РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Карлово, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20255320200230 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 25-0281-000284/04.04.2025 година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР Карлово на И. И. А., с ЕГН
**********, от гр. С., ж.к. ***, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т.
1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят А.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага съображения. Моли наказателното постановление
да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Началника на група Пътен контрол при
РУ на МВР Карлово, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на актосъставителя В. П. и приложените и приети писмени такива – справка за
нарушител/водач, протокол за проверка на преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед №
8121К-3410/05.04.2023г., АУАН, талон за изследване, протокол за химическа
експертиза № 680/10.03.2025г., справка от БНТЛ при ОДМВР Пловдив,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта, съдът намира за установено следното:
На 08.03.2025 г., служителите на РУ на МВР Карлово П. и И.
изпълнявали служебни задължения по безопасност на движението по
пътищата. Около 08.00 ч. забелязали в село Ведраре по ул. 9-та до
кръстовището с ул. 5-та движещ се посока юг север лек автомобил Тойота
Корола с рег. № *****, управляван от жалбоподателя. Свидетелите го спрели
за проверка, при която на жалбоподателя била извършена проба за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер
ARBA в 08.06ч., което отчело 0.92 на хиляда в издишания въздух. Водачът не
приел показанието на техническото средство и пожелал да даде кръв за
лабораторно изследване. Бил му издаден талон за медицинско изследване,
след което бил съпроводен до ФСМП Карлово, където му била взета кръвна
проба. Споделил пред полицейските служители, че е употребил алкохол
предната вечер.
За констатираното срещу жалбоподателя от актосъставител П., овластен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение GA
3635216/08.03.2025г. в който нарушението е квалифицирано като такова по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като концентрацията на алкохол в кръвта е посочена в
количество 0.92 на хиляда, съобразно показанията на техническото средство.
С протокол за химическа експертиза № 680/10.03.2025г. била установена
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя като 0,83 на хиляда.
Възоснова на съставения АУАН и резултата от извършеното лабораторно
изследване, материализирано в протокола на изготвената химическа
2
експертиза, на 04.04.2025г. компетентният орган, Началникът на група Пътен
контрол при РУ на МВР Карлово е издал атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от
чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от
ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му, налице е точно посочване на датата и
мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и
приложимата санкционна норма, размера на наложените административни
наказания. Индивидуализиран е нарушителят. Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до оборване
на изложеното в тях.
При така установените факти, от правна страна се прие следното:
Нарушението на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП се осъществява
от обективна страна с управление на моторно превозно средство под
въздействие на алкохол, като в чл. 174 ал.1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП е установена
концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и
при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на
визираното нарушение. Жалбоподателят е осъществил изпълнителното
деяние на посочения състав – управлява – като е извършвал действия с
механизмите на лекия автомобил по такъв начин, че последният е бил
приведен в движение. Концентрацията на алкохол в кръвта на субекта на
нарушението е друг обективен елемент на състава. За да е осъществен състава
на вмененото му нарушение е необходимо количеството на алкохол в кръвта
да е над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. По делото категорично
се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта на А. към момента на
3
извършване на деянието е била 0.83 на хиляда. За да се ангажира
отговорността на водача, следва концентрацията на алкохол да е установена по
реда, описан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. В случая концентрацията на алкохол от 0.83 на хиляда,
попадаща в границите на съставомерната, в кръвта на жалбоподателя е
установена след неприемане от негова страна на показанията на техническото
средство, чрез медицинско изследване и вземане на кръвна проба за
химическо лабораторно изследване, при спазване разпоредбите на цитираната
наредба. Именно за тази концентрация, надлежно индивидуализирана в НП, е
било наложено наказанието.
Съдът намира, че в производството е безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушението на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Отразеното в АУАН, който има доказателствена сила, ако не бъде опроверган
от доказателствата в производството пред съда, не се опровергава, а се
потвърждава от гласните доказателства по делото. Фактът на извършване на
нарушението от жалбоподателя се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетеля и извършената химическа експертиза, които са
еднопосочни. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си, предвидено в
чл. 27 ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, да поиска в 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление на 24.04.2025 г., т. е. до 02.05.2025 г. за своя сметка повторно
извършване на химически анализ чрез органа по производството. Такова
искане не е направено и в жалбата, по която е образувано съдебното
производство, нито с допълнителна молба, а на 19.06.2025г. от процесуалния
му представител в проведеното открито съдебно заседание, т.е. повече от
месец след срока по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. Заявено е и след
изтичане на тримесечния срок за съхранение на пробите по чл. 26 ал. 4 от
ЗДвП, поради което е оставено без уважение. При това положение
жалбоподателят сам се е лишил от възможността да опровергае резултата от
първото изследване на кръвната проба, а допускане на повторна химическа
експертиза след повече от три месеца от вземането й би могла да има
единствено ориентировъчно значение.
Правилно са определени по вид кумулативните наказания, които следва
4
да бъдат наложени. Относно размера на глобата от 1000лв. и срока на
лишаването от право да управлява МПС 12 месеца, същите са приложени във
фиксирания в разпоредбата размер. В този смисъл не са налице основания за
отмяна на оспореното наказателно постановление и същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя разноски не се дължат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0281-
000284/04.04.2025 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на
МВР Карлово, с което на И. И. А., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. ***, на
основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
АГ
5