№ 293
гр. София, 04.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 –чл. 278 във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ответника Н. И. И., ЕГН **********,
чрез неговия процесуален представител адв. К. И. Б., ЕГН ********** от РАК
срещу определение № 273693 от 16.092021г., постановено по гр.д.
№11189/2015 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е
отхвърлил молбата му за изменение на решение № 262894 от 10.05.2021 г.,
постановено по гр.д. №11189/2015 г. от Софийски градски съд в частта за
разноските и осъждането на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е
необосновано, допуснато в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Процесуалният представил поддържа, че е се договорил да
представлява страната /ответника/ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и
съобразно изхода на делото ищецът следва да му заплати адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Моли да се присъдят и деловодните разноски за това производство.
1
Насрещната страна не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК
и не е изразила становище за основателността на частната жалба.
Софийски апелативен съд след като обсъди доводите на частния
жалбоподател и материалите по делото установи, че частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна и
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален
ред.
От материалите се установява, че ищецът – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД е предявил против Н. И. И. и Р. Т. Т. осъдителни искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и а. 2 от ТЗ.
Първоначално ответникът Н. И. И., ЕГН ********** е бил
представляван по делото от назначения от първоинстанционния съд особен
представител, за което ищецът е внесъл определения депозит за
възнаграждение.
Впоследствие ответникът И. е встъпил в делото и е бил представляван
от адв. К. И. Б., ЕГН **********, като особеният представител е бил
освободен и му е заплатено депозираното възнаграждение.
Първоинстанционното производство е завършило с решение, с което
осъдителните искове са били частично уважени/отхвърлени.
Първоинстанционният съд в мотивите на решението е изложил своите
съображения, поради които не може да възложи в тежест на ищеца втори път
да заплати адвокатското възнаграждение и на упълномощения адвокат при
положение, че такова възнаграждение е заплатено в пълен размер на особения
представител.
2
С посочените мотиви е отхвърлена молбата по реда на чл. 248 от ГПК
да се измени решението в частта за разноските, като постановеното
определение е предмет на настоящата въззивна проверка.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло решаващия извод на
първоинстанционния съд, поради което частната жалба е неоснователна и
следва да се потвърди обжалваното определение.
Освен това следва да се посочи и второ основание, на което да се
приеме частната жалба за неоснователна и да се потвърди определението.
В случая се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
Договорът, който е сключил ответникът и неговия процесуален
представител за безплатна правна защита и съдействие по чл. 38 от ЗАдв., не
може да създаде задължения на трето лице по договора, каквото се явява
ищецът и последният да носи отговорността за разноски, ако не са налице
предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., за наличието на които следва да
бъдат представени доказателства на съда, тъй като тази отговорност се
основава на закона и се осъществява само с постановения от съда съдебен акт.
Всяка уговорката между клиента – ищец или ответник и неговия
адвокат за оказване на безплатна правна помощ при отсъствието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не поражда права на договорилите се,
както и не поражда задължение за третото лице /насрещната страна/ за
заплащане на адвокатско възнаграждение на този процесуален представител,
приел да оказва безплатна правна помощ.
3
Съдът при постановяване на дължимия се съдебен акт е длъжен да
изследва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв., а те
не са общоизвестни или служебно известни на съда и да осъди насрещната
страна да заплати адвокатско възнаграждение, само ако представляваният е
представил доказателства за тези предпоставки.
В този смисъл са постановени определение № 732 от 13.12.2019 по
ч.т.д. № 2783/2019 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о., определение 295 от 16.06.2017 г. по
ч.т.д. № 1962/2016 от ВКС- ТК, І т.о. и определение № 5 от 11.01.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 5069/2021 г. от ВКС, ГК - ІV г.о.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273693 от 16.092021г., постановено
по гр.д. №11189/2015 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд,
с което е отхвърлил молбата на ответника Н. И. И., ЕГН **********, чрез
неговия процесуален представител адв. К. И. Б., ЕГН ********** от РАК, за
изменение на решение № 262894 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.
№11189/2015 г. от Софийски градски съд в частта за разноските и осъждането
на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4