РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Бургас, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100502117 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№44076/28.11.2022г., подадена от Главна дирекция„Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР на РБ /ГДПБЗН/, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана
от Директора – Главен Комисар Н.й Николов, чрез пълномощника- Главен юрисконсулт Татяна
Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“№37Б, срещу Решение
№2534/11.11.2022г., постановено по гр.д.№2542/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГДПБЗН, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН
**********, гр.Бургас, ул.”Черни връх” № 15, сумата от общо 787.82 лв., представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо
92.66 часа, получени след преизчисляването с коефициент 1.143 на положения от него, като
“Старши пожарникар“ в РС “ПБЗН“ – Бургас към РД “ПБЗН“ – Бургас, за периода от 01.07.2019г.
до 10. 07.2020г., 648 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
27.04.2022г. до окончателното й изплащане; сумата 162.16 лв. – обезщетение за забавено плащане
за времето от 01.11.2019г. до 26.04.2022 г., както и сумата от 400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Със същото решение, съдът е осъдил ответната ГДПБЗН да заплати по сметка на РС Бургас
ДТ в размер на 100 лв. и 200 лв. за ССЕ.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
1
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
На първо място изразява несъгласие с изложеното в мотивите на съда за субсидиарно
прилагане Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй
като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто
бил въззивникът.
Жалбоподателят намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане
на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази
насока.
Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ, ЗМВР),
регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и
тези, касаещи държавните служители в МВР(чл.142, ал.1 ЗМВР).
Излага становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден
труд бил изрично уреден в ЗМВР .
Жалбоподателят заявява, че през процесния период действали Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г., издадени на основание чл.187, ал.9
ЗМВР, съгласно които, при сумирано отчитане на работното време, не се предвиждало
отработените часове нощен труд да се преизчисляват с коефициент 1.143.
Твърди, че съгласно нормативната уредба, действща през процесния период, държавните
служители в МВР можели да полагат труд от 22,00 часа до 6,00часа, като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, Подчертава, че
положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен
такъв, а се заплащал по 0.25 лева на час.
Посочва, че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е с коефициент
1, за разлика от уредбата в КТ. Според въззивника, целта на преизчисляването на нощния
труд в дневен по реда на НСОРЗ, била работникът, който работи 7 часа през нощта, да
получи трудово възнаграждение за 8 часа ,т.е. заплащането на нощния труд да бъде
увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят
работи действително извън установеното работно време.
Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че
следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2). Позовава се на съдебна практика (Решение
№55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о. на ВКС. Решение
№197/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г. на ВКС, ІV-то г.о).
Развиват се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с
коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи
2
по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да
бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3
ЗМВР(регламентираща специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени).
Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължало заплащане като
извънреден труд. Подчертава, че въззиваемият претендирал заплащане на извънреден труд
за време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства, положени по график.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Н., чрез адв.Златина
Билянова - АК-Бургас, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира
атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Твърди се, че поради естеството на
работата си, въззиваемият(ищец) полагал 24 – часови дежурства, които се отчитали на
тримесечие. Съобразно нормата на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, последният имал статут на
държавен служител. Посочва се, че съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се образувало от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. С нормата на чл.187 от ЗМВР се
регламентирала продължителността на работното време на служителите- осем часа дневно
и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Съгласно чл.140,ал.2 от КТ, нощен бил
труда, който се полагал от 22.00 часа до 06.00 часа. Излага се становище, че условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в
рамките на процесния период, се определяли от действащите тогава Наредба№8121з-407 от
11.08.2014г.; Наредба№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба№8121з-776/29.07.2016г.,
издадени от Министъра на вътрешните работи.
Навежда доводи, че тъй като в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-
779/29.07.2016г. липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд (22.00часа- 06.00часа) с
коефициент 1.143, тази празнота в закона следвало да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Развива подробни съображения в тази насока, подчертавайки, че определеното със заповед
на министъра на вътрешните работи, допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0.25лева на час, било с по- нисък размер от определения в трудовото законодателство.
Излага аргументи, че неприлагането на НСОРЗ би поставило служителите в МВР в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители.
В подкрепа на наведените доводи, цитира текстове от Наредбата за работното време,
3
почивките и отпуските/чл.9б, чл.9г/, като подчертава, че извънредният труд се изчислявал
чрез преобразуване на часовете нощен труд в дневни. Посочва, че трудовият стаж на
работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се
определял като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане
на нощните часове в дневни, се разделят на установената за тях нормална продължителност
на дневното работно време /чл.9,ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж на
работниците и служителите/.
Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от
24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по
гр.д.№606/2019г. Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива
2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба,
предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния
сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня.
Развиват се подробни съображения, позовавайки се на Хартата на основните права на ЕС.
Заявява се, че за процесния период нямало законово установена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнотата в
специалната уредба следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ.
Иска от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане и на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Страните не се явяват в съдебно заседание, редовно и своевременно уведомени.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата молба ищецът Н. е предявил срещу ГДПБЗН-МВР иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от
656 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 82 часа за процесния период от 01.07.2019г. до 10.07.2020г., получени в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер
на 30 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 27.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Допуснато е изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК, като същата се
счита за предявена за сумата от 787,82 лв главница и за сумата от 162,16 лв., представляваща
мораторна лихва за забава.
4
Ищецът излага, че през периода от 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г. е полагал труд на длъжност
"старши пожарникар“ в Районна служба ПБЗН-Бургас към РДПБЗН-Бургас при ГДПБЗН-
МВР. Ищецът сочи, че за процесния период е положил общо 576 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1. 143 възлиза на 658 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 82 часа, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение,
увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран по 6, 00 лв, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия период
възлиза на 656 лв. Претендира се и мораторна лихва в размер на 30 лв.
В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита
същите за неоснователни, както оспорва и претендираните размери на претенциите. Счита,
че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат
на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време
за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото
законодателство – ЗМВР, както и действалата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово
правоотношение.
Първоинстанционният съд е приел, че в действалите през процесния период Наредба №
8121з-776 и в Наредба № 8121з-36 липсва изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не
следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би
поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва
субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато
е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният
съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на
които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани
5
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на
основание чл.272 ГПК като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху
правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по
отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, които
уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника,
че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната
уредба, при която следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ, в т. ч. и нормата на чл.9, ал.2
НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
6
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.07.2019 г. до 10.07.2020 г. са действали правилата на Наредба
№ 8121з-908/ 02.08.2018г., Наредба № 8121з-776 и Наредба № 8121з-36/7.01.2020г. на
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат
аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат
труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В тези наредби обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията,
по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е
била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Касае се за
празнота в специалната уредба, приложима към държавните служители в МВР, както
правилно е приел и районния съд, като възраженията на въззивника по този въпрос са
неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че
служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено
в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
пониски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на
7
МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на Районен съд – Бургас са
правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че
при липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе
посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на
размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция
съдебноикономическа експертиза, от която се установява, че реално положен нощен труд за
процесния период е 648 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на
дневно работно време възлизат на 740,66 часа, като разликата от 92,66 часа не е отчетена по
протоколи за положен труд и стойността на тези 92,66 часа в размер на 787,82 лв. не е
начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява
основателен и доказан в претендирания размер от 787,82 лв., поради което следва да бъде
уважен изцяло, ведно с претенциите за мораторна и законната лихва върху сумата за периода
от падежа на задължението до подаването на исковата молба, както и за периода след
подаването на иска.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
8
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на общите правила на
трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на принципните положения,
установени от европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба - оставена без
уважение като неоснователна.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в размер близък до
минималния такъв, посочен в Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата, при интерес до 1000 лв., размерът на
възнаграждението е 400 лв., и с добавен ДДС възлиза на 480 лв.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2534/11.11.2022г., постановено по гр.д.№2542/2022г. по
описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР на РБ
/ГДПБЗН/, с адрес: гр.София, ул.”Пиротска” № 171 А, представлявана от Директора – Главен
Комисар Николай Николов, чрез пълномощника- гл.юрк Татяна Стойкова, с адрес на
призоваване: гр.Бургас, ул.,,Александър Велики“ №37Б да заплати на Н. Н. Н. с ЕГН
********** от гр.Бургас, ул.”Черни връх” № 15 сумата от 500 лв., представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10