№ 735
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Герасим Анг. Пенчев
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора Г. П. К. и Г. Люб. М.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело №
20251100205304 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 44 от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест.
Образувано е по искане вх. № 17957 от 12.08.2025 година на прокурор
от Софийска градска прокуратура, за предаване на лице, български гражданин
Г. Б. К., ЕГН ********** на компетентните власти на Република Гърция на
основание Европейска заповед за арест.
В искането е посочено, че на 07.08.2025 година по дело № АВМ: Г25-
714 от Апелативна прокуратура Пирея, Република Гърция е издадена
Европейска заповед за арест, с цел провеждане на наказателно преследване за
извършено престъпление на територията на Република Гърция – незаконен
трафик на наркотични вещества под формата на транзитно преминаване и
притежание, извършено организирано и съвместно с други лица, с очаквана
облага, надвишаваща сумата от 75 000 евро, които са правно квалифицирани
съобразно законите на издаващата държава като такива по чл.1, 5,ал.1, 12, 13,
14, 16, 17, 18, 26, изр.а 27,параграф1, 45, 51, 52, 57, 79 от Наказателния кодекс
на Р.Гърция, чл.1, ал.2, 2 от Закон 4139/2013, във вр. с чл.1,ал.2, табл.В4 от
Закон 3459/2006, чл.20,ал.1,2, 23,ал.2,б.“а“, 40, 41 от Закон 4139/2013.
С определение, постановено на 11.08.2025 година, е оставено без
уважение искането на Софийска градска прокуратура за вземане най-тежката
мярка за неотклонение спрямо исканото за предаване лице, като съдебният
състав е взел мярка за неотклонение „подписка“.
1
В производството пред съда, в открито съдебно заседание на 21.08.2025
година българският гражданин Г. Б. К. не даде съгласие за незабавно
предаване на съдебните власти на Република Австрия. Заявява, че не се
отказва от принципа на особеността.
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа искането,
като счита, че са изпълнени законовите условия за допускане на поисканото от
компетентните власти на Р.Гърция предаване на българския гражданин.
Лицето, поискано за предаване и неговия защитник взеха становище да
не бъде уважавано искането за предаване, съответно да не бъде изпълнявана
европейската заповед за арест.
Съставът на Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните в производството по чл. 44 ЗЕЕЗА писмени доказателства,
за да се произнесе, взе предвид следното:
За да бъде постановено решение за предаване, на което и да е лице,
включително и български гражданин по искане на друга държава-членка на
ЕС въз основа на издадена ЕЗА, е необходимо да са налице положителните
предпоставки по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА и да не са налице отрицателни
(препятстващи) предпоставки по чл. 39 или чл. 40 ЗЕЕЗА, както и основание
за отлагане или предаване с условие.
Настоящият състав счита, че са налице единствено част от условията за
уважаване на искането за предаване на Г. Б. К. на основание издадената
Европейска заповед за арест и съответно, че са налице основанията за отказ,
покриващи критериите на чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА, поради следните
съображения:
По форма, съдържание и превод на български език внесената от Градска
прокуратура Европейска заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 37
от ЗЕЕЗА.
Заповедта е издадена от компетентен орган на издаващата държава,
видно от писмените доказателства, но тя не е била потвърдена от съд, като
липсва и съдебна санкция предхождаща издаването й, която санкция да е
подлежала на допълнителен контрол..
С нея се иска предаване на същото лице – българският гражданин Г. Б.
К., ЕГН **********, на компетентните власти на Република Гърция за
провеждане на наказателно преследване срещу него.
Европейската заповед за арест съдържа минималния изискуем обем от
данни по чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА, като е посочено, че К. е заподозрян в
извършването на умишлено престъпление - незаконен трафик на наркотични
вещества под формата на транзитно преминаване и притежание, извършено
организирано и съвместно с други лица, с очаквана облага, надвишаваща
сумата от 75 000 евро.
Престъпленията са квалифицирани съобразно законите на издаващата
държава като такива по чл.1, 5,ал.1, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 26, изр.а
27,параграф1, 45, 51, 52, 57, 79 от Наказателния кодекс на Р.Гърция, чл.1, ал.2,
2 от Закон 4139/2013, във вр. с чл.1,ал.2, табл.В4 от Закон 3459/2006,
2
чл.20,ал.1,2, 23,ал.2,б.“а“, 40, 41 от Закон 4139/2013.
