№ 226
гр. гр. Добрич, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20253200500431 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод въззивна жалба с вх.№ 1041/25.02.2025г., подадена от И. Г. В.,
представляващ „ВИК 121“ АД с ЕИК202017153, гр.Балчик, ул. “***“ № 4,
чрез адвокат П. В., срещу решение № 6/20.01.2025г., поправено с решение №
71/24.03.2025г., по гр.д.№ 212/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлен,
като неоснователен и недоказан предявеният от И. Г. В. с ЕГН********** от
гр. Варна, ***, представляващ „ВИК 121“АД с ЕИК202017153, със седалище
и адрес на управление гр. Балчик, ул. “***“№4, против ”Енерго-Про
Енергийни услуги” ЕАД с ЕИК201398872, гр. Варна, бул. “Владислав
Варненчик“№258, кула-Г, представлявано от двама от членовете на УС П. С.
С., Я. М. Д. и А. К. С., иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата от 2626,40 лева., начислена служебно
по фактури както следва: сумата от 868,50 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03.2023г.; сумата от 119,71 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03.2023г.; сумата от 479,73 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03. 2023г.; сумата от 294,77 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03. 2023г.; сумата от 450,94 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03. 2023г.; сумата от 412,75 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03.2023г. и е осъден „ВИК 121“ АД да плати на ”Енерго-Про
Енергийни услуги” ЕАД разноски по делото в размер на 1344,00 лева, с вкл.
ДДС, за адвокатско възнаграждение.
1
В жалбата си „ВИК 121“ АД излага съображения за неправилност на
решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява по приетото от
съда, че претендираната сума от оператора е определена правилно, като сочи,
че определянето на доставена и потребена ел. енергия е извършено в
нарушение на ПТЕЕ (Правила за търговия с ел.енергия). Счита да е доказано
по делото от събраните доказателства, че измерването на електрическата
енергия не е регистрирано по установения ред, при липсата на спор относно
цената, предоставената мощност на абоната и структурата, по която се
формира в периода на сетълмент. Изтъква, че спорът не разбран точно от съда
и не е относно образуването на претендираната от оператора сума или реда за
сумиране на разходите за мрежови услуги, надбавки и т.н., а налице ли са
нарушения от страна на оператора, довели до неправилно отчитане на
измерените стойности на количеството електрическа енергия. При ненаведено
от ответника възражение за неизпълнение на договорно задължение на ищеца
и при неправилно приложение на чл. 8, ал. 6 от Договор за комбинирани
услуги № МПМТ **********/27.08.2021г., съдът приел за неоснователни
твърденията в исковата молба, че жилищата са необитаеми, както и не
съобразил, че заплащането на електроенергията е в зависимост от измерените
нетни количества на активната електрическа енергия, на база предоставената
мощност. Правилно съдът установил, че няма доказателства за извършена
корекция на количества, подадени от мрежовия оператор, но не съобразил, че
конкретна проверка на електромерите не била извършвана, въпреки искането
на ищеца за такава, че по отношение на СТИ не била правена нито
първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за
измерванията /ЗИ/, чл. 43 от Правила за измерване на КЕВР от 30.04.2019г.,
т.е. електромерите били негодни да измерват ел.енергията в обекта,
собственост на ищеца. На електромерите липсвала марка/печат или
специфична маркировка, удостоверяваща каквато и да е последваща проверка,
въпреки задължението на доставчика и собственика на СТИ да извършва
такава на 3 месечен период. Изложени са аргументи срещу изводите на съда за
неоснователност на оспорването, че в процесните фактури няма основни
изискуеми данни, както и срещу посоченото, че е без значение дали е
присъствал представител на ищеца при монтажа и демонтажа на средствата за
търговско измерване. Акцентирано е, че електромерите са подменени
неправомерно и няма доказателства дали тези електромери са същите, по
които е отчетена енергията, впоследствие начислена във фактурите, както и
дали при монтирането си те са били с нулеви показания. Подробно са
изложени поддържаните и в първата инстанция оспорвания на представени по
делото документи и възражения за неправилно отчитане на потребената
енергия, като са наведени доводи за успешно оспорване истинността на
съставени от ответника протоколи и за неправилно приложение от съда на
разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Изтъква се, че решението е необосновано, а
изложените мотиви са вътрешно противоречиви относно приетото, че цената
2
за достъп на електроенергия се определя въз основа на предоставената
мощност или от ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, като
липсвала яснота коя от двете алтернативи е приета от съда за приложима в
конкретния случай. Отправено е искане за отмяна на решението и уважаване
на иска за недължимост на общата сума от 2626,40 лева, начислена служебно
или при неправилно отчитане по посочените фактури, както и за присъждане
на разноски.
В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за
неоснователна и по поддържани и в първата инстанция доводи настоява да не
бъде уважавана. Излага, че процесната сума представлява цената на реално
доставена и потребена ел. енергия, мрежови услуги, надбавки акциз и ДДС,
при сключен между страните Договор за комбинирани услуги № МПМТ
********** от 27.08.2021г. и проведена в съответствие с ПИКЕЕ корекционна
процедура, както и, че начислените суми за мрежови услуги са съобразени с
разпоредбите на ЗЕ и ПТЕЕ и Решение Ц-27/01.07.2021г. на КЕВР, а
начисленият акциз – със ЗАДС (Закон за акцизите и данъчните складове).
Претендират се разноски и се отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорване на
решението, чрез упълномощен адвокат, в срока по 259, ал. 1 от ГПК - на дата
25.02.2025г., преди изтичане на срока с начало 11.02.2025г. и край 25.02.2025г.,
отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК, поради
което е допустима.
При проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за
валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо.
По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата
оплаквания, становището и доводите на въззиваемата страна в отговора, и въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Предявеният от „ВИК 121“ АД против ”Енерго-Про Енергийни услуги”
ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е обоснован с доводи за недължимост на суми по издадени от ответника шест
фактури на обща стойност 2626,40 лева за задължения за потребена
ел.енергия, мрежови услуги акциз и ДДС за месец февруари 2023г. за шест
електроснабдени обекта, собственост на ищцовото дружество, находящи се в
с. Р., м-ст „***“, к-с Е. - 868,50 лева с ДДС по фактура №
**********/13.03.2023г.; 119,71 лева с ДДС по фактура №
**********/13.03.2023г.; 479,73 лева с ДДС по фактура №
**********/13.03.2023г.; 294,77 лева с ДДС по фактура №
**********/13.03.2023г.; 450,94 лева с ДДС по фактура №
3
**********/13.03.2023г.; 412,75 лева с ДДС по фактура №
**********/13.03.2023г. Обектите били жилища – едното използвано от
управителя на дружеството, а другите от украински граждани и имали
кл.номера ***, ***, ***, ***, *** и ***. Ищецът е оспорил начина и
методиката, по която е била начислена сумата за доставена ел.енергия, както и
законното монтиране и сертифициране на електромерите, по които е била
измерена потребената ел.енергия. Посочил е, че има някаква грешка или
проблем от техническо естество на отчитащите уреди, или допусната от
служителя, извършващ отчитането, грешка, или пък задълженията били
определени произволно. Това се подкрепяло от факта, че начислените като
потребени количества ел. енергия надвишавали (в някои случаи повече от два
пъти) изразходените количества през предходните отчетни периоди, което
било практически невъзможно, а така също и предвид, че издадените фактури
не съдържали данни за дата на засичане и на снемане на показания на СТИ.
Самите средства за техническо измерване били негодни, защото не били
преминали първоначална и последваща метрологична проверка, както и били
монтирани в обектите на ищеца в нарушение на нормативно установените
правила. Нямало основание и за извършване на корекции на количеството и
стойността на електрическа енергия, доставена в обектите на ищеца за
изминал период. Изложени са доводи за липса на процедура, валидно
установена в нормативен акт, за извършване на едностранни корекции на
сметки за минал период, за отговорността на електроразпределителното
предприятие за изправността на средствата за техническо измерване, като
техен собственик и за неговата, а не на крайните клиенти, отговорност за
евентуалните вреди, следствие неотчитането или неточното отчитане на
потребената електрическа енергия. Посочено е, че потребителят дължи на
доставчика плащания за и във връзка с реално доставена, потребена и
измерена в обекта му ел. енергия. За електрическата енергия, чието количество
е определено произволно или служебно, в лишена от основание процедура за
едностранна корекция за минал период, ищецът не дължал сумите, начислени
по шестте фактури и е отправил искане това да бъде признато за установено
по отношение на ответника.
В отговора на исковата молба ответникът „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕАД е оспорил иска като неоснователен. Посочил е, че шестте
фактури са за задължения за цена на реално доставена и потребена в обектите
на ищеца електрическа енергия и свързаните с нея задължения за мрежови
услуги, акциз и ДДС. Изтъкнал е, че задълженията за цена на услугата за
достъп до електроразпределителната мрежа са определени не въз основа на
потребеното количество електрическа енергия, а на база предоставената
мощност на мрежата, както за онзи период било регламентирано в чл. 29, ал. 1
от ПТТЕ и решение на КЕВР. Ответникът е изложил и подробни съображения
за съществуването на законово основание за извършването на едностранни
корекции на сметки за потребена ел. енергия за минал период и за обективната
отговорност на потребителя при неточно измерване.
4
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, по което ответникът „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е
имал задължението да доставя електрическа енергия в обекти на ищеца „ВИК
21“АД, а последният е имал задължението да заплаща цената на доставената
от ответника енергия - между тях е бил сключен договор за комбинирани
услуги № МПМТ2108001297/27.08.2021г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги по условията на продукт Енерго-Про Сейв+. Обектите, за
които е договорена доставка на ел.енергия, са описани в приложение № 1 към
договора - шестте обекта, за които са издадени процесните фактури, което се
установява при съпоставка между описанието в приложение № 1 и
приложение А към всяка от фактурите с номера
**********/13.03.2023г.,**********/13.03.2023г.,**********/13.03.2023г.,**********/13.03.2023г.
и **********/13.03.2023г. Страните са подписали и допълнително
споразумение към договора от 17.01.2022г., касаещо промяна на размера на
цената за отчетен период. Договорът е сключен за срок от дванадесет месеца и
след тяхното изтичане е продължен за неопределен срок, съгласно чл. 4, ал. 2 и
ал. 3. На 09.02.2023г. ищецът е подал до ответника искане за прекратяване на
договорните отношения поради преминаване на регулиран пазар, което
съставлява предизвестие за едностранно прекратяване по чл. 18, ал. 1, б. “ж“
от договора, с действие от изтичането на тридесет дни от отправянето му, като
прекратяването е настъпило, считано от първо число на месеца, следващ
месеца, през който е изтекъл срокът на предизвестието. Така облигационните
правоотношения между страните по договора са прекратени, считано от
01.04.2023г. и до 31.03.2023г. те са имали всички произтичащи от договор за
комбинирани услуги № МПМТ – **********/27.08.2021г. права и
задължения.
Шестте фактури са издадени за задължения за цена на реално доставени
и потребени през м. февруари 2023г. в обектите на ищеца електрическа
енергия и мрежови услуги. В тях не се съдържат данни да са съставени за
задължения, формирани чрез едностранна корекция на количества и стойности
на електрическа енергия за минал период, нито доказателства за проведена
корекционна процедура преди издаването им са представени от ответника.
При това доводите и възраженията на страните във връзка с едностранни
корекции на сметки за минал период, са неотносими по спора и не следва да
бъдат обсъждани.
С фактурите са начислени задължения за електрическа енергия (с
посочено количество и единична цена), акциз, мрежови услуги с посочена
стойност и ДДС. От съдържанието и на приложения А към всяка от фактурите
се установява, че сумата за плащане е формирана като сбор от цена за
доставено количество ел. енергия, акциз, цена за услуги - достъп високо
напрежение, пренос високо напрежение, достъп средно/ниско напрежение
(предоставена мощност по брой дни), пренос ниско напрежение, както и ДДС
за предоставените стоки и услуги. Съставените фактури не съдържат данни за
5
точния период на отчитане (с начална и крайна дата), нито съдържат
информация какво е било показанието на СТИ в началото и в края на отчетния
период, за да изясняват на каква база са установени като доставени и
потребени фактурираните количества ел.енергия.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от договор за комбинирани услуги № МПМТ –
**********/27.08.2021г., измерването на доставените количества ел.енергия и
отчитането на СТИ в обектите, посочени в Приложение № 1, се осъществява в
съответствие с изискванията на ПТЕЕ и ПИКЕЕ. Според чл. 12, ал. 1 и 2 от
договора, фактурата за всеки отчетен период се издава от ответника след
получаване на измерените и утвърдени стойности от мрежовия оператор.
