РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. гр. Хасково, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100644 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес:
**************, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет.
1, офис 11, ЕИК: *********, представлявано от Д.В.Д. – управител, за прогласяване
нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № 2805 от
23.11.2021 г., както и за присъждане на сумата от 1890,00 лева /след допуснато изменение в
размера на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в съдебно заседание, проведено на
15.01.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова
молба в съда – 10.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 23.11.2021 г. сключила договор за потребителски кредит №
2805 с ответното дружество. Предмет на договора бил отпускане на паричен заем в размер
на 1400,00 лева, със срок на договора 45 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по
кредита 40,15 %, ГПР – 47,98 %. В чл. 1, ал. 2 от договора била договорена такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 420 лева. Поддържа се, че тази такса е
свързана с усвояване и управление на кредита и не била включена в ГПР. Общият размер на
погасителната вноска възлизал на сумата от 1889,30 лева. Към договора бил подписан и
Анекс № 1, с който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 489,30 лева.
Двете такси – за експресно разглеждане на документи и за удължаване на кредита, не били
1
включени в ГПР и в общия размер по кредита. След добавянето им общата дължима сума
възлизала на 2378,60 лева, която била изплатена. Част от сумите за погасяване на кредита
били преведени чрез Банка ДСК, а друга част по банков път чрез „УниКредит Булбанк“.
Според ищцата, договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не
били спазени редица разпоредби от ЗПК. Излага следните съображения в тази насока, а
именно, че не бил посочен коректно както ГПР, така и общия размер на кредита. Таксата
„експресно разглеждане на документи" в размер на 420,00 лева била недължима на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които били свързани с усвояване
и управление на кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същата не се
дължала и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание
на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар.
допълнителни услуги. Освен това тези суми не били усвоени при сключването на договора,
за да бъдат включени в размера на кредита. В този смисъл било налице противоречие с
разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Нарушена била и нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК,
която предвиждала, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси за действия,
свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси- то те
трябва да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Неясно било по каква причина
таксата била толкова висока. В конкретния случай не ставало ясно за какво е използвана
таксата за експресно разглеждане на документи, която не била включена в ГПР, въпреки че
следвало да е така с оглед § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. В този случай разходите щели да
надхвърлят максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 ЗПК. При това положение ГПР
бил некоректно посочен и в този смисъл пак била нарушена императивната норма на чл. 11
ал. 1 т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Това налагало при изчисляването на ГПР да се вземат предвид всички разходи по
кредита, свързани с договора за кредит, а в случая не била взета предвид при изчислението
на ГПР както таксата за експресно разглеждане на документи, така и тази за удължаване на
кредита. Тоест ставката на ГПР не отразявала тези такси, а ГПР не отговарял на посочения в
договора, доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисквал всички общи разходи по кредита да се включат
в ГПР. §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочел, че под общи разходи по кредита следва да се имат
предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
2
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ето
защо, ищцата поддържа, че тази услуга, съставляваща разход за клиента, следвало да се
включи в ставката на ГПР, както и таксата за удължаване на договора за кредит. При това
положение била нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържал
годишния процент на разходите по кредита, изчислен като една единствена процентна
ставка, съгласно изискванията на ЗПК, нарушени били норми на закона за това какво да се
включи в ГПР и как да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР бил
заблуждаващо по-нисък от действителния, което било заобикаляне на закона по чл.26 ал.1
ЗЗД. По тези съображения, договорът за кредит бил недействителен на основание чл.22
ЗПК.
По гореизложените съображения иска от съда да постанови решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит
№ 2805 от 23.11.2021 г. е недействителен, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата, сумата от 1890,00 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в съдебно заседание, проведено на 15.01.2025 г./, представляваща сума,
получена без основание над главницата от 1400,00 лева по недействителен договор за
паричен заем, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка (получена при
начална липса на основание), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.05.2023 г., до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане и на направените разноски по делото.
Ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен. От това, че
исковата претенция била насочена единствено срещу клаузата за такса експресно
разглеждане по процесния договор и за таксата за удължаване, следвал извод, че ищцата
счита договора за валидно сключен, а всички негови останали клаузи за действителни.
Възразява се срещу твърденията за недействителност на договора поради неправилно
посочен ГПР. Обстоятелството, дали така посоченият ГПР в договора отговарял на
действителния размер, както и какво включвал същия по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК, било
относимо към разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК и касаело действителността на клауза, с
която се надхвърлял размера на ГПР, което не влечал след себе си недействителност на
целия договор. Волята на законодателя била именно такава, а именно да се прилага чл. 19 ал.
6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за
нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага да се удържат при последващи плащания
по кредита. Освен това, в ЗПК изчерпателно били предвидени основанията за
недействителност на договора за потребителски кредит и същите не можело да бъдат
заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно
посочен ГПР да се счита, че договорът с недействителен като цяло, при положение, че имало
изрична разпоредба, която регламентирала това, а именно чл. 19 ал. 4 ЗПК. Също така
обстоятелството, дали предвидената в договора такса експресно разглеждане следвало да
бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР бил въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което било
3
предвидено изрично с разпоредбата на чл. 19 ал. 5 ЗПК. Твърденията за недължимост на
сумата за такса експресно разглеждане на документи били изцяло неоснователни.
Ответникът сочи в отговора, че таксата за експресно разглеждане на документи била
изначално уговорена между страните в процесния договор, съгласно принципа за свобода па
договарянето, заложен в чл. 9 на ЗЗД. Освен това ищцата видяла нейната стойност в
съответния СЕФ преди да подаде своята Заявка за кредита, съответно се съгласила с нея и я е
приела за адекватна и разумна за извършената й услуга. Разпоредбите на всеки от
договорите предвиждали, че Кредитополучателят заявява доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем, предоставена от Кредитодателя. Таксата за експресно разглеждане на документи
представлявала услуга, която по естеството си била свързана с договора за кредит, а именно
с неговото сключване, а не с неговото усвояване или управление. Усвояването на кредита
можело да се извърши само след постигнато съгласие за сключвано на договора. Въвеждайки
твърдението, че таксата за експресно разглеждане е недействителна, ищцата не съобразила
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която било предвидено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите но кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си но договора за потребителски кредит, както
и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по
негово искане. Следвало заключението, че законодателят предвидил възможността за
начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита. Таксата била начислена и в съответствие с чл. 10а ЗПК, в
която разпоредба била уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като
било изпълнено и изискването на ал. 4 на същия член видът, размерът и действието да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не следвало да не се дължи
от ищцата, тъй като същата сама изявила желание да се ползва от нея. Със закупуването на
услугата експресно разглеждане, Кредитополучателят си гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означавало, че си е гарантирал
получаването на бързо крайно становище по искането му за кредит и в случая получил
такова.
Съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП услуга представлявала „всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго
лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ." От това правило се налагал
изводът, че описаната по- горе възможност за потребителя представлявала услуга, в смисъл
на дейност, която ще се извърши по повод на сключения договор за кредит и в негова полза.
Съгласно съдебната практика, с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено били фактически, а не правни. Доколкото
втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 ЗПК
предоставял известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които били
4
извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно било допустимо
уговарянето на такива. Съдебната практика категорично оборвала твърденията, че таксата за
експресно разглеждане на документи и таксата за удължаване на срока за връщане, предмет
на Анекс № 1 към договора, предвид естеството им, следвало да бъдат включени при
изчислението на ГПР като в тази насока се цитират съдебни актове. Освен това, съгласно
доклад на Европейската комисия от 08.05.2012 г., съдържащ насоки за приложението на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредит във връзка с разноските и ГПР, комисията считала, че
допълнителната услуга се включва в ГПР, ако е задължителна и ако е свързана с кредита.
Ако едно от условията не е налице, то тогава разходите за допълнителна услуга не се
включват в ГПР. В настоящия случай липсвала задължителност на услугата експресно
разглеждане на документи. Според насоките на Европейската комисия, една допълнителна
услуга можело да се счита за незадължителна, ако клиентът може да избере да не използва
услугата, условията на кредита (лихва, падежни дати. периодичност на плащанията) са едни
и същи както при избор на допълнителната услуга, така и ако същата не е избрана. Услугите
експресно разглеждане и удължаване на срока на падежа изцяло отговаряли на тези условия,
поради което нямало основание тяхната стойност да бъде включвана в общите разходи по
кредита и оттам - при изчисляването на ГПР. Не следвало да се пренебрегва и фактът, че при
попълване да Заявлението си Кредитополучателят се възползвал от дадената му възможност
като избрал и заявил доброволно допълнителна незадължителна услуга за експресно
разглеждане на Заявлението му с искане за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет)
минути, като се съгласил да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса
експресно разглеждане във фиксиран размер, която се начислявала еднократно след
предоставяне на услугата и за улеснение на потребителя била включена в погасителните
вноски. Услугата била предоставена без забавяне. След като било доказано извършването на
услугата, то и таксата за същата била дължима, респективно следвало да бъде заплатена.
С оглед гореизложеното, според ответника липсва порок досежно установяване
дължимостта на таксата за експресно разглеждане на документите. По отношение на това
дали тази такса не е прекомерна - това било въпрос на преценка на потребителя дали има
нужда от тази услуга и когато прави преценка на този въпрос, се съобразявал и с това дали
може да си позволи таксата. Освен това липсвало възражение, че размерът на таксата не е
бил известен на ищцата към момента, в който е поискала експресно разглеждане на
документите.