Посоченият от издаващата държава срок на наказване, /над десет
години/, попада и в изискуемия минимум на срока по чл. 2, т.1 от Рамково
решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно
Европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите–
членки.
Съгласно текста на тези Европейска заповед за арест се издава за
деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава-членка с
лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за не по-малко от 12
месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката,
изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.
Деянията, за които е издадена ЕЗА са включени в списъка по чл. 36, ал. 3
ЗЕЕЗА, както и в този по чл. 2, т.1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на
Съвета от 13 юни 2002 година относно Европейската заповед за арест и
процедурите за предаване между държавите–членки, поради което за същите
не се изисква двойна наказуемост. Въпреки това може да се отбележи, че
престъплението, за което се иска предаването на българския гражданин на
компетентните власти Република Гърция има аналог и в българския
Наказателен кодекс – чл.242,ал.2, респ.ал.4 НК, като извън съмнение е
обстоятелството, че давността за наказателно преследване не е изтекла, както
в Република Гърция, така и в Република България.
Г. Б. К. е пълнолетен български гражданин, който не е осъждан на
територията на Република България.
По отношение на него към настоящия момент не са налице висящи
наказателни производства в Р България, видно от приложената справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България и от приложената към писмо, изходящо от Национална следствена
служба справка от Единната информационна система за противодействие на
престъпността.
Изложените по-горе обстоятелства сочат на несъмнен извод за
фхормалното наличие на всички основания, посочени в разпоредбата на чл.
36, ал. 1 ЗЕЕЗА за изпълнение на посочената Европейска заповед за арест по
отношение на българския гражданин Г. Б. К. на компетентните власти на
Република Гърция, а именно: предаването на лицето е поискано с цел
провеждане на наказателно преследване на деяние, наказуемо по правото на
издаващата държава с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от
една година, като давностният срок за наказателното преследване не е
изтекъл.
Съдът се обедини и около разбирането, че съдържанието на процесната
ЕЗА напълно покрива законовите изисквания, установени в разпоредбата на
чл. 37, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗЕЕЗА – съдържа достатъчни по обем и
съдържание, и безпротиворечиви данни за времето, мястото и
обстоятелствата, при които са извършени престъпленията и степента на
участието на исканото лице в извършването им.
От страна на Г. Б. К. не се прави отказ от принципа на особеността по чл.
3
61 от ЗЕЕЗА, съгласно който лице, предадено въз основа на ЕЗА, не може да
бъде наказателно преследвано, съдено или задържано за престъпление,
извършено преди предаването му, различно от това, за което е издадена
заповедта.
Удовлетворено е и изискването за двойна наказуемост на деянието.
Съдът изиска от издаващата държава гаранциите по смисъла на чл. 41,
ал. 3 от ЗЕЕЗА и в дадения срок по делото са постъпили и приложени в
оригинал на гръцки език с надлежен превод на български език гаранции от
страна на съдебните власти на Република Гърция, че след като бъде изслушан
българският гражданин Г. Б. К., последният ще бъде върнат в Република
България на неин граничен контролно–пропускателен пункт за изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ или взета мярка, изискваща
задържане.
Не са налице основания за приложението на чл. 52 ЗЕЕЗА – срещу
исканото лице няма висящо наказателно производство или влязла в сила
присъда за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА.
Въпреки всичко изложено, и независимо от него съдът констатира
наличието на данни, обосноваващи отказ да се изпълни ЕЗА и в следващите
редове, съдът ще направи подробен коментар върху наличието/неналичието
на факултативните основания на чл.40 ЗЕЕЗА.
От представените от прокурора Справка от информационната система
на Прокуратурата на Република България и Справка за съдимост, се
установява, че поисканото за предаване лице не е осъждана и против него, в
Република България няма данни за образувани или висящи към момент
наказателни производства, т.е. не са налице относителните основания за отказ
по чл. 40, ал.1, т.1 и 1а от ЗЕЕЗА.
Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал.1, т.2. Това е така, защото макар и
престъплението да е подсъдно и на българския съд по смисъла на чл. 4, ал.1 от
НК, не е изтекъл абсолютния давностен срок за наказателно преследване по
смисъла на чл.81,ал.3, във вр. с ал.1, т.3 от НК.
Неприложими и то по очевидни причини са в случая и предпоставките
на чл.40,ал.1,т.3 и т.4 от ЗЕЕЗА, поради което и подробен анализ по тях не е
необходим.
Настоящият състав обаче счита, че е налице факултативното основание
за отказ да се изпълни ЕЗА по чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА, респективно на
чл.4,т.7,б.“А“ от Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година
относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между
държавите-членки.
За да приеме това, съдът съобрази следното:
Исканото за предаване лице е български гражданин.
В Европейската заповед изрично е посочено, че част от престъплението
е извършено на територията на Република България. В графа „Факти и
обстоятелства“ се излага описателно съдържание, от което се ясно вижда, че
ако е осъществено престъпно деяние „трафик“, то изпълнителното му деяние е
4
довършено на територията на Р.България.
Разпоредбата на чл.40,ал.1,т.5 от НПК предвижда възможност за отказ
да се изпълни Заповедта, ако престъплението е извършено изцяло или
частично на територията на Република България, или ако е извършено
извън територията на издаващата държава членка и българското
законодателство не допуска наказателно преследване за такова престъпление,
извършено извън територията на Република България.
В случая сме изправени пред първата от двете хипотези, съвпадаща
изцяло и с цитираната по-горе разпоредба на чл.4,т.7,б.“А“ от Рамково
решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед
за арест и процедурите за предаване между държавите-членки.
Основанието за отказ е факултативно, тоест по преценка на сезирания
съд, последният би могъл, както да предаде исканото лице по ЕЗА, така и да
откаже изпълнение на това основание.
По изложените съображения, настоящият състав намери, че следва при
условията на чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА да откаже предаване на българския
гражданин.
И отново, независимо от горните разсъждения, съставът установи и още
едно основание за отказ.
Въпреки направените запитвания до гръцката държава не се установява
гръцкото законодателство да предвижда ефективна съдебна защита, /съдебна
санкция, предхождаща издаването на ЕЗА/, от която да се ползва лицето,
срещу което са издадени националната заповед за задържане, /№
ANƩT/EƩ/29/06-08-2025, издадена от следовател на VІ Следствен отдел към
Първоинстанционния съд - гр. Пирея, Република Гърция/ и ЕЗА, доколкото и
двете са издадени от органи на досъдебното производство.
Такова е задължителното изискване, произнесено с основополагащото
Решение на Съда на ЕС по дело № С-241/15.
Горното, приобщено и към предходните съждения /основанието на
чл.41,ал.1,т.5 ЗЕЕЗА/ в допълнителна степен налага произнасянето на отказ за
допускане на предаване по процесната ЕЗА.
Изходът по делото предполага и отмяна на взетите по отношение на
исканото за предаване лице мярка за неотклонение „подписка“.
Предвид изложеното Софийски градски съд на основание чл. 44, ал. 7,
във вр. с чл.40,ал.1,т.5 от ЗЕЕЗА
РЕШИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ от
07.08.2025 година, издадена по дело № АВМ: Г25-714 от Апелативна
прокуратура Пирея, Република Гърция и НЕПРЕДАВА българския
гражданин Г. Б. К., ЕГН **********, на компетентните власти на Република
Гърция, с цел провеждане на наказателно преследване за извършено
престъпление на територията на Република Гърция, което е правно
5
квалифицирано съобразно законите на издаващата държава като такова чл.1,
5,ал.1, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 26, изр.а 27,параграф1, 45, 51, 52, 57, 79 от
Наказателния кодекс на Р.Гърция, чл.1, ал.2, 2 от Закон 4139/2013, във вр. с
чл.1,ал.2, табл.В4 от Закон 3459/2006, чл.20,ал.1,2, 23,ал.2,б.“а“, 40, 41 от
Закон 4139/2013.
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „ПОДПИСКА“, взета по
отношение на българския гражданин Г. Б. К., ЕГН **********.
Препис от решението да се изпрати на Софийска градска прокуратура,
на поисканото за предаване лице, а след влизането му в сила и на издаващата
държава.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Софийски
апелативен съд в 5-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6