№ 7618
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100112062 по описа за 2025 година
искове с пр.осн. чл. 49, във вр. с чл. 52 от ЗЗД:
00
Ищецът – Н. В. Д., твърди, че на 16.09.2024г. около 11,ч., в гр. Нови Искър,
ул. „Хаджи Димитър“, се спуснали няколко безстопанствени кучета, които я бутнали на
земята. Била откарана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като била изписана на 24.09.2024г. От
падането получила разкъсно-контузна рана и подкожен хематом на челото вляво; счупване
на дясна китка; счупване на ляво и дясно коленни капачета, като в дясно не е разместено. За
травматичните увреждания били извършени две хирургични намеси една, от които на
китката на дясна ръка с инплантиране на остерсинтезни елементи и една на левия крак, във
връзка с разместване на елементи при фрактурата на капачката на коляното. Уврежданията
на здравето и извършените оперативни интервенции причинили на ищцата интензивни
болки и страдания за един продължителен период от време. Множеството травми по
крайниците довели до пълно обездвижване и невъзможност да се самообслужва и да
извършва и обичайни действия от ежедневието. Получените травми повлияли негативно и
на заболявания ù, което наложило повторно да бъде хоспитализирана. Поддържа се, че
инцидентът е настъпил поради неизпълнение на предвидените в закона задължения на
Столична община за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, настаняването
им в определените за целта приюти, както и за предприемане на мерки.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 50 000 лева, неимуществени вреди (претенцията е изменена /увеличена по
реда на чл. 214 от ГПК в о.с.з. от 07.10.2025г.), ведно със законната лихва, считано от
16.09.2024г.;
- сумата от 3 274 лева, имуществени вреди – разходи направени за лечение, ведно със
1
законната лихва, считано от 16.09.2024г.
Претендира и разноски.
Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска. Общината била изпълнила чрез
служителите си възложените ù по закон задължения и липсвало реализирано противоправно
действие или бездействие, което да доведе до ангажиране на отговорността . Наличието на
безстопанствени кучета на територията на столицата или на инцидент, какъвто твърди
ищцата, не можело да се приравни на неупражнен надзор и/или грижа и не представлявало
неправомерно бездействие, което да ангажира отговорността на ответника. Оспорва
твърденията за времето и мястото на инцидента, механизма на инцидента, причинените
увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания,
кучетата да са били безстопанствени, както и обстоятелството, че има възлагане на
конкретна работа и е реализиран състава на чл. 49 от ЗЗД.
Ищцата била с влошено здравословно състояние и имала поставена сериозна
диагноза, която засягала ставите и костите, а именно остеопороза. В случай че се приеме
травмите да са от разглеждания инцидент, остеопорозата значително щяла улеснили и
допринесе за множеството травми от падането, поради което ответникът не следвало да
отговаря в пълен размер за настъпването им. Извършени били две операции, но за различни
травми, и не било налице усложнение, което да налага повторна медицинска интервенция;
не била налице пълна имобилизация на легло. Нараняванията били характерни за падане или
каквото и да било друго съприкосновение с твърда повърхност, а не от ухапване или
одраскване от безстопанствени кучета.
Причината за инцидента било падането на ищцата, а не поведението на кучетата,
което се потвърждавало от посоченото в приложеното постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство на Р.Л., който бил очевидец на случилото се, че едно от
гонещите се безстопанствени кучета се блъснало в Н. Д., в резултат на което бил нарушен
балансът ù и тя паднала на асфалта.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св.св. Л. и Д. (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е дъщеря на ищцата). От тях се установява,
че:
-св. Л.: през 2024г. станал свидетел на инцидент свързан с кучета. Това се случило на
16.09, в гр. Нови Искър, до павилион за вестници. Отвън имало хладилник с безалкохолни.
Едната улица била „Искърско дефиле“. Свидетелят стоял и през това време едно голямо куче
гонело едно малко. Между хладилника и стълба имало разстояние, горе-долу около 50-60
см. Малкото куче влязло, а голямото го следвало и ударило жената. След това животните
продължили да се гонят.