Представените от ответника справки за потреблението през последните
12/24/36 месеца показва отразеното от самия ответник количество на
потребена енергия, както и представените извлечения за издадени фактури и
плащания за период показват отразените от самия ответник данни за издадени
фактури, тяхната стойност, падеж, дата на плащане, платена сума и оставащо
задължение. Никакви доказателства обаче относно това как и кога от
електроразпределителното предприятие са извършвани отчитанията на
показанията на СТИ и какви данни (показания) от същите са били установени
при отчета в началото и в края на периода февруари 2023г. (по фактурите)
ответникът не е представил по делото.
Ответникът е представил по делото справка за консумация в квтч на
абонати, насочени към БКТП 240 от 14.05.2024г. по периоди, издадена от
електроразпределителното предприятие „Електроразпределение Север“ АД
(л. 217). Тя съдържа данни за общо консумирана от всички абонати ел.енергия
в количество от 10 680 квтч за м.февруари 2023г. и в частност за обектите на
ищеца (по съвпадащи си номер на абонат в справката и наименование на обект
в приложение А към всяка от фактурите), както следва: за аб.номер
********** (по фактура № **********/13.03.2023г.): 277 квтч (при посочени
във фактурата 1049 квтч); за аб.номер ********** (по фактура №
**********/13.03.2023г.):1045 квтч (при посочени във фактурата 2065 квтч);
за аб.номер ********** (по фактура № **********/13.03.2023г.): 343 квтч
(при посочени във фактурата 669 квтч); за аб.номер за аб.номер **********
(по фактура № **********/13.03.2023г.): 978 квтч (при посочени във
фактурата също 978 квтч); за аб.номер ********** (по фактура №
**********/13.03.2023г.): 1141 квтч (при посочени във фактурата също 1141
квтч); за аб.номер ********** (по фактура № **********/13.03.2023г.): 265
квтч (при посочени във фактурата 265 квтч). Или, установява се от така
представената справка за консумация на ел.енергия за месец февруари 2023г.
от електроразпределителното предприятие, че за първите три от изброените
по-горе обекти на ищеца ответникът е издал фактури, в които е начислил
количество потребена ел.енергия в размери, различни (значително по-високи –
два и повече пъти) от отразените като консумирани. Ответникът не е навел
твърдения, с които да обоснове, на какво се дължи разликата между
отчетената от електроразпределителното предприятие като консумирана
6
ел.енергия и начислената като такава в по-голям размер в трите издадени от
него фактури. С това вземанията за потребена ел.енергия в повече от 277 квтч
до 1049 квтч по първата, в повече от 1045 квтч до 2065 квтч по втората и в
повече от 343 квтч до 669 квтч по третата от изброените по-горе фактури не са
обосновани, защото не съответстват на подадените от мрежовия оператор
данни, и не може да се приеме да са възникнали. Възражението на ищеца СТИ
в тези три обекта да са отчели посочените във фактурите количества
ел.енергия е частично основателно.
Ищецът е оспорил СТИ, монтирани за измерване на доставеното в
неговите обекти количество ел.енергия, да са били годни да измерват
ел.енергия, както и използваните контролно-измервателни уреди да са били
сертифицирани и преминали през необходимите периодични контролни
проверки. От справките за потреблението през последните 12/24/36 месеца (л.
119-124) се установява, че потребената в шестте обекта на ищеца ел.енергия е
отчитана по монтирани електромери с номера 25072805, 25072806, 25072807,
25072808, 25072820 и 25072821, считано от м.февруари 2022г., а за
предходните месеци са записани други номера на СТИ, но ищецът не е
твърдял да е извършвана подмяна на СТИ през 2022г., поради което следва да
се приеме, че се касае само за промяна в начина (номера) на
индивидуализиране. Те, според ищеца, са били монтирани, без той е бил
уведомен и негов представител да е присъствал при подмяната на дотогава
монтираните електромери с други; на тях не е била извършена нито
първоначална, нито последваща проверка по чл. 26, ал. 1 от ЗИ, както и те не
са били технически изправни, за да измерват вярно доставената ел.енергия.
