РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Благоевград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас И.
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500793 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
ДГС Гоце Делчев обжалва решение № 171 от 28.05.2025 г., постановено по
гражданско дело № 1631 от 2024 г. на Районен съд Гоце Делчев. В жалбата се
твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно, необосновано и нарушаващо
материалния закон. Първоинстанционният съдебен акт бил постановен без да е
извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства, относими
към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност. Районният
съд следвало да обсъди по същество законосъобразността на дисциплинарното
уволнение на ищеца с оглед на дисциплинарните нарушения, за които са поискани
и дадени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, естеството на нарушението и
значението му с оглед на характера на изпълняваната работа, степента на
отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от
работодателя по-високо доверие, респективно са свързани с по-висока степен на
отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на
трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или
могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, и субективното отношение на работника към неизпълнението.
Обстоятелството, че работодателят не поискал обяснения за някои от
дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не давало
основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за
1
законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй
като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлявало
самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. При
издаването на заповедите била спазена процедурата по чл. 193 от КТ. Преди
налагане на дисциплинарното наказание, с писмо изх. № 10-09-455 от 24.09.2024 г.,
работодателят изискал писмени обяснения във връзка с постъпилия в
деловодството на ДГС Гоце Делчев сигнал вх. № 11-00-163 от 26.08.2024 г.
Обясненията от ищеца били депозирани в ДГС с вх. № 10-09-10-09-455 от
25.09.2024 г. С писмо вх. № 10-09-512 от 10.10.2024 г. ищецът депозирал в ДГС
допълнителни обяснения. От ищеца били изискани няколко пъти писмени
обяснения за извършените от него нарушения по реда, предвиден в чл. 193, ал. 1 от
КТ, с което същият бил уведомен за започналото срещу него дисциплинарно
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят бил
длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения.
Значението на това задължение било работодателят да събере доказателства
относно извършеното нарушение, да си изясни всестранно и пълно фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението на трудовата дисциплина, да си
изясни отношението на работника към извършеното и да му даде възможност да се
защити. Това задължение на работодателя, като орган на дисциплинарната власт,
представлявало право на работника/служителя да бъде изслушан или да даде
писмените си обяснения. То било израз на неговото конституционно право на
защита като гражданин съгласно чл. 56 от КРБ. ДГС Гоце Делчев изпълнило
изцяло тази законова процедура на българското гражданско законодателство.
Безспорно се доказало по делото, че към датата на издаване на заповедта за
уволнение ищецът е работел в ДГС Гоце Делчев на длъжност „Горски стражар“.
Правилно било приложено и основанието за прекратяване на трудовото му
правоотношение, а именно - налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“,
на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 188, т. 3 от КТ. Безспорно се доказало, че
атакуваната заповед № РД-07-625 от 15.10.2024 г. на директора на ДГС Гоце
Делчев, за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, била надлежно
връчена на ищеца на 15.10.2024 г. в административната сграда на ДГС. Той отказал
да я подпише и да получи препис от нея, удостоверено с подписите на двама
свидетели, с което спрямо същия било проведено законосъобразно дисциплинарно
производство, завършило с издаването на обжалваната заповед. Като не взел
предвид изложеното, първоинстанционният съд постановил неясно, вътрешно
противоречиво, непочиващо на събраните по делото доказателства, неправилно и
незаконосъобразно решение. Моли се за неговата отмяна и отхвърляне на
предявените искове.
Подаден е отговор на жалбата. В него адвокатът на ищеца застъпва позицията, че
наведените от жалбоподателя доводи са неоснователни. Атакуваното с въззивната
жалба първоинстанционно решение било правилно и законосъобразно. Съдът
анализирал и съпоставил всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни, за да направи своите правни изводи и да мотивира и обоснове решението
си. След подробен анализ на показанията на всички разпитани по делото
свидетели, съдът не взел предвид показанията на св. К. С., че през 2024 г. ищецът е
изнасял пъпеши, домати и риби от горския разсадник, в който работел, и ги
2
продавал на обект, негова собственост, в с. Б.. Това свое решение съдът мотивирал
с установеното при анализа на доказателствата пълно противоречие с показанията
на останалите свидетели, ангажирани от ДГС, които, за разлика от св. С., работели
там от дълги години и били пряко отговорни за състоянието на горския разсадник и
извършваните в него дейности. Мотив да не се обсъждат показанията на св. С.
било и показаното от този свидетел враждебно отношение към ищеца по делото.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото РС приел, че работодателят
не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушване или приемане на
писмените обяснения на работника преди налагане на дисциплинарно наказание за
извършени от него нарушения на трудовата дисциплина. На 26.08.2024 г. от К. С.
