Р Е Ш Е Н И
Е № 29
гр. Търговище, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора при ОП – Търговище Васил Ангелов, като разгледа
докладваното от председателя КНАХД № 9 по описа на АдмС – Търговище за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Областен
отдел - Търговище при Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“,
представляван от началника на отдела, против решение № 179 от 16.12.2019г. на
Поповския районен съд, постановено по НАХД № 222/2019г. Касационното основание,
което се сочи, е нарушение на закона. Поддържа се, че районният съд неправилно
е приел, че едното нарушение е маловажно, а по отношение на второто, че наказаното лице не е негов субект. Прави
се искане съдът да отмени решението и да остави в сила наказателното
постановление.
Ответникът – Н.И.Н., редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от своя баща. Същият изразява
становище, че решението на РС – Попово е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Представителят на ТОП дава
заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на ПРС следва да бъде отменено, а
наказателното постановление – потвърдено.
Административен съд – Търговище,
първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК,
установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С решението ПРС е отменил
наказателно постановление НП № 44-0000457/27.09.2019 г. на Началника на ОО”АА”
гр. Търговище, с което и на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр), на Н.И.Н. ***, са наложени две отделни административни наказания
глоба, всяко от които в размер на 2 000 лв. за нарушения по чл. 93, ал.1, т. 1
от ЗАвПр във връзка съответно с чл.71, т.5 и с чл. 68а, ал. 2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ и чл. 23а, пр. 2 от Закона за автомобилните превози.
За да постанови този резултат
районният съд е приел от фактическа страна следното:
По силата на договор за превоз на
пътници от 23.08.2019 г. превозвачът СД “Пролет 2217 - Б. *** приел да извърши
срещу възнаграждение случаен превоз на пътници - волейболен клуб „Чавдар 1932“
гр. Бяла Слатина, по маршрут „гр. Бяла Слатина - гр. Обзор и обратно“ в периода
24-30.08.2019 г. с автобус марка „Ивеко“, модел 65С15 и рег. № …... Пътниците
били превозени до гр. Обзор, като на 30.08.2019 г. тръгнали обратно по маршрут
„Обзор – Бяла Слатина - Галиче“, за който бил издаден пътен лист серия А, № **********
от 30.08.2019 г. Автобусът се управлявал от жалбоподателя Н.Н., когато при
движение в гр. Попово, около 14.30 ч., на ул. „Асен Златаров“, пред стопански
двор на ПГСС бил спрян за проверка от служители на ОО “АА“ Търговище. При
проверка на документация и оглед на автобуса било констатирано, че се извършва
случаен превоз на деца или ученици, като водачът представил карта за
квалификация на водач с № Р 1032584, издадена на 15.10.2014 г., валидна до 11.07.2019
г., т. е. с изтекла към датата на превоза валидност, а представеното
удостоверение за техническа изправност ППС № 17837503 от 15.04.2019 г. не отговаряло на
преминат допълнителен преглед за деца и ученици. Длъжностните лица приели, че
водачът е извършил нарушения по чл. 71, т. 5
и по чл.68а, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
МТ, за които му съставили АУАН. Водачът се запознал с акта и го подписал с
възражение, че има удостоверение за квалификация. По повод на установеното с АУАН било издадено
НП № 44-0000457/27.09.2019г. на Началник ОО “АА“ Търговище. Фактическата
обстановка е установена в пълен обем с надлежно събрани доказателства и
доказателствени средства.
Въз основа на тези установявания
съдът е обосновал извод, че първото вменено нарушение, с оглед спецификите на
конкретния случай, представлява маловажен случай, а второто не е осъществено от
годен субект и не е извършено виновно, поради което е отменил наказателното
постановление изцяло.
Решението е правилно в частта, с
която се приема, че първото нарушение е осъществено от обективна и субективна
страна, но представлява маловажен случай. Първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви, които по отношение на първото нарушение се споделят напълно и не следва
да се приповтарят, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. В тази част решението следва да бъде оставено в сила, тъй като не е
налице соченото касационно основание.
В останалата си част решението не е
съобразено с материалния закон. В конкретния случай е осъществен "случаен
превоз", а не „специализиран превоз“ на деца и/ученици (момичета набор
2006 – 2007). Понятието „специализиран случаен превоз“, което се ползва в
мотивите на ПРС, е правен оксиморон и не е част от позитивната правна уредба. И
към двата вида превози на деца и/или ученици – случаен и специализиран, има
изискване да се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за
преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им. Отделно от това
се изисква и удостоверение за категоризация по системата за международна
класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт
(IRU). Не е спорно, че автобусът не е минал подобен преглед и респективно
водачът не е бил снабден с такова удостоверение в началото на пътуването. Съгласно
чл. 93, ал.1 от Закона за автомобилните превози, водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му подлежи на административно наказание глоба
2000 лв. при първо нарушение. Водачът на автобуса е бил длъжен да знае, че според
закона превозът на деца/ученици изисква издадено удостоверение за преминат
допълнителен преглед за проверка на оборудването им, знаел е че няма такова, но
въпреки това се е съгласил да извърши превоза, изпълнявайки служебната си
заповед. Деянието е извършено виновно, най-малко при форма на вината
непредпазливост. Непредпазливите административни нарушения не се наказват само в
предвидените от закона случаи – чл.7,
ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай обаче има основание да се приеме, че се
касае за умишлено деяние – видно от съдържанието на жалбата, водачът е
осъзнавал, че няма такова удостоверение, тъй като автобусът не е преминавал
подобен преглед, но въпреки това се е съгласил да извърши превоза на ученици. Нормата
на чл. 25 от ЗАНН допуска отпадане на административно-наказателната отговорност
в случаите, когато извършителят е действал в изпълнение на неправомерна
служебна заповед, издадена по съответния ред, стига тя да не съдържала очевидно
за него нарушение. Разпореждането на превоз на ученици с автобус, който не е
отговаря на изискванията за превоз на деца и ученици е очевидно нарушение,
затова нормата на чл. 25 от ЗАНН не може да бъде приложена. Оплакванията в
жалбата по отношение целесъобразността на нормативната уредба и в частност
изискването за допълнителен технически преглед не следва да се коментират, тъй
като и контролните органи по ЗАвПр и съда следва да прилагат закона такъв
какъвто е.
По изложените съображения съдът
приема, че решението на районния съд в тази част е неправилно и следва да бъде
отменено, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При
осъществяване на правомощията си по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на
фактите, установени от районния съд, настоящият съдебен състав съобрази
следното: От формална страна наказателното постановление за нарушение по чл.
93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр във връзка с чл. 68а, ал. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му и в него се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като
наказателното постановление съответства на материалния закон, по изложените
по-горе съображения. Наложеното наказание е в законоустановения абсолютен размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63
от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179 от
16.12.2019г. на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 222/2019г., в
частта, с която е отменено наказателно постановление НП № 44-0000457/27.09.2019
г. на Началника на ОО ”АА” гр. Търговище, с което и на основание чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози, на Н.И.Н. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл. 93, ал.1, т. 1 от
ЗАвПр във връзка с чл.71, т. 5 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
ОТМЕНЯ решение № 179 от 16.12.2019г.
на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 222/2019г. в останалата му
част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление НП № 44-0000457/27.09.2019 г. на Началника на ОО ”АА” гр.
Търговище, с което и на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози, на Н.И.Н. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
2 000 лв. за нарушение по чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр във връзка с чл. 68а,
ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.