№ 130
гр. Раднево, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
в присъствието на прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100607 по описа за 2023 година
Предявена е молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Производството е образувано по молба на Д. Н. Г. с искане за промяна
на фамилното й име на Г.. Молителят твърди, че от МВР-Минск, Беларус,
искали от нея да си смени фамилното име на Г., за да и изпратят покана-
приглашение. Твърди, че през 1991 г. са кръщавали децата на дядовците им,
но не било трябвало, тъй като майка й и баща й били Г., а тя е Г.. Твърди, че
преди време от общината са й издали на молителката Д. Г. удостоверение за
идентичност на имена, но към настоящия момент такъв документ не важал.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да допусне промяна
на фамилното й име на Г..
Заинтересованата страна община Раднево не взема становище по
молбата, не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Контролиращата страна РП-Стара Загора, ТО-Раднево, чрез прокурор Г.
в открито съдебно заседание взема становище за основателност на молбата за
промяна на фамилното име на молителя.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
1
Молителят Д. Н. Г. по удостоверение за раждане от 09.10.2023 г.,
издадено от община Раднево /дубликат/, е записана с имената Д. Н. Г., родена
на ******** г. в гр. Раднево, от майка Е.П. Г. и баща Н.Г.Г., което
удостоверение е издадено въз основа на акт за раждане № 0038 от 22.02.1991
г.
По делото са приети като писмени доказателства копия на лична карта
и международен паспорт на молителката, от които е видно, че е записана в
НБД Население с имената по акта за раждане.
По делото е разпитана като свидетел Е.П. Г., майка на молителката,
която в показанията си посочва, че тази промяна на фамилията на дъщеря й
била нужна, за да могат да оформят документите й, за да може да пътува с
нея до Беларус. Майката на молителката била с фамилно име Г., като
фамилията на покойния й съпруг и баща на молителката, поради което
намира, че дъщеря й също трябвало да бъде с фамилно име Г., на фамилията
на майката и бащата, тъй като имали проблеми с документите в Беларус. Едно
време им давали от съвета удостоверение, че е едно и също лице дъщеря й, но
вече им казали, че такъв документ не важи и трябвало да бъдат с еднакви
фамилни имена.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
Имайки предвид тези установени по делото обстоятелства съдът намери
молбата за промяна на фамилното име на молителя за основателна.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на имената на едно
лице се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това.
Името е словесно обозначение, което служи за индивидуализация,
идентификация, отличаване на едно физическо лице от останалите. Ако това
обозначение създава обществено или лично неудобство, индикира на
обстоятелства, свързани с произхода, които не е нужно да бъдат
манифестирани или пък по косвен път името прави тези обстоятелства
ненужно достояние на неограничен кръг лица, е допустима промяната му по
реда на чл. 19 ЗГР. Исканата промяна не засяга чужда правна сфера, не
преследва цели, различни от заявените.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, пр. последно от ЗГР промяната
на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на
2
писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това.
Името е основен елемент на правната индивидуализация на физическите
лица. Правото на име е абсолютно притезателно субективно право на всяко
лице, но същевременно физическите лица са задължени да имат име и като
основен индивидуализиращ белег в обществото. В тази връзка законодателят
е създал строго определени изисквания, които следва да се спазят при избора
на име с оглед необходимостта от стабилитет на правната индивидуализация
на лицата в обществото. От друга страна, при определени предпоставки, е
отчетен и интересът на лицата да променят името си, което е тяхно
субективно потестативно право. Тези предпоставки са изчерпателно
предвидени в закона в чл. 19, ал. 1 ЗГР - името следва да е осмиващо,
опозоряващо, обществено неприемливо или важни обстоятелства да налагат
промяната му. В случая не се твърди, а не се и установява по делото имената
на молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с
оглед на което произнасянето на съда е ограничено до това налице ли са
важни обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна на
имената, което следва да бъде предмет на установяване и доказване в
настоящото съдебно производство.
В закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват
като важни, за да са основание за промяна на името, т.е. липсва легална
дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда във всеки
конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за
направеното искане за промяна на име представляват важни такива по
смисъла на закона. В тази връзка следва да се съобразят и решенията на ВКС,
с които се цели преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и
точното прилагане на закона по отношение на това какво се влага под „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В решение № 346/25.11.2011 г.
по гр.дело № 1387/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 680 от 11.01.2011 г.
по гр.дело № 1164/2009 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 507 от 22.10.2010 г.
по гр.дело № 227/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е посочено, че
значимостта на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки
отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и
обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или
обществено неудобно или неподходящо, като преценката следва да бъде
3
обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР, относно начина
на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
Константната съдебна практика определя като „важни обстоятелства” по
смисъла вложен в нормата на чл. 19, ал. 1 ЗГР тези, които са лично и
обществено значими. В този смисъл е решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 227/2010 г., III г.о., ГК.
В решение № 205/17.07.2012 г. по гр.д. № 654/2011 г. на ВКС, IV г.о., е
посочено, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е
фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго, т.е. семейните, етнически и
религиозни традиции са зачетени в Закона за гражданската регистрация като
важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на
имената на българските граждани. Фамилното име на лицето определя
принадлежността му към семейството – към фамилия с определен произход,
значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към
корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят
еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото;
принадлежността им към фамилията. Разликата във фамилните имена на
членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в
социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на
родовата им принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по
смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая при преценка на
доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установяват да са налице
важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР обстоятелства, които да обосноват
исканата от молителя промяна на фамилното му име, което е в унисон с
посочената съдебна практика. В случая е видно, че молителката е записана от
раждането си с имената Д. Н. Г., а нейните родители към него момент са се
именували и винаги са били с фамилни имена Г.. Разликата във фамилното
име на молителя от фамилните имена на нейните родители в известна степен
не я идентифицират като част от това семейство и й създават затруднения при
индивидуализацията му и неудобства при идентификацията на семейството,
както и й създават затруднения и при обозначаването на принадлежността й
към рода на родителите й, поради което се явява важно обстоятелство по
4
смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име.
Именно в тази връзка са и създаваните през годините проблеми при
пътувания на молителката от България до Беларус, от където била нейната
майка.
Това важно обстоятелство налага допускане на исканата от молителя
промяна във фамилното име от Г. на Г.. Поради това съдът намери, че
следва да уважи молбата и да допусне исканата промяна на фамилното име на
молителя, която промяна не противоречи на императивните правни норми.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на фамилното име на Д. Н. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Раднево, ул. ********, като вместо вписаното досега
фамилно име „Г. ” да носи занапред фамилното име „Г. ”.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
След влизане в сила на решението да се изпратят, по реда на чл. 107, ал.
1 ПАС, съобщения със заверени преписи от съдебния акт за изпълнение на
процедурата по чл. 75, ал. 1 ЗГР до:
1. Отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при
община Раднево, съгласно чл. 4, ал. 2 ЗГР.
2. Община Раднево за отразяване на допуснатата промяната в акта за
раждане и личния регистрационен картон на молителката, съгласно чл. 4, ал.
1 ЗГР.
3. Бюро „Съдимост” при Районен съд - Раднево.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5