2
Г-н Л. познавала ищцата, тъй като се били срещали по магазините. Г-жа Д. паднала
на земята, а г-н Л. ù помогнал да стане. Ищцата се оплакала, че ù е зле. Била на около 62-63
години. Ръката я боляла, а и ù течало кръв от главата. Обадила се по телефона и децата ù
дошли след около 5-10 минути и я закарали в „Пирогов“. Свидетелят бил запомнил отпреди
голямото куче, то си пазело територията.
-св. Д.: инцидентът се случил с моята майка ù през м. септември 2024г. Ищцата ù се
обадила, а дъщерята и съпругът ù отишли на мястото, за да ù помогнат. Ръката ù била
счупена. Закарали я в „Пирогов“. Главата ù също била наранена. Майка ù се оплаквала и от
болки в коленете. Престояла между 7 и 10 дни в болницата. Първият ден изглеждала много
зле, цялата оттекла, синя, обездвижена, плачела и много се притеснявала дали ще издържи
двете операции, които се наложили. След 3-4 днес започна малко да се възстановява. След
като я изписали от болницата, не можела да се самообслужва. Даже, първите дни в
болницата била с катетър, защото нито можеше на подлога, нито имало кой да я вдига и да я
слага на санитарен стол. След изписването се сдобили със санитарен стол и доста трудно, с
помощ от позната, я вдигали сутрин, за да може да отиде до тоалетната, и вече след това
свидетелят ù слагала памперси за около 2-3 часа. В това състояние ищцата била един месец.
След това имало някакво раздвижване, но започнала да има проблеми със стомаха,
започнала да има кръв в изпражненията. Наложило се спешен гастроентереолог и
колоноскопия след лечение, за да може малко да се овладее това състояние. В болницата
била притеснена, дали ще може да се възстанови и да се самообслужва сама. Сега,
свидетелят ù помагала единствено, ако няма парапет някъде по стълби; не можела да кляка,
нямала опора в краката. Иначе до тоалетна, за къпане се оправяла сама. Преди инцидента
нямала проблем с изкачването на стълби без парапет.
Вкъщи идвал рехабилитатор да ù помага и една медицинска сестра, която ù свалила
конците, защото тя не можела тогава да става. Рехабилитаторът я посещавал близо два
месеца.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите.
Депозирано е заключение на СМЕ неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него, както и от разпита на второто в.л. в о.с.з. от 06.10.2025г., се
установява, че:
Травми при ищцата са причинени от механично действие на твърди тъпи предмети
по механизъм на удар с или върху такива. Причиняването им може да се обясни със
съобщения в исковата молба механизъм, а именно при едномоментно травмиране от падане
напред от собствен ръст на терен. Възможно е това да е станало след внезапно извеждане от
равновесие с или без придадена кинетична енергия на падащото тяло.
Болките от причинените травми са били силни, по-интензивни в ранения
възстановителен период и до около 3 седмици след инцидента и през този период са
налагали медикаментозно обезболяване. В последствие, болките също могат да са се
изявявали (както съобщава пострадалата), като те за се засилвали при натоварване на
увредените крайници, като само при по-нисък праг на болева чувствителност са обуславяли
3
нужда от медикаментозно обезболяване.
След съобщения инцидент, на 16.09.2024г. Н. Д. е транспортирана до и-т „Пирогов“,
където след прегледи и изследвания са установени следните травми:
- контузия на главата с разкъсно-контузна рана и подкожен хематом на челото вляво.
Сама за себе си такава травма е причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Изпитани са болки и страдания, тъй като раната е наложила и обработка
и превръзки. Средностатистически последиците от подобна травма отшумяват до около 2-3
седмици след инцидента.
- травма в областта на дяна китка изявена с доказано закрито счупване на долния
край на лъчевата кост на дясна ръка.
