Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 608 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.08.2019 г. между „Б.“ ООД, в
качеството му на главен изпълнител и „Х.Е.“ ЕООД, като изпълнител на техническа
услуга, бил сключен договор, по силата на който изпълнителят приел да изпълни на
свой риск срещу възнаграждение СМР във връзка с изпълнение на обособена позиция
2: „Реконструкция на водоснабдителната мрежа на с. Ситово, обща дължима 2374,08
м на обществена поръчка с предмет „Реконструкция на водоснабдителната мрежа на
с. Искра и с. Ситово“. Обхватът на работите, които следвало да бъдат изпълнени
от изпълнителя по вид, количество и единични цени били посочени в Приложение №
1, представляващо неразделна част от договора. Видно от Приложение № 1, общата
стойност на възложените по договора СМР е в размер на 344 399,28 лева без
ДДС. Посочва, че по договора, изпълнителят трябвало да завърши и предаде обекта
в срок не по-късно от 3 месеца, считано от датата на авансовото плащане. За
дължимото авансово плащане била издадена фактура № ********** от 02.10.2019 г.
на стойност 123 983,74 лева с ДДС, която била надлежно заплатена от „Б.“ ООД
на 11.10.2019 г. Твърди, че заплатил също така дължимата сума по Протокол за
приемане на извършени СМР от 28.11.2019 г. – Акт Обр. 19 и фактура № **********/11.12.2019
г. в размер на 83 835,37 лева с ДДС, като от същата бил приспаднат аванс в
размер на 29 941,20 лева на база изпълнените и приети СМР. Остатъкът от
неусвоения, но заплатен аванс бил в размер на 73 378,58 лева без ДДС.
Посочва, че срокът, до който следвало да бъдат изпълнени уговорените СМР
изтекъл на 11.01.2020 г., като въпреки това, близо 5 месеца по-късно,
ответникът изпълнил само частично уговорените СМР. Твърди, че генерираната от „Х.Е.“
ЕООД значителна забава рефлектирала негативно върху изпълнението на „Б.“ ООД по
основния договор с възложителя, като това довело до нарушаване на предварително
планирания строителен график. Посочва, че при извършване на строителната
дейност констатирал неизпълнение на задълженията на ответника да извърши СМР,
за които му било предплатено, включително да извърши качествено СМР, за които
получил заплащане. Поради неизпълнение на задълженията, с уведомление изх. №
159/09.06.2020 г. „Б.“ ООД развалило сключения договор от 29.08.2019 г. в
частта му относно оставащите уговорени СМР, които не били извършени и приети
към датата на уведомлението. Със същото уведомление на основание чл. 15 от
договора, поканил ответника да заплати неустойка за забава в срок от 7 дни от
получаване на това уведомление, като в случай, че дължимата сума не бъде
заплатена, го предупредил, че същата ще бъде удържана от дължимите плащания по
договора. Твърди, че общата сума преведена в полза на „Х.Е.“ ЕООД въз основа на
цитираните по-горе фактури, била в размер на 207 819,11 лева с ДДС.
Посочва, че ответникът му дължи сумата 45 000 лева, представляваща част от
размера на неусвоения аванс, равняващ се общо на 73 378,58 лева без ДДС,
платен съгласно фактура № ********** от 02.10.2019 г., като се вземе предвид
размера на извършените и приети СМР и приспаднатия аванс по платената фактура №
**********/11.12.2019 г., както и сумата 27 761,56 лева за неустойка,
уговорена между страните по чл. 15 от договора. Твърди, че на 08.06.2020 г.
между „Б.“ ООД, като главен изпълнител, и „В.С.--С.“ АД, като доставчик на
услуга, бил сключен договор, по силата на който доставчикът на услуга приел да
изпълни на свой риск срещу възнаграждение довършителни СМР във връзка с
изпълнение на същата обособена позиция, като с оглед неизпълнението на „Х.Е.“
ЕООД страните подписали Протокол № 1, акт обр. 19 на 30.10.2020 г., в който
били актувани и неизпълнените от ответника работи. По този договор били
актувани СМР на обща стойност 89 435,65 лева без ДДС, като видно от
възложеното, в голямата си част СМР съвпадат по вид и количество с тези, които
следвало да бъдат извършени от страна на „Х.Е.“ ЕООД. Счита, че има интерес от
предявяването на иск за възстановяване на платени на договорно основание суми,
с оглед прекратяването на договора по вина на изпълнителя и липса на реално
изпълнение, както и за заплащане на неустойка. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените
суми в общ размер на 72 261,56 лева, както и законната лихва върху
главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.
