ПРОТОКОЛ
№ 2924
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело №
20201110144841 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:01 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – редовно уведомен, явява се, представлява се от адв. В., с
пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.
В., с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – явява се.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Чувствам се зле. На път за съда ми прилоша. Не знам дали
мога да издържа цялото съдебно заседание.
ИЩЕЦЪТ – Влизам в положението на адвоката на противната страна, но
моля да изслушаме майка ми, която водя като свидетел, тъй като тя е много
възрастна и е трудно подвижна.
Адв. В. – Не се противопоставям, като моля други процесуални действия,
вкл. и разпита на нашия свидетел да бъдат отложени за следващо съдебно
заседание.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, доведен от ищеца.
1
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
С. Д. К. – л.к. № ***, издадена на *** г., от МВР – гр. София, 78 години,
неосъждана, без дела със страните, роднина по права линия от първа степен
на ищеца и ответника.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК. Свидетеля обеща да каже истината.
Съдът разясни на свидетеля правото му да откаже да свидетелства.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – Искам да дам показания. Живеем
в един и същи двор в кв. „***“, ул. „***“ № 20. В това дворно място има две
къщи – на сина къщата и нашата къща. Знам, че дъщеря ми и синът ми се
съдят. Съдят се, защото синът ми, след като почина баща му, има 1/3 дял от
нашата къща Но когато ние му подписахме за гаража и да строи тяхната
къща, каза така вечерта: „Майко, татко, аз от вашата къща нищо не искам.
Елате ни подпишете.“. Повечето от двора и къщата се водеха на мъжа ми. Аз
имах малко. И аз се съгласих, защото като каза, че от нашата къща нищо не
иска, аз му имах доверие, защото ми е син и не сме имали дотогава
пререкания. Отидохме и му подписахме през 2011 г. Д. и Б. се скараха на
04.12.2021 г. Скараха се, защото ние двамата с него се препирахме нещо и
викахме на висок глас, Д. ни чула и дойде и го попита: „Какво искаш от
майка ни?“. Той не знам какво отговори и излязоха навън. След това е
станало това, но аз не излизах при тях. От януари 2021 г. аз и дъщеря ми
живеем там. Къщата има три стаи и една кухня. Стаята на Д. е спалня и е 3х3
кв.м. Другото е като хол, аз седя там и то е 4х3 кв.м. Има една стая - като
холче, с размери 3х4. Само ние двете живеем в тази къща. Дали сме ключ от
къщата и от мазето на сина ми, още като дойдоха през 2011 г., когато си
направиха къщата. Б. нищо не ни е казвал относно това дали да живеем там,
защото ние живяхме там и преди, още като мъжът ми беше жив. Б. има
претенции, че имал 1/3 по закон. Аз му казах, че нищо че има по закон 1/3,
той е обещал. И му казах, че, като му подписахме, е казал, че нищо не иска.
Той от мен нищо не иска. Това го казвам общо само. На мен не ми е искал
пари, задето живея в къщата. Той има ключ и сега е в него. Не е искал да
живее в къщата, но има багаж и в стаята, и на тавана, и в мазето. Ключове от
мазето съм му дала още 2011 г. и имаше ключ и от мазето, и от къщата. Не
сме ограничавали никого. Детето до 04.12.2021 г. идваше при мен. Той
идваше при мен всеки ден да си го гледам. Дори и те да са вкъщи, съм го
викала да си го гледам. Д. не е ограничавала брат си да влиза в къщата.
Дворното място беше и мое, и на баща му на Б.. Имах малка част и от
дворното място. Той не е плащал нищо, когато му подписахме документите за
строежа. Даже и когато му прехвърлихме гаража пишеше 8400 лева чрез
продажба, но му подписахме без пари. Съгласие да строи му подписахме и
след това той искаше да му прехвърлим гаража и му го прехвърлихме чрез
продажба. Когато те си строиха къщата, ние сме им помагали финансово за
2
строежа. Б. си е изнасял някакъв багаж от къщата след смъртта на баща му, но
това са си някакви негови вещи. Не знам дъщеря ми да е изнасяла вещи на
брат си. Аз знам какво се намира там и не е изнасяно. Синьо диванче на
жълти точки има. Този диван беше в началото техен. Когато дойдоха синът
ми и снаха ми през 2011 г. да живеят там, преди това бяха оставили един
диван в нас, защото го бяха давали за поръчка и го оставиха в нас. След това
си го взеха и си го качиха в някаква таванска стая ли е, и аз не знам. Взеха си
дивана през есента на 2011 г., когато се върнаха от „Дианабад“. Той сам си
изнесе дивана. Знам, че дъщеря ми е получавала писмена покана да плаша
наем на брат си. Винаги сме му позволявали, въпреки че казва, че няма
достъп да ползва. Това не е истина. Не мога да кажа какво иска той и кое му
се полага по закон. Не сме му отделили място, което да ползва. Той много
пъти е казвал, че по закон има право на 1/3, но не са се разбирали кое кой да
ползва. Скарани са сега дъщеря ми и синът ми. Водят се дела между дъщеря
ми и сина ми за домашно насилие. Това беше на 04.12.2021 г. Аз не съм била.