Посочено е по-нататък в отговора, че таксата за удължаване на срока на падежа била
допълнителна, незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя за удължаване на
срока на падежа за връщане на сумата по Договора за кредит, предоставена по негово
искане. Предлаганата допълнителна услуга не била пряко свързана с договора за кредит, а
по повод на същия. Анексът за предоставяне на услугата удължаване на срока на падежа, не
била пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния
мир и без нейното договаряне, а освен това сключването на анекса било в резултат на
5
свободната воля и индивидуално желание на Кредитополучателя. На трето място се сочи, че
сключването на анекса не било задължително условие за отпускане на кредит, поради което
законодателят извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по
кредита. Гореизложените съображения обосновавали и извода, че не било налице
нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и по отношение на таксата за удължаване на срока на
падежа. Възнаграждението, което се дължало за поисканата от Кредитополучателя
допълнителна услуга, по никакъв начин не можело да се възприеме като такса за дейност,
свързана с усвояването и управлението на кредита. Със сключването на анекса за
удължаване срока на падежа, ищцата си гарантирала, че при настъпване на неблагоприятни
за нея събития, тя няма да изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи
плащането на кредита си за нова падежна дата, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си
състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Оспорванията на
ищцата за недължимост на таксата за удължаване на срока създавали неравнопоставеност но
отношение на ответното дружество - в такъв случай Кредитополучателят щял да се обогати
неоснователно, тъй като би ползвал заемната сума през периода на удължаване, без да е
заплатил каквато и да е цена за това. В заключение е посочено, че възможността, която
ищцата получила, съответно услугата, която кредиторът й бил предоставил, в никакъв
случай не можело да се приеме като действие по усвояване и управление на кредита, като не
било налице нарушение по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди
разноски на ответника, включително и за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД (кредитодател) и Г. С. Д.
(кредитополучател) на 23.11.2021 г. е сключен Индивидуален договор за потребителски
кредит SO № 2805/23.11.2021 г., по силата на който е отпусната парична сума в размер на
1400 лева, равняващи се на 715,81 евро, при фиксиран ГЛП по кредита – 40.15 %; ГПР –
47.98 %. Уговорен е срок на погасяване на заема от 45 дни, посредством една погасителна
вноска в размер на 1889,30 лева с включени в нея лихва от 69,30 лева и такса за експресно
разглеждане от 420,00 лева, с уговорена падежна дата на 07.01.2022 г. – т.10 на чл.2 от
договора, в която е инкорпориран погасителен план. В чл.1, т.9 от договора е посочено, че
общият размер на всички плащания с включена такса експресно разглеждане е 1889,30 лева,
равняващи се на 965,98 евро. В чл. 1, ал. 1 от договора е записано, че кредитополучателят е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявлението, което е декларирано изрично в попълненото от него заявление чрез средство за
комуникация от разстояние. Съобразно чл.1, ал.3 за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит,
6
кредитополучателят се е съгласил таксата за експресно разглеждане да се заплати разсрочено
като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски, в
случая в размер на 420 лева.
По силата на Анекс № 1 към Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
2805/23.11.2021 г. от 20.01.2022 г., страните по договора са постигнали съгласие, падежът на
дължимото задължение да се измени на дата 21.02.2022 г., тоест да се удължи с 45 дни от
първоначално уговорения. Във връзка с това кредитополучателят дължи на кредитодателя
такса за удължаване в размер на 489,30 лева, съобразно Тарифата на „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД. В чл.2 от Анекс № 1 от 20.01.2022 г. е разписано, че таксата за
удължаване се дължи и е изискуема на посочената нова падежна дата – 21.02.2022 г., ведно с
общия размер на кредита по погасителния план, съдържащ се в Договора за кредит, както и
разходите и разноските за извънсъдебно събиране на задължението, ако има такива и са
приложени. В този случай общият размер на всички плащания с включена такса за
удължаване са в размер на 2628,60 лева, равняващи се на 1343,98 евро.
Представени по делото от ответника са и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит на „Интеренешънъл Саламанка
Капитал“ ООД, молба за удължаване на срока на падежа на договора с 45 дни от 19.01.2022
г., както и Въпросник опознай своя клиент по Заявка за кредит № 16268 с дата на създаване
22.11.2021г. и потребител № 13323 Г. С. Д.. Видно от извършените отбелязвания, както
договорът и анексът, така и европейският формуляр и молбата са с положен подпис от
ответницата, като е посочено, че документите са подписани с обикновен електронен подпис
посредством SMS персонален идентификационен код за потвърждение.
Макар да не се представени на хартиен носител Общите условия за предоставяне на
потребителски кредити от страна на ответното дружество /ОУ/, същите са налични на сайта
на дружеството - www.happycredit.bg. По силата на чл. 5.4, раздел VI “Усвояване и
погасяване на кредита“ от ОУ „В случай че Кредитополучателят заплати сума в размер,
който не е достатъчен, за да погаси всички дължими към съответния момент суми, с
платената сума се погасяват първо разноските, извършени от „Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД във връзка с неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за
погасяване на Кредита (разноски по изпълнително и съдебно производство), на второ място
разходи за извънсъдебно събиране на вземането, на трето място такса експресно
разглеждане на документи, на четвърто място начислената законна лихва за забава, на пето
място дължимата възнаградителна лихва и на шесто място главницата по кредита. В общите
условия, раздел II – “Дефиниции“, т.12 е определено понятието „Такса експресно
разглеждане („Бърз кредит“ до 15 минути“, а именно такса за допълнителна, незадължителна
услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане на документи, която
гарантира експресна обработка на заявлението с искане за потребителски кредит. В чл.4,
раздел III от ОУ се дава възможност на кредитополучателя чрез активен чек бокс в
заявлението са заяви допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи, а в чл.4,
раздел IV ОУ е предвидено, че тази услуга, именно „експресно разглеждане на заявлението
7
с искане за потребителски кредит“ гарантира получаване на отговор на кандидатурата до 15
минути от изпращането му.
Страните не спорят, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума от 1400 лева, а и това
се установява от представеното от ответника Преводно нареждане за кредитен превод №
514B1O0213270001 от 23.11.2021 г. за сумата от 1400 лева с основание Потребителски
кредит Дог. № SO-2805 от 23.11.2021 г. от „**************.
Приложено по делото е Преводно нареждане за кредитен превод № **************
от 20.01.2022 г. за сумата от 640 лева с наредител Г. С. Д. с посочено основание „вн. по Дог.
SO 2805 Г. С.“, което плащане ответникът признава да е получил по процесния договор за
потребителски кредит. В тази връзка е приложена и разписка № 0200014782406648 от
19.01.2022 г. от ищцата. От страна на ищцата е представена и вносна бележка от
„************** от 11.02.2022 г. общо за сумата от 2174,00 лева, видно от която същата е
внесла в брой по банкова сметка на ответника посочената сума. Като основание за
плащането са посочени SO № 2805/23.11.2021 г. и SO – 2791/**********. Посоченото се
потвърждава и от постъпилата с вх. рег. № 9582/17.06.2024 г. от „************** справка на
касови операции за внесени от ищцата Г. С. Д. суми. В разписка № 0200014775113540 от
18.01.2022 г. за внесена от ищцата сума в размер на 100 лева по сметка на ответното
дружество като основание за плащането е посочено отново вноска по договор „SO – 2805 Г.
С. Д.“.
Видно от погасителния план, инкорпориран в приобщения към доказателствения
материал по делото Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2791/17.11.2021
г., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД (кредитодател) и Г. С. Д.
(кредитополучател), дължимата вноска по него с падеж 10.02.2022 г. възлиза на 283,33 лева.
Не за изложени твърдения и не са представени доказателства от страна на ответника,
ищцата да е имала забавени плащания по този договор, а и от приложените от нея разписки
(л.125 и л.126 от делото) е видно, че на 09.12.2021 г. и на 18.01.2022 г. същата е превела на
ответника по договора SO № 2791/17.11.2021 г. съответно 284,00 лева и 299,00 лева.
По делото съдът назначи и изслуша заключения на две съдебно-счетоводни
експертизи – първоначална и повторна, в т.ч. и допълнително заключение на повторната
експертиза.
Според първото заключение, изготвено от вещото лице Д. К. въз основа на
представена единствено от ответника информация, за погасяване на задължението по
договора за индивидуален потребителски паричен кредит № 2805 от 23.11.2021 г. е
постъпила единствено сумата от 640 лв., с която сума е погасена главница като дължимите
суми са 760 лв. за главница; договорна лихва от 69,30 лв.; такса експресно разглеждане – 420
лв. и такса за удължаване на срока на договора – 489,30 лв. В тази му част съдът не
кредитира заключението, доколкото съобразно представените писмени доказателства, то
следва да се приеме че същото е необосновано и не почива на събраните по делото писмени
доказателства, но това се дължи единствено на недобросъвестното представяне на
информация от страна ответното дружество.
8
От заключението на назначената по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Т. Г. А. се установява най-напред, че по договора за
потребителски кредит SO № 2805, подписан на 23.11.2021 г. в гр. София между
"Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД - кредитодател и Г. С. Д. - кредитополучател е
бил отпуснат кредит в размер на 1400,00 лв. като сумата е преведена чрез преводно
нареждане от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, банкова сметка на наредителя
**************, банка ************** към Г. С. Д., банкова сметка на получателя
**************, банка „ОББ" АД. Извършената банкова операция е с номер
**************.
Според вещото лице, по кредита са извършени две плащания. На 20.01.2022 г. сума в
размер на 640,00 лв. е преведена по банков път чрез преводно нареждане от Г. С. Д. -
наредител, с банкова сметка **************, банка „Централна кооперативна банка" АД
към банкова сметка на получателя "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД,
**************, банка **************. Основанието за плащане е: Вноска по договор SO
2805 Г. С. Д. **********. Извършената банкова операция е с номер **************.
Съгласно справка от счетоводната система на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД,
сумата в размер на 640,00 лв. е осчетоводена на 31.01.2022 г. и е отнесена към главницата на
кредита със следната счетоводна операция: Дебит на сметка 5031 Разплащателна сметка в
левове / Кредит по сметка 262 Предоставени заеми на нефинансови предприятия и други
клиенти, аналитична сметка Главница.
На 11.02.2022 г. по кредита е извършено плащане в размер на 2174,00 лв. Сумата е
преведена чрез касова операция в банков клон на ************** от Г. С. Д. - наредител,
към банкова сметка на получателя "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД,
**************, банка **************. Основанието за плащане е: SO Н.2805/23.11.21 г.
SO Н.2791 / **********. Извършената банкова операция е с референция **************.
Съгласно справка от счетоводната система на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, по
договор за потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г. е осчетоводена част от
горепосочената сума в размер на 2174,00 лв., а именно сумата 760,00 лв. На 28.02.2022 г.
сумата 760,00 лв. е осчетоводена и е отнесена към главницата на кредита със следната
счетоводна операция: Дебит на сметка 5031 Разплащателна сметка в левове / Кредит на
сметка 262 Предоставени заеми на нефинансови предприятия и други клиенти, аналитична
сметка Главница. С двете счетоводни операции, разнесеното плащане към главницата по
кредита е в общ размер 1400,00 лв. /от 20.01.2022 г. - за сумата 640,00 лв. и от 11.02.2022 г. -
за сумата 760,00 лв./.
На вещото лице не са били представени счетоводни справки, касаещи начисление на
законна лихва за забава. Не са били осчетоводявани суми относно погасяване на
задълженията по договорна и законна лихва, такса за удължаване падежа на договора, както
и по такса експресно разглеждане. Така, надвнесени суми над главницата не са били
констатирани от вещото лице. Постъпилата сума в общ размер 1400,00 лв. е била
осчетоводена към главницата по договора. Според вещото лице, не е спазена
9
последователността, регламентирана в Общи условия за предоставяне на потребителски
кредит от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД /в сила от 19.07.2019г./, касаеща
случай, в който Кредитополучателят заплати сума в размер, който не е достатъчен, за да
погаси всички дължими към съответния момент суми, тъй като същите по изчисления на
вещото лице възлизат на 978,60 лв. /69,30 лв. лихви; 420,00 лв. такса експресно
предоставяне; 489,30 лв. такса за удължаване падежа на договора/.
Съгласно допълнителното заключение на повторната съдебно-счетоводна експертиза,
изследвало и плащанията по Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
2791/17.11.2021 г., изготвено отново от вещото лице Т. Г. А., общият размер на погашенията
възлиза на сумата от 6800,00 лв., от които 2000 лв. за главница; 916,80 лв. за договорна лихва
и 3883,20 лв. за такса за експресно разглеждане на документи. По този договор, според
счетоводните записвания при ответника заплатените суми възлизат на 3980,40 лв. като за
погасени 2000,00 лв. за главница; 267,40 лв. за договорна лихва; 1132,60 лв. - такса за
експресно разглеждане на документи; 580,40 лв. - такса съгласно Тарифа. С последното
плащане на 10.05.2022 г. по договор SO № 2791/17.11.2021 г. кредитът е бил предсрочно
погасен и няма остатъчно задължение по него.
Предвид представените допълнително от ищцата писмени доказателства по
процесния договор за кредит, вещото лице е коригирало извода си, като е констатирало, че
общата сума на всички плащания по договора за потребителски кредит № 2805 от 23.11.2021
г. възлиза на 1500,00 лв. Сумата представлявала сбор от следните извършени плащания:
100,00 лв., платени посредсгвом EasyPay, разписка № 0200014775113540, дата/час
18.01.2022/18:17:01, получени по банков път на 19.01.2022/13:41:46 от наредител: Г. С. Д.,
IBAN на наредител **************, банка ЦКБ АД, номер на банкова операция
**************; 640,00 лв., платени посредсгвом EasyPay, разписка № 0200014782406648,
дата/час 19.01.2022/16:10:03, получени по банков път на 20.01.2022/13:41:00 от наредител: Г.
С. Д., IBAN на наредител **************, банка ЦКБ АД, номер на банкова операция
**************; 760,00 лв. /част от сумата 2174,00 лв./, платени чрез касова операция в
банков клон на Уникредит Булбанк АД, банкова референция номер **************, дата/час
11.02.2022/15:09:14 получени по банков път на 11.02.2022/15:09:18 от IBAN на наредител
*********. Така, надвнесените суми над главницата, възлизаща на 1400,00 лв. по процесния
договор SO № 2805 от 23.11.2021 г., били в размер на 100 лв. като с тази сума била платена
такса от ищцата за издаване на Удостоверение за липса/наличие на задължения, чийто
размер бил регламентиран в Тарифа за таксите, услугите и разходите, събирани и дължими
на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД от кредитополучатели за услугите и
продуктите обявени на www.happycredit.bg /в сила от 19.05.2020 г./. Посочената такса била
фиксирана сума и се заплащала по банковата сметка на дружеството, открита в ,,Уникредит
Булбанк" АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение иск с правно
10
основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, за провъзгласяване недействителността на сключен
между страните Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г.,
както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, противно на становището на ответника във връзка с установителния иск. Това е
така, тъй като поддържаната от ответника позиция, настояващ за действителност на
процесния договор за потребителски кредит, обуславя извод както за наличие на правен
спор между страните по този въпрос, така и за наличието на правен интерес за ищцата.
Разгледани по същество, установителният иск е изцяло основателен, а осъдителният
– частично основателен, като съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе, по делото не се спори, че на 23.11.2021 г. между страните
е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата в размер на 1400 лв.,
която е следвало да бъде върната с плащането на 1 погасителна вноска, с падежна дата –
07.01.2022 г. С Анекс № 1 към договора от 20.01.2022 г., страните са се съгласили, падежът
на дължимото задължение да се измени на дата 21.02.2022 г., тоест да се удължи с 45 дни от
първоначално уговорения срещу заплащане на такса от кредитополучателя – „такса за
удължаване“, възлизаща в случая на 489,30 лева.
Претенцията на ищцата произтича от твърдения за сключен между страните договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл.
6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови съобщения
представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между
страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Със сключването на договора, което обстоятелство е отделено като
безспорно между страните, кредитополучателят е декларирал, че му е предоставен
предварително стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия и
11
цялата необходима преддоговорна информация – чл. 2, ал. 2 от договора, както и че е
запознат и е получил приложимите общи условия, че му е предоставена необходимата
преддоговорна и договорна информация – чл. 13 от договора.
Без съмнение, ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е предоставил кредита в рамките на
своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по
правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху
действителността на облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор отговаря на изискванията
на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК. Съставен е на хартиен носител в
шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него разбираемо са отразени
общият размер на кредита от 1400 лева, равняващи се на 715,81 евро; условията за
усвояването му – по банковата сметка на заемополучателя; размерът, броят, периодичността
и датите на платежите за издължаване във вид на погасителен план, инкорпориран в
договора, и разяснения на правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК съответно на извлечение
от сметка и отказ от сделката. Последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК такава
детайлизация е необходима само при променящи се лихвени проценти и при поискване от
потребителя (в този смисъл Решение № 106/03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III
г. о.).
Налице е обаче нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото според
настоящия съдебен състав, процесният договор не удовлетворява в достатъчна степен
критерия за яснота, пълнота и прозрачност. Формално съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК в текста му са записани годишен лихвен процент / ГЛП/ по кредита – 40.15 %, ГПР
от 47.98 %, и дължимата обща сума от 1889,30 лева, равняващи се на 965,98 евро, респ.
2628,60 лева, равняващи се на 1343,98 евро, записани в Анекс № 1 от 20.01.2022 г.
По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл.
12
19, ал. 4 ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5
ЗПК за нищожни.
Във величината на общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК се
включват лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора
разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните такси,
възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на
заема. При калкулацията на годишния процент на разходите изрично са изключени от чл. 19,
ал. 3, т. 1 ЗПК разноските, възникващи за заемателя при евентуална негова неизправност.
Годишният процент на разходите по кредита в случая от 47.98 % очевидно не надвишава
предела по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не са отбелязани взетите
предвид допускания, използвани при пресмятането му по формулата по Приложения № 1
към закона по правилото на чл. 19, ал. 2 ЗПК. Отделно от това, е посочен лихвен процент от
40.15 % с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по смисъла на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1
от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, но това не е достатъчно
да онагледи условията за прилагането му в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като не е уточнена базата, върху която се начислява. Неизвестността на методиката за
формиране на лихвата, чийто размер в числово изражение – глобално или поне разпределен
по вноските, също не е разписан, и която методика е елемент от общия разход по кредита по
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин е компрометирана достоверността и на реквизита
"обща сума, дължима от потребителя" - от § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, а именно да отразява сбора
от общия размер на кредита и общите разходи по него. Следователно, договорът не е
достатъчно ясен за кредитополучателя във връзка със задължителните сведения, които могат
да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и като последица от приложението на
чл. 22 ЗПК, следва да се прогласи за недействителен.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на
кредита, съдът намира, че тази клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява
правата на другата страна по облигационното отношение. Както бе посочено по-горе, в чл.
1, ал. 1 от договора е записано, че кредитополучателят е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявлението, което е декларирано
изрично в попълненото от него заявление чрез средство за комуникация от разстояние. От
представените от ответника писмени доказателства не става ясно дали действително
потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не се установява и това
дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане до
15 минути, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия
случай, за да се прецени експресността на заявката.
Съдът намира, че уговарянето на заплащане на таксата за експресно разглеждане, а и
тази за удължаване на срока за връщане, се намират в пряко на нарушение на чл. 10а, ал. 2
13
ЗПК, тъй като са свързани с усвояването и управлението на кредита, а цитираната
разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за
действия, свързани с усвояването или управлението на кредита. Срокът, в който ще бъде
заплатена заемната сума, няма как да не бъде характеризиран като действие, свързано с
усвояването на кредита - следователно заплащането на такса, свързана с начина и срока на
изплащане на заемната сума, противоречи на императивна правна норма. Чрез тези клаузи се
постига още една неправомерна цел, а именно - прехвърлянето на тежестта от
неизпълнението на задължението на кредитодателя за извършване на обективна,
добросъвестна и отговорна оценка на кредитоспобността на потребителя.
Съгласно чл. 2 ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването
на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя - аргумент
от чл. 8, § 1 от Директива 2008/48/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИ0 на
Съвета и чл. 16, ал. 1 ЗПК. Следователно с подобни клаузи за такси за експресно
разглеждане на документи, за удължаване на срока за връщане (както и тези за предоставяне
на обезпечение, за неустойка за липса на такова), чрез икономически средства кредиторите
прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на
кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават
евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски
кредит поради поведението на кредитора. Предвидената допълнителна услуга за смяна на
падежа представляват възможност за всяка една от страните по договор за потребителски
кредит, без да е необходимо съществуването им да бъде предварително или изрично
уговаряно и заплащано.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че тези клаузи, респ. заплащането им
представляват неравноправни клаузи. Те са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на
потребител и търговец. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ако клаузите са били изготвени
предварително, се счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят
не е имал възможност да въздейства върху съдържанието им. Точно такъв е настоящият
случай. Те са били изготвени предварително, без да бъде предоставена възможност на
потребителя да уговаря тяхното съдържание. Ето защо, коментираните клаузи са нищожни.
От представените писмени доказателства е видно, че при отпусната заемна сума в
размер на 1400 лева, общата сума за плащане възлиза на 2628,60 лева, като предвидената
сума за такса за експресно разглеждане възлиза на 420,00 лева, а тази за удължаване на срока
за връщане – 489,30 лева или двете общо 909,30 лева, тоест плащанията за допълнителни
14
услуги представляват около 65 % от размера на главницата по кредита. Без съмнение, при
включването на таксата за тези допълнителни услуги ГПР би прехвърлил многократно
законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно в случая действително
приложимия ГПР е значително по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на
Министерския съвет на Република България. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. По този
начин се достига и до нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК касателно
посочване на действително прилагания ГПР. Следователно, с предвиждането на тези такси
се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото те не са включени в ГПР, а иначе
представляват част от общите разходи по кредита и по този начин се постига неоснователно
обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък
води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, както и на
еквивалентност на насрещните престации, а също е в нарушение и на добрите нрави.
Посоченият в договора ГПР от 47.98 % не представлява размера на действителните
разходи за длъжника, като с включването и на двете такси несъмнено кредитът ще се оскъпи
допълнително. Затова и тези клаузи са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото
общите разходи на кредита, регламентирани в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно
разходи за допълнителни услуги. Така таксата за експресно разглеждане на документи и за
удължаване на срока за връщане прикриват разходи, които по естеството си следва да са
включени в ГПР. В тази връзка е и посочения по-горе чл. 21, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че
всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на
закона, са нищожни. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено
изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви
като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от
ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора.
На самостоятелно основание следва да се приеме, че коментираните клаузи от
договора не отговорят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 водят до тяхната недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
15
последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
договорът, съдържащ тази клауза, е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а оттук- че е налице една нищожна кредитна сделка.
Освен горното, в конкретния случай следва да се допълни и това, че съобразно
мотивната част от заключението на назначената по делото повторна съдебно-счетоводна
експертиза, в общият размер на дължимите съобразно Анекс № 1 към Индивидуален
договор за потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г. от 20.01.2022 г. 2628,60 лева са
включени освен главницата по кредита от 1400 лева, договорната лихва от 69,30 лева, 420
лева за таксата за експресно разглеждане и 489,30 лева – таксата за удължаване на срока на
договора за 45 дни, още и сумата от общо 250 лева, от които 100 лева – дължими за забава в
плащанията, съгласно Тарифата на ответното дружество и 150 лева – разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането. По отношение на тези суми
съдът намира, че договорната клауза, от която произтичат претендираните вземания
противоречат пряко и на императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Това е така, тъй като те
се начисляват единствено при забавата на длъжника, а съгласно цитираната законова
разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това тези такси противоречат и на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер, доколкото не се установява да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират тези такси да са
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
С оглед всичко изложено, предявения иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г.
е недействителен е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да се посочи, че за да бъде
уважен, в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на
парична престация, нейният размер и пряка причинно- следствена връзка между
обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на
основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване.
В случая и въпреки заключенията на назначените по делото съдебно – счетоводни
експертиза – първоначална, повторно и допълнително и записванията в счетоводството на
ответника, предвид представените писмени доказателства – разписки за платени суми,
преводни нареждания и справка от „**************, съдът приема за безспорно установено,
че по процесния договор за потребителски кредит за извършени общо три плащания. Така,
на 20.01.2022 г. по сметка на ответното дружество е постъпила преведена на 19.01.2022 г. от
ищцата сума в размер на 640,00 лева. След това, на 11.02.2022 г. е извършено плащане от
нейна страна на сума в размер от 2174,00 лв. От тях, ответникът в нарушение на
собствените си Общи условия, предвиждащи поредност на плащанията в случай, че
кредитополучателят заплати сума в размер, който не е достатъчен, за да погаси всички
дължими към съответния момент суми, а именно най-напред разноски по изпълнително и
16
съдебно производство, на второ място - разходи за извънсъдебно събиране на вземането, на
трето място - такса експресно разглеждане на документи, на четвърто място - начислената
законна лихва за забава, на пето място - дължимата възнаградителна лихва и на шесто място
- главницата по кредита, е отнесъл само 760 лева като плащане по Индивидуален договор за
потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г., въпреки че към този момент по
Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2791/17.11.2021 г. е била дължима
единствено сумата от 283,33 лева, предвид и представените от ищцата разписки, даващи
основание да се приеме, че по този договор № SO № 2791/17.11.2021 г. е нямало забавени
плащания, а по процесния договор за потребителски кредит изискуеми и дължими са били
1988,60 лева, представляващи разликата между 2628,60 лв. и 640 лв. Тази
недобросъвестност в случая от страна на ответното дружество следва да се тълкува в полза
на ищцата и да се приеме, че с превода, извършен на 11.02.2022 г. тя е погасила по
Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г. сумата 1890,67
лева. След това, на 18.01.2022 г. тя е превела и още 100 лева, която сума съвпада изцяло с
търсените от ответника и дължими суми за забава в плащанията, съгласно Тарифата на
ответното дружество, детайлизирани според дните на забава, а не както твърди ответника –
че тази сума е постъпила по повод издаване на удостоверение за актуален дълг.
Допълнителен аргумент за този извод е и обстоятелството, че още на същия ден, в който
тази сума постъпва по сметка на ответното дружество – 19.01.2022 г., ищцата е заявила
желанието си да измени договора като удължи срока на падежа с 45 дни като в общо
дължимата сума по Анекс № 1 от 20.01.2022 г. както бе посочено по-горе са включени като
дължими именно 100 лв. за забава в плащанията. Предвид така установените фактически
положения следва да се приеме за безспорно установено, че в изпълнение на задълженията
си по кредитното правоотношение по Индивидуален договор за потребителски кредит SO
№ 2805/23.11.2021 г., ищцата е заплатила на ответника общо сума в размер на 2630,67 лева
(640,00 + 1890,67 +100). По изложените по-горе съображения, плащането на тази сума е
осъществено по договор, който се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Чистата стойност на кредита в случая възлиза на 1400 лева за главница,
респ. разликата между платената от нея сума по договора и чистата стойност на кредита,
възлизаща в случая на 1230,67 лева се явява платена без основание, доколкото липсва такова
за получаването й от ответника. Следователно искът по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е основателен и
доказан до размера на сумата от 1230,67 лева и като такъв следва да бъде уважен в този
размер, като за разликата до пълния предявен и увеличен размер от 1890,00 лева, като
неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаване на иска, главницата следва да се присъди, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2023 г.
до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
17
С оглед обстоятелството, че ищцата е направила изрично и своевременно искане за
разноски по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно
уважената част от исковете, на същата следва да се присъдят такива в общ размер от 587,59
лева за платена държавна такса и за възнаграждение за вещо лице, съобразно
доказателствата за реалното им извършване и представения списък по чл. 80 ГПК.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищцата - адв. С.П. от
АК – Пловдив.
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на
адвокат С.П., съдът намира следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение
на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с
постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски
районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
С оглед всички посочени по – горе принципни съображения и като взе предвид
наличието на фактическа сложност по делото, цената на уважените искове, извършените от
адв. С.П. процесуални действия от една страна, а от друга - наличие на трайна и
безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, в полза на
адвоката следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално
18
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на общо 600 лева за
двата иска, което да бъде заплатено от ответника във връзка с уважените искове. В тази
връзка, съдът не споделя направеното възражение на ответното дружество за прекомерност
на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а
се определя от съда.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от общо 2000,00 лева, от които 1500,00 лева по договор за правна защита и
съдействие – л.42 от гр.д. № 6545/2023 г. по описа на РС – Пловдив и още 500,00 лева – на
основание чл.7 ал.9 НМРАВ № 1/2024 г. за участие в трето и четвърто съдебно заседание. На
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да му се присъдят такива, съразмерно на отхвърлената част
от иска, но предвид цената на уважените искове, наличието на трайна и безпротиворечива
съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. Б.В.С. процесуални действия,
изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, то отново по аргумент
и на цитираното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22, възражението на ищцата по чл.78 ал.5 ГПК следва да се приеме за основателно и в
полза на ответника се присъдят разноски, възлизащи на 400,00 лева, от които по
съразмерност се присъди сумата от 139,54 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Интернешънъл Саламанка
Капитал" ООД, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет.
1, офис 11, ЕИК: *********, представлявано от Д.В.Д. – управител и Г. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: **************, съдебен адрес: **************, адв. С.Ж.П. от АК -
Пловдив, че сключеният между тях Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
2805/23.11.2021 г. е недействителен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, „Интернешънъл Саламанка Капитал"
ООД, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11,
ЕИК: *********, представлявано от Д.В.Д. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: **************, съдебен адрес: **************, адв. С.Ж.П. от АК -
Пловдив, сумата от 1230,67 лева, представляваща недължимо платена сума по сключен
между страните Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2805/23.11.2021 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 10.05.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1230,67 лева до пълния предявен размер от 1890,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********,
представлявано от Д.В.Д. – управител, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Г. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес: **************, съдебен адрес: **************, адв. С.Ж.П. от
19
АК - Пловдив, сумата от 587,59 лева, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********,
представлявано от Д.В.Д. – управител, да заплати на адв. С.Ж.П. от АК – Пловдив, с адрес
на кантората - **************, сумата от 600,00 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: **************, съдебен адрес:
**************, адв. С.Ж.П. от АК - Пловдив, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, да заплати на
„Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********, представлявано от Д.В.Д. – управител,
сумата от 139,54 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
20