С молба-уточнение ищецът заявява, че договорът бил
частично развален от „Б.“ ООД поради неизпълнение от страна на ответника с
уведомление изх. № 159/09.06.2020 г., в частта му относно оставащите уговорени
СМР, които не били извършени и приети към датата на уведомлението. Твърди, че
неустойката за забава по чл. 15 от договора е изчислена за период на забава от
12.01.2020 г. до датата на разваляне на договора 09.06.2020 г., като за този
период е в размер на 18 100,05 лева. Счита, че се касае за договор с
продължително изпълнение и развалянето на договора има действие занапред.
Уточнява, че предявеният иск в частта му относно претенцията за неустойка,
следва да се счита предявен за сумата 18 100,05 лева и след уточнението
общата цена на исковете е 63 100,05 лева.
В
срока по чл. 367 ГПК ответникът „Х.Е.“ ЕООД оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана. Не оспорва, че между страните има подписан договор
на 29.08.2019 г. Твърди, че общата дължима сума към него по договора е
344 399,28 лева без ДДС, което представлява 65% от сумата 529 798,28
лева на сключения договор за обществена поръчка между Община Ситово и „Б.“ ООД
от 19.04.2019 г. В договора от 29.08.2019 г. в чл. 4, ал. 10 било записано
извършване на авансово плащане в срок от 5 дни от сключване на договора и
издаване на фактура за авансовото плащане. Посочва, че имал готовност в този
срок да издаде фактура и да започне изпълнение на договора, но по настояване на
ищеца забавил издаването на фактура за авансовото плащане. Фактура за авансово
плащане по договора била издадена на 02.10.2019 г., което била и първата
причина за забавяне на началото на първоначалното строителство. На 28.11.2019
г. бил двустранно подписан констативен протокол за извършени СМР и въз основа
на него била издадена фактура с № ********** от 11.12.2019 г. Посочва, че в
последствие от страна на „Х.Е.“ ЕООД били правени многократни опити да се
организира съгласуване на изпълнените след тази дата СМР, но въпреки изготвените
протоколи в опит да бъдат предявени на главния изпълнител „Б.“ ООД за
одобрение, останали без отговор. Твърди, че на 04.06.2020 г. бил подписан констативен
протокол в с. Ситово, общ. Ситово за проведен оглед на обекта. Във връзка с
този протокол били представени уточнения от „Х.-Е.“ ООД, обективирани в писмо с
изх. № 104/22.06.2020 г. На база на този протокол бил издаден протокол за
приемане на извършени СМР от 22.06.2020 г. Към същия протокол била издадена и
фактура № 100057/22.06.2020 г. и протокол за приемане от 22.06.2020 г. Същите
били изпратени на официалната електронна поща на „Б.“ ООД и по куриер.
Фактурата била отказана да бъде приета от куриер, а по електронната поща „Х.Е.“
ЕООД било уведомено, че ищецът не я признава, тъй като не са извършени
посочените видове дейности и „Б.“ ООД едностранно прекратило договора. Ответникът
не оспорва, че на 11.06.2020 г. бил уведомен за едностранно прекратяване на
договора за подизпълнение и претендиране на неустойка с уведомително писмо №
159/09.06.2020 г. Счита, че не е налице валидно изявление от страна на „Б.“ ООД
за едностранно прекратяване на договора. На първо място посочва, че неправилно било
прието, че описаните в протокола от 22.06.2020 г. дейности не са извършени. На
следващо място не била отчетена ситуацията с Ковид-19. На трето място трябвало
да се вземе предвид, че забавянето в срока на изпълнение било в следствие на
неизпълнение на плащанията от страна на „Б.“ ООД, съгласно чл. 4, ал. 4 от
Глава I от договора. На четвърто
място посочва, че не били спазени законовите изисквания за прекратяване на
договора, а самият акт на прекратяване на договора е незаконен. Твърди, че не му
бил даден подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Посочва, че с
констативен протокол от 04.06.2020 г. били описани неизвършени СМР, които не
присъствали в протокола за извършени СМР от 22.06.2020 г. Оспорва да е налице
хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Посочва, че са извършени почти всички
СМР дейности, които са били предвидени в първоначалната Количествено-стойностна
сметка. Предявява насрещен иск за заплащане от ищеца на сумата 74 891,72
лева.
