Р Е Ш Е Н И Е
№521
от 22.07.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа дело № 280/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-260-2600/861/10.03.2022 г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е отказано подпомагане по схемата за млади
земеделски стопани /МЗС/ в размер на 3085,21 лева /съгласно писмено уточнение
от 06.06.2022 г. на процесуалния представител на жалбоподателя/.
Изложени са доводи за незаконосъобразност
на акта, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие
с материалния закон. Същият бил немотивиран – нарушение на разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК. Не били изложени мотиви кои от площите са недопустими,
както и по какъв начин била установена тази недопустимост. Мотиви се съдържали
единствено в колона 3 от таблица 1 към УП, но не и по какъв механизъм са
изчислени размерите на намаленията за всяка една от мерките по отделните схеми.
Ограничено било правото на защита на лицето, спрямо което е постановен отказът.
Недопустимо било мотивите на акта да бъдат изложени след приключване на
процедурата по неговото издаване и съобщаване и чрез доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство. Освен фактически основания, липсвали
и правни такива, като не представлява основание за отказ разпоредбата на чл. 30
от ЗПЗП, регламентираща създаването и съдържанието на ИСАК. Твърди се, че
всички площи, заявени от жалбоподателя, са допустими за подпомагане. Моли актът
да бъде отменен, а преписката – върната на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира
разноски.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата и моли актът в оспорената му част да бъде отменен.
Претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК. Депозирани са писмени бележки, с
които акцентира, че заявлението за подпомагане е подадено от дружеството, в
качеството му на юридическо лице, а не – от физическото лице М.
Д. П.. Юридическото лице
получава плащане за млади земеделски стопани, ако поне едно от физическите лица
по смисъла на чл. 50, § 2 от Регламент № 1307/2013 г., упражняващи ефективен и
дългосрочен контрол върху неговите решения отговаря на поставените изисквания.
Посочва, че Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания прави разлика между физическите и
юридическите лица, кандидати по мярката, поради което и дружеството има право
да получи подпомагане. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност
на акта, постановен в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Моли актът да
бъде отменен. Претендира разноски.
Ответникът - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Дружеството не
отговаряло на изискванията по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г.,
установяваща критериите за получаване на подпомагане по схемата МЗС. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
„ФРЕШ
ЛЕНД“ ЕООД е подало заявление УИН 26/190520/99321 за кампания 2020 г. за
оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, както следва: компенсационни плащания за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка 13.2./НР 2/, схемата
за единно плащане на площ – СЕПП; схема за преразпределително плащане /СПП/, схема
за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/, селскостопански практики,
благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/,
схема за млади
земеделски /МЗС/.
С УП изх. № 02-260-2600/861/10.03.2022
г. Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, е
обективирал по заявлението отказ за финансово подпомагане по схема МЗС в размер
на 3085,21 лева.
В таблица 1 от УП „Оторизирани суми
/в лева/“ се съдържат схема/мярка, заявена за подпомагане /колона 1/, исканата
сума /колона 2/, намаления /колона 3/ и оторизирана сума /колона 6/. Посочени
са ставките за всяка една от схемите и мерките. Като основания за намаление на
субсидията е посочено – след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени
данни от МЗХГ и МОСВ, в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наложена
ставка на корекция /„финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 в
изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. /за
кампания 2020 г. – 2,906192 %/.
В таблица 2 от УП „Извършени
плащания /в лева/“ се съдържат схема/мярка за подпомагане /колона 1/, дата
/колона 2/, оторизирана сума /колона 3/ и изплатена сума /колона 6/. Липсват
данни за прихваната сума и удържан данък. В тази таблица липсва отразяване на
извършено плащане по мярка МЗС.
УП е получено на 17.03.2022 г., а
жалбата срещу него е депозирана на 24.03.2022 г. в ДФ „Земеделие“ съгласно
разпоредбата на чл. 152, ал. 1 АПК.
Административен
съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите
на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК
провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част,
приема за установено от правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с
правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт /ИАА/ по чл.
