МОТИВИ
по НОХД № 491/2011г. по описа
на РС-гр.Плевен:
Районна
прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение:
-
против подсъдимия Н.Н.В., ЕГН **********, за това, че на 08/09.06.2010 г. в
с. Божурица, обл. Плевен, набирал отделно лице – Г.О.Й. ***, транспортирал
същата от с. Божурица, обл. Плевен до гр. Атина, Република Гърция с личния си
автомобил марка “Ауди-А6” с рег. № СА 59 80 РК, като я привел през границата на
РБългария, през ГКПП – Кулата и приел Г.О.Й. ***, РГърция, с цел да бъде
използвана за развратни действия в Република Гърция, независимо от съгласието
`и, престъпление по чл. 159б ал.1, във вр. с чл. 159а ал.1 от НК и
-
против подсъдимия Н.К.В., ЕГН **********, за това, че
на 24.08.2010 г. в гр. Плевен, подбудил Г.О.Й. с ЕГН ********** ***, към
престъпление по чл. 290 ал. 1, предл. 2 от НК, писмено да потвърди неистина в
декларация, подадена в РП-Плевен и депозирана под вх. № Д-1518/24.08.2010 г., престъпление
по чл. 293 ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Плевен намира,че обвиненията са доказани като
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка кореспондира с
изложената в обвинителния акт. Намира,
че подсъдимият Н.Н. е осъществил изпълнителното деяние по чл.159б от НК, като въпреки
несъгласието на свидетелката Г.Й. набрал, транспортирал и приел същата в
квартирата си в РГърция с оглед да бъде използвана за осъществяване на
развратни действия без да `и предоставя приходи от дейността.В хода на пренията
представителят на държавното обвинение счита, че вмененото обвинение по чл. 293,
ал.1 от НК спрямо подсъдимия Н.К. също е доказано от събраните по делото гласни
и писмени доказателства. Пледира за определяне на наказание четири години
лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лева за подсъдимия Н.Н. и
една година лишаване от свобода за подс.Н.К., като предлага и двете наказания
да бъдат изтърпяни ефективно при отчитане на предходните осъждания на
подсъдимите.
Пострадалата
от деянието по чл. 159б ал.1, във вр. с чл. 159а ал.1 от НК и чл. 293, ал.1 от НК Г.О.Й. на основание чл.76 от НПК е конституирана като частен обвинител в
наказателния процес.
В
наказателното производство е предявен граждански иск от пострадалата от престъпленията по чл. 159б
ал.1, във вр. с чл. 159а ал.1 от НК и чл. 293, ал.1 от НК Г.О.Й. с ЕГН **********
чрез адв. Ю.А. като неин повереник срещу подсъдимите Н.Н.В. с ЕГН ********** и Н.К.В.
с ЕГН ********** за сумата в размер 10000 лв. солидарно срещу всеки един от тях
представляваща обезщетение за причинените на Й. неимуществени вреди от
престъпленията, предмет на повдигнатото обвинение, срещу подсъдимите Н.Н.В. и Н.К.В., като съдът е приел гражданските `и претенции
за обезвреда ведно със законната лихва върху горната сума считано от датата на
деянието 08/09.06.2010 г.- за подсъдимият Н.Н.В. и от датата на деянието 24.08.2010 г. за
подсъдимият Н.К.В. до окончателното изплащане
на сумата.
На основание
чл. 84 от НПК съдът е конституирал Г.О.Й. с ЕГН ********** като граждански ищец.
ГИ и ЧО не
изразава самостоятелно становище в хода на пренията а се солидаризира с това на
повереника си адв.Ю.А. от ПАК. Последният изразява
позиция че фактическата обстановка е изяснена в хода на съдебното следствие и
доказана така както е описана в обвинителния акт. Моли за уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер. Не ангажира позиция по вида и размера
на наказанията.
Подсъдимите Н.Н.В.
и Н.К.В. се явяват в съдебно заседание лично и с адв. Л.Г. от ПАК, не се
признават за виновни в хода на съдебното следствие, като последователно се
възползват от правото си да не дават обяснения. Молят съда да съобрази
становището на защитника им и да бъдат оправдани.
Защитникът на
подсъдимите - адв. Л.Г. от ПАК намира, че те не са извършили вменените им деяния
спрямо ГИ и ЧО Г.Й., както и че липсва достатъчна и годна доказателствена
основа в подкрепа на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.
Аргументира се с подробен анализ на доказателствата. Пледира за оправдателен
съдебен акт спрямо всеки от двамата
подсъдими.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Подсъдимият Н.Н.В.
е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование, женен, не работи, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Н.К.В.
е роден на *** ***, обл. Плевен, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
На 08.06.2010 г. подс. Н.Н. се свързал
по телефона с ГИ и ЧО Г.Й., като поискал да се
срещне с нея в центъра на с. Божурица, обл.
Плевен. След като последната се съгласила и двамата се срещнали на центъра на селото, подс. Н.Н. казал на Й. да се качи в автомобила, с който пристигнал на мястото.
Първоначално тя не се съгласила, но тъй като Н. настоял за това с
думите:”Качвай се веднага, ако не ще пратя хора да ти запалят къщата!”, тя се
съгласила. Качила се в автомобила,
който бил с неустановена по делото марка и модел и в който се намирали още три неустановени по делото лица. Подс. Н.Н. привел
автомобила в движение и след като пристигнали в с. Победа, обл. Плевен в близост до портала на конезавода, подс. Н. наредил на ГИ и ЧО Й. да се премести в друг намиращ
се в непосредствена близост автомобил
марка „Ауди-А6" с рег. №СА 59-80 РК, след което Н. привел а-ла в движение и двамата с Й. ***, където пък в автомобила се качила майката на Н.,
свидетелката И.С.В.. Подсъдимият Н. не
обяснил нищо на Й. относно това къде
ще ходят, въпреки настояванията `и. Трите
лица отишли до РУП - Долна Митрополия,
където ГИ и ЧО Г.Й. и св.И.В. се срещнали
с полицейски служители – св.М.В. и св.В.Т.. ГИ и ЧО Г.Й. предоставила
жалба-сигнал до полицейското управление ръкописно изписана от свидетелката И.В.,
която последната `и дала още в автомобила да подпише, в която било отразено
следното: „Г-н Началник, пълнолетна
съм, заминавам на работа в чужбина, не се разбирам с родителите си и затова Ви
моля да не бъда издирвана. Смятам, че
жалбата ми ще бъде уважена". В полицейското управление св.В. със собствен
почерк и по указание на св.В. с оглед да бъдат избегнати всякакви самнения за
принуда спрямо Й., дописала „Отивам в
Гърция с И.С.В.", написала и дата
08.06.2010 г., като в долната част на листа св.В. отново за да бъдат избегнати
съмнения за принудителни действия и след като снел обяснения от св.В. и Й.
заедно и поотделно, допълнил „приятел - Н. ***. Отразен бил и часът 22.30ч. След като напуснали полицейското управление подс. Н.Н.В.,ГИ и ЧО Г.О.Й. и свидетелката И.С.В. отпътували с управлявания от Н. автомобил марка
„Ауди-А6" с рег. №СА 59-80 РК в посока РГърция. Около 02.00 часа на
09.06.2010 г. пристигнали на ГКПП
Кулата, като по указание на Н.Г.Й. и И.В.
слезли от автомобила и преминали пеша границата, а той преминал с автомобила границата с РГърция. На
гръцка територия В. и Й. отново
се качили в автомобила на подсъдимия
и продължили в посока столицата на РГърция гр. Атина. След като гореописаните три лица
пристигнали в гр. Атина, се настанили
в жилище ползвано от подс. Н., където пренощували.
На сутринта на 09.06.2010 г. подс. Н.Н.
наредил на ГИ и ЧО Г.Й. да
се приготви, тъй като следва да работи без да `и обяснява какво точно ще работи. Скоро след това на
същата дата подс.Н. довел трима мъже, които последователно осъществили
полови контакти с Г.Й.. След осъществяване на половите актове трите лица
заплатили сумата от 200 евро на подс. Н. за извършените сексуални услуги от страна на Й.. На следващия ден Н. завел ГИ и ЧО Й. на площад „Периптер",
където започнал да предлага
на минаващи хора сексуалните услуги на Г.Й..
След като към тях се приближавало лице от
мъжки пол, подс. Н. започвал да води преговори с него, обяснявал му какви сексуални услуги предлага Й.
и срещу какво заплащане. Така свидетелката
Й. многократно се срещала с различни лица от мъжки пол и осъществявала полови сношения с тях в близкия хотел. През първия ден Г.Й. имала около 10 клиенти, като за сексуалните услуги били заплащани суми по
40, 60 и 70 евро, в зависимост от
договореното, а парите получавани
срещу извършените полови актове били предавани на подс. Н..
Вечерта подс. Н. и ГИ и ЧО Г.Й. се прибрали в квартирата на подсъдимия. На следващия ден - 10.06.2010 г. ГИ и ЧО Г.Й. и подс. Н.Н. отново отишли на площад „Периптер",
където Й. продължила да работи като
проститутка. Същата се срещала с клиенти до 24 часа, а парите отново
били предавани на подс. Н..
На 11.06.2010 г. подс. Н. оставил
свидетелката Й. д си почива, като и казал, че следва да си купи нови дрехи, като същите да бъдат
по-предизвикателни, за да привличат клиенти. Двамата посетили магазин, където Й. си купила такива дрехи.
На 12.06.2010 г. ГИ и ЧО Й. и подс. Н.Н.
отново отишли на площад
„Периптер" където Й. продължила да се среща с различни клиенти и да извършва сексуални
услуги срещу заплащане,
а парите отново били предавани на Н.. На същия ден, след разрешение от него, Г.Й.
провела телефонен разговор
с майка си – св.А.Т.Й., която се намирала в България, като по указание от Н. и
тъй като той бил до нея, `и казала, че е добре, че работи в Гърция и да не се притеснява. В последствие Й. провела разговор със
свидетеля П.М.П., с
когото поддържала приятелски отношения. Същият и предложил да изпрати пари, за да се прибере, след
което Й. започнала да
плаче и да иска от Н. да се прибере в България. Разтревожена от отсъствието на
дъщеря си, майката на Г.Й.
- свидетелката А.Т.Й.
заедно със своята сестра, която работела в Гърция, свидетелката Н.Т.Н. и свидетелят П.М.П. ***, където се обадили на подс.Н.. Същият завел при тях ГИ и ЧО Г.Й., след което я прибрали в РБългария.
Подсъдимият Н.К.В. е баща на подсъдимия
Н.Н.В.. Подс. В. след
завръщането на ГИ и ЧО Г.Й. в РБългария решил да
установи контакт с нея и
да я убеди да си промени показанията, депозирани срещу подс. Н.Н., с което да го оневини. В резултат на това негово
решение на 24.08.2010 г. била проведена
среща в гр. Плевен, в питейно заведение между подсъдимия Н.К.В., ГИ и ЧО Г.Й., майката на Г.Й. - свидетелката А.Й., свидетелката Н.Т., св.И.В. и
св.Р.М..Подс. Н.К.В. започнал да убеждава Г.Й.
да си промени показанията, като `и казал, че синът му – подс.Н.Н. `и изпраща сумата от 5 000 лева, която е заработила
като проститутка в РГърция и иска да
си оттегли жалбата, за да си нямат проблеми. Подс.Н.К.В. ***Й.
