№ 5354
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20221100508782 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника А. Д. Г. срещу решение № 3801 от 25.04.2022 г., постановено по гр. дело
№ 48502/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3865,14 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. за
имот с абонатен номер 78558, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, както и за сумата
от 72,19 лв., главница за дялово разпределение за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва върху сумите от 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
18485/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
Въззивникът поддържа, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и
при погрешна интерпретация на събраните доказателства. Оспорва да е бил потребител на
топлинна енергия през процесния период при липсата на доказателства да е собственик или
вещен ползвател на имота, като за клиент следвало да се счита лицето, което е подало
1
молба-декларация за откриване на партида в топлопреносното предприятие, а такава
липсвала от името на ответника. Поддържа, че липсват доказателства за възникване на
облигационно правоотношение между страните, за приложимост на общите условия на
топлопреносното предприятие, за поставянето му в забава, както и за дължимост на таксата
за дялово разпределение. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна и
моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Бруната“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, молба-декларация за
откриване на партида, молба за вписване на възбрана) се установява, че през процесния
период собственик на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 36,
находящ се в гр. София, ж.к. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 78558, е
била В.К.Х., която го е придобила по силата на делба, а след смъртта й на 05.11.2020 г.
жилището е преминало в собственост на законния й наследник – ответникът А. Д. Г., неин
син, съобразно приложената по делото справка от НБД „Население“. Съгласно разпоредбите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, наследодателката на ответника В.К.Х. е била потребител на доставената в
апартамента топлинна енергия приживе през процесния период от м. 05.2018 г. до м. 04.2020
г., респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия
за битови нужди в него през този период, доколкото е била негов собственик. След смъртта
й през м. 11.2020 г. натрупаните парични задължения са преминали в тежест на нейния
наследник – ответникът, като част от патримониума на наследството. В тази връзка
2
неотносими се явяват възраженията във въззивната жалба за липсата на подадена от
ответника молба-декларация за откриване на партида – от една страна, представянето на
такава не е задължително за установяване качеството потребител на топлинна енергия при
доказано право на собственост върху топлоснабдения имот и липса на данни за учредени
вещни права върху него в полза на трети лица, а от друга страна, ответникът в случая
отговаря за претендираните суми не в качеството си на потребител на топлинна енергия през
процесния период, а в качеството си на наследник на лицето, което е било страна по
облигационното правоотношение с ищеца през този период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателката на ответника е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, следва да се приеме, че между В.К.Х., от една страна, и ищеца,
от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу количеството доставена
топлинна енергия и размера на претендираните и присъдени суми, поради което въззивният
съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. При установеното облигационно
правоотношение между страните първоинстанционният съд е съобразил изводите на
приетите и неоспорени заключения на СТЕ и ССЕ и при липса на погасен по давност период
(доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по-малко от три
години след падежа на първото месечно задължение) е уважил претенциите за главница за
топлинна енергия в размер на 3865,14 лв. за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. Към
посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение в размер на 72,19 лв. за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
(съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 30 от делото на СРС, и
заключението на ССЕ). Противно на доводите на въззивника, същите се дължат в полза на
ищцовото дружество, макар и услугата да се извършва от трето лице, тъй като съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
3
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите за извършеното дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на „Топлофикация
София“ ЕАД, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Следователно, предявените главни искови претенции следва да бъдат
изцяло уважени за претендираните суми от 3865,14 лв., стойност на потребена топлинна
енергия в имота за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., както и за сумата от 72,19 лв., такса
за извършено дялово разпределение за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции за мораторна лихва, поради
което обсъждането на доводите на въззивника за липса на предпоставките за изпадането му в
забава е безпредметно. Възраженията за липса на доказателства, че е приел наследството на
В.К.Х., са наведени за пръв път в становището на А. Д. Г., подадено преди последното
открито съдебно заседание във въззивното производство, поради което се явяват
преклудирани и не следва да бъдат осъждани по същество от въззивния съд.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3801 от 25.04.2022 г., постановено по гр. дело № 48502/2021 г.
по описа на СРС, 33 състав, в частта, с която предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, срещу А. Д. Г., ЕГН **********, положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са уважени за сумата от 3865,14 лв., представляваща главница за топлинна енергия
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. за имот с абонатен номер 78558, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. ****, както и за сумата от 72,19 лв., главница за дялово разпределение
за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от 31.03.2021
г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 18485/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
4
„Топлофикация София” ЕАД – „Бруната” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5