Ответникът е представил по делото констативни протоколи с номера
1113380-1/26.04.2023г. и 1113381-1/26.04.2023г. за демонтаж на електромери
съответно за аб.номер ********** и аб.номер ********** с номера
1127011703770369 и 1127011703770370 поради необходимост от извършване
на метрологична проверка. Резултатите от проверката обаче, която се
извършва от БИМ по реда на глава пета от ЗЕ съгласно чл. 38ж от ЗЕ,
ответникът не е представил и така не е доказал по делото изправността на тези
СТИ. Те са били монтирани, според други представени от ответника
протоколи, през 2017г.
Отделно също ответникът е представил констативен протокол №
680244-1/04.11.2022г. за демонтаж на електромер № 1127011703783025 за
аб.номер ********** с друг поради повреда на СТИ. Този номер на СТИ
фигурира в справките за потреблението през последните 12/24/36 месеца до
м.февруари 2022г., след това е записан друг номер на СТИ, който не е
променен, вкл. до м.март 2023г., въпреки съставения на 04.11.2022г. протокол
за демонтаж. Според справките обаче, отчитането на ел.енергия, вкл. за
м.февруари 2023г., е продължило да бъде извършвано по демонтирания
поради повреда електромер, щом друго ответникът не е доказал по делото.
За другите три електромера ответникът е представил протоколи за
7
монтаж от 31.10.2017г. В тези протоколи СТИ са записани с номерата, които
фигурират в справките за потреблението през последните 12/24/36 месеца от
мрежовия оператор до м.февруари 2022г. От разпита на свидетелите Х. М. и
В. В. (служители на електроразпределителното предприятие) се изяснява, че
при извършената подмяна на електромерите през 2017г. не е присъствал
представител на потребителя, такъв не е бил търсен, а посочените като негови
представители лица И. И. и А. А. са били такива, които са се намирали на
място. При тези сведения, основателно е възражението на ищеца, че
записаното в констативните протоколи относно това, че монтираните
електромери са били произведени през 2017г. и при монтажа им са били нови,
с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, не е противопоставимо на
дружеството. Други доказателства в тази насока ответникът не е представил и
така не е доказал по делото, че доставената ел.енергия в обектите е била
измерена за м.февруари 2023г. посредством метрологично годно и технически
изправно СТИ.
От така обсъдените доказателства по делото не може да установи
безспорно, че електроразпределителното дружество е извършвало отчитане на
доставяната на ищеца ел.енергия по монтираните за измерването й СТИ, които
са били в срока на метрологична годност и са били технически изправни.
Едното СТИ е било демонтирано поради повреда на 04.11.2022г., но
отчитането на потребената ел.енергия е продължило именно по него (според
справката за потреблението); двата електромера са били демонтирани на
26.04.2023г. поради необходимост от извършване на метрологична проверка,
но резултатите от нея ответникът не е представил; за монтираните през 2017г.
електромери не е доказано по делото да са били метрологично годни и
технически изправни; в три от фактурите е начислено количество ел.енергия,
което изобщо не е отчетено от мрежовия оператор. Затова и недоказано е
доставянето на надлежно измерено количеството ел.енергия, за която от
ответника са издадени процесните шест фактури. Ищецът няма задължения за
цена на ел.енергия, както е начислена във всяка една от шестте фактури, както
няма и задълженията за акциз и ДДС върху фактурираните количества
електрическа енергия.
В съответствие с действалите към процесния период разпоредби на чл.
29, ал. 1 и ал. 3 от ПТТЕ (ред. ДВ, бр. 110/2021г.) и чл. 3 от сключения между
страните по делото договор, ищецът, присъединен към
електроразпределителната система, е имал задължението да заплаща на
ответника като краен снабдител цената на предоставените мрежови услуги –
достъп до електропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа,
достъп и пренос до/през електроразпределителната мрежа. Цената на
услугите се формира върху фактурираните количества електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената
мощност в местата на измерване, по утвърдените от КЕВР цени. За процесния
период цената на мрежовите услуги е определена с решение № Ц-
29/01.07.2020г. на КЕВР. С решението на КЕВР за услугите достъп до
8
електропреносната мрежа, пренос през електропреносната мрежа и пренос
през електроразпределителната мрежа цената за всички клиенти е определена
на база фактурираното измерено количество потребена електрическа енергия.
В настоящия случай, не е доказано фактурираните количества електрическа
енергия да са били потребени в обектите на ищеца, поради което и той не
дължи начислената във фактурите цена за посочените три вида мрежови
услуги. Така ищецът не дължи начислените по фактурите размери на цени за
предоставени мрежови услуги - достъп до електропреносната мрежа, пренос
през електропреносната мрежа и пренос през електроразпределителната
мрежа, както не дължи и ДДС върху тях.
С решение № Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР за небитовите клиенти по
смисъла на пар. 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, какъвто е ищецът, цената за услугата
достъп до електроразпределителната система е определена на база
предоставената мощност. Видно е от фактурите – приложения А, че
задълженията за м.февруари 2023г. за услугата достъп до
електроразпределителната мрежа са начислени не на база фактурираните
количества електрическа енергия, а на база предоставената мощност по брой
дни, като ищецът не е твърдял отразената във фактурите предоставена
мощност за съответните обекти да не съответства на заявената от него при
сключване на договора. Следва да се приеме, че задълженията за тази мрежова
услуга са начислени от ответника правилно и в съответствие с чл. 29, ал. 1 от
ЗЕ (ред. ДВ, бр. 110/2021г.) и решение № Ц-29/01.07.2020г. на КЕВР.
Следователно ищецът има задълженията за цена за услугата достъп до
електроразпределителната мрежа, както са определени от ответника с всяка
една от трите фактури за съответния присъединен към
електроразпределителната мрежа обект, както дължи и ДДС върху стойността
на услугата.
За тази мрежова услуга ищецът дължи по фактура №
**********/13.03.2023г. за обект с кл.№ *** сумата от 19,82 лева с ДДС; по
фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ *** сумата от 10,81 лева с
ДДС; по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ *** сумата от
10,81 с ДДС; по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***
сумата от 19,82 лева с ДДС; по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с
кл.№ *** сумата от 19,82 лева с ДДС и по фактура № **********/13.03.2023г.
за обект с кл.№ *** сумата от 10,81 лева с ДДС. Общо по шестте фактури
задълженията на ищеца за достъп до електроразпределителната мрежа
възлизат на 91,89 лева с ДДС. Разликата е недължима от ищеца, а именно за:
848,68 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
108,90 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
468,92 с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
274,95 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
431,12 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***
и 401,94 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№
***.
9
Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е частично
неоснователен само относно начислените с фактурите задължения за мрежови
услуги – достъп до електроразпределителната мрежа в горепосочените
размери и е основателен за всички други начислени и претендирани от
ответника суми – за цена на ел.енергия, акциз и другите мрежови услуги,
както и ДДС. Предвид това въззивната жалба е частично основателна и
отчасти неоснователна. Като е приел иска за изцяло неоснователен, районният
съд е постановил частично неправилно решение, което следва да бъде
съответно отменено с постановяване на друго решение, с което искът в
неговата основателна част да бъде уважен. В останалата отхвърлителна част
обжалваното решение на районния съд е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно този резултат и на основание чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК всяка от
насрещните страни има право да получи от другата съразмерна част от
разходите си за водене на делото в двете инстанции.
За първоинстанционното производство разноските на ищеца са в размер
на 110 лева дължима държавна такса и 1100 лева платено адвокатско
възнаграждение. В полза на ищеца съразмерно се следват 106,15 лв. от
внесената държавна такса и 1071,16 лева от платеното адвокатско
възнаграждение. За въззивното производство ищецът е платил държавна такса
за жалбата 53,23 лева и на адвокат възнаграждение в размер на 500 лева, от
които ответникът следва да му заплати съразмерна част от 51,37 лева и 482,51
лева. Платените от ищеца и въззивник възнаграждения за адвокат в двете
инстанции не са прекомерни, в каквато насока възразява въззиваемата страна
и ответник, тъй като са съобразени с фактическата и правна сложност на
делото, която е обосновала и размера на платеното от възразяващата страна
възнаграждение в дори по-висок размер.
За първоинстанционното и за въззивното производство ответникът е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 1 344 лева. Ищецът следва да
му заплати по съразмерност сумата 47,02 лева за първата инстанция и също
47,02 лева за втората инстанции. Решението на районния съд, осъждащо
ответника да заплати на ищеца разноски над размера от 47,02 лева, следва да
се отмени.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6/20.01.2025г., поправено с решение №
71/24.03.2025г., по гр.д.№ 212/2023г. по описа на Балчишкия районен съд в
частта, в която е отхвърлен предявеният от „ВИК 121“ АД иск за признаване
за установено, че не дължи на „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД сумата в
размер на 2 534,51 лева, а именно в частите за по 848,68 лева с ДДС по
фактура №**********/13.03.2023г.; 108,90 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03.2023г.; 468,92 лева с ДДС по фактура
10
№**********/13.03.2023г.; 274,95 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03.2023г.; 431,12 лева с ДДС по фактура
№**********/13.03.2023г.; 401,94 лева с ДДС по фактура №**********/13.03.
2023г., като вместо това:
ПРИЗНАВА за установено между „Енерго - Про Енергийни услуги“
ЕАД с ЕИК *********, гр. Варна, Варна Тауърс, бул. “Владислав Варненчик“
№ 258, кула Г, и „ВИК 121“ АД с ЕИК *********, гр. Балчик, ул.“***“ № 4, че
„ВИК 121“ АД не дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД сумата от
2 534,51 лева по издадени от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД фактури за
електрическа енергия, акциз, достъп високо напрежение, пренос високо
напрежение, пренос ниско напрежение с ДДС, в т.ч. по фактури, както следва:
848,68 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
108,90 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
468,92 с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
274,95 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***;
431,12 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***
и 401,94 лева с ДДС по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№
***.
ОТМЕНЯ решение № 6/20.01.2025г., поправено с решение №
71/24.03.2025г., по гр.д.№ 212/2023г. по описа на Балчишкия районен съд в
частта, в която „ВИК 21“ АД е осъден да заплати на Енерго - Про Енергийни
услуги“ ЕАД съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство в размер над 47,02 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/20.01.2025г., поправено с решение №
71/24.03.2025г., по гр.д.№ 212/2023г. по описа на Балчишкия районен съд в
останалата част, в която е отхвърлен предявеният от „ВИК 121“ АД с ЕИК
*********, гр. Балчик, ул. “***“ № 4 иск за признаване за установено между
страните, че „ВИК 121“ АД не дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД
с ЕИК *********, гр. Варна, Варна Тауърс, бул. “Владислав Варненчик“ №
258, кула Г, сумата в размер на 91,89 лева за мрежови услуги /достъп до
електроразпределителната мрежа/, а именно в частите за по 19,82 лева с ДДС
по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***; 10,81 лева с ДДС
по фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***; 10,81 с ДДС по
фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***; 19,82 лева с ДДС по
фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***; 19,82 лева с ДДС по
фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ *** и 10,81 лева с ДДС по
фактура № **********/13.03.2023г. за обект с кл.№ ***, както и в частта, в
която „ВИК 121“ АД с ЕИК *********, гр. Балчик, ул. “***“ № 4 е осъден да
плати на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Варна,
Варна Тауърс, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, кула Г, сумата от 47,02
лева – платено съразмерно адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИК 121“ АД с ЕИК *********, гр. Балчик, ул. “***“ № 4,
да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК *********, гр.
11
Варна, Варна Тауърс, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, кула Г, сумата 47,02
лева – съразмерна част от платеното от ответника адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК *********, гр.
Варна, Варна Тауърс, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, кула Г, да заплати
на „ВИК 121“ АД с ЕИК *********, гр.Балчик, ул. “***“ № 4, сумата 106,15
лева и сумата 1071,16 лева – съответно съразмерни части от платените от
ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
както и сумата 51,37 лева и 482,51 лева – съответно съразмерни части от
платените от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12