С., който никога не е бил работник или служител в ДГС Гоце Делчев, но
няколкократно е бил санкциониран за нарушения по ЗГ, постъпил „Сигнал за
системни злоупотреби от страна на служителя на ДГС Гоце Делчев Д. И. М.“. Най-
общо „злоупотребите“ се състояли в това, че „отглежда малко на брой фиданки, а
продава хиляди бройки фиданки и храсти“, които взема, доколкото му е известно,
от „разсадника на горското стопанство, в което работи, без да ги плаща, а парите от
продажбата най-вероятно си слага в джоба“. Според него „лицето е в конфликт на
интереси, т. к. работи в разсадника на горското и упражнява сходна дейност като
частник“. Другият „сигнал“ бил „за общ бизнес с бившия директор М. З.“, който се
е състоял в това, че „в разсадника се произвеждали домати, дини, пъпеши, зайци,
кокошки, яйца и шарани“, с които М. „задоволявал личните нужди на директора, а
излишъка продавал на сергията на изхода на с. Б.“. „Всичко било отглеждано и
произвеждано с труда на работниците и за сметка на стопанството, като
работниците си мълчали от страх от директора З.“. От съдържанието на заповед №
РД-07-625 от 15.10.2024 г. ставало ясно, че наложеното на ищеца най-тежко
дисциплинарно наказание е на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 - злоупотреба с
доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения,
и т. 7 от КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Тези основания
били пояснени в мотивите на цитираната заповед. След съпоставяне на текстовете
на заповед № РД-07-625 от 15.10.2024 г. и искане № 10-09-455 от 24.09.2024 г.,
можел да се направи категоричният извод, че работодателят не е искал писмени
или устни обяснения от Д. И. М. за нарушенията, за които му е наложил
дисциплинарно наказание „Уволнение“. Въпреки че нарушението на чл. 193, ал. 1
от КТ било достатъчно основание съдът да отмени дисциплинарното наказание, в
обжалваното решение били обсъдени и други основания за незаконосъобразност.
Направени били обосновани правни изводи, че от събраните по делото
доказателства не се установява ищецът да е извършвал вменените му нарушения,
както и че дори и да са извършвани, няма как да се налагат дисциплинарни
наказания, с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ. Решението на
първоинстанционния съд било правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила,
както и в унисон с доказателствата по делото и константната съдебна практика.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение на РС.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито
заседание. Доказателства във въззивната инстанция не се събираха.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
3
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Гоце Делчев е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и
допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
Фактическата обстановка по казуса е детайлно описана в атакуваното решение и
настоящата инстанция няма да я повтаря.
Районният съд е приел, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1
от КТ, като на ищеца са вменени нарушения на трудовата дисциплина, за които не
са му искани обяснения. Окръжната инстанция не е съгласна с този извод. На
ищеца са искани обяснения във връзка с написаното в сигнала, подаден от К. С. С.
на 26.08.2024 г., и му е връчено копие на въпросния сигнал. М. много добре е
разбрал за какво трябва да даде обяснения и е представил писмени такива на
работодателя. В уволнителната заповед, макар и доста разводнено, са обсъдени и
приети за извършени именно нарушенията, посочени в сигнала на С., за които са
дадени и обясненията от ищеца. В този смисъл не е налице неспазване на нормата
на чл. 193, ал. 1 от КТ от страна на работодателя.
Окръжният съд споделя другите два извода на първата инстанция - че не е доказано
извършването на нарушенията на трудовата дисциплина и че дори и да се приеме
обратното, то са били изтекли сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.
Работодателят следва пълно, пряко и главно да докаже всеки елемент - както от
обективна, така и от субективна страна - на извършено конкретно нарушение на
трудово задължение, което е вменено на уволнения работник/служител съобразно
длъжностната му характеристика /Решение № 50263 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 1480/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария И.а, Решение №
60329 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 838/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Боян Цонев, Решение № 310 от 04.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 795/2014
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова, и др./. В случая събраните пред
първата инстанция доказателства не установяват извършването на визираните в
заповед № РД-07-625 от 15.10.2024 г. нарушения на трудовата дисциплина.
Според свидетелите Д. и П., земеделска продукция в разсадника на ДГС се е
отглеждала за последно през 2022 г. Попова не е виждала М. да изнася от тази
продукция. Двамата казват, че засадените култури са били в толкова пренебрежимо
малко количество, че след консумация от работещите не би останало нещо за
продажба. При това продукцията се е отглеждала от всички работещи в разсадника
и се е използвала пак от всички тях. Не е доказано, че единствено М. е отговорен за
отглеждането й. Не е установено той да се е възползвал от тази продукция за
реализиране на печалба. Дори отглеждането на такава продукция в горски
разсадник да представлява нарушение на трудовата дисциплина и да беше
установено, че е извършено от ищеца, то за това нарушение не може да се налага
дисциплинарно наказание през 2024 г., понеже е изтекла 1 година от извършването
4
му /чл. 194, ал. 1 от КТ/. Не е доказано в гьола към разсадника да се е отглеждала
риба именно от ищеца. Не е установено и да е имало там риба след 2016-2017 г.,
поради което и за такова нарушение, дори да е извършено, също е изтекъл
едногодишният срок за налагане на наказание. Не е доказано Д. М. да е изнасял
фиданки от горския разсадник, без да ги заплаща. Установено е по категоричен
начин, че в разсадника е извършвана инвентаризация два пъти годишно и никога не
са откривани липси. Не е доказано и развиване на конкурентна дейност, доколкото
ищецът не е притежавал разсадник и не той, а дъщеря му и майка му са
извършвали дейност, и то по продажба на декоративни храсти и цветя. Свидетелят
Д. е разяснил, че посевите в разсадника не са били застрашени от заразяване при
поливането с вода от гьола, дори в него да се отглеждат риби, а и такива не са
установени в същия. Не е доказано и че ищецът е принуждавал работниците в
разсадника да се трудят за него в извънработно време. Според свидетеля П., те не
са били принуждавани, а са отивали доброволно, за да припечелят допълнително.
Районният съд правилно е дал вяра на показанията на свидетелите Д. и П. и не е
кредитирал показанията на свидетеля С..
Както е ноторно, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора,
като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се
отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от
ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и
всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение, слух,
възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията
на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при
възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и
дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или
по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“,
София, 1997 г., стр. 48/.
Когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания,
съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти -
присъствали ли са при осъществяването им, имат ли впечатления от други факти,
по които може да се съди за правнорелевантните, узнали ли са правнорелевантните
факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др., както и способността
5
и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се
отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка
за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда
/Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Борислав Белазелков/.
В случая споделеното от страна на свидетелите Д. и П. се характеризира с
хармоничност, последователност и точност /водещи критерии за оценка на
свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55/. Техните показания
не са противоречиви, а и не са оборени. Те не са опровергани от останалия събран
доказателствен материал, включително и от сведенията, дадени от свидетеля Д.,
който, по собствените му думи, е посещавал разсадника доста назад във времето.
Трябва да се подчертае, че няма данни за наличие на заинтересованост на Дренчев
и Попова от изхода на делото и същите следва да бъдат приети за безпристрастни и
обективни свидетели, на които трябва да се даде пълна вяра.
Не така стоят нещата с показанията на свидетеля К.С.. Самият той признава, че има
стари дрязги с ищеца, който многократно го е хващал да извършва незаконна сеч и
да извозва дървения материал. На 04.02.2022 г. е влязла в сила присъдата,
постановена по НОХД № 480 от 2019 г. на Районен съд Гоце Делчев, с която С. е
признат за виновен в нанасянето на средна телесна повреда на М. при изпълнение
на служебните му задължения и е осъден на лишаване от свобода. Всичко това
тотално дискредитира показанията на въпросния свидетел по трудовоправния
казус, а и те са опровергани от разказаното от свидетелите Д. и П., както и от
данните от извършените инвентаризации в разсадника.
Следва да се открои и фактът, че дори и да се приеме за доказано извършването на
някакви хипотетични и имагинерни нарушения на трудовата дисциплина, то те в
случая категорично не могат да обосноват налагането на най-тежкото наказание от
работодателя - „дисциплинарно уволнение“. Преценката за тежестта на
нарушението следва да бъде съобразена със значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение и настъпилите неблагоприятни
последици за работодателя - Решение № 50218 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
4275/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева. Наложеното в
настоящия казус наказание е несъответно и се явява репресивно. На ищеца не са
налагани предходни дисциплинарни наказания. Не се е стигнало до увреждане на
имуществото на работодателя. На разсадника не са причинени вреди, щети или
липси. Провиненията не са тежки по своя характер и не са довели до настъпването
на неблагоприятни за работодателя последици.
Не се констатираха пороците на обжалваното решение, сочени от жалбоподателя.
Атакуваният съдебен акт е съобразен с действителната фактическа обстановка,
нормативната уредба и събраните доказателства по делото. Правилен е крайният
извод, че са налице всички необходими предпоставки за отмяна на незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение. Актът на Районен съд Гоце Делчев
трябва да бъде потвърден.
На въззиваемата страна се следват направените разноски за адвокат по настоящото
6
дело.
Воден от изложените съображения, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 28.05.2025 г., постановено по гражданско
дело № 1631 от 2024 г. на Районен съд Гоце Делчев.
ОСЪЖДА Държавно горско стопанство Гоце Делчев, адрес гр. Г. Д., ул. „С.“ №,
представлявано от Т. Г. Г., да заплати на Д. И. М., ЕГН **********, адрес
**********, разноските за адвокат във въззивното производство, възлизащи на
сумата от 800 /осемстотин/ лева.
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван от Държавно горско стопанство
Гоце Делчев в едномесечен срок, считано от 16.10.2025 г., по реда и при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7