С
допълнителна искова молба ищецът заявява, че оспорва всички фактически и правни
твърдения, изложени в отговора на ответника. Счита, че всички съображения,
касаещи последиците от глобалната Ковид пандемия, са изцяло ирелевантни.
Оспорва твърдението, че забавянето в
срока за изпълнение било вследствие на неизпълнение на плащанията от страна на
„Б.“ ООД. Твърди, че е спазил всички предвидени в закона и договора изисквания
за развалянето му.
С
допълнително становище на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
всички твърдения за ирелевантност на изложени от него факти и обстоятелства са
неверни.
С
влязло в сила разпореждане, постановено на 11.01.2022 г. е върната насрещната
искова молба, подадена от „Х.Е.“ ЕООД, поради неизпълнение на указанията на
съда, дадени с разпореждане от 29.11.2021 г.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а това се
доказа и от приетите писмени доказателства, че на 29.08.2019 г. са сключили договор,
с който „Б.“ ООД, като главен изпълнител възложил, а „Х.Е.“ ЕООД, като
изпълнител на техническа услуга приел да изпълни на свой риск срещу
възнаграждение услуги, във връзка с изпълнение на Обособена позиция № 2: „Реконструкция
на водоснабдителната мрежа на с. Ситово с обща дължина 2374,08 м. на обществена
поръчка с предмет „Реконструкция на водоснабдителната мрежа на с. Искра и с.
Ситово“. Обхватът на услугите, които ще се изпълняват от ответника по вид,
количество и единични цени, били детайлно определени в Приложение № 1, което
съставлява неразделна част от договора /чл. 1, ал. 2/. С чл. 2, ал. 2
изпълнителят се задължил да завърши и предаде услугите в срок не по-късно от 3
/три/ месеца, считано от датата на получаване на авансовото плащане. Съгласно
чл. 4, ал. 1 стойността на услугите, предмет на договора, детайлно описани в
Приложение № 1 е в размер на 344 399,28 лева, без включен ДДС, като
уговорената цена е твърда и не подлежи на предоговаряне. Прието е като доказателство
Приложение № 1 от 29.08.2019 г. към сключения договор, представляващо
количествено-стойностна сметка за видовете работи, които ответникът е поел
задължение да изпълни, на обща стойност 344 399,28 лева без ДДС.
Видно е, че е издадена фактура № **********/02.10.2019
г. от „Х.Е.“ ЕООД на „Б.“ ООД за сумата 123 983,74 лева, представляваща
аванс 30% по договор за СМР от 03.09.2019 г. Сумата е заплатена по сметка на „Х.Е.“
ЕООД с платежно нареждане от 11.10.2019 г.
Установява се, че на 28.11.2019 г.
е подписан между страните констативен протокол за извършени и подлежащи на
заплащане видове СМР на обща стойност 99 804,01 лева.
Представена е фактура №
**********/11.12.2019 г., издадена от „Х.Е.“ ЕООД с получател „Б.“ ООД със сума
за плащане 83 835,37 лева за извършени СМР. С платежно нареждане от
19.12.2019 г. сумата е заплатена от ищеца на ответника.
На 04.06.2020 г. е изготвен
констативен протокол, подписан от представител на проектантски екип „Б.Е.Д.Г.“
ООД, представител на „Б.“ ООД и на „Х.-Е.“ ЕООД. В същия са констатирани
неизпълнени СМР, които са конкретно описани.
Установява се, че на 08.06.2020 г.
е сключен между „Б.“ ООД, като главен изпълнител и „В.С.--С.“ АД, като
доставчик на услуга договор, с който доставчикът на услуга приел да изпълни на
свой риск срещу възнаграждение довършителни строително-монтажни работи, във
връзка с процесната обособена позиция, за цена в размер на 85 000 лева без
ДДС. Към договора е съставено Приложение № 1 – Количествено-стойностна сметка,
в която са описани видовете работи на обща стойност без ДДС 58 586,89
лева.
С уведомление от 09.06.2020 г.
ищецът заявил на ответника, че поради неизпълнение на описани в писмото
задължения разваля, считано от датата на получаване на уведомлението, сключения
на 29.08.2019 г. договор в частта относно оставащите уговорени СМР, които не са
извършени и приети към настоящия момент. Също така е поканил ответника да
заплати неустойка за забава по чл. 15 от договора. Уведомлението е получено от
„Х.Е.“ ЕООД на 11.06.2020 г.
С писмо от 22.06.2020 г.,
изпратено от ответника до ищеца, „Х.Е.“ ЕООД е възразило срещу изложеното в
уведомлението за разваляне на сключения между страните договор.
Представена е издадена от „Х.Е.“
ЕООД на „Б.“ ООД фактура от 22.06.2020 г. за сума 74 891,72 лева с ДДС,
както и протокол за приемане на извършени СМР от 22.06.2020 г., който не е
подписан от ищеца.
Установява се, че на 22.06.2020 г.
ответникът е изпратил до ищеца писмо, в което е направил уточнения по отделните
позиции посочени в констативния протокол от 04.06.2020 г.
Видно е, че на 30.10.2020 г. е
изготвен протокол № 1 за установяване извършването и за заплащане на натурални
видове СМР, подписан от „Б.-С“ ЕООД и „В.С.--С.“ АД на обща стойност
89 435,65 лева с ДДС.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза и молбата-уточнение към заключението, неразделна част от нея, които
съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, се установява, че по
обособена позиция № 2 „Реконструкция на водоснабдителна мрежа на с. Ситово с
обща дължина 2374,08 м.“, ищецът е получил от Община Ситово следните суми: на
07.10.2019 г. е получен аванс в размер на 190 727,38 лева, отчетен по
счетоводна сметка 412 – Клиенти по аванси. За аванса е издадена фактура №
**********/01.10.2019 г. от ищеца. На 19.12.2019 г. е получена сума в размер на
128 940,40 лева по издадена фактура № **********/03.12.2019 г. от ищеца.
Получената сума е отчетена по счетоводна сметка 411-Клиенти. На 30.11.2020 г. е
получена сума в размер на 289 783,20 лева по издадена фактура №
**********/07.10.2020 г. от ищеца. Получената сума е отчетена по счетоводна
сметка 411-Клиенти. По предоставени данни от ищеца, изразходваните средства по
горепосочената обособена позиция са, както следва: на 14.10.2019 г. е платена
сума в размер на 123 983,70 лева с получател ответника „Х.Е.“ ЕООД по
фактура № **********/02.10.2019 г.; на 20.12.2019 г. е платена сума в размер на
83 835,37 лева с получател ответника „Х.Е.“ ЕООД по фактура №
**********/11.12.2019 г. Платената сума и фактурата са осчетоводени по счет.
сметка 401-Доставчици; на 02.12.2020 г. е платена сума в размер на
107 322,70 лева с получател „Водно строителство“ АД по фактура №
**********/30.10.2020 г. Платената сума и фактурата са осчетоводени по счет.
сметка 401-Доставчици. Вещото лице констатира, че всички изпълнени дейности от
ответника и от „В.С.--С.“ АД покриват заложените СМР в Приложение 1 към
договора от 29.08.2019 г. СМР-та. Представената заменителна таблица за промяна
на СМР по Обособена позиция № 2 „Реконструкция на водоснабдителна мрежа на с.
Ситово с обща дължима 2374,08 м.“ е за с. Ситово и включва 7 клона. При
сравнение на КСС – приложение 1 към процесния договор от 29.08.2019 г. между
страните и допълнително представената заменителна таблица с промените в с.
Ситово, се установява, че заложените в заменителната таблица дейности и количества
СМР съвпадат напълно с количествата по Приложение 1 към договора от 29.08.2019
г. между страните по делото.
При разпита свидетелят А.А.Т.заявява,
че работи в дружеството „В.С.--С.“ АД от м. октомври 2018 г. на длъжност
„технически ръководител“. С Б.-С работили заедно. Били подизпълнители в с.
Искра. От Х.-Е. работили в с. Ситово. Посочва, че в с. Искра започнали работа
края на август, началото на септември 2019 г. Нямали проблем със сроковете на
изпълнение и не им се отразил Ковид. Посочва, че с Х.-Е. направили един протокол
какви материали оставят на обекта и започнали да довършват работата, която те
били започнали. Имало отклонения, които трябвало да се насипят; места, където
да се доуплътнят. Накрая асфалтирали. Имало един цял клон, който не бил
започнат. Трябвало да отрежат асфалта, да го изнесат и да изкопаят, да положат
тръба, да заровят, да уплътнят и да асфалтират. Не са имали забавяне в изпълнението.
Спазили си срока за предаване.
При разпита свидетелят Х.П.У.заявява,
че е работил като технически ръководител в Х.-Е.. Знае фирмата Б.-С, която им
възложила да извършат работа по подмяна на водопровода в с. Ситово. Не
завършили поръчката, тъй като договорът бил прекратен, доколкото знае, поради
забавяне на сроковете от тяхна страна. Според него, основната причина била
липсата на пари, а и Ковид епидемията. Знае е за конфликт между двете фирми,
като Камен Попов, който е шеф на Х.-Е. постоянно им звънял да иска пари, които
били необходими за работниците, за материали и за горива. Камен му споделял, че
договорът с тях е за 350 000 лева, а с общината за двойно повече. Знае, че
имало уговорка да се забави работата в началото, за да постъпят пари от
общината и не работили два месеца. Когато издавали обекта, подписали протокол с
Б.-С. После направили уточнение на този протокол. Знае за дружеството Водно
строителство, които работили на клона в с. Искра. Те дошли в Ситово и фактически
довършили работата. Лично той предал на св. Т. останалите тръби, кранове и
подписали протокол. Посочва, че направили цялата улица „Христо Ботев“, освен
полагането на асфалтовата настилка. При клон 3 имало повече недовършени
отклонения. В протокола било описано кое не е направено. Протоколът се написал
в общината, но те стояли отвън. Видял, че има несъответствия, но от Б.-С
казали, че няма проблем и че после ще направи допълнително разяснение кое не
съответства. Заявява, че след това той написал разяснението /протоколът,
находящ се на листи от 127 до 129/. Посочва, че този протокол бил изпратен на Б.-С.
Свършили много неща и трябвало от Б.-С да платят, за да продължат. Работил за Х.-Е.
до 2020 г. След като свършили в Ситово, същата година юни месец напуснал. Заявява,
че не е имало възражения по обекта. Идвали и от ВиК постоянно, защото имало
разминавания между проекта и действителната ситуация на водопроводите, което е
нормално при много старо изпълнение на водопроводните системи. И сега поддържа
връзка с тях и няма информация да има проблеми. От Б.-С също не е имал
възражения по работата. Чакали пари, за да завършат улицата и дори говорили
затова с Глосови през април. През юни
месец се разделили с Б.-С. Работили до последно. Имали кадрова обезпеченост да
завършат обекта навреме.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
·
По иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД:
По първия предявен иск, ищецът
търси връщане на получена сума от ответника за неусвоен аванс, поради отпадане
на основанието за нейното задържане. Съгласно правилото
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС №
1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и в трите хипотези,
е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието
на основание за получаване, респективно за задържане на това плащане.
Не се спори между страните, а същото се доказа и от приетите писмени
доказателства, че на 29.08.2019 г. са сключили договор за обект Обособена
позиция № 2 „Реконструкция на водоснабдителната мрежа на с. Ситово с обща
дължима 2374,08 м.“, по който ответникът се е задължил да изпълни конкретно
посочени видове СМР. Следователно между страните са възникнали валидни
отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. С договора ответникът
се е задължил да изпълни конкретно посочени по вид строително-монтажни работи в
срок не
по-късно от 3 /три/ месеца, считано от датата на получаване на авансовото
плащане срещу определено възнаграждение.
От приетите писмени доказателства
и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се доказа, че
ищецът е заплатил на ответника на 14.10.2019 г. сумата 123 983,70 лева и
на 20.12.2019 г. сумата 83 835,37 лева.
Спорно между страните е обстоятелството дали за „Б.-С“ ЕООД е възникнало
потестативното право да развали сключения между страните договор, поради
неизпълнение от страна на „Х.-Е.“ ЕООД и дали това право е надлежно упражнено.
Договорът за изработка, какъвто по същество е сключеният между страните
договор от 29.08.2019 г., може да се развали от възложителя, съгласно чл. 262,
ал. 2 ЗЗД, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят няма да
може да изпълни в срок работата /забавено изпълнение/, или че няма да я изпълни
по уговорения или надлежен начин /некачествено изпълнение/. В разглеждания
случай ищецът твърди неточно във времево отношение изпълнение от ответника да
извърши всички уговорени дейности по изпълнение на предмета на договора за
обект Обособена позиция № 2 „Реконструкция на водоснабдителната мрежа на с.
Ситово с обща дължима 2374,08 м.“. В 2, ал. 2 е предвиден срок за изпълнение, който не
е спазен от страна на „Х.Е.“ ЕООД. По делото остана недоказано възражението на
ответника, че това е станало поради допусната забава от „Б.-С“ ЕООД за плащане
на дължими суми, доколкото липсват данни ответникът да е предоставил изпълнение
в рамките на заплатените от ищеца суми. Допусната забава в изпълнението се
доказа и от показанията на разпитаните свидетели, които дават еднопосочни и
непротиворечи сведения, че изпълнителят не е успял да изпълни възложените му
дейности в срок и след прекратяване на отношенията през юни 2020 г. обектът е
довършен от трето за спора лице.
Съдът приема за установено, че с писмо от 09.06.2020 г., получено от „Х.Е.“
ЕООД ищецът е уведомил ответника, че поради неизпълнение на задълженията на
ответника разваля сключения на 29.08.2019 г. договор.
Предвид установената забава от страна на ответника и факта, че към датата
на уведомлението, получено на 11.06.2020 г. са налице неизвършени договорени
работи, което обстоятелство изрично е констатирано в подписан между страните на
04.06.2020 г. констативен протокол, съдът приема, че за ищецът е възникнало
правото да развали сключения между страните договор. Изрично писмено
уведомление, по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД е изпратено на 09.06.2020 г. от „Б.“
ООД до „Х.Е.“ ЕООД, което е достигнало до ответника на 11.06.2020 г., като това
обстоятелство изрично се признава от ответника с отговора на исковата молба. До датата на подаване на исковата
молба на 07.04.2021 г. е изтекъл срок, подходящ за изпълнение по смисъла на чл.
87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поради което не е необходимо даване на нов срок на
длъжника за изпълнение, още повече, че в случая се доказа, че ищецът е възложил
довършителните работи на друго дружество. Ето защо следва да се приеме, че договорът,
сключен между страните на 29.08.2019 г. е надлежно развален от страна на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира за
установено по делото, че сключеният между страните договор е развален от „Б.“
ООД, поради неизпълнение от страна на „Х.-Е.“ ЕООД да извърши възложените му
работи в уговорения между страните срок.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД,
развалянето на договора има обратно действие, поради което следва да се
възстанови състоянието преди неговото сключване, като всяка от страните по него
е длъжна да върне на другата това, което е получила.
Ищецът търси връщане на сумата 45 000
лева, представляваща част от авансовите плащания по договора, която се явява
платена на отпаднало основание. Установи се по делото, че ответникът е получил
от ищеца по процесния договор суми в общ размер на 207 819,07 лева. Съдът
съобрази установеното от вещото лице, че всички изпълнени дейности от ответника
и от дружеството „В.С.--С.“ АД, което е довършило работите на обекта, след
разваляне на договора между страните, покриват заложените СМР в Приложение 1
към договора от 29.08.2019 г. СМР-та. Представената заменителна таблица за
промяна на СМР по Обособена позиция № 2 „Реконструкция на водоснабдителна мрежа
на с. Ситово с обща дължима 2374,08 м.“ е за с. Ситово и включва 7 клона. При
сравнение на КСС – приложение 1 към процесния договор от 29.08.2019 г. между
страните и допълнително представената заменителна таблица с промените в с. Ситово,
се установява, че заложените в заменителната таблица дейности и количества СМР
съвпадат напълно с количествата по Приложение 1 към договора от 29.08.2019 г.
между страните по делото. Видно е, че на 28.11.2019 г. между „Б.“ ООД и „Х.Е.“
ЕООД е подписан констативен протокол за извършени и подлежащи на заплащане
видове СМР в общ размер 99 804,01 лева. Същевременно за довършителните
работи на „В.С.--С.“ АД е заплатена сума в размер на 107 322,70 лева.
Следователно претендираната от ищеца сума в размер на 45 000 лева, която е
в по-нисък размер от констатирания в протокола, се явява платена на отпаднало
основание, доколкото не се доказа, че ответникът е изпълнил дейностите в обема,
за който е получил плащане, поради което подлежи на връщане.
Предвид изложеното предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД следва да се уважи за пълния
предявен размер от 45 000 лева. Основателно е и искането за присъждане на
законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
·
По иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Съобразявайки исковата молба и
молбата-уточнение ищецът търси неустойка за забавено изпълнение на задължението
за извършване на възложената работа, уговорена в чл. 15 от договора за сумата
18 100,05 лева за периода от 12.01.2020 г. до 09.06.2020 г.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора
при забава за изпълнение на договорения краен срок изпълнителят дължи неустойка
в размер на 0,05% от неизпълнените услуги за всеки просрочен ден, но не повече
от 10% от стойността на договора. Главният изпълнител има право да удържи
предявената неустойка от дължими плащания по договора. Стойността на
извършените услуги се доказват с протокол, подписан от главния изпълнител и
изпълнителя техническа услуга.
Развалянето на договора по правило
има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично
изпълнение – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В практиката на Върховния касационен
съд и конкретно в решение № 147 от 31.10.2019 г. по т.д. № 50178/2016 г. на
ВКС, I Г.О., се застъпва, че задължения с продължително изпълнение са тези, при
които длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва
или да не извършва определени еднакви по същество действия – продължително да
прави или да не прави нещо. В разглеждания случай не е уговорена престация за
едно и също действие, като изпълнителят дължи извършването на определени и
различни по естеството си фактически действия, които не представляват
задължение за непрекъснато извършване на една и съща дейност за целия срок на
договора. Ето защо договорът не е за периодично или продължително действие,
както твърди ищецът, поради което с упражненото потестативно право от ищеца по
чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора,
всички породени от него права и задължения. Предвид изложеното доводът на
ищеца, че сключеният договор е с продължително изпълнение е неоснователен.
Съобразно задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г., постановено по
тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се дължи неустойка за забава по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, като
дължима в тази хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. Предвид упражненото от ищеца право да развали процесния договор,
поради неизпълнение от ответника и задължителното за правоприлагащите органи
тълкувателно решение, то съдът намира, че ответникът не дължи неустойка за
забавено изпълнение на задълженията им, уговорена в чл. 15, ал. 1 от договора.
Ето защо искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата
18 100,05 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение за периода
от 12.01.2020 г. до 09.06.2020 г., е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
·
По разноските:
Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са
извършени разноски в общ размер на 6 150,46 лева, от които 2 910,46 лева за държавна такса и 3 240
лева за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете на ищеца
се дължат разноски в размер на 4 386,22 лева. От страна на ответника са
извършени разноски в размер на 500 лева за депозит вещо лице. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
143,42 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД „Х.Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да
заплати на „Б.“ ООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата в размер на 45
000 лева /четиридесет и пет хиляди лева/, представляваща дължима сума за
неусвоен аванс по договор, сключен на 29.08.2019 г. между „Б.“ ООД и „Х.Е.“
ЕООД, поради разваляне на договора, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба 07.04.2021 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Б.“ ООД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, срещу „Х.Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, за
заплащане на сумата 18 100,05 лева /осемнадесет хиляди и сто лева и пет
стотинки/, представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за извършване на
възложената работа, уговорена в чл. 15 от договора, за периода от 12.01.2020 г.
до 09.06.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х.Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „Б.“ ООД,
с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата 4 386,22 лева /четири хиляди
триста осемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
извършени разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б.“ ООД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, да заплати на „Х.Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата
143,42 лева /сто четиридесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
извършени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: