№ 7719
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110140473 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С” ЕАД, чрез юрк. К., срещу М. Б. С., Р.
Ц. К., Г. Ц. У. и Ц. Н. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност следните
суми: 1303,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане
на вземането; 180,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 19,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от
22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и 3,65 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.04.2021 г. по ч.гр.д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, които суми се
разпределят както следва:
- по отношение на М. Б. С. – 391,43 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 53,45 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 9,69 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г.
до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 1,83 лв.
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
09.04.2021 г.;
- по отношение на Ц. Н. А. - 391,43 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 53,45 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 9,69 лв.,
1
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.3.2018 г.
до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 1,83 лв.
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
09.04.2021 г.;
- по отношение на Р. Ц. К. - 258,58 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 36,85 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.;
- по отношение на Г. Ц. У. - 258,58 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 22.4.2021 г. до изплащане на вземането; 36,85 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на ответниците топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****, ап. 8, която
потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У., чрез адв. Х. и адв. М, са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като недопустими, а в
условията на евентуалност като неоснователни. Твърдят, че всеки от тях не отговаря за
повече от 1/12 част от претенцията на ищеца. Релевират възражение за настъпила
погасителна давност. Молят съда да прекрати производството по делото, евентуално - да
отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. Н. А., чрез назначения й особен представител, е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер по подробно изложени съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Б. С. не е подала отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр. д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, с която е разпоредено
длъжниците М. Б. С., Р. Ц. К., Г. Ц. У. и Ц. Н. А. да заплатят в условията на разделна
отговорност – всеки по ¼ на заявителя "Т.С" ЕАД следните суми: 1565,75 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането;
213,81 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 09.04.2021 г.; 38,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от
22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и 7,31 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.,
както и разноски по делото за държавна такса в размер на 36,51 лв. и юрисконсултско
2
възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК са постъпили възражения чл. 414а ГПК от длъжниците Р.
Ц. К. и Г. Ц. У., в които са посочили, че дължимите от тях парични суми са били платени, за
което са представили писмени доказателства, а отделно от това са изложили доводи, че
дяловото им участие в собствеността е до размера от по 1/12 ид.ч.
Предвид постъпилите в срока чл. 412, т. 8 ГПК възражения чл. 414а ГПК от
длъжниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У., с разпореждане от 27.01.2022 г. съдът е указал на заявителя
"Т.С" ЕАД по чл. 414а, ал. 3 ГПК, че в тридневен срок от получаване на съобщението може
да подаде становище по подадените възражения по чл. 414а ГПК и приложените към същите
доказателства за плащане.
В указания от съда срок заявителят е подал молба, в която е посочил, че с постъпилите
плащания от Р. Ц. К. и Г. Ц. У. са били частично погасени задълженията им към "Т.С" ЕАД.
С разпореждане от 22.06.2022 г. съдът е дал указания на заявителя "Т.С" ЕАД за
предявяване на иск в едномесечен срок от получаване на съобщението, като съобрази
извършените от Р. Ц. К. и Г. Ц. У. частични плащания.
В указания от съда срок ищецът "Т.С" ЕАД, чрез юрк. К., е подал искова молба, въз
основа на която е образувано гр.д. № 40473/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, и с която е
предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца
в условията на разделна отговорност (при квоти всеки по ¼ ид.ч.) следните суми: 1303,02
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането; 180,61 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.; 19,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.3.2018 г. до 31.01.2020 г., ведно със законна лихва от
22.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и 3,65 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения по делото акт за женитба № 300 от 12.04.1953 г. се установява, че на
посочената дата бил сключен граждански брак между Б.Л.Н и С.В Д, с фамилия след брака
Н
От представения Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
3
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и
селищно устройство (отм.) № 139, том IX, нот. дело № ******* г., се установява, че на
посочената дата Б.Л.Н придобил собствеността върху процесния апартамент № 8, находящ
се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****. Предвид изложеното и от доказателствата по делото
се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака между
Б.Л.Н и С.В.Н, поради което към посочения момент е представлявал съпружеска
имуществена общност.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че Б.Л.Н е починал на
28.01.2004 г. и към тази дата е оставил за свои наследници по закон: съпруга – С.В.Н и три
деца – В Б. К.а, М. Б. С. и Х.Б.Л. Установява се също така, че С.В.Н е починала на
26.03.2017 г. и към таз дата е оставила за свои наследници по закон: М. Б. С. (дъщеря), Р. Ц.
К. и Г. Ц. У. – внуци, които са деца на дъщеря й В Б. К.а (починала на 07.01.2017 г.), както и
Б Х Л и К Х. Л – внуци, които са деца на сина й Х.Б.Л (починал на 06.04.2015 г.).
Установява се също така от представените съдебни удостоверения, че Б Х Л и К Х. Л са се
отказали от наследството на покойния наследодател Х.Б.Л, като отказите са вписани в
специалната книга на съда под № 474 и № 475 от 15.04.2016 г., което е увеличило дяловете
на останалите.
По делото е представено саморъчно завещание от 21.03.2017 г., в което е посочено, че
С.В.Н завещава на Ц. Н. А. „собствения“ й недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
******* вх. ****, ап. 8, т.е. е завещала притежаваните от нея идеални части от имота, тъй
като останалите идеални части не са били нейна собственост. От представения по делото
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 28.06.2019 г. се установява, че на
посочената дата пред нотариус А Б се явила Ц. Н. А., която поискала да се обяви оставеното
в нотариалната кантора на нотариуса саморъчно завещание на покойната й баба С.В.Н,
починала на 26.03.2017 г.
Предвид гореизложеното и по силата на чл. 5 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗН
следва да се приеме, че Р. Ц. К. и Г. Ц. У. са наследили по 1/12, М. Б. С. – 2/12, а Ц. Н. А. е
придобила 8/12 от горепосочения недвижим имот.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том I,
рег. № 227, дело № 7 от 20.01.2020 г., се установява, че на посочената дата М. Б. С., Р. Ц. К.,
Г. Ц. У. и Ц. Н. А. продали на трети за спора лица собствеността върху процесния
апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****. При това положение, въз
основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците М. Б. С., Р. Ц. К.,
Г. Ц. У. и Ц. Н. А. са били съсобственици на процесния имот при посочените по - горе квоти
до 20.01.2020 г., поради което са били потребители на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца, но не за целия исков период, а до 20.01.2020 г. В този смисъл
доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителни искове за периода от 1.5.2017г. до 20.01.2020г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в
качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения
4
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: отоплението в процесната сграда е било
спряно преди исковия период и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ; в имота е имало
монтирани два водомера за топла вода, като на вещото лице са представени отчети от
27.04.2018 г. и 09.05.2019 г., с подпис на потребител; за периода 2019/2020 г. не е бил
осигурен достъп за отчет на водомерите и за същия период има служебно изчисление на
база 2 броя потребители при определен разход от 140л. на денонощие за един потребител,
но на вещото лице не е бил представен документ за 2 броя потребители, поради което за
този период начислената сума за ТЕ за БГВ е била неоснователно завишена; за периода
2019/2020 г. изравнителната сметка е била разделена поради смяна на титуляра на
партидата: от м.05.2019 г. до м.01.2020 г. на името на С.В.Н, а от м.02.2020 г. до м.04.2020 г.
на името на Ж Х С технологичните разходи в абонатната станция са били приспаднати от
топлофикационното дружество; топломерите през исковия период са преминали през
метрологични проверки през 24 месеца и не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
5
енергия за претендирания от ищеца период (м.05.2017 г. до м.04.2020 г.) следва да се посочи,
че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 1447,51
лв., респ. за периода от м.05.2017г. до м.01.2020г. възлиза на 1326,67 лв. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от ответниците главница за ТЕ за
периода от м.05.2017 г. до м.01.2020 г. възлиза в размер на 1326,67 лв., както и сумата от
19,38 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.3.2018 г. до
м.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбите на чл. 5 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл.
10, ал. 1 от ЗН отговорността на ответниците се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността, респ. Р. Ц. К. и Г. Ц. У. дължат по 1/12 от стойността на потребената
топлинна енергия, т.е. всеки по 110,56 лв. и по 1/12 от стойността на дяловото
разпределение, т.е. по 1,62 лв. за посочения по – горе период, М. Б. С. дължи 2/12 от
стойността на потребената топлинна енергия, т.е. 221,11 лв. и 2/12 от стойността на
дяловото разпределение, т.е. 3,23 лв., а Ц. Н. А. - дължи 8/12 от стойността на потребената
топлинна енергия, т.е. 884,44 лв. и 8/12 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 12,92
лв.
На следващо място, безспорно е по делото и от представените писмени доказателства
се установява, че в хода на заповедното производство ответниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У. са
извършили в полза на ищеца следните плащания: от Г. Ц. У. - на 21.05.2021 г. сума в размер
на 160 лв. и от Р. Ц. К. - на 15.06.2021 г. сума в размер на 160 лв., като в основанието за
превод изрично са посочили, че погасяват главници – по 133,72 лв., лихви – по 18,43 лв.,
разноски – по 3,05 лв. и юрисконсултско възнаграждение – по 4,17 лв., представляващи по
1/12 от претендираните от всеки от тях суми.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че с извършените от Р. Ц. К. и Г. Ц. У.
плащания в общ размер на 320 лв. ищецът е погасил задължения по исковата претенция,
както следва: 267,44 лв. – главница (2 х 133,72 лв.); 36,86 лв. –мораторна лихва (2 х 18,43
лв.); 6,10 лв. – съдебни разноски (2 х 3,05 лв.); 8,34 лв. – юрисконсултско възнаграждение (2
х 4,17 лв.) и 1,26 лв. – законна лихва.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията
по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора. Счетоводното отнасяне от ищеца на заплатените от ответника суми по
неясен начин е ирелевантно за приемане окончателните изводи по съществото на спора (в
този смисъл и Решение № 263628 от 03.06.2021 г. по в.гр. д. № 4517/2020 г. по описа на
СГС). В случая ответниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У. изрично са заявили кои задължения
погасяват, поради което със заплатената от тях сума в общ размер на 320 лв. ищецът е
погасил посочените по – горе задължения, представляващи по 1/12 от претендираните от
всеки от тях суми.
Ето защо и предвид квотите на Р. Ц. К. и Г. Ц. У. в съсобствеността през посочения
период – по 1/12, следва да се приеме, че с извършените от тях в заповедното производство
плащания в общ размер на 320 лв. са погасени изцяло вземанията на ищеца спрямо Р. Ц. К.
и Г. Ц. У., ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до датата на плащане на вземането.
6
Предвид извършените в хода на заповедното производство плащания от Р. Ц. К. и Г. Ц. У., с
които са погасени изцяло дължимите от тях парични суми, съдът не следва да разглежда
релевираните от процесуалните им представители възражения за изтекла погасителна
давност.
На следващо място, установено е от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, че след подаването
на исковата молба останалите сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи
процесния период не са били погасявани.
Предвид липсата на възражение от М. Б. С. за погасяване на вземанията по давност, в
съответствие с разпоредбите на с разпоредбите на чл. 5 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН отговорността й
се разпределя съобразно квотата й в съсобствеността – 2/12, т.е. същата дължи 221,11 лв. от
общата стойност на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 20.01.2020
г., както и 3,23 лв. от общата стойност на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.03.2018 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците за периода от 22.04.2021 г. до изплащане на вземанията.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано релевираното от процесуалния представител на
ответника Ц. Н. А. правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което
съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 22.04.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.04.2021 г. се
явяват погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.03.2018 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на
подаване на заявлението – 22.04.2021 г., давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода м.03.2018 г. – 20.01.2020 г. От заключенията на
вещите лица, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани,
се установява, че общо дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.03.2018 г. – 20.01.2020 г. възлиза в общ размер на 973,89 лв.
Предвид гореизложеното отговорността на Ц. Н. А. се разпределя съобразно квотата й
в съсобствеността, т.е. същата дължи 8/12 от стойността на потребената топлинна енергия,
т.е. 649,26 лв. и 8/12 от стойността на дяловото разпределение, т.е. 12,92 лв. за посочения по
– горе период. Същевременно, обаче, с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес следва да се приеме, че Ц. Н. А. дължи претендираните от ищеца суми,
както следва: 391,43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
7
енергия за периода от 01.03.2018 г. до 20.01.2020 г., ведно със законна лихва от 22.4.2021 г.
до изплащане на вземането; 9,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 20.01.2020 г., ведно със законна лихва от
22.4.2021 г. до изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Както се изясни по отношение на Р. Ц. К. и Г. Ц. У., с извършените от тях плащания в
общ размер на 320 лв. са погасени изцяло вземанията на ищеца, в т.ч. и претендираните
лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение.
По отношение на М. Б. С. лихвата за забава върху главното вземане за топлинна
енергия в установения размер от 221,11 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза в размер на 23,33 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., като за разликата
до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на Ц. Н. А., доколкото ищецът се легитимира като кредитор на вземане
за главница за топлинна енергия в размер на 391,43 лв., следва да се приеме, че претенцията
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия се явява установена в своето
основание и размер от 53,45 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните.
Ищецът е сторил разноски, както следва: 86,51 лв. – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 563,49 лв. – държавна такса в
исковото производство, 350 лв. – депозит за ССчЕ, 350 лв. – депозит за СТЕ, 400 лв. –
депозит за особен представител на Ц. Н. А., като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв., или
общо 1750 лв. за заповедното и исковото производство.
По отношение на М. Б. С., Р. Ц. К. и Г. Ц. У. от общия размер на разноските следва да
бъде извадена сумата от 400 лв. - депозит за особен представител на Ц. Н. А., т.е. общият
размер е 1350 лв. Намалени съразмерно с притежаваните от М. Б. С. квоти в
съсобствеността, както и съразмерно с уважената част от исковете тя дължи на ищеца
разноски в общ размер на 225 лв.
По отношение на Ц. Н. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид квотата й в
съсобствеността, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 737,50 лв.
Основателно е възражението на процесуалния представител на ответниците Р. Ц. К. и
Г. Ц. У., че не са дали повод за образуване на настоящото гр.д. № 40473/2022 г., тъй като
още в заповедното производство са платили в цялост дължимите от тях задължения, в т.ч.
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение до размера на притежаваните от тях
8
през процесния период квоти в съсобствеността – по 1/12. Ответниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У. са
сторили разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 300
лв., съобразно представените по делото доказателства. Релевираното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като
претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е в минимален размер. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците Р. Ц. К. и Г. Ц. У. се следват разноски
в общ размер на 600 лв.
Ответницата Ц. Н. А. е била представлявана от особен представител, а ответницата М.
Б. С. не е сторила и претендирала разноски, поради което такИ. не следва да им бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“
№ ******* дължи на „Т.С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 391,43 лв. - главница, представляваща 1/4 от
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до
20.01.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****, ап. 8; 53,45 лв. – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.;
9,69 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.04.2021 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021г. по
ч.гр.д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1,83 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Б. С., ЕГН **********, с адрес: с. М Б, ул. „Л (в.з.
Ман.дол), дължи на „Т.С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 221,11 лв. - главница, представляваща 1/4
от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до
20.01.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****, ап. 8; 23,33 лв. – лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.;
3,23 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.03.2018 г. до 20.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.04.2021 г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021г. по
ч.гр.д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следва: за установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 221,11 лв. до пълния предявен размер от 391,43 лв. за
периода от 01.05.2017 г. от 28.02.2018 г. и от 21.01.2020 г. до 30.04.2020 г.; за установяване
на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 23,33 лв. до пълния предявен размер от 53,45 лв. и изцяло
за сумата в размер на 1,83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.
9
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, срещу Р. Ц. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 14, ************ положителни установителни
искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Р. Ц. К. дължи на "Т.С" ЕАД следните суми: 258,58 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****, ап. 8,
ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането; 36,85 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.04.2021г. по ч.гр.д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, срещу Г. Ц. У., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. ******* положителни установителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Г. Ц. У. дължи на "Т.С" ЕАД следните суми: 258,58 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. ****, ап. 8,
ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането; 36,85 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.04.2021г. по ч.гр.д. № 23130/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА Ц. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“ № ******* да
заплати на „Т.С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 737,50 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Б. С., ЕГН **********, с адрес: с. М Б, ул. „Л (в.з. Ман.дол), да заплати
на „Т.С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225 лв. – разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на Р. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Л“, бл. 14, ************ и Г. Ц. У., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл.
******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10