21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност
поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК, чл. 18, ал. 1,
т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Заповед №
03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - л. 11-13; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. №
ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС
на ВАС, I и II колегия/. По тези съображения се формира извод, че не е налице
основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2
във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, по заявлението на „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД е издадено и
оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни
за сумите, които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално
искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова
сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на
субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща.
Крайният акт в административното производство намира външен израз във
фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма
заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ
„Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по
съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка
нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и
съдържанието на ИАА.
Въпреки
опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат
ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума по схема МЗС /чл.
59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение
на производствените
правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на
защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето
заявител, съответно до отмяна на постановеното УП в оспорената му част. Липсата
на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния
закон и неговата цел.
За
първи път в хода на съдебното заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, посочва, че дружеството не отговаря на изискванията за получаване
на подпомагане по схемата МЗС. Съгласно чл. 45 ЗПЗП „земеделските стопани,
които отговарят на условията на чл. 50 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, могат да
получат подпомагане и по схемата за млади земеделски стопани. Подпомагането е
под формата на годишно плащане за първите 30 хектара, допустими за подпомагане
по СЕПП, и е в размер 50 на сто от размера на плащането на хектар по тази
схема. Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредбата по чл.
38а, ал. 4 изисквания към младите земеделски стопани за професионални умения и
познания в областта на земеделието и документите, с които се доказват“.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и
реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена на основание чл.
38а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, „юридическото
лице по ал. 2 получава плащане за млади земеделски стопани, ако поне едно от
физическите лица по смисъла на чл. 50, параграф 2 от Регламент /ЕС/ №
1307/2013, упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения,
отговаря на изискванията на ал. 1“. Съгласно чл. 15, ал. 2 от цитирания
подзаконов нормативен акт „физически лица млади земеделски стопани по смисъла
на чл. 50, параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 упражняват ефективен и
дългосрочен контрол по смисъла на чл. 49, параграф 1, буква „б“ от Делегиран
Регламент /ЕС/ № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на
Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване
на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в
рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към
същия регламент /ОВ L 181/1 от 20.06.2014 г./ /Регламент /ЕС/ № 639/2014 на
Комисията/ върху юридическо лице по отношение на решенията, свързани с
управлението, ползите и финансовите рискове: 1. са управители или председатели
и/или са повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството
или кооперацията, и 2. притежават повече от половината от гласовете в общото
събрание на дружеството или кооперацията, или 3. са повече от половината от
неограничено отговорните съдружници, които управляват дружеството, или 4.
притежават капитала на еднолично търговско дружество“. Съгласно чл. 50,
параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 „млади земеделски стопани“ означава
физически лица: а/ които за пръв път създават земеделско стопанство като
ръководители на стопанството или които вече са създали такова стопанство в
рамките на пет години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за
основно плащане или по схемата за единно плащане на площ, посочено в член 72,
параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013; и б/ които са на не повече от 40
години в годината на подаване на заявлението, посочено в буква а/“. Съгласно чл.
49, параграф 1, буква „б“ от Делегиран Регламент /ЕС/ № 639/2014 „годишното
плащане за млади селскостопански производители по член 50, параграф 1 от
Регламент /ЕС/ № 1307/2013 се предоставя на юридически лица, независимо от
правната им форма, ако са изпълнени следните условия: млад земеделски стопанин
по смисъла на член 50, параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 упражнява
ефективен и дългосрочен контрол върху юридическото лице по отношение на
решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове през първата
година, в която юридическото лице подава заявление за плащане по схема за млади
земеделски стопани. Когато в капитала или управлението на юридическото лице участват
няколко физически лица, включително лице или лица, които не са млади земеделски
стопани, младият земеделски стопанин е в състояние да упражнява такъв ефективен
и дългосрочен контрол самостоятелно или съвместно с други земеделски стопани“. Съгласно
член 50, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 „държавите членки могат да
определят допълнителни обективни и недискриминационни критерии за подбор за
млади земеделски стопани, които подават заявления за плащането за млади
земеделски стопани, по отношение на подходящите умения и/или изисквания за
обучение“. Съгласно чл. 15, ал. 1 Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. „кандидатите
за получаване на подпомагане по схемата за млади земеделски стопани, при
кандидатстване за първи път по схемата или при промяна на обстоятелствата,
предоставят до 1 декември на годината на подаване на заявлението за
кандидатстване един от следните документи за придобити професионални умения и
познания: 1. завършено средно образование в областта на селското стопанство или
ветеринарната медицина, и/или 2. завършено средно икономическо образование със
земеделска насоченост, и/или 3. завършено висше образование в областта на
селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или 4. завършено висше
икономическо образование със земеделска насоченост, и/или 5. удостоверение за
завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за получена степен на
професионална квалификация в областта на селското стопанство“. От
жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, са представени и приети
по делото – актуално състояние на дружеството „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД, диплома за завършено висше образование на управителя му М.