Адв. В. – Знаете ли вашата дъщеря да е пускала сигнал до *** РПУ във
връзка с длъжността, която изпълнява Б.. Той е полицай в *** РПУ.
Съдът намира въпроса за неотносим, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпроса.
Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля от залата.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към приемане на заключението по съдебно-
оценителната експертиза, депозирано в съда на 01.03.2022 г.
СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:
АН. ИВ. Б. – 54 години, неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.
291, ал.1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
ВЕЩОTO ЛИЦЕ – Предала съм заключение в срок, което поддържам.
Страните /поотделно/ – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА заключението по съдебно-техническата експертиза.
На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 300 лева от
внесения от ответника депозит. Издадоха се два броя РКО.
Адв. В. – Не се противопоставям да направим опит да разпитаме и
доведения от мен свидетел.
В залата се въведе свидетелят, доведен от ответника.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
М.М.М. – А. – л.к. № ****, издадена на *** г., от МВР – гр. София, 45
години, неосъждана. Страна по дела по ЗЗДН с насрещна страна ищеца,
съпруга на ответника А., роднина по сватовство от втора степен на ищеца.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290
НК. Свидетелят обеща да каже истината.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – Женени сме от 2003 г. Познавам
фамилията повече от 20 години. Баща му също го познавах. Той почина на
09.09.2013 г. Живеем в един общ двор, в две съседни къщи - едната е от
единия край от двора, другата е в другия край на двора, като си имаме врати
към улиците и общо взето гледаме да не се преплитаме вътре. Със съпруга ми
и двете ми деца живеем там може би от 11 години – от 2011-2012 г. Със
свекърва ми нямам някакви конкретни отношения или някакви по-лоши
отношения. Имам проблеми в отношенията с Д.. Проблемите на Д. с Б.
започнаха след смъртта на свекър ми, когато тя започна да идва в нашата
къща и да изнудва съпруга ми да се откаже от наследствения дял, който има
той от процесната къща. Пращала е и свекърва ми по същия повод. По повод
на идването във връзка с това изнудване, което приключва винаги със
скандал от страна на ищцата. Става много агресивна, крещи, обижда, защото
той отказва да прехвърли дела от къщата. В последните години в
процесната къща основно свекърва ми живее там. Д. има периоди, в които
идва, после изчезва за два-три дни, после пак се връща, но основно те живеят
– Д. и майка . Б. никога не е възразявал да живее там нито майка му, нито
ищцата. Той никога не е имал претенции майка му да освобождава къщата.
По тази причина не е почвал никакви дела. Когато получи исковата молба по
настоящото производство, той пита сестра си защо го започва това дело, като
в момента майка им е жива и живее там и това не е нито моментът, нито
времето да се води такова дело. Имало е разговори, в които Б. е поисквал да
му бъде определено място, където да оставя негови вещи, но не му е
определено място. Преди години той държеше свои неща на таванския етаж,
където има една малка стаичка, в която, доколкото знам от него, той като
4
ученик е живял там. Там имаше оставени негови вещи - в едни големи чанти,
турските чанти.
Адв. В. – Моля да дадете 5 минути почивка.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА 5 минути почивка.
Адв. В. – В състояние съм да продължим разпита на свидетеля.
СЪДЪТ
ПРОДЪЛЖИ с разпита на свидетеля.
РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – В тези чанти имаше свой багаж.
Имаше униформа, тъй като той е държавен служител. Имаше част от дрехите,
които ползваше по служба. Имаше работни дрехи за двора. Имаше оставени
гуми за колата, инструменти. Този багаж ищцата идва многократно вкъщи с
думите „Махай си боклуците от дома ми. Това е моята къща“. Може би преди
5-6 години започна поетапно изхвърляне. В момента той няма багаж в другата
къща. Тя всичко изхвърли, понеже той отказваше да си вземе вещите и лично
тя ги изнесе и ги хвърляше пред вратата на нашата къща. Той няма багаж в
другата къща. Той има ключ от другата къща и от мазето, но не може да
влиза, защото в момента от няколко години ищцата поставя ключ отвътре,
когато е там. Когато не е там, свекърва ми има дадени указания и има сложен
ключ отвътре. Това възпрепятства влизането му в къщата. Много рядко моето
дете посещава баба си, като последния път, когато отиде и поиска да влезе,
съпругът ми го заведе. Чукаха, защото с ключ отвътре и не можеше да се
влезе. Свекърва ми излезе и каза, че сега не може, защото Д. е тук и когато си
тръгне, тя щяла да дойде да го види и ги върна обратно - не ги допусна.
Имало е случаи, в които ищцата е излизала и е заявявала: „Ние сега си
почиваме. Не може да идвате тук“. Тряска вратата, заключва и няма
възможност да влезе никой. От месец януари миналата година, откакто знам,
че съпругът ми изпрати нотариална покана, с която покани ищцата да му
плаща наем, тя вече целенасочено започна да пребивава постоянно в къщата и
са по-малко дните, в които липсва от къщата. Основно последната година
къщата се ползва и от нея, и от свекърва ми. Отделно, предоставя за ползване
къщата и на трети лица, на последния приятел на ищцата. Може би есента
беше, тъй като интимният приятел кара 3 коли, аз видях как свалиха гуми,
инструменти и прибира вещи на приятеля си. Последното нещо, което беше
оставено в къщата, още свекър ми когато беше жив, той държеше много на
традициите и сме се събирали по празници. Тогава съпругът ми занесе едно
5
диванче - двуместно, тъмносиньо с жълти точки. Това беше последната вещ,
за която дойде да крещи ищцата и изрично му каза да идва да си го взима
иначе щяла да го нацепи за дърва. Той отказа да отиде и малко след това,
когато отиде, видя, че тя вече го влачи по коридора, помогна и го изнесе от
къщата. Преди 5 години го е изнесъл. Не помня кога точно беше. Диванът е в
нас в момента. Имало е многократни разговори, в които съпругът ми е
заявявал на ищцата, че иска да ползва и да му определи едно място, на което
той да си оставя вещите. Само че нейният отговор беше „Това е моята къща,
ти нали си имаш. Идвай и си събирай боклуците“. Има изпратена нотариална
покана, но не знам какво съдържа. Водени са разговори след нотариалната
покана, но отговорът е един и същ – „Взимай си боклуците. Това е моята
къща. Нямаш работа тук“. Ключът е завъртян, включително и след
нотариалната покана. Аз съм присъствала, когато лятото през м. август да е
било, понеже къщите са в близост и имам видимост към другата къща, когато
синът ми искаше да отиде и да види баба си. Беше придружен от съпруга ми,
той мушна ключа и видя, че не може да отвори. Това беше миналото лято
през м. август 2021 г. Не знам да има уговорка между Б. и родителите му, че
след подписване на съгласието им за строеж на нашата къща, той няма да има
претенции към неговата част от процесната къща. Аз поддържах много добри
отношения със свекър ми и никога не е имало такава уговорка и поставяни
условия. Ние строихме нашата къща в продължение на много години, с много
кредити. Финансово на мен лично свекър ми и свекърва ми не са ми помагали,
не са ми давали пари. Не съм виждала да дават пари и на съпруга ми. Това, с
което са помагали, е било, че свекър ми наблюдаваше процеса на
строителство, защото ние не живеехме там. Всичко сме платили на свекър ми
и свекърва ми. Не знам дали миналото лято, когато съпругът ми и детето ми
са искали да видят свекърва ми, Д. е била вкъщи. Аз последно съм
посещавала къщата през 2019 г., когато за Бъдни вечер ме бяха поканили.
Тогава отидохме на гости. Разстоянието между двете къщи от врата до врата е
около 20-30 метра. Двете къщи са много близо една до друга. Имотът е 430
квадрата. Не мога да изчисля в метри на какво разстояние са двете къщи. В
тяхната къща се влиза по стълби в едно като антре. Отдясно има врата, от
която се влиза в коридор. Първата врата е стаята на Д., следващата врата е
стаята на свекърва ми. Срещу коридора е холът, в който се събирахме и
където беше нашето диванче. Отляво при влизане е кухнята и следващата
врата е баня с тоалетна. От входната врата има стълбище отляво, по което се
качва на горния етаж. Горният етаж не е довършен. Багаж някакъв събират.
Като се влезе има една малка стаичка с балконче. И долу къщата има мазе.
Може би до половината на жилищния етаж има избено помещение, което
слиза надолу, като входът е от другата страна. Таванската стая с балкона е
била стаята на моя съпруг навремето. Сега тази стая я ползва Д.. Има нейни
вещи там. Доколкото последно съм била, там съхраняваха багажи, тоалетна
хартия и такива неща. През 2019 г. съм ходила последно. Стаята на Д. е
малка. На свекърва ми стаята е по-голяма. Там вътре има едно легло, един
6
гардероб, има един скрин-бюфет и има едно като шкафче, на което си държи
телевизора, както и печката, с която се отоплява. Не мога да преценя холът
колко е голям. Стаята на Д. е горе-долу колкото таванската стая. Мънички са.
Б. не ползва в момента нищо там. Ищцата изхвърли всички вещи, които
имаше съпругът ми на таванското помещение. Тя поетапно изхвърляше
вещите и ги оставяше пред нашата врата. Последно преди 5 години изхвърли
негови вещи. Дъщеря ми не посещава къщата и не ходи там. Единствено
синът ми има интерес към баба си. Имало е случаи, в които има желание да
ходи. Аз го пускам и го наблюдавам през терасата. Естествено пак вратата е
заключено. Той отива и вика под прозореца на баба си „Ела, излез да се
видим!“ и баба му излиза навън, не го кани вътре. И двете заключват вратата.
Д. винаги заключва като е там. Когато я няма, по нейни указания, майка
винаги държи ключа отвътре. Не знам Д. дали работи, но в работни дни я
виждам често вкъщи. Б. е правил ремонти на къщата. Последно Б. смени
улуците на къщата, не знам коя година беше точно. Беше по назад във
времето, преди 3-4-5 години примерно. Тогава ищцата се оплака, че в стаята
и има влага и мухъл. Той нае майстор и изкопаха земята, залостиха тези
улуци в земята и ги включиха в канализацията, за да не капят върху
мазилката на къщата и за да не влиза влага. Имало е случаи, в които Б. казва
на Д., че иска място в къщата - аз съм присъствала на такива. Имало е случаи,
в които тя е идвала вкъщи. Имало е случаи, в които навън на двора и той и
казва: „Добре бе, сестра ми, кажи ми, дай ми едно ъгълче, в което аз да си
сложа вещите“. Отговорът на ищцата беше: „Тази къща е моя, ти не можеш да
имаш претенции към нея!“. Това беше последно миналото лято. На нашата
къща първият етаж, където е гаражът, е около 40 квадрата, а следващите два
са по 85 квадрата. След нотариалната покана Д. по-често пребивава в къщата.
Свекърва ми седи и заключва вътре. Аз не съм чувала указанията на Д. да
казва на майка си да заключва, но нали ходя с детето или когато съм била на
двора и мъжът ми води детето мушка ключа и виждам, че има ключ вътре
поставен. Той не може да влиза. Аз от това правя извод, че не може да влиза и
че от това се възпрепятства ползването. И то не винаги като е имало ключ е
било възпрепятствано влизането. Имало е случаи, в което Б. води сина ми и тя
излиза и казва: „Не може сега. Сега си почивам.“.
Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля от залата.
Адв. В. – Нямам други доказателствени искания.
Адв. В. – Моля да допуснете изменение на исковете чрез увеличение,
като този по чл. 31, ал. 2 ЗС да се счита предявен за сумата от 1100,74 лева, а
този по 86 ЗЗД - за 46,62 лева.
Адв. В. – Предоставям на съда.
7
С оглед обстоятелството, че искането е направено в срок,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на исковете по чл.
31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД като същите да се считат предявени за сумите от
1100,74 лева - главница и 46,62 лева - лихва.
Определението не подлежи на обжалване.
Страните /поотделно/ – Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В. – Моля да извършите съдебна делба като възложите имота на
доверителката ми и отхвърлите претенциите по сметки. Моля за срок за
писмена защита.
Адв. В. – Моля да извършите съдебна делба, като възложите имота на
доверителя ми. Моля да уважите претенциите по сметки. Не са налице
основанията за възлагане на процесния имот в полза на ищцата по делото,
доколкото съдебната практика приема, че не може да бъде възложен имот,
който е придобит на две основания. Представям списък и договор за правна
защита и съдействие. Моля за срок за писмена защита.
Адв. В. – Моля да не присъждате разноски на противната страна. Правя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ
ДАВА двуседмичен срок на страните за представяне на писмени
защити.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение.
Съдебното заседание приключи в 14:56 часа.
Протоколът е изготвен на 17.03.2022 г.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9