Това е трайно (за повече от 30 дни след инцидента) затруднение на движенията на
десният горен крайник. Разместеното счупване е наложило провеждане на операция и
поставяне на метална остеосинтеза за стабилизиране на счупените фрагменти. При
благоприятно протичане на оздравителен процес, с оглед вида на увреждането проведено
лечение и съществуващи заболявания н пострадалата, след подобно увреждане
функционално възстановяване настъпва за около 2-4 месеца от инцидента. Към момента се
отчита пълно възстановяване от тази травма.
- травма в областта на дясно коляно с неразместено счупване на коленната капачка.
Това е трайно (за повече от 30 дни след инцидента) затруднение на движенията на
десният долен крайник. За това неразместено счупване е проведено лечение с имобилизация
на крака за 3-4 седмици, като при благоприятно протичане на оздравителен процес,
функционално възстановяване след подобно увреждане настъпва за около 6 седмици след
инцидента. Към момента се отчита пълно възстановяване от тази травма.
- травма в областта на ляво коляно с разместено счупване на коленната капачка.
Това е трайно (за повече от 30 дни след инцидента) затруднение на движенията на
левият долен крайник. Разместеното счупване е наложило провеждане на операция и
поставяне на метална остеосинтеза за стабилизиране на счупените фрагменти. При
благоприятно протичане на оздравителен процес, с оглед вида на увреждането проведено
лечение и съществуващи заболявания н пострадалата, след подобно увреждане
функционално възстановяване настъпва за около 2,5-3 месеца от инцидента.
В момента на актуаления преглед, като последица от тази травма е налице леко
ограничени в движенията на флексията на крака в коленната става, лек ахипотрофия на
мускулатура на подбедрица, което води до леко накуцване, несигурен моноподален стоеж на
ляв крак и невъзможно свиване и изправяне в клек.
Последиците от травмите са довели до затруднение в движенията и с това са
обуславяли затруднено до невъзможно през първия месец след инцидента самообслужване.
Травмите в този период са обуславяли и необходимост от подпомагане на пострадалата от
асистент за необходими дейности в ежедневието.
4
Преди инцидента, г-жа Д. е страдала от хронични заболявания: Артериална
хипертония 2-ра степен. Следменопаузна остеопороза. Стеатоза на черен дроб.
Тези заболявания както и общото здравословно състояние на пострадалата са били
повлияни негативно от свързаното с травмата обездвижване, както и от репаративните
процеси водещи до отслабване на жизнен и съпротивителни сили на организма в ранния
възстановителен период.
По делото са приложени Фактура от 18.09.24г. УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” за
канолиран винт, самодрил, самонарязващ; титаниева плака за дистален радиус комплект с
винтове и Фактура от 24.09.24г. за Medi classic air 0/20 - 5650 (имобилизираща шина за
коляно).
Тези разходи са за материали които категорично са били необходими във връзка с
лечението на травмите на пострадалата, като остеосинтезните материали и специализирани
изделия не се реимбурсират от здравонета каса. В този аспект следва да се приеме, че тези
разноски за лечение са в причинно-следствена връзка ли са с получените травми.
След проведеното болнично лечени с две хирургични интервенции, имобилизация и
терапия с Fraxiparine sol.inj.; Lifurox; Midazolam, Sol. for inj; Tramalgin. Пострадалата е
изписана с подобрения без сетивни и циркулаторни смущения на оперирани крайници.
В следстационарен период ù е препоръчано да спазва режим; да провежда
рехабилитационна програма в съответния оздравителен период; да продължи
антнкоагулантната терапия.
Категорично предписаното следстационарно лечение, както и обезболяващо лечение
и рехабилитация също са били необходимо и са изисквали разходи. Само с такова лечение,
обаче може да се предпази от настъпване на усложнения и да се намали в рамките на
средностатистически срокове възстановителния процес.
Заболяването от остеопороза е доказано през 2022г. Същото е потвърдено съобразно
предоставен документ за проведено обективно остеодезиметрично изследване през м.
септември 2024г.
Заболяването към момента на инцидента е било с давност, хронично изявено, но без
да са регистрирани изяви на тежка степен на увреждане - липсват данни за настъпили други
счупвания преди инцидента вкл. и за спонтанни компресионни фрактури на прешленни тела,
което е налице при тежка степен на остеопороза.
След диагностициране на заболяването е провеждано лечени с Пролия - препарат
съдържа денозумаб, белтък (моноклонално антитяло), който се намесва в действието на друг
белтък, за да лекува загубата на костно вещество и остеопорозата. Това лечение е довело до
забавяне на патологичния процес и направило относително по-малко податливи на счупване
костите.
На фона на съществуващата преди инцидента при пострадалата остеопороза,
счупванията на лява лъчева кост и капачките на двете колена е настъпила по-лесно (с по-
малка кинетична енергия) в сравнение с такава травма при здрави хора. Същевременно това
5
заболяване е повлияло негативно на темпа и пълнотата на възстановителен процес.
Нестероидните противовъзпалителни средства, които се използват в практиката,
водят до обостряне на заболяване от гастроинтестиналният тракт, те се наричат улцероген,
т.е. предизвикващи язва и причината за евентуален обострен гастрит могат да са следствие
от дългото употребяване на такива медикаменти. Обикновено в практиката, за да се избегне
това, те се комбинират с протони, инхибитори и други медикаменти, които превантират
такова състояние и се препоръчва на пациентите да приемат противовъзпалителни винаги
след нахранване.
Повлияването е индивидуално. Всичко зависи от болестната нагласа на всеки един
индивид. Всеки един индивид може да има преди това до някаква степен нарушаване на
продуктивната функция на стомашната лигавица.
Всеки човек има индивидуална праг на волева чувствителност. При някой хора е по-
нисък, при някой по-висок и има по-продължителен ефект, евентуално травми и болки
свързани с тях.
Налице е дефицит в обема на движението на колянната става, който е констатиран
при прегледа. Той е при крайните фази на свиване на крака и свързан с повишаване на болка
в тези крайни фази при активно движение на крайника и пасивно движение на крайника.
Този дефицит може да бъде намален. Ще бъде преодолян с провеждане на терапия и
съществуващата лека атрофия на мускулатурата; но 100 % пълно възстановяване едва ли ще
се постигне. Не е реалистично да се очаква, с оглед на това, че самите тъкани в областта на
колянната става са променени и те водят до втвърдяването ù.
Ищцата има заболявания. След прекратяване на лечението, след саниране на
възникналата травма и възстановяване на нормалния двигателен и хранителен режим
нещата ще бъдат възстановени по отношение на нормалното протичане на тези заболявания.
Остеопорозата няма как да се повлияе в бъдеще. Г-жа Д. осъществяна лечение, което е
съобразено с индивидуалните ù особености. То води до задържане на процеса на развитие на
остеопорозата. Стаетозата на черния дроб би могла да се повлияе позитивно след спиране на
каквито и да било терапии, които да дразнят и да оказват някакъв ефект върху
чернодробната функция. Същото касае артериалната хипертония. Артериалната хипертония
до голяма степен се влияе от движението, т.е. колкото повече човек се движи, толкова по-
малко се намалява нуждата от коригиращи лекарства на кръвното налягане; или иначе казано
след влизането ù в нормален двигателен, хранителен и хигиенен режим след преодоляване
на последицата от травмата ще се повлияят позитивно всичките тези заболявания, но те са
хронични и няма да изчезнат. Те са съществували и преди това.
Разходите за лечение са:
- 2 994 лева, заплатени на 18.09.2024г.; и
- 2 Х 140 лева, заплатени на 24.09.2024г.
от правна страна:
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
6
повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).
Твърденията на ищеца са достатъчни, за да се приеме, че претенцията е допустима
(арг. и от т. 7 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС). Без значение е
самоличността на конкретния работник (такъв на общината или на дружество, което е в
договорни отношения с нея), който, чрез бездействие, е допуснал наличие на проблемно/и
животно/и (за вреди от действията на изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е възложител
на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява
нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и - Решение № 124 от 18.07.2019г.
на ВКС по гр.д. № 3057/2018г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева; и Решение №
32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: когато при изпълнението на една
работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде
ангажирана отговорността на възложителя на работата. Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в
отношенията му с възложителя на работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и
причиняването на вредата. Личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за
действията му. Отговорността на работодателя/възложителя е обективна.
"Безстопанствено куче" е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на
обществено място без надзор (§ Наредба № 4 от 1.02.2021г. за прилагане на Националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и
отчетност). Така, легалният термин включва животни без стопани и такива – без надзор.
Общината може да опровергае твърденията за противоправно бездействие, като докаже осъществяването
на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да
екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата
грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и
съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината - Решение № 308 от
3.01.2018г. на ВКС по гр.д. № 1068/2017г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав
Белазелков).
Съдът намира, че за ответника съществува нормативно вменено задължение по
овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изпълнението на които той е
възложил на служители от общинско предприятие „Екоравновесие” – арг. чл. 40, ал. 3 от
Закона за защита на животните (ЗЗЖ). В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не се намират на свобода в населените места, тъй като
представляват заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването
им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ). Основната мярка за
надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал.
3 от ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са
под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите
следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези
7
мерки (чрез настаняване в приют или чрез връщане по места).
Ако безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек,
само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно
законовите си задължения за осъществяване на надзор по ЗЗЖ, т.е. самото реализиране на
вредоносното събитие доказва наличието на неизпълнение от страна на ответника на тези
законови задължения (Решение № 404 от 30.03.2023г. на САС по в.гр.д. № 3309/2022г.). Още
повече, че съгласно чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ общината, чрез натоварените за това лица следва да
взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника, че самият факт, че
общинските органи са предприели мерки и програми за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета с дължимата грижа, означавал липса на деликтно поведение – след
като подобни безстопанствени кучета (или куче) са предизвикали безпричинно инцидент с
ищцата, то тези мерки не са били приложени ефективно поне по отношение на конкретното
животно (съобразно и изложеното по-долу).
От свидетелските показания се установява, че голямото куче е било безстопанствено
и познато в квартала. Явно е било и агресивно, тъй като е гонело малкото куче. Почти
аналогична ситуация е установена в Решение № 488 от 7.02.2012г. на ВКС по гр.д. №
899/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, като е приложимо правилото
от по-малкото към по-голямото (a minori ad majus), доколкото дори е нямало и
съприкосновение: По делото е установено, че на 17.04.2008 г. като е вървяла по улицата ищцата се е
приближила до контейнер с боклук, където няколко безстопанствени кучета са търсили храна. Кучетата са
реагирали агресивно на приближаването й, а ищцата се е изненадала и изплашила от поведението им, при което е
паднала. Без значение е дали е била бутната от едно от кучетата, или се е спънала в уплахата си. При падането
ищцата е получила контузия на гърба …
Това означава, че процесния инцидент не боже да се квалифицира като случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Ако се обобщи, вещ, за която общината отговаря, се е движела хаотично, и е блъснала
ищцата. Тя обаче може да предполага, че движението ù по улиците на града би трябвало да е
безопасно.
Наличието на свободно движещи се агресивни животни без собственик, означава, че не са извършени
дължимите по силата на закона фактически действия за тяхното изолиране, в т.ч. грешна е преценката на
общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги оставят в приюти -
Определение № 5494 от 27.11.2024г. на ВКС по гр.д. № 265/2024г., I г.о., ГК, докладчик
съдията Милена Даскалова и Решение № 4999 от 12.10.2023г. на СГС по в.гр.д. №
13421/2022г. В случая не е установен статутът на кучето, дали е било извършена каквато и
да е преценка относно поведението му.
Изводът е идентичен дори и според цитираното от ответника Решение № 368 от
18.11.2015г. по гр.д. № 2045/2015г., г.к., ІV г.о. на ВКС – там е констатирано ухапване и е
постановено обезщетение, тъй като не е било доказано обаче какво точно е сторено от
ответника, както е и в конкретната хипотеза; вече бе посочено, че относно процесното
„голямо куче“, не са ангажирани каквито и да са доказателства от страна на СО.