Д. П.,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“ специалност
„агрономство-полевъдство“, издадена от Аграрен университет Пловдив, и
сертификат № 26-0213/28.02.2018 г. на Директора на ОДБХ – Хасково, последните
две от които писмени доказателства са представени от ответника съгласно чл.
152, ал. 2 АПК като част от административната преписка. При служебно направена
проверка във водения от Агенцията по вписванията Търговски регистър се
констатира, че М. Д.
П. е управител на дружеството „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД от 04.11.2016 г., като едноличен собственик на
капитала от 08.09.2018 г. е П. Д.
И.. В конкретния случай М.
Д. П. е управител на
дружеството жалбоподател, не надвишава възрастта от 40 години и има придобито
висше образование в областта на селското стопанство, а на самото дружество,
видно от оспореното писмо е оторизирана и изплатена сума по СЕПП /чл. 45 ЗПЗП/.
От доказателствата по делото не се установява нито едно от алтернативно
посочените в т. 2 - т. 4 от чл. 15, ал. 2 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г.
изисквания, за които законодателят предвижда да са кумулативно осъществени
спрямо посоченото в т. 1 от чл. 15, ал. 2 от Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г.
Не се установява също дали М. Д.
П. за пръв път е създал земеделско стопанство
като ръководител на стопанството или вече е създал такова стопанство в рамките
на пет години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за основно
плащане или по схемата за единно плащане на площ съгласно чл. 50, параграф 2,
б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, доколкото дружеството е вписано в
Търговския регистър на 04.11.2016 г. и към подаване на заявлението за
подпомагане 5-годишният срок не е изтекъл, а няма данни по делото дали за
кампания 2020 г. процесното заявление е първото подадено за подпомагане по
схема МЗС, както и дали на „ФРЕШ ЛЕНД“
ЕООД вече е било отпуснато плащане за пет години, който срок подлежи на
намаляване съгласно чл. 50, параграф 5 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013. В
действителност, с оглед разпределената доказателствена тежест, жалбоподателят
следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи, че
неговият управител, в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 50,
параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, упражняващ ефективен и дългосрочен
контрол върху неговите решения, отговаря на изискванията за схема „млади
земеделски стопани“, предпоставка за получаване на плащане и от самото юридическо
лице „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД по същата схема.
Въпреки това и доколкото административният орган не е изложил фактически и
правни основания за постановяване на отказа, обективиран в УП в оспорената му
част, изразяващи се в неспазване на изискванията за предоставяне на подпомагане
по схема МЗС, то правото на защита на дружеството жалбоподател е съществено
ограничено, вкл. и поради това, че то следва да обори твърдения, посочени за
първи път в хода на съдебното производство.
