№ 17583
гр. ***, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110103100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Искането на ищеца по чл.190 ГПК не следва да бъде уважено. Това е така, тъй като се
касае за факти, тежестта на доказване за които е на ищеца. Отделно от предходното, след
като в исковата молба ищецът твърди, че е страна по процесния договор, то той би следвало
да разполага с екземпляр от него.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по чл.190 ГПК съдът да задължи ответника да
представи по делото „цялата преписка“, включително договор за паричен заем № 676779.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, с адрес: гр.***, ул.“** I“ ***
тел:***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.06.2023 г. от 10:10 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по исковата молба от ***. против „***, с която са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, както следва: 1/ за прогласяване на
нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в сключения между страните договор за
потребителски кредит № 676779 и 2/ за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50,00 лева, част от сумата от общо 500,00 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за потребителски кредит № 676779, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемополучател
и ответното дружество, в качеството на заемодател, е сключен договор за потребителски
кредит № 676779 за сумата от 800,00 лева, при ГПР малко под 50 %, която следвало да върне
на 7 двуседмични вноски. Поддържа, че в процесния договор фигурирала клауза, по силата
на която заемополучателя се задължил да обезпечи кредита чрез поръчители или банкова
гаранция, като при неизпълнение се дължи неустойка. Според ищеца процесния договор е
недействителен, тъй като в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Излага още, че липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР по кредита, кои точно компоненти са включени в него и как се формира,
което е в противоречие с разпоредбите на ЗПК. Твърди, че неустойката за непредоставяне на
обезпечение накърнява добрите нрави, доколкото кредиторът не търпи вреди от
непредоставянето на обезпечение и следователно неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна обезщетителна и санкционна функции. Твърди още, че е налице заобикаляне
на закона с посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение на основание чл.33, ал.1
ЗПК, доколкото кредиторът имал право при забава на потребител единствено на лихва за
просрочената сума за периода на забавата. Посочва, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, доколкото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Посочва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е скрита печалба за
кредитора и поради това е следвало да се включи в ГПР, поради което оспорва договора
поради прилагана от ответника заблуждаваща търговска практика и поради непосочване на
точен ГПР в договора за кредит, а също така поради превишаване на императивния
максимален размер на ГПР от 50%. По изложените в исковата молба доводи и съображения,
ищецът обуславя правния интерес от предявения иск. Претендира и направените в хода на
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е подаден писмен отговор.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание, както следва: установителни
искове по чл.26, ал.1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и осъдителен по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
По установителните искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
2
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за
паричен заем, в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за
кредитора в твърдения размер, която договорна клауза е нищожна на заявените с исковата
молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, поради
заобикаляне на закона или поради накърняване на добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 50,00 лева, като част от сумата от общо 500,00 лева, без да е имало основание за
извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
твърденията си относно сключване на процесния договор, както и плащане на сумата от
50,00 в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3