8
От юридическа гледна точка е без значение дали инцидентът е настъпил вследствие
на ухапване, бутане или уплаха. Така например, ако малко дете бутне преминаващ
пешеходец при аналогична ситуация, отговорността за евентуалните увреди би била по
отношение на родителите.
1. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая е установено, че:
1. стрес при самото падане – 500 лева; съобразено е и че ищцата си е наранила лицето
– 500 лева;
2. силно болки през първите 3 седмици, когато се е налагало да се ползват
обезболяващи – 1 500 лева;
3. счупени са двете колена и дясната китка (основно използваната ръка, доколкото
друго не е установено) – възстановителният период е от порядъка на около 3 месеца (две
операции и едно обездвижване); ищцата е била напълно обездвижена в рамките на месец, а
след това е било необходимо да ползва асистент – 26 000 лева + 6 000 лева за операциите;
3. ищцата по-скоро е възстановена, но има остатъчни ограничения с във функцията на
левия крак, което няма да бъдат преодолени – 4 000 лева.
4. лечените на ищцата от предходни заболявания е било повлияно негативно, имало и
допълнителни притеснения, свързани с употребата на медикаменти – 500 лева.
Общо 39 000 лева.
Ищцата е страдала от заболявания, улесняващ счупването, но остеопорозата е била
контролирана до момента на падането. Съобразно изложеното, решаващият орган приема
обективен процент на „съпричиняване“ – 10 % (в Р. 81/1986-IV, Върховният съд е приложил
чл. 51, ал. 2 ЗЗД при следната фактическа обстановка: работник с болна ретина се е опитал да вдигне
54 kg тежък акумулатор. … Ангажирана е гражданската отговорност на съответното предприятие … Наред с
това е прието, че болестта на ретината, която е предхождала непозволеното увреждане, е допълнителен фактор за
настъпването на вредите; и Р. № 63 от 08.07.2019г. на ВКС, І т.о., т.д. № 2013/2018г., чийто
предмет е основата и начинът на извършване на редукцията).
39 000 лева – 10 % = 35 100 лева.
9
II. имуществени вреди и мораторна лихва:
Според в.л. медик разходите са свързани с лечението, а то е било адекватно.
3 274 лева – 10 % = 2 946,60 лева.
Редукцията са прилага за всички щети – неимуществени и имуществени.
Лихвата относно неимуществените вреди се дължи върху първоначалния частичен
размер, до увеличението на претенцията (Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г.,
т.к., І т.о. на ВКС).
Лихвата относно имуществените вреди се дължи, считано от 18.09.2024г., а не от
датата на събитието, и съобразно посоченото по-горе.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от исковете – 5 628,33 лева.
Минимумът, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа (съобразена само като насока), а и РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) от 23
октомври 2025 година, по дело C 744/23, възлиза на 5 894,30 лева. Претендира се малко по-
малко, т.е. възражението за прекомерност е неоснователно.
На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение – 157,21 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 5 471,12 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о.,
гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д. №
783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
„Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на Н. В. Д., ЕГН **********, гр. Нови Искър, ул.
„********, съд.адр.: гр. София, ул. „********, ап. Б4, тел. ******** e-mail: **********, чрез:
адв. А. Б. – САК (ЕПЕП – 11), следното:
- сумата от 35 100 (тридесет и пет хиляди и сто) лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от увреждане -
счупване на двете ù колена и китката на дясната ръка, настъпило на 16.09.2024г. около
00
11,ч., в гр. Нови Искър, ул. „Хаджи Димитър“, след блъсване от безстопанствено кучи,
ведно със законната лихва, считано от 16.09.2024г. върху сумата от 1 000 лева до
10
07.10.2025г., а след това върху сумата от 35 100 лева до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 2 946,60 (две хиляди деветстотни четиридесет и шест лева и шестдесет
стотинки) лева, разходи за направени за лечение, ведно със законната лихва, считано от
18.09.2024г. върху сумата от 327,40 лева до 07.10.2025г., а след това върху сумата от 2 946,60
лева до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 3 274 (три хиляди двеста седемдесет и четири) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 5 471,12 (пет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и
дванадесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11