Съгласно Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд
мотивите „не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на
административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които
административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува
пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива“. В случая липсва конкретизиране на заявената
площ, за цялата или за част от нея е оторизирана и изплатена сума, съответно какъв
е размерът на недопустимата/наддекларираната площ от парцелите, които са
заявени за подпомагане. От събраните по преписката писмени доказателства и
обективираното в УП не може да се обуслови категоричен извод кое е основанието
да се откаже финансиране – площи, заявени от повече от един кандидат,
неспазване на срокове за подаване и/ли редакция на заявлението, наложена ставка
на корекция /„финансова дисциплина“/ или друго основание, и в хода на каква
проверка са установени недопустими за подпомагане площи, посочени в съответното
заявление – административни проверки /чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ЗПЗП/, проверки
на място /чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а-чл. 26б от ЗПЗП/, автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от
МЗХГ и МОСВ. Административният орган е задължен да изложи коректно фактите по
делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване
на административния акт. Недопустимо е осъществилата се фактическа обстановка
да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от
значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното
производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на
оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята на административния
орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали преценката на
органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на
фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган,
както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния
орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права
и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите
за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на
процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат
да бъдат посочени за първи път в писмено становище по жалбата, депозирано от
ответника, доколкото страната ще бъде напълно лишена от възможността да разбере
причините, довели до постановяване на конкретното решение /отказ за оторизиране
на финансова помощ/ и съответно да организира адекватно защитата си, а съдът -
да извърши съдебен контрол за законосъобразност. Налице са сочените в чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на ИАА в
оспорената му част.
В тази посока е и съдебната
практика: Решение № 1487 от 16.02.2022 г. по адм. д. № 10488/2021 г. на ВАС, V
отд., Решение № 331 от 17.01.2022 г. по адм. д. № 8785/2021 г. на ВАС, V отд., Решение
№ 13170 от 22.12.2021 г. по адм. д. № 7845/2021 г. на ВАС, V отд., Решение №
12366 от 3.12.2021 г. по адм. д. № 7003/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 9297 от
10.07.2020 г. по адм. д. № 6537/2019 г. на ВАС, ІV отд., Решение № 8556 от 01.07.2020
г. по адм. д. № 4231/2020 г. на ВАС, V отд.
Извод: съдът приема акта в оспорената му част
за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при неспазване на
изискуемата писмена форма и в нарушение на административнопроизводствените
правила, от категорията на съществените, поради което жалбата на „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД следва да бъде уважена
като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган
за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, който следва
да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени
доказателства, като формира окончателните си правни изводи относно размера на
сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане, основанието за пълен или
частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2020 г., конкретно по схема
МЗС, вкл. и спазени ли са изискванията на националното и европейското
законодателства по отношение на дружеството жалбоподател за получаване на
финансово подпомагане по схемата, както и да предостави възможност на
дружеството да участва в административното производство, вкл. и същото да
представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства
относно спазването на изискванията за получаване на финансово подпомагане по
схемата МЗС /чл. 34 и следващите във връзка с чл. 7 – чл. 9 от АПК/. Органът е
длъжен да съобрази, че по заявлението на „ФРЕШ
ЛЕНД“ ЕООД са оторизирани и изплатени конкретни суми по заявени схеми/мерки,
вкл. и по отношение на „Възстановяване от финансова дисциплина“, в които части
УП е благоприятно за жалбоподателя или последният не е го оспорил /писмено
уточнение от процесуалния представител на жалбоподателя от 06.06.2022 г./, поради
което спрямо тях не се дължи ново произнасяне.
С оглед изхода от спора и чл. 143,
ал. 1 АПК, в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Последното е уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие в размер на 600 лева. По аргумент от чл. 144 АПК във вр. с чл. 78,
ал. 5 ГПК възражението на процесуалния представител на ответника относно
прекомерността на адвокатския хонорар следва да бъде уважено като основателно,
тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е проведено
едно съдебно заседание. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен в минималния такъв съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 02-260-2600/861/10.03.2022 г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която на „ФРЕШ
ЛЕНД“ ЕООД е отказано подпомагане по схемата за млади земеделски стопани в
размер на 3085,21 лева.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, с УИН 26/190520/99321 в едномесечен срок от влизане в
сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на „ФРЕШ ЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – *** област Хасково,
представлявано от М. Д.
П., направените по делото разноски в размер на 550
/петстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните: на жалбоподателя, чрез адв. М.С., с
адрес ***, и на ответника – на посочения на л. 119 от делото електронен адрес,
на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: