№ 12711
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110137449 по описа за 2023 година
Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу М. Т. Т. установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
11.07.2022г. по гр.д. №24682/2022г. по описа на Софийски районен съд, 148 състав: 1111,87
лева , представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.05.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 224,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 21.04.2022 г., 16,66 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,77 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение между страните за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......, аб.№ ....., възникнало с ответника като
собственик на същия въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, за което не получил дължимата се цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общите условия ответникът изпаднал в
забава.
Ответникът със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявените
1
искове като неосноватлени. Не оспорва точността на изпълнението от страна на ищеца в
количествено и качествено отношение, като признава съдебно предявените искове по
размер. Прави възражения за липсата на пасивна материална легитимация и изтекла
погасителна давност.
От третото лице-помагач на страната на ищеца – "Нелбо инженеринг" ЕООД,
конституирано по делото с определение от 19.02.2024 г. не е постъпило становище по
предявените искове в предоставения му срок за това. Становище е постъпило от третото за
спора лице „Нелбо“ АД, което твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 24682/2022г. по описа на СРС,113 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. След
връчването на заповедта в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на заповедно производство и настоящото дело,
поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника да е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По делото не спорно, че процесният имот е бил топлофициран през исковия период и
че сградата-етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Спорният по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия, като ответникът М. Т. Т. е
направил изрично възражение в този смисъл в сроковете по чл. 414 по чл. 131 ГПК.
По делото във връзка с издадените на ищеца съдебни удостоверения са постъпили
молба от кмета на район „Люлин“ с вх. № 149583/08.05.2024г. / на л. 83/ и писмо от
Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ с вх. № 159844 /на л. 91/.
В молбата е посочено, че за апартамент №51, находящ се ........ е съставен акт за
общинска собственост. В районната администрация не се съхранявал договор за покупко-
продажба на имота и най-вероятно такъв не съществувал. Посочено е, че съгласно
2
наличната документация ответникът М. Т. бил настанен с настанителна заповед №
702/30.05.1978г. на началника на Жилищно настаняване при Димитровски районен съвет на
основание писмо №131/30.05.1978г. на Кирковски районен комитет на борците против
фашизма и капиталима. Съгласно писмото на основание тази заповед ответникът ползвал и
обитавал жилището за периода до 24.04.2024г.
В писмото от Столична община напралвение „Архитектура и градоустройство“ е
посочено, че след проверка е установено, че жилището, за което са начислени съдебно
предявените вземания, не е предоставено в обезщетение на отчужден собственик и за
същото не е издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по договора за доставка на топлинна
енергия е собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017
г. на ОСГК относимо към потребителите на топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия,
са и ползвателите по договорно правоотношение /наематели/ на имота, които същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот.
Според мотивите на т. 1. от ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК - договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
От никое от ангажиранието по делото доказателства не се установява ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Установява се, че че за имота е бил
съставен акт за общинсла собственост, а ответникът го е обитавал, включително в периода,
за който са начислени процесните вземания, на основание настанителна заповед. При това
положение единственото основание за възникване на облигационно отношение межу
страните с източник договор за доставка на топлинна енергия би било наличието на такъв
писмен договор. В разглеждания случай ищецът не представя, а и не твърди да е сключван
договор. Действително, от заключението на ССче експертиза по делото се установява, че
3
счетоводната партида с аб. № ..... при ищеца се води на името на М. Т. Т., но това изгодно за
ищеца в контекста на повдигнатия пред съда правен спор обстоятелство само по себе си не е
годно да обоснове извод за възникването на договорно правоотношение между страните.
Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично
искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз основа на
копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и декларация за съгласието на
собственика. Въпреки изрично дадените му указания с определението от 19.02.2024 г.
ищецът не установява ответникът да е подал декларация-заявление за откриване на партида
на имота на негово име. Ползвателят на топлоснабден имот на облигационно основание
няма качеството потребител на топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и би могъл да
отговаря за стойността на използваната топлоенергия към доставчика й по иск за
неоснователно обогатяване, какъвто в случая не е предявен. Действително, Общите условия
за продажба на топлинна енергия предвиждат възможност качеството потребител, съответно
клиент на топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото
обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., следва да има изрично
съгласие на собственика на имота в нотариално заверена форма. Такова съгласие по делото
не се твърди, че е дадено от собственика на имота Столична община, нито са ангажирани
доказателства за същото. Установяването единствено на факта, че е открита индивидуална
партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало служебно или въз основа на искане,
съответно по чие искане, не може да обоснове извод за възникването на договорно
правоотношение между страните. Необходимо е по делото да се ангажират доказателства, че
ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида
на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на
топлоснабдения имот, като единствено това заявление би представлявало по своето правно
естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – по арг. чл.
13 ЗЗД – в този смисъл решение от 09.08.2021 г. по в. гр. д. № 952/2021 г. по описа на СГС,
решение от 17.08.2021 г. по в. гр. д. № 4566/2020 г. по описа на СГС, решение от 19.08.2021
г. по в. гр. д. № 7992/2019 г. по описа на СГС, решение от 12.11.2021 г. по в. гр. д. №
4364/2021 г. по описа на СГС и др.
С оглед гореизложеното предявените главни искове са неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Тъй като обуславящите претенции (главните искове) са неоснователни, то такива се
явяват и обусловените (по акцесорните претенции) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава върху главниците.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответникът. Последният е поискал присъждането на разноски и е
доказал, че реално е сторил такива на стойност 350 лв. за платен адвокатски хонорар за
исковото производство, поради което тази сума му се следва от ищеца.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б искове
срещу М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес ж. к. Люлин, бл. 705, вх. В, ет. 6, ап. 51, с които
се иска на основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да се
признае за установено, че М. Т. Т. дължи "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД следните
суми: сумата от 1111,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб. № ..... за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 224,91 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 21.04.2022 г., сумата от 16,66 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,77 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 21.04.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 24682/2022 г. по описа на СРС, 148
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б да
заплати на М. Т. Т., ЕГН ********** , с адрес .......... сумата от 350 лв. за разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на "Нелбо инженеринг" ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5