кариран лист с декларация изписана от него, която Й. следвало по дадените `и от него указания да
препише буквално и да я депозира в РП-Плевен. В резултат на упражненото влияние
от страна на подс. Н.К.В., Г.Й. взела
листа, преписала съдържанието изложено в него и придружена от св.Р.М. депозирала декларация със следния текст в РП -
Плевен: „Декларация, долуподписаната Г.О.Й.
с ЕГН ********** ***, л.к **изд. на *** г. от МВР -**. Моля уважаемия съд да ме извини за това, че
искам да си оттегля жалбата, за
причини които могат да се обяснят. Моля да бъда изслушана отново. Аз Г.О.Й.
имах интимна връзка с лицето Н.К.В.. Той ми
казваше, че ме обича и ми предложи брак и аз му повярвах, след което се
разбрахме да отидем в Гърция да
поработим и да се оженим. Аз отидох разбира се доброволно с него, след което се отказах. Призна ми самият той
защото е женен и има деца и трябва да
си прекратим връзката, след което аз се обадих на родителите си да дойдат да ме вземат и тогава им
казах всичко това, което казах на вас
при първия разпит. Мина се време и помислих, размислих и разбрах, че
направих грешка и съжалявам.”На същата среща ГИ и ЧО Г.Й. приела сумата от 5000
лева които `и били дадени за това че е работила в процесния перод като
проститутка в РГърция. В тази връзка било оформено и подписано споразумение за
предоставяне от подс. В. на ГИ и ЧО Й. на сумата в размер на 5 000 лева,
която Г.Й. и св.А.Й. внесли по банкова сметка ***.А.Т.Й..
По повод
горното и въз основа на депозирана от Г.Й. жалба било образувано досъдебно
производство №1518/2010 г. по описа на РП-Плевен.
Съдът
кредитира показанията на ГИ и ЧО Г.Й., в т.ч. тези депозирани пред съдия на
21.06.2010г. и на 3.10.2010г. и прочетени при условията на чл.281, ал.1 т.2
пр.2 от НПК, от които се установява че на процесната дата – 08.06.2010г. се
срещнала с подсъдимия Н. по искане на последния в центъра на с.Божурица обл.
Плевен, беглото `и познанство с подсъдимия Н. покрай друг свидетел по делото –
св.И.З., /когото съдът въпреки положение усилия не можа да разпита/, че на
посочената по-горе дата Н. бил с още три неустановени лица и черен на цват
автомобил /също с неуставена марка и модел/, както и изречените от него спрямо
нея думи:”Качвай се веднага, ако не ще пратя хора да отидат да ти запалят
къщата!”, а също и че тя в уплахата си се подчинила. Отново от показанията на
ГИ и ЧО Й. е видно че до портала на конезавода в с.Победа, обл.Плевен подс. Н.
разпоредил на Й. да слезе от автомобила и двамата се качили в друг паркиран в
близост автомобил марка “Ауди”, както и че в гр.Тръстеник обл.Плевен в а-ла се
качила и св.И.В. – майка на подсъдимия Н., че същата извадила предварително
написан в ръкопис лист хартия адресиран до РУП-гр.Д.Митрополия със съдържащо се
в него искане Й. да не бъде търсена от родителите си тъй като заминава
доброволно на работа в РГърция, който лист по нареждане на Н. и под заплаха че
ще бъде ударена от него тя подписала. Отново в показанията си, напълно
кредитирани от съда поради тяхната логичност и кореспондентност с ценената
доказателствена основа се установява че в полицейското управление в
присъствието на св.М.В. заявила че доброволно е подписала документа, с
изключение на този фрагмент от показанията `и в който твърди че не е оставала насаме
със св.М.доколкото противоречат в тази част на депозираните от последния
показания в които пък съдът не откри индиция за заинтересованост, като
заявлението `и пред В. че спрямо нея не е упражнавана принуда съдът възприе
като израз на заплахите срещу нея в т.ч. и непосредствено преди да влезе в РПУ
– то от страна на подс. Н.– “Внимавай какво ще говориш?” По – нататък в
показанията си св. Й. описва реда на преминаване на границата с РГърция, в
конкретност че по нареждане на подс. Н. тя и св.В. преминали границата пеш с
обяснението от св.В. пред митническите служители че пътуват за Гърция “може би
на работа, може би само на почивка”, а той с автомобила, че след това отново се качили в същия, а също и че късно
през нощта на 08 срещу 09.06.2010г. пристигнали в обитаваната от Н. ***. По-нататък
в показанията си ГИ и ЧО Й. подробно описва какви действия е била заставяна да
върши по нареждане на подс.Н., първия ден в
квартирата на последния, а следващите дни в хотелски стаи на намиращ се в
близост хотел. Така видно от показанията `и:” На другия ден на сутринта дойде и ми каза да се
приготвя, защото днес ще
работим. Аз попитах какво и той ми отговори: „Ще разбереш след малко."........ Първо дойдоха
трима. Той ме накара да отида в другата стая и докато влязох в стаята и един от тези тримата дойде.
Аз стоя и не знам какво
става, този почна да ми сваля дрехите и да ме целува. Тримата мъже говореха на гръцки.Почна да прави с мен каквото иска, искаше да му правя свирки, почна да
ме ебе. Аз почнах да рева и да пищя, виках Н. да дойде, но той не дойде. С първия правихме секс с презерватив. Проникна в мен в половия ми орган и
устата. След като свърши дойде и
другия, аз останах на леглото и не бях на себе си. Той почна същите работи като първия, дори ме
въргаляше на земята, направо беше
нещо ужасно. Само с третия правихме анален секс. С втория правехме каквото и с първия. Кратко правеха
всичко. Като се забавят Н. им вика да излизат и им вземаше парите.Като свърши втория дойде третия. Той искаше само
анален секс и го правихме с презерватив. И той свърши. После и тримата излязоха и дадоха пари на Н..
След като излязоха мъжете Н. ме
извика, аз се облякох и отидох при
него. Видях, че брои пари на масата. Доколкото разбрах е взел от тримата 200 евро. Каза ми след това: „Сега
имаш право ако искаш да си купиш нещо, да пиеш кафе.". Аз отказах и
той ме остави. Пари не ми е давал........
На другия ден ме изкара на един площад, викат й „Периптор"... Не мога да кажа на каква възраст беше клиента -нито млад, нито възрастен. Качихме се в стая.
Клиента я плати. Вътре ме бутна на
леглото и почна да ме целува и да ми сваля дрехите. Почна да се съблича и той, почна да се лигави с мен. Правихме
орален, анален и вагинален секс, караше ме да му барам пениса, да си играя с него. След като свърши излязохме от стаята. Пред хотела беше Н.. Човека му даде 50 евро. Н. ме върна същото място и така цял ден. Имах около 10
души клиенти. С всеки отивах до хотела, качвахме се до една от стаите и
правихме всякакъв секс. Като излизахме
клиентите плащаха на Н.. Даваха му по
40, 60 и 70 евро, различно... На
следващия ден Н. дойде към 10 и половина, накара ме да се преоблека,
даде ми някакви високи токчета и пак излязохме на същото място... Един пак говори с Н., пак тръгнахме към хотела и влязохме вътре... Легна на леглото и ми каза да легна на него, да му сложа презерватива. Като го
сложих ме обърна и почна да прави
секс. Този презерватив се скъса и аз не знаех какво да правя, защото част от
него остана вътре. Аз отидох до тоалетната, парчето падна, но не знам дали не е
свършил клиента вътре в мен.Този ден
стояхме до вечерта до 12 часа. Доста клиенти бяха, не мога да кажа броя,
около 10 човека. Парите отново вземаше само Н., на мен нищо не ми даваше. Аз му
казвах, че искам да ме пусне, защото не искам
да го правя това. Той ми казваше да спра да задавам този въпрос, защото
знам какво ще стане....” От ценените като
обективни и последователни показания на ГИ Й. се установява категоричното `и противопоставяне
на подс. Н. и на действията които същия я е заставял да върши под заплаха че ще
се случи нещо лошо на нея или семейството `и, а също и че придобитите от сексуалната `и дейност средства в продължение на една седмица били
предоставяни на подс. Н.. ГИ и ЧО е обективна и последователна при депозирането
на показанията си, в т.ч. и в тази част
в която твърди че е била заплашвана не само от подс. Н., който дори докато я
откарвал до автомобила на майка `и – св.А.Т., когато дошла да я вземе от че ако
в РБългария пусне жалба срещу
него “ще си има много неприятности” и “ще
прати хора да `и запалят къщата”, но и от подс.В.
при това в сградата на съда преди разпита пред съдия на 13.10.2010г., когато `и
заявил “да внимавам какво
ще говоря вътре за сина му, иначе още довечера ще си имам големи проблеми с тях.” В заключение ГИ и ЧО Й. заявява че отново от страх за нея или близките
`и и в резултат на постоянно отправяните `и в тази връзка заплахи, в
присъствието на майка си – св.А.Й., леля си – св.Н.Н., която съдът не успя да
открие с оглед провеждане на разпит и на св.И. В. и Р.М. и на подсъдимия Н.К.,
последния убедил Й. да препише съдържанието на саморъчно изписана от него
декларация /същата на л.167 от делото/ и да се подпише под предлог че трябва
със същата да оттегли и жалбата си против сина му – подс.Н.Н.
с думите че “ако не си оттеглим жалбата ще ми се случи нещо”. Същевременно ГИ и
ЧО допълва че при същата среща било изготвено и споразумение с което В. дава сумата
в размер на 5000 лева на Й. задето е работила за него в Гърция като проститутка.
Показанията
на ГИ и ЧО Г.Й. намира косвено потвърждение и при разпита на св.А.Й. – нейна
майка в т.ч. тези депозирани пред орган на ДП и прочетени от съда на основание
чл.281, ал.4 вр. ал.1т.2 пр.2 от НПК, и св.П.П. – нейн
приятел. Междувпрочем и двамата посочени свидетели са последователни както в хода на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие по настоящето дело. Св.А.Т.Й., чиито
показания съдът възприема и кредитира като обективни, последователни и
незаинтересовани въприки роднинската и връзка с ГИ и ЧО, възпроизвежда
споделеното `и от дъщеря `и – Г.Й., в конкретност че същата е била принуждавана
от подс.Н. да проституира в РГърция, че е била заплашвана както от подс.Н., така и от подс.К., в
т.ч. в сградата на съда ”да внимава какво ще говори защото въобще не знае какво
може да стане с нас”, а също и че подс.К. е
предоставил на Г.Й. декларация която следвало да препише и подпише че се
отказва от първоначално депозираната против подс. Н. жалба. Св.Т. описва
организацията която е осъществила за да прибере дъщеря си – ГИ и ЧО от РГърция,
твърди и че се страхува от това какво може да се случи със семейството `и. Така:”Жалбата я оттегли, за да не навреди на семейството ни.Сега отново се страхуваме за живота и здравето си,
ще започнат пак да ни атакуват и не се
знае какво ще се случи. Ще трябва да стоим будни по цели нощи, за да не влязат в къщата ни и да ни пребият, защото ако
стане нещо аз не знам как ще измъкна децата си.”
От кредитираните от съда като обективни и последователни
показания на св.П.П. се установяват на първо място че същия е в интимна връзка
с ГИ и ЧО Й., че в процесния период/свидетелят
не посочва конкретна дата/ му се обадил св.И.З., когото съдът не успя да
разпита, споделеното му от последния в телефонен разговор по време на негов
престой в гр.Атина, че точно в този момент, по време на разговора е забелязал Г.Й.
в близост до себе си на улицата, както и заявеното му в същия този разговор че
тя е “с Н.”, но и че той нищо не можел да направи. Пак от показанията на П. се установява
че И.З. му е известен като лице
занимаващо се с извеждане на момичета в чужбина и в конкретност в Гърция с цел
проституция. Отново от показанията на св.П. се установява организирането както
от негова страна така и съвместно с майката на ГИ и ЧО Й. – св.А.Т. по молба на
последната връщане на ГИ и ЧО в РБългария, а също и за саморазправа отправяни
на св.Г.Й. от подс.Н. и К., както споделени му от нея
така и такива на които той лично бил свидетел, в т.ч.такива отправени `и от подс.К. в сградата
на съда. Съдът кредитира като обективни, последователни и без индиция за
заинтересованст показания на св.П. П. въпреки близката му връзка с ГИ и ЧО
както и като кореспондиращи с цененета доказателствена основа в конкретност
показанията на св.А.Т. и Г.Й..
От показанията на св.А. Й. – брат на ГИ и ЧО Й. се
установяват макар и по косвен път и от
неустановени лица по делото отправяни заплахи спрямо семейството на Г.Й. че
същото “ще има проблеми”ако тя не си оттегли жалбата както и че отправящите
заплахите за саморазправа били изпратени от “нашето момче Н.”. Съдът кредитира
и тези показания макар да са лаконични но същите макар и косвено също допринасят
за изясняване на обективната истина по делото и съдът ги възприе за обективни и
без признаци на заинтересованост въпреки роднинската връзка с ГИ.
От показанията на св.М.В. е видно на първо място
длъжностното му качество на полицейски служител към РУП-гр.Долна Митрополия, участието
му в СПО на процесната дата – свидетелят не си спомня конкретната дата, когато
ГИ Г.Й. заедно със свидетелката И.В. депозирали жалба срещу родителите на
първата да не я обявават за издирване тъй като е пълнолетна и има желание да
работи в чужбина, в конкретност в Гърция по собствено желание.Отново от
показанията на св.В. е видно установената от него липса на принуда в конкретния
момент когато поканил Й. в т.ч. самостоятелно да влезе в управлениенто.Отново
от показанията на св.В. се установява дописаното в негово присъствие и по негово искане “отивам
в Гърция с И.С.В.” от съображения за сигурност, а също и написаното от него
лично – “приятел- Н. *** “за да се избегнат всякакви спекулации”.
Изложеното
в показанията на св.М.В. намира опора в пълна степен и в показанията на св.В.Т..
От тях се установява че тя в качеството си на Инспектор ДПС е работела в РУП –
Долна Митрополия в т.ч. и на процесната дата при депозирането на “Жалба сигнал”
от страна Г.Й., че последната била придружена от св. В. която същата познавала
покрай местоработата на последната в Община Долна Митрополия като специалист по
въпросите на малцинствата, извършената от св.В.проверка дали Г.Й. се издирва и
дали спрамо нея се упражнява принуда и неустановяването на последните.
Показанията
на св.М.В. и В.Т. съдът намира за обективни, последователни, незаинтересовани и
кореспондентни с ценената доказателствена основа. Действително и според двамата
свидетели ГИ и ЧО Г.Й. при явяването си РУ е изглеждала без притеснение но
както беше посочено и по – горе в мотивите и възприето от съда с доверие, същата
е била многократно заплашвана в т.ч. и преди да влезе в сградата на РУП Долна
Митрополия от страна на подс.Н. ”да внимава какво ще
говори”. Отделно от това двамата свидетели видно от показанията им са извършили
необходимата проверка с оглед установяване на признаци на принуда спрямо Й. но
самото присъствие на св.И.В. като лице с обществено положение и авторитет е
довело до недопускане в представите им да се осъществи каквото и да било
въздействие върху психиката на ГИ и ЧО.В този смисъл и съдът не откри
противоречие между показанията на тези двама свидетели и тези на ГИ и св.Т. и Й.
доколкото всички те възпроизвеждат в показанията си собствените си
възприятия досежно релевантните факти по делото.
Свидетелите Д.Ц.
и А.Т. не установяват релевантни по
делото факти но съдът ги кредитира доколкото не противоречат на ценените от
съда гласни и писмени доказателства.
Св.Р.М.
установява в показанията си на първо място близките си приятелски отношения с
подс. К., а на следващо място възпроизвежда по свой начин фактите сложили се на
24.06.2010г. Така видно от показанията на свидетеля на процесната среща между ГИ и ЧО Й. в присъствието на майка `и – св.А.Й., леля си
– св.Н.Н., която съдът не успя да открие с оглед провеждане на разпит и на св.И.
В. и Р.М. и на подсъдимия Н.К. `и били дадени 5000 лева от св.В., както и че се
подписал на документ като свидетел на предаването на парите. В тази част съдът
кредитира показанията на свидетеля доколкото не противоречат на събраните и
кредитирани от съда гласни и писмени док-ва, в т.ч. кредитираните от съда като
неоспорени вносна бележка от 24.08.2010 г. на л. 164 за внесена сума от А.Т.Й. ***
относно откриване на банкова сметка, ***. 165 от 24.08.2010 г. за внесена сума
от А.Т.Й. ***, ксерокопие на споразумение на л. 166 с което подс. Н. К.В.
предоставя сумата от 5000 лв. на ГИ и ЧО Г.Й., декларация от Г.Й. на л. 167
досежно оттегляне на жалба, справка от ОББ-АД – гр. София на л. 168 и л. 169 от делото.Съдът не кредитира
посказанията на св.М. в частта в която твърди че парите били дадени на ГИ “да
си каже истината”, както и че процесната декларация от Г.Й. на л. 167 не била
преписана от Й., а била “съчинена” от нея и майка.На първо място в тази част
показанията на свидетеля противоречат на събрания и ценен доказателстевн
материал – не само от показанията на ГИ и ЧО Й. и св.Т. но и от цененото като
компетентно изготвено, обективно и неоспорено заключение на в.л. Г.Г., видно от
което “Ръкописният текст в
Декларация започваща с думите долуподписаната “Г.О.Й. ЕГН …..” и завършва с думите
“декларатор…” без дата и подпис, е
изписан от лицето Н.К.В. с ЕГН **********.” От друга страна показанията
на свидетеля Р.М. са вътрешно противоречиви – от една страна твърди че подс. К.
не е диктувал, от друга страна заявава че не си спомня. Така:” Никой от
подсъдимите не им даде никакъв документ
да препишат. С майка си двете го съчиниха, никой не е диктувал. Не си
спомням Н. да е диктувал нещо или да е давал друг документ. Мисля, че не е
даван друг документ на Г. който да препише. Написа го Г., двете с майка си
писаха те си го съчиниха. Мисля, че Н. не е давал никакъв документ. Двете с
майка си го писаха...”Съдът кредитира показанията на свидетеля М. в частта в
която твърди че заедно с Г.Й. *** молбата за оттегляне на жалбата, но не и
твърдяното от него, че парите са били искани от ГИ и ЧО и че сумата която била
искана била по-голяма.Показанията на свидетеля в последната част отново съдържат
вътрешни противоречия до степен че става неясно какво точно има предвид
свидетеля, поради което следва да се изключат от ценения доказателствен
материал.Така от една страна твърди че е присъствал на разговорите, а от друга
страна възпроизвежда споделени му факти, по-нататък в показанията си твърди че не
е присъствал на разговорите както и че телефонни са били всичките разговори и
не са били включвани на говорител. Отделно от това в некредитирнаната част
показанията на св.М. дословно възпроизвеждат показанията на св.И.В., депозирани
в заседанието предхождащо депозирането на неговите показания и се подкрепят
единствено от нейните такива. Така видно от показанията на св.В. досежно предоставянето на сумата от 5 000 лева тя
твърди се се били предоставени на Й. “да си каже истината”, т.е. този израз
фигурира единствено в нейните показания и тези на св.Р.М.. Следва да се посочи
и че показанията на св.И.В. са изпълнени и с множество противоречия до степен
че водят до неяснота относно възприетите от свидетелката факти – така една
страна тя твърди че лично е разговаряла “с лелята на Г.”, а от друга страна че
съпругът `и “с Р.” са говорили със св. А.Т. по телефона, и че след това са ходили
да се срещат с нея, а видно от показанията на М. осъществената среща е само
една – при предоставянато на сумата от 5000 лева, а дрегите разговори са били
само по телефона. Нелогични и противоречиви са показанията на св.И.В. и в останалата
част – така съдът намира че освен че липсва логика е и житейски неправдоподобно
подс.Н.Н. да изведе зад граница момиче което едва
познава и към което не изпитва чувства и нямат интимна връзка /тъй като пак
видно от показанията `и имал връзка с румънка/ и в продължение на една седмица
да я извежда само на разходка с майка му/св.В./, освен това от една страна В.
твърди че не се е отделяла от Й. при престоя `и в РГърция, а преди това заявява
пак в същите показания че е отишла да си търси работа в бюро по труда. От трета
страна В. отново в същите показания твърди че приятелка `и намерила работа но
пък В. не споменава да се е срещнала с нея докато е с Й. от която не се била
отделяла От показанията св.И.В. не става ясно защо след като не се е отделяла
от Й. заявява че не знае същата да е проституирала. Не става ясно и в
качеството на какъв и по какъв начин подс. Н.Н. притежаващ жилище в Атина ”е
помагал на всеки който е ходил там от България”. По описаните съображения, а
именно поради многото противоречия с които са изпълнени и в описаните части
съдът не кредитира показанията на свидетелката. Що се отнася до последната част
от показанията `и в която твърди че .” Моя мъж `и казва била си влюбена в Н..
Моя съпруг като много учен `и даде тези показания „бях влюбена”, същата потвърждава индиректно
изписването под диктовка на декларацията, същото съдържание е вписано и в изписаната
от подс.К. Декларация и е е дословно
възпроизведено от попълнената от ГИ и ЧО такава, съдът кредитира показанията на
св.В. като кореспондентни на ценената доказателствена
основа.
Подсъдимите Н.Н.
и Н.К. са се възползвали от процесуалното си право да не дават обяснения по
повдигнатите им обвинения.
Съдът
кредитира и приложените по делото като неоспорени и кореспондиращи в пълна
степен с установената по делото фактическа обстановка писмени доказателствени
средства - молба на л. 86, депозирана от Г.О.Й. с
която моли депозираната и написана саморъчно от същата декларация да бъде
приложена към ДП № 1518/2010 г. по описа на РП-Плевен, входирана на 24.08.2010 г. с № Д-1518/10 по описа на
РП-Плевен, декларация от Г.О.Й. дожежно оттегляне
на жалба в оригинал на л. 87, жалба-сигнал депозирана от Г.Й. на 08.06.2010 г. до началник РПУ – гр. Долна
Митрополия и входирана с № 2362Ж/09.06.2010 г. в РПУ-гр. Долна
Митрополия на л. 94, вносна бележка от 24.08.2010 г. на л. 164 за внесена сума
от А.Т.Й. *** относно откриване на банкова сметка, ***. 165 от 24.08.2010 г. за
внесена сума от А.Т.Й. ***, ксерокопие на споразумение на л. 166 с което лицето
Н. К.В. предоставя сумата от 5000 лв. на лицето Г.О.Й. ***, декларация от Г.Й.
на л. 167 досежно оттегляне на жалбата си против Н.К.В.,*** на л. 168 и л. 169, справка от КосмоБългария Мобайл ЕАД
– гр. София на л.214 и л.215 от делото, всичките приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Видно от
заключението на вещите лица д-р
А.А. ***. А.А. по назначената комплексна съдебно психологична и
психиатрична експертиза, кредитирано от съда като обективно и стъпило на
обстойно изследване на събрания по делото доказателствен материал, при освидетелстваната Г.О.Й. се касае за психично здрава личност -
по-нисък вариант нанормална личностова
разновидност.Пак от същото заключение е видно че по времето на криминализираното деяние Й. не е боледувала от психично разстройство.
Според вещите лица и понастоящем, в т.ч. и към датата на с.з. също не се
установяват симптоми на психично заболяване поради което са счели в това психично състояние осв. Г.Й. не е била лишена
от способността правилно да
възприема факти имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Видно от
заключението на вещото лице Г.Г. по назначената съдебно-графическа експертиза №
284/25.10.2010 г. по описа на БНТЛ-ОДМВР гр. Плевен на л. 201-л.208 включително,
кредитирано от съда като обективно, компетентно и неоспорено от страните ръкописният текст в декларация започваща
с думите долуподписаната “Г.О.Й. ЕГН …..” и завършва д сумите “декларатор…” без
дата и подпис, не е изписан от лицето Г.О.Й. с ЕГН **********, ръкописният текст
в Декларация започваща с думите долуподписаната “Г.О.Й. ЕГН …..” и завършва д
сумите “декларатор…” без дата и подпис, не е изписан от лицето И.С.В. с ЕГН **********,
ръкописният текст в Декларация започваща с думите долуподписаната “Г.О.Й. ЕГН
…..” и завършва д сумите “декларатор…” без дата и подпис, е изписан от лицето Н.К.В. с ЕГН **********.
Видно от
заключението на вещото лице А.Х. по назначената съдебно графическа експертиза №
17./18.08.2010 г. по описа на БНТЛ-ОДМВР гр. Плевен на л. 101 – л.107,
включително, кредитирано от съда като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, подписът положен в жалба сигнал от името на Г.О.Й. заведена под
№2362Ж/09.06.2010г. в РУП Д.Митрополия след думата “с уважение” е положен от
лицето Г.О.Й., а ръкописният текст – обект на изследване изписан в жалба сигнал
от името на Г.О.Й. заведена под №2362Ж/09.06.2010г. в РУП Д.Митрополия е
изписан от лицето И.С.В..
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Н.Н.В., ЕГН ********** ***, набирал отделно лице – Г.О.Й.
***, транспортирал същата от с. Божурица, обл. Плевен до гр. Атина, Република
Гърция с личния си автомобил марка “Ауди-А6” с рег. № СА 59 80 РК, като я
привел през границата на РБългария, през ГКПП – Кулата и приел Г.О.Й. ***,
РГърция, с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Гърция,
независимо от съгласието `и- престъпление по чл. 159б ал.1, във вр. с чл. 159а
ал.1 от НК, а подсъдимият Н.К.В., ЕГН **********,***, подбудил Г.О.Й. с ЕГН **********
***, към престъпление по чл. 290 ал. 1, предл. 2 от НК, писмено да потвърди
неистина в декларация, подадена в РП-Плевен и депозирана под вх. №
Д-1518/24.08.2010 г., престъпление по чл. 293 ал. 1 от НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние по обвинението по чл.159б, ал.1, във вр. с чл.
159а, ал. 1 набиране и транспортиране
са осъществени от подсъдимия Н.Н.В. чрез предприемане на действия необходими за
привличане и склоняване на ГИ и ЧО Г.Й. към сексуална експлоатация която е била
осъществена след привеждането `и през границата на РБългария, през ГКПП –
Кулата и приемането `и в квартирата на
Н.Н. ***, РГърция. Транспортирането на Й. е осъществено лично от подсъдимия Н.Н.
с личния му автомобил марка “Ауди-А6” с рег. № СА 59 80 РК в т.ч. както посредством
техническата организация на превоза, така и чрез неговото извършване от страна на
подсъдимия Н.Н. чрез самостоятелното превозване на лицето Г.О.Й.. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2009 г. на
ОСНК на ВКС по Т.Д. № 2/2009г. една от формите на транспортирането е именно
самостоятелно превозване на лицето, за което по делото са събрани категорични и
убедителни доказателства. Самото набиране според ВКС се изразява в активно
поведение като в случая подсъдимия Н.Н. е въздействал върху волята на ГИ и ЧО Й.
като я мотивирал посредством заплашване за здравето `и и това на нейните близки
да се приведе в състояние на подчинение с оглед предоставянето `и за сексуална
експлоатация и придобиване на доходи от нея. Възприетата схема от подс.Н. чрез незабавно въвеждане на Г.Й. в сексуални услуги
с различни лица и набавяне на такива, осигуряването на подслон и получаването
от него без да `и предоставя на нея на парични средства от сексуалната `и
дейност, включително и организираното от него и осъществено с личен превоз
извеждане на Й. зад граница обосновават в пълна степен и тази възприета форма
на изпълнителното деяние, като в случая съгласието на Й. е ирелевантно
тъй като според ВКС изпълнителното деяние по набиране е осъществено дори
когато активна страна се явява жертвата
от престъплението, а не престъпния деец. В случая обаче активната и водеща роля
по осъществяване на изпълнителното деяние по набиране е от страна на Н. като
самото набиране принципно може да бъде осъществявано с оглед бъдещо използване
за развратни действия.В конкретния случая целта на Н. е била ГИ и ЧО Й. да бъде
ползвана за такива, която цел е била и
постигната. Времето за което подсъдимия Н. е реализирал намеренията си след срещата
с Й. *** и без данни за предходно познанство с жертвата обосновава и
субективната страна на деянието и изискуемата от закона специална цел.
От обективна страна изпълнителното деяние
по чл. 293, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия Н.К.В. чрез психическо
въздействие върху определено лице – ГИ и ЧО Г.Й. да вземе решение писмено да
потвърди неистина в декларация, подадена в РП-Плевен и депозирана под вх. №
Д-1518/24.08.2010 г. Подсъдимият е действал при пряк
умисъл, в качеството на подбудител, като е имал представа за всички обективни и
субективни признаци на деянието и е искал настъпването на общественоопсаните
последици. Като подбудител към извършване на лъжествидетелстване подс. К.
е въздействал върху ГИ и ЧО като упражненото въздействие от една страна е било
обективирано чрез предоставяне на облага/сумата в размер на 5 000 лева/, а
от друга страна чрез заплашване на Й. за нейното здраве и това на нейните
близки, което е бил и решаващият мотив, който е следвало да предизвика у ГИ и
ЧО решение за умишлено извършване на престъплението „лъжесвидетелстване”. В
настоящия случай обаче подбужданата от подсъдимия – ГИ и ЧО Г.Й. се е отказала да
депозира неверни показания пред надлежния орган, макар първоначално да се е
поддала на упражненото от К. психично въздействие върху нея и да е потвърдила
неистина в декларация, подадена в РП-Плевен и депозирана под вх. №
Д-1518/24.08.2010 г. Поради това деянието на подсъдимия К. е квалифицирано по
чл.293 от НК. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към
лъжесвидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване
или се е отказал от лъжливите си показания, независимо по какви причини. В
случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е
извършено. Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл.293 от НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който
подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада,
когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят
в този случай се наказва за престъпление по чл.293 от НК/същото е на просто
извършване/, защото със самото подбуждане осъществява този състав. Деянието на
подс Н.К. е извършено при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
Причини за извършване на престъпленията
се явяват упоритото незачитане от страна на подсъдимите Н.Н. и Н.К. на
установения в страната правов ред, липсата на морално-волеви задръжки, изградените
престъпни навици, желанието за демонстрация на психическо надмощие и
установяване на директен контрол върху волята на Г.Й., а за подсъдимия Н. допълнително
и желанието му за осигурен живот чрез доходи от неправомерна сексуална
експлоатация на други лица.
Смекчаващи
вината обстоятелства съдът не откри спрямо подсъдимите.
Като
отегчаващи вината обстоятелства спрямо всеки от двамата подсъдими следва да
бъдат отчетени предходните им многобройни осъждания за разнородна престъпна
дейност датирани от ранна възраст които маркират утвърдени престъпни навици и
липсата на поправително-възпитателен ефект от наложените включително и
ефективни наказания лишаване от свобода.Описаните отегчаващи обстоятелства и
необходимостта от предприемане на по-интензивни мерки за поправяне предвид липсата на поправителен
ефект от наложените справедливи по размер наказания на по предходни осъждания, обуславят
и определяне на наказанията спрямо всеки от двамата подсъдими при превес на отегчаващи вината обстоятелства
Наказанието
следва да постигне съобразно чл.36 от НК поправително-възпитателен ефект от
една страна,а от друга да ограничи възможността от извършване на други
престъпления и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото.
Ето защо съдът
осъди подсъдимите както следва:
І.Н.Н.В. на основание
чл. 159б ал.1, във вр. с чл. 159а ал.1, във вр. с чл. 54 от НК на
наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието в затвор и на глоба в полза на държавата в размер на
10000/ десет хиляди/ лева.
ІІ.Н.К.В. на основание
чл. 293 ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК на наказание една година лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване
на наказанието в затвор.
Извършените от
подсъдимите престъпни посегателства са с висока степен на обществена опасност, което
е особено изразено за извършеното от Н.Н.
деяние, висок е ръста и динамиката на тези престъпления и е налице изразена
остра отрицателна обществена реакция към този вид престъпления в последно
време. Възпиращото въздействие наред с поправителното такова е обвързано и с
целите на генералната превенция, която съдът намира, че не може да бъде
постигната по друг начин освен чрез така наложените наказания лишаване от
свобода.
Наложената
глоба следва да редуцира имуществения напредък постигнат от Н.Н. чрез
инкриминираната му дейност като липсата на официализирани данни за разполагаемо
имущество не мотивира различен извод като намери,че размера на наложената глоба
е достатъчен за постигане целите на наказанието.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалата от деянията за които са предадени на съд Н.Н. и Н.К. – Г.Й. *** в размер
на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянията
по чл. 159б, ал. І, във вр. с чл.159а, ал.1 от НК за подсъдимия Н.Н.В. и по чл.
293 ал. 1 от НК за подсъдимия Н.К.В. неимуществени вреди солидарно срещу всеки
от тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието 08/09.06.2010 г. за подсъдимия Н.Н.В. и от датата на деянието
24.08.2010г. за подсъдимия Н.К.В. до окончателното `и изплащане.
Произнасянето
на съда по гражданския иск се намира в зависимост от наказателната част на
присъдата обусловена от основанието за приемане на гражданския иск. Съдът
намери че при тези си изводи за доказаност на вменените по чл. 159б, ал. І, във
вр. с чл.159а, ал.1 от НК за подсъдимия Н.Н.В. и по чл. 293 ал. 1 от НК за
подсъдимия Н.К.В. престъпления претенцията на пострадалата за присъждане на
сумата от 10 000 лв. представляваща претендирано обезщетение за причинените `и
неимуществени вреди е основателна и доказана в пълен размер в какъвто размер
съдът уважи приетия граждански иск.
Следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.Н.В., със снета по делото
самоличност да заплати на гражданският ищец
Г.О.Й. с ЕГН **********
направените деловодни разноски за повереник в размер на 150,00 лева.
Следва
на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.К.В., със снета по делото
самоличност да заплати на гражданските ищец
Г.О.Й. с ЕГН **********
направените деловодни разноски за повереник в размер на 150,00 лева.
Следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.Н.В., със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на Плевенски районен съд по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 200 лв. върху уважения размер на
предявения граждански иск, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.К.В., със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на Плевенски районен съд по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 200 лв. върху уважения размер на
предявения граждански иск, както и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия Н.Н.В., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на
Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 267,50
лева.
Следва на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия Н.К.В., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на
Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер общо на 267,50
лева
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: