№ 18587
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110133033 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Р. Н. А., с която са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както
следва: сумата от 172,03 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. № 376, вх. В, ет. 1, апартамент № 50,
ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 37,71
лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 10.12.2024 г.; сумата от 1,86 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2022 г.
до 10.12.2024 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното
изплащане; сумата от 0,52 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2022 г. до 10.12.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 76086/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 50, находящ се в гр. София,ж.к. „Света Троица“, бл.
№ 376, вх. В, ет. 1, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
1
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Р. Н. А.. В същия
се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции.
Обяснява, че ответникът Р. А. е направила отказ от наследство, като същият е вписан в
особената книга на СРС под номер 1334/30.06.2023 г. Ето защо сочи, че няма
собственост върху процесния апартамент, респ. няма качеството на потребител на
топлинна енергия и не следва да оговаря за задълженията досежно това жилище.
Допълнително, подчертава, че видно от представен по делото нотариален акт от 2023
година Рангел Колев Рангелов, Григор Петров Григоров и Емилия Петрова Григорова
са станали собственици на процесния апартамент на основание наследство и
давностно владение, което показва също, че жилището над 10 години назад е владяно
единствено от тези лица. Моли съда да отхвърли всички искове и да й присъди
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
2
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
Приложения по делото нотариален акт от 1985 г. установява, че собственик на
процесния недвижим имот е бил Георги Рангелов Колев, заедно със Станка Георгиева
Колева (негова съпруга). Последната е починала на 04.08.2012 г.
От представена по делото декларация за откриване на партида на името на
подателя, изходяща от Станка Георгиева Колева и адресирана до ищцовото топлинно
предприятие, се установява, че считано от 23.04.2003 г. само Станка Колева е
притежавала качеството клиент на топлинна енергия.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 275/23.03.2023
г. се установява, че наследодателят Георги Рангелов Колев, починал на 31.03.1998 г., е
оставил за свои наследници по закон следните лица, измежду които Красимир Халачев
– племенник; Теменужка Халачева – племенница; Златка Желязова – племенница;
Станка Георгиева – племенница; Р. А. – племенница и Борислава Златанова –
племенница. След като Георги Колев почива на 31.03.1998 г. неговото наследство
преминава единствено към съпругата му Станка Георгиева Колева, а след смъртта на
последната на 04.08.2012 г. – наследството преминава към посочените по-горе лица
(племенници).
Ето защо и с оглед хронологията на събитията е неоснователно оспорването на
ищеца, че ответникът Р. А. е придобила имуществото от Георги Колев, а не от
съпругата му Станка Колева.
От представено по делото съдебно удостоверение от СРС (л. 65 по делото) се
констатира, че ответницата Р. Н. А. е подала заявление с вх. № 161861/08.06.2023 г., с
което се отказва от наследството на своята леля Станка Георгиева Колева. Отказът е
вписан в особената книга под № 1334/30.06.2023 г. по описа на СРС, 86 състав.
По допустимостта на исковите претенции:
По въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната
легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е формирана задължителна
съдебна практика – постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 284 от
16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, с което е прието,
че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
3
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.
Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете
страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а
единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с
решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Настоящият състав на съда споделя така формираната задължителна съдебна практика,
поради което приема, че искът на „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответницата Р.
Н. А. е допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Съгласно чл. 48 ЗНсл наследството се придобива с приемането му, което
произвежда действие от откриването на наследството, независимо кога е направено
това и по какъв начин е обективирана волята - изрично или с конклудентни действия.
От този момент имуществото на наследодателя преминава в патримониума на
наследника, който по силата на наследственото правоприемство придобива правата и
отговаря за задълженията, включени в наследството. Отказът от наследство е
равнозначен на неприемането му - ТР № 148/1986 г. С вписването на валидно направен
по реда на чл. 52 ЗНсл отказ правните последици на наследственото правоприемство
се заличават, и то от момента на откриване на наследството. Това означава, че
отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също
така и не отговаря за задълженията на наследодателя, т.е. не е бил наследник, защото в
нито един момент след откриването му не е имал права върху него. Затова
кредиторите на наследодателя не могат да търсят изпълнение от този, който се е
отказал от наследството и нямат право да се удовлетворят от имуществото му – в този
смисъл вж. Определение № 4411 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4268/2022 г., I г.
о.
Доколкото ответницата Р. Н. А. – племенница на наследодателя Станка
Георгиева Колева, надлежно е вписала своя отказ от наследството на наследодателя
Станка Георгиева Колева, първата не притежава материалноправна легитимация и
искът на „Топлофикация София“ ЕАД срещу нея следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и вторият главен иск за дялово
разпределение, доколкото по делото не се доказа страните да се намират в
облигационна връзка помежду си с оглед липсата на пасивна легитимация като
абслютна процесуална предпоставка за уважаване на иска.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. След като не се доказа и първия елемент от фактическия
състав на акцесорните претенции, същите подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има единствено ответницата Р. А., с
оглед правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
4
лева, за което представя и доказателства, оправдаващи реалното сторване на този
разход.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б положителни установителни
искове срещу Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Асеновград, ул. „Миньор“ 30, със
съдебен адрес: гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен II“ № 7, с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата
от 172,03 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Света Троица“, бл. № 376, вх. В, ет. 1, апартамент № 50, ведно със
законната лихва от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 37,71 лв. –
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 10.12.2024 г.; сумата от 1,86 лв. – главница, представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2022 г. до 10.12.2024 г.,
ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 0,52
лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.01.2022 г. до 10.12.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 76086/2024
г. по описа на СРС, 65 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Р. Н. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. Асеновград, ул. „Миньор“ 30, със съдебен адрес: гр. Асеновград, ул. „Цар
Иван Асен II“ № 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща
сторени в хода на първоинстанционното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5