№ 23980
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110149684 по описа за 2022 година
Производството е по чл.389 –чл.395 ГПК.
Образувано е по молба, вх. № 190775/14.09.2022г. от ищците Д. Г. Л. и Б. ХР. Л. ,
предявена от пълномощникът им адвокат Л.Б. за допускане на обезпечение на
предявените осъдителни искове по чл.200 КТ с общ размер от 200 000 лв чрез налагане
на запор върху банковите сметки на ответника „ФИРМА”ЕООД в изброени банки и техни
клонове в страната.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането на ищцовата страна,
намира за установено от следното :
За да бъде допуснато обезпечение на иск, е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат
обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез
налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице обезпечителен
интерес за ищците от допускане на обезпечение на исковете по чл.200 КТ чрез
запориране на банкови сметки и вземания на ответното дружество. Това е така, тъй като
дори и ответното търговско дружество да бъде обявено в неплатежоспособност и по
отношение на него да бъде образувано производство по несъстоятелност (за което по
делото няма никакви доказателства, дори данни), вземанията по чл. 200 КТ на ищците,
както и трудовите вземания на всички останали работници служебно ще бъдат включени в
1
списъка на предявените вземания от синдика с оглед изричната разпоредба на чл.687,ал.1
ТЗ и ще бъдат удовлетворени преди по-голямата част от другите задължения на търговеца
съгласно чл.722,ал.1,т.4 ТЗ при разпределение на осребреното имущество от масата на
несъстоятелността.
Освен поради липсата на обезпечителен интерес в разглеждания случай
обезпечението не следва да бъде допускано и , тъй като поисканата от ищците
обезпечителна мярка е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА (доколкото не са посочени
конкретни банкови сметки и не са представени доказателства , че техен титуляр е ответното
дружество - б.с.) и е НЕОПРАВДАНА с оглед финансовите интереси на
ответника , които биха били накърнени след налагането й (чрез запорирането на
банковите му сметки).
Формалното изброяване на банки не е достатъчно за конкретизиране и за
доказване съществуването на вземанията (банкови сметки), върху които се иска
налагане на запор като обезпечение на искове. Чрез налагането на обезпечение се
накърняват съществени права на ответника, поради което обезпечителните мерки
(включително запор и възбрана) не могат да бъдат налагани от съда само въз основа
на изброяване от ответника на наименованията на съществуващите в страната банки
или на други търговски дружества с твърдения , че са длъжници на ответника.
Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от
поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да
постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е
неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли
молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г.,
стр.815).
По гореизложените причини поради липса на обезпечителен интерес и поради
неконкретизираност и неоправданост на поисканата от ищците обезпечителна мярка, не е
налице едно от комулативно изискуемите условия за допускане на поисканото обезпечение.
Искането по чл.389 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, вх. № 190775/14.09.2022г. на ищците Д. Г. Л. и Б. ХР. Л. , със
съдебен адрес : град София , ул. АДРЕС, чрез адвокат Л.Б., за допускане на обезпечение на
предявените осъдителни искове по чл.200 КТ с общ размер от 200 000 лв чрез налагане
на запор върху банковите сметки на ответника „ФИРМА”ЕООД в изброени банки и техни
клонове в страната.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване
на съобщението (чл.396,ал.1 ГПК).
2
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3