Решение по дело №218/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Г. Х. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] .... срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000078/01.03.2025 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС № ***** и 2 бр. рег. табели № [рег. номер]. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че автомобилът е бил предоставен на ремонт и обслужване от санкционирания водач и въпреки, че носи отговорност като собственик, жалбоподателката заявява, че няма вина и счита процесната заповед за незаконосъобразна. В допълнителна към жалбата молба уточнява, че на посочената дата на извършено административно нарушение е поверила автомобила на Д. А. Х. за обслужване, ремонт и привеждане в добро техническо състояние, а същият го е управлявал без нейно знание, съгласие и извън обхвата на възложената му работа. Х. бил нает единствено да обслужи и ремонтира автомобила, срещу възнаграждение в размер на 520 лв., за което притежава договор – разписка. Счита, че тя, в качеството на собственик няма вина, не следва да понесе щета и моли да й бъдат върнати регистрационните табели.

В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

В с.з. административният орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата. Представя писмени доказателства, излага доводи от правно и фактическо естество, с молба съдът да потвърди заповедта като законосъобразна.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.03.2025 г. около 10.10 ч. на [улица]в [населено място] полицейски служители спрели за проверка водач, управляващ специален автомобил Мерцедес 416 ЦДИ с рег. № [рег. номер]. При извършената проверка била установена самоличността на водача – Д. А. Х. и обстоятелството, че според данните в СРМПС, същото е от категория N2 – товарни автомобили с маса от 3,5 т. до 12 т., а от СУМПС на водача и след извършена се установило, че Х. не притежава необходимата категория „С“. Така установеното от фактическа страна било квалифицирано като административно нарушение по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП в съставен срещу водача Д. А. Х. АУАН сер. GA, № 308894/01.03.2025 г. Въз основа на същия било издадено и Наказателно постановление № 25-0804-001749/25.03.2025 г., с което Началник Сектор в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен наложил на Х. административни наказания.

На 01.03.2025 г. Началник РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000078, с която по отношения на собственика на процесното МПС Г. Х. Х. разпоредил прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от 6 месеца, с отнемане на 2 бр. рег. табели с № [рег. номер] и СРМПС № *****.

Заповедта била връчена на Г. Х. на 21.03.2025 г. Жалбата срещу същата е изпратена по пощата до настоящия съд на 04.04.2025 г.

Към доказателствата по делото са приобщени представени от оспорващата страна писмени доказателства, както следва: жалба до Началник РУ – Сливен, в която Г. Х. заявила, че е предоставила наела Д. А. Х. единствено за обслужване, ремонт и привеждане на автомобила в добро техническо състояние, но същият го е управлявал извън възложената му работа, без нейно знание и съгласие, като било уговорена възнаграждение в размер на 520 лв. Заявила молба за връщане на регистрационните табели, тъй като работата с автомобила било източник на жизненоважни приходи. Представен е и договор – разписка, според който Г. Х. Х. е възложила на Д. А. Х. да извърши услуги по поддръжка и смята на накладки на процесния автомобил в периода от 27.02.2025 г. до 05.03.2025 г. със стойност на услугите 520 лв. На жалбата не е поставен входящ номер, поради което не може да се приеме, че е достигнала до посочения в същата адресат и не следва да се провежда доказателствено издирване депозирана ли е до Началник РУ – Сливен и обсъдена ли е от органа по надлежния ред. Още повече, че същата липсва по представената административна преписка, а е и ирелевантна за разрешаване на настоящия правен спор.

По преписката и доказателствата е приобщена Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу Д. А. Х. за нарушения на разпоредби на ЗДвП са издадени 16 фиша, 10 наказателни постановления и една ЗППАМ.

С приета по доказателствата Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен е предоставил по административен ред правомощия за издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, измежду които са посочени и началниците на РУ в ОД на МВР – Сливен за територията, обслужвана от съответното РУ.

С приобщена по доказателствата Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на основание чл. 165, чл. 186 ал. 1 и чл. 189 ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37 ал. 1 б. „б“, чл. 39, чл. 2а и чл. 47 ал. 2, във вр. с ал. 1 б. „а“ от ЗАНН, чл. 45 ал. 2 т. 13 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл. 33 т. 9 от ЗМВР Министърът на вътрешните работи е определил служби за контрол по ЗДвП и длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават наказателни постановления, за използват технически средства и системи за измервания и контрол, да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, където са посочени като структури ОД на МВР и оправомощени органи – директорите на ОД на МВР, началниците на РУ на МВР и началниците на сектори в РУ при ОД на МВР.

По доказателствата са приети представени от административния орган писмени доказателства, както следва: Справка от информационната система на МВР, от която се установява, че собственик на процесното превозно средство е Г. Х. Х.; Писмо УРИ: 807р-1099/15.05.2025 г. от Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – Сливен за роднински връзки, според чиято информация, Г. Х. Х. и Д. А. Х. имат общо д.; извадка от Търговския регистър, от която е видно, че в „ДХ Транспорт“ ООД Г. Х. Х. и Д. А. Х. са с., с управител Д. Х. и с равно дялово участие в капитала на дружеството.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална, териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като законосъобразна – постановена в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свид.лство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свид.лството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Изискването за форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, според която императивна норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат какви точно фактически констатации е формирал административният орган при издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена точно според указаното в нормата и е определена на посочения минимум. Същият е в рамките на указания от законодателя срок, за който е допустимо и законосъобразно да се приложи съответната ПАМ – от шест месеца до една година, като административният орган е определил мярката на минимума, въведен от законодателя. В този смисъл липсва допуснато от ответния орган нарушение на въведения в АПК принцип за съразмерност.

На следващо място, според нормираното от законодателя в приложената разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на обвързана компетентност и няма право на свободна преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. Възприетите от органа фактически основания за постановяване на атакуваната заповед са потвърдени и приложения АУАН, но не се и спорят от жалбоподателя. Следователно, при наличие на въведения с нормата юридически факт, компетентният административен орган е нормативно обвързан със задължението да постанови акт от вида на процесната заповед.

На следващо място, съдът намира, че оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Същата е ясно очертана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В контекста на така очертаната цел на закона следва да се отбележи, че управлението на превозно средство от неправоспособен водач, какъвто е настоящият случай създава потенциален риск за живота и здравето на неограничен кръг от лица - участници в пътното движение. Това нормативно разрешение, създаващо гаранции за защитата на описания значим обществен интерес обосновава напълно въведената в закона мярка на административна принуда, обективирана в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП като „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за определен времеви период. Наличието на потенциална опасност от засягане на основни човешки права, каквото е правото на живот е напълно противопоставимо на друго такова право, а именно - правото на лична собственост, чието засягане може да е в допустими от закона граници. В синхрон с този принцип, въведен и в ЕКПЧ е и цитираната норма от националното законодателство, според която прилагането на принудителна административна мярка от категорията на процесната регламентира действията на компетентния орган в условията на обвързана компетентност. Задължението на държавата да охранява обществения интерес се явява разумен аргумент за законосъобразното използване на предвидената ПАМ по временно прекратяване на регистрацията на МПС – собственост на трето лице.

На следващо място и с оглед заявената в жалбата липса на вина у оспорващата Х. на първо място следва да се отбележи, че за прилагане на процесната мярка не е необходимо, т.е. липсва нормативно задължение за органа да обследва наличието на пряко субективно отношение на собственика на превозното средство към извършеното нарушение, т.е. знание или допускане водачът да е неправоспособен или лишен от правоуправление. Както се отбеляза по – горе, мярката, обективирана като „прекратяване регистрацията на ППС“ се прилага при доказано осъществяване на законовите предпоставки в чл. 171 б. 2а б. „а“ – управление на превозното средство от лице, което не притежава свид.лство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В настоящия случай е установено по безспорен начин, че водачът на специализираното транспортно средство Д. А. Х. не притежава СУМПС за категорията, необходима за управление на ППС от категория N2 (товарен автомобил с маса от 3,5 т. до 12 тона). Тази констатация е извършена въз основа на данните от СРМПС и справка в информационната система на МВР от контролните органи, съставили в рамките на своята материална компетентност акта за установяване на административно нарушение, който съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има формална доказателствена сила. Съгласно тази норма, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, компрометиращи доказателствената стойност на акта, като не е представено годно писмено доказателство, удостоверяващо притежаване на процесната категория от водача на товарното превозно средство Д. Х.. Предвид това, актът, като редовно съставен от външна страна, следва да се приеме като годно средство за доказване на описаните в същия обстоятелства.

При тези безспорни фактически установявания, компетентният административен орган е бил длъжен да приложи закона в посочената му приложима форма, като на неговата свободна преценка е нормативно предоставено правомощие единствено по определяне срока на мярката. В оспорената заповед последната е определена около законовия минимум, което налага извода за материална законосъобразност и целенасоченост по закон на оспорения административен акт.

На следващо място, като единствен отменителен довод на жалбоподателя се сочи липса на пряко субективно отношение към извършеното административно противоправно деяние. Това твърдение на оспорващата Х., че не носи вина за допуснатото нарушение, доколкото е предоставила превозното средство на трето лице (Д. Х.) за ремонт и обслужване и срещу съответно заплащане, е в значителна степен компрометирано от представени от ответника писмени доказателства – справка от Сектор „БДС“ за родствени връзки, извлечение от ТР и протокол от заседание на ОС на „ДХ Транспорт“ ООД. Същите сочат, че Г. Х. и соченият в този договор за изпълнител на ремонтните дейности срещу заплащане Д. Х. имат общо д. и са с. в дружество с ограничена отговорност с посочената по-горе фирма. Поради установените от тези доказателства особени отношения между двете лица настоящият съдебен състав не кредитира представения от оспорващата Х. документ – договор – разписка за поръчка – обслужване на автомобил, който се приема от съда като съставен единствено за нуждите на настоящото съдебно производство.

Оспорената заповед е надлежно мотивирана, като в същата са посочени изчерпателно както фактическото, така и правно основание за нейното издаване. При посочените по – горе съображения, необосновано се явява твърдението на оспорващия в насока, че с процесната заповед е разширен предметния обхват на мярката. Напротив – същата е съобразена в пълна степен с относимата и приложена от органа разпоредба и постановена при доказаност на деянието от фактическа страна. Да се приеме доводът на жалбоподателя, че с процесната ПАМ се засягат права и законни интереси на третото лице – собственик в по – голяма степен от необходимата за целта на издаване на акта, би означавало да се игнорира напълно законодателната воля, ясно изразена в относимата и приложена разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП.

При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000078/01.03.2025 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник РУ - Сливен при ОД на МВР - Сливен е законосъобразна, а подадената срещу същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] .... срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000078/01.03.2025 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, с отнемане на СРМПС № ***** и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

 

Решението не подлежи на обжалване.