия ответник през 2009г. и

- вписване на възбрана върху процесния имот през 2014г.

         От представените и описани по-горе документи се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот по реда на чл. 718, ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 717л, ал. 4 от ТЗ „Продажбата, извършена по реда на тази глава, има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс“. Съгласно чл. 482, ал. 2 от ГПК „Купувачът на вещта става нейн собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника“. С оглед на така посочената правна норма следва да се приеме, че с извършената продажба, описана с оформения по-горе нотариален акт, ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот. Спорно между страните е дали учредената върху този имот договорна ипотека от втория ответник в полза на първия ответник е запалила своето действие. Съгласно чл. 175, ал. 2 от ГПК ипотеката може да се запази при публична продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В разглеждания случай липсва изразено такова съгласие от ищеца. Предвид това следва да се приложи последицата на чл. 175, ал. 1 от ГПК, съгласно която норма с извършването на публичната продан всички ипотеки върху него се погасяват и се приеме, че ищецът е придобил процесния имот без учредената върху него и описана по-горе договорна ипотека в полза на първия ответник, учредена от втория ответник. При това положение следва да се признае за установено между страните в настоящото производство, че по отношение на процесния имот към настоящия момент няма наложена договорна ипотека в полза на първия ответник, поради което по искане на последния не може да бъде насочено принудително изпълнение върху тази вещ по описаното по-горе изпълнително дело.

         Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на страните, че ищецът е собственик на процесния имот, по отношение на който няма наложена договорна ипотека в полза на първия ответник от втория ответник.

        

         По отношение на разноските в производството

         Направените от ищеца и претендирани в списъка по чл. 80 от ГПК разноски за настоящото производство са: 380, 42 лв. – заплатена държавна такса и 3 100 лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /страница 157 от делото/. По отношение на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност от процесуалният представител на ответника. Съдът като съобрази предмета на правния спор, цената на предявения иск, извършените от процесуалният представител на ищеца процесуални действия и Наредба №1 от 2004г. относно размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения приема, че направеното възражение за прекомерност от процесуалния представите на ответника по отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца е неоснователно. 

         Предвид изхода на делото следва да бъде уважено искането на ищеца и се осъди ответникът да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 3 480, 42 лв.

         С тези мотиви съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск предявен от „Л.” ЕООД, ЕИК – ******със съдебен адрес:*** - чрез адвокат Г.Г. срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК – ******със седалище и адрес на управление:*** – чрез адвокат И.Т. и Б.И.И., ЕГН – ********** с адрес: *** с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, че „Л.” ЕООД, ЕИК – ******със съдебен адрес:*** - чрез адвокат Г.Г. е собственик на недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.302.316.1.4, находящ се в гр. София, район Възраждане, ул. „*/****, сграда 1, с площ от 96, 12 кв.м., състоящ се от: три стаи, коридор, кухня, баня-клозет, тераси, с принадлежащи към него таванско помещение с площ от 19, 60 кв.м. и мазе с площ от 7, 80 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, заедно с 14.60/100 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.302.316, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – 68134.302.316.1.1, под обекта – 68134.302.316.1.6, 68134.302.316.1.7, 68134.302.316.1.8, 68134.302.316.1.3, 68134.302.316.1.9, над обекта: 68134.302.316.1.5, разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.302.316, съгласно кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед №РД – 18 - 32/01.04.2016г. с адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „******с площ 281 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, при съседи на поземления имот: 68134.302.398, 68134.302.315, 68134.302.317, 68134.302.298, на основание  разрешение, дадено с определение от 13.02.2019г. по т. д. №65/2017г. на Видински окръжен съд и сключен договор съгласно чл. 718, ал. 1 и сл. от ТЗ за покупко - продажба е оформен с нотариален акт №84, том 1, рег. №2267, дело №77/2019г. по описа на нотариус с рег. №030 на НК, без учредената в полза на „Ю.Б.” АД, ЕИК – ******със седалище и адрес на управление:*** – чрез адвокат И.Т. от Б.И.И., ЕГН – ********** с адрес: *** договорна ипотека от 03.11.2009г., формен с нотариален акт №139, том 1, рег. №3564, дело №114/2009г. по описа на нотариус с рег. №303 на НК, която е погасена на основание чл. 175, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК – ******със седалище и адрес на управление:*** – чрез адвокат И.Т. да заплати на „Л.” ЕООД, ЕИК – ******със съдебен адрес:*** - чрез адвокат Г.Г. на основание чл. 78, ал.1  от ГПК сумата от 4 480, 42 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото от страните по делото.

 

СЪДИЯ: