РЕШЕНИЕ
№ 5613
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110125373 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от Н. П. П., с която се търси защита от домашно
насилие срещу К. И. К./в интимни отношения с молителката/. Изложени са твърдения за
упражнявано спрямо молителя насилие на 31.03.2024 г. около 23.00 часа в жилището на
ответника, находящо се в гр. София, кв. Драгалевци, ул. Елена Снежина
Ответникът отрича да е в интимни отношения с молителката, както и да е извършил
описания акт на домашно насилие.
Със заповед за незабавна защита от 21.05.2024г. съдът е наложил мярка за защита
срещу ответника по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален, емоционален или
икономически тормоз, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо определена категория
лица, в която попадат страните по делото.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Между страните се установи по безспорен начин, че същите са били в интимна връзка,
1
независимо от обстоятелството, че същият е в интимна връзка и с други жени, както и че
има деца от други жени. Дори и твърдението на молителката, че е посетила адреса на
ответника, защото е бил с друга жена, е в потвърждение на характера на връзката им.
Молителката отговори на този въпрос на основание чл.176 ал.1 от ГПК като заяви, че от
м.февруари до 18 май 2024г. са били в интимна връзка, но тя датира от 2001г. с малки
прекъсвания. Предвид това, подадената молба за защита от домашно насилие се явява
допустима съгласно чл. 3, т. 2 предл.2 от ЗЗДН.
Съдът приема, че ответникът е извършил спрямо молителката процесният акт на
физическо насилие. Опора за този извод е представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
(л. 7 от делото), ответникът е извършил спрямо молителката процесното насилие, а именно
: ответникът е извършил домашно насилие върху молителката. В декларацията се съдържат
изявления, че на процесната дата в дома, в който живеел ответникът, същият е упражнил
физическо насилие над Н. като й нанесъл побой- внезапно я ударил с юмрук в областта на
челюстта, от което започнала да шурти кръв от носа на молителката, а едното й око се
подуло. Непосредствено молителката е посетила съдебен лекар, който е издал СМУ
№99/2024г./л.8/ и е установил оток и кръвонасядане по лигавицата на горната устна.
Съдът кредитира като годно доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички предвидени в закона правноиндивидуализиращи
белези, а очевидец на случая не е имало. Разпитаните свидетели Ц. А. и Р. Д. не съдържат
конкретни факти и обстоятелства относно предмета на делото. Съдът не кредитира
показанията на св. Драгнев, тъй като същите са заинтересовани, противоречиви и не
конкретни. Съдът не приема според обясненията на свидетеля, че по време на акта на
домашно насилие, същият е бил заедно с него в Добринище, тъй като не се посочи точно
време, когато двамата са били заедно в Добринище – заяви : “беше от преди 31 март“.
Посоченото действие представлява акт на физическо насилие над молителката по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и съответно – акт на домашно насилие. Предвид това, спрямо
ответника следва да бъдат взети следните мерки по чл. 5 от ЗЗДН, а именно:
1. задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. забрана да приближава пострадалото лице на пострадалото лице за срок от 6 месеца
на разстояние не по-малко от 200 метра.
На осн. чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Претенция за разноски е заявена от ответника, но предвид изхода на делото, такива не
му се следват.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу К. И. К., ЕГН
********** с адрес : гр. София, кв. Драгалевци, ул. Елена Снежина, като:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. И. К., ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Н. П. П., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 на К. И. К., ЕГН **********, да
приближава на по-малко от 200/двеста/ метра Н. П. П., ЕГН **********, освен в съдебни
сгради или сгради на органи на полицията, за срок от осемнадесет месеца, считано от
2
30.3.2025 г., като приспада времето на действие на Заповед за незабавна защита от
21.05.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН К. И. К., ЕГН **********, да плати по
БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лева – ДЪРЖАВНА
ТАКСА по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. К., ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на РУ МВР по местоживеене на страните.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на К. И. К., ЕГН **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото № 165 от
21.05.2024г. спира да се прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като
ИЗДАДЕНАТА ДНЕС ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, независимо от обжалването .
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3