П Р И С Ъ Д А

гр.Русе, 01.02.2016 г.

      

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА РАДОСЛАВОВА

                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: В.Ч.

                                                                                                   Й.П.

 

 

при секретаря Н.Н. и в присъствието на прокурор Кремена Колицова  като разгледа докладваното от съдия Радославова  НОХД №6 по описа за 2016 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

          ПРИЗНАВА подсъдимата Н.С.С.-родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за

         ВИНОВНА в това, че през периода 01.01.2008 г.-15.03.2012 г. в с. Ново село, обл. Русе, като длъжностно лице-*******, въпреки задълженията си да организира и осъществява ежемесечно контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за *******; да контролира и отговаря за правилното водене и съхранение на документацията в ******* и да подписва в края на всеки месец таксовата книга, произтичащи от трудов договор № 952/25.09.2002 г., от длъжностната характеристика за заеманата по силата на този трудов договор длъжност ******* и  от Инструкциите за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.) не упражнила достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено отчитането на обществено имущество-С.И.К. - ******* и И.К.С.-******* и от това са последвали значителни щети за Община-Русе в размер на 19 316,10 лв., поради което и на основание чл.219, ал.2 и чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА В РАЗМЕР НА ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

 

            ПРИЗНАВА подсъдимата С.И.К. - родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за

           ВИНОВНА в това, че през периода 01.01.2008 г.-15.03.2012 г. в с. Ново село, обл. Русе, като длъжностно лице - *******, въпреки задълженията си да организира счетоводната отчетност и да осигурява своевременното отразяване на всички стопански операции; да организира и осъществява своевременното уреждане на взаимоотношения с банки и с Общински съвет за превеждане и протичане на стоково-паричния поток от и към ***** и съхраняването на счетоводните документи; да извършва ежемесечно контрол по събирането на таксите; да подписва таксовата книга в края на всеки месец и да отчита събраните и внесени такси в счетоводната програма, произтичащи от трудов договор №15/14.07.2003 г. и от допълнително споразумение към трудов договор №276/22/15.01.2008 г., от длъжностната характеристика за заеманата по силата на този трудов договор длъжност ******* и от Инструкциите за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.), не упражнила достатъчен контрол върху работата на лице, на което е възложено отчитането на обществено имущество - И.К.С.-******* и от това са последвали значителни щети за Община - Русе в размер на 19 316,10 лв., поради което и на основание чл.219, ал.2 от НК и чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА В РАЗМЕР НА ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

 

            НЕВИННА в това, че на 25.03.2010 г. в гр. Русе и в с. Ново село, обл. Русе, като длъжностно лице - ******* да е присвоила чужди пари – 1550 лв., собственост на *******, поверени й да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.201 от НК.

            ОТХВЪРЛЯ гражданския иск предявен от Община – Русе срещу подсъдимата С.И.К. за сумата от 824.52 лева-законна лихва, върху сумата от 1500 лева, считано от на 25.03.2010 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Н.С.С. (с установена  самоличност) да заплати част от направените по делото разноски – сума в размер на 215 лв. по сметка на  Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство) и сума в размер на 15.00 лв. по сметка на РОС (разноски на съдебното следствие), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата С.И.К. (с установена  самоличност) и да заплати направените по делото разноски – сума в размер на по 215 лв. по сметка на  Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство) и сума в размер на 15.00 лв. по сметка на РОС (разноски на съдебното следствие), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.112, ал.4 от НПК ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото – 5бр. папки с извлечения от „Инвестбанк“, 5бр. папки с ведомости за заплати, 2бр. касови книги, 3бр.папки каса, приложени към делото да се върнат след влизане в сила на настоящата присъда на заинтересованите учреждения.

 

            Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред ВТАС. 

 

 

 

 

 

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.                                                  2.

 

                       

                                      

                     МОТИВИ по НОХД № 6/2016 г. по описа на РОС                        

         

Русенска окръжна прокуратура е обвинила:

Н.С.С. *** в това, че:

През периода 01.01.2008 г.-15.03.2012 г. в *****, обл. Русе, като длъжностно лице-*******, въпреки задълженията си да създава условия за финансова, бюджетна и щатна дисциплина и контрол; да носи административна, финансова и имуществена отговорност при констатирани нарушения; да организира и осъществява ежемесечно контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за *******; да контролира и отговаря за правилното водене и съхранение на документацията в ******* и да подписва в края на всеки месец таксовата книга, произтичащи от трудов договор № 952/25.09.2002 г., сключен между работодателя – ***** и служителя Н.С., от длъжностната характеристика за заеманата по силата на този трудов договор длъжност ******* и от Инструкциите за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.) не упражнила достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено отчитането на обществено имущество-С.И.К. - ******* и И.К.С.-******* и от това са последвали значителни щети за ***** в размер на 19 316,10 лв. - престъпление по чл.219, ал.2 от НК и

 

С.И. *** в това, че :

През периода 01.01.2008 г.-15.03.2012 г. в *****, обл. Русе, като длъжностно лице-*******, въпреки задълженията си да организира ***** отчетност и да осигурява своевременното отразяване на всички стопански операции; да организира и осъществява своевременното уреждане на взаимоотношения с банки и с ОбС за превеждане и протичане на стоково-паричния поток от и към *** и съхраняването на счетоводните документи; да отговаря за състоянието на финансовата дисциплина и да не допуска условия за разхищения и злоупотреби; да ръководи работата на завеждащия административната служба; да извършва ежемесечно контрол по събирането на таксите; да подписва таксовата книга в края на всеки месец и да отчита събраните и внесени такси в ***** програма, произтичащи от трудов договор №15/14.07.2003 г. и от допълнително споразумение към трудов договор №276/22/15.01.2008 г., сключени между работодателя – ******* ***“***** и служителя С.К., от длъжностната характеристика за заеманата по силата на този трудов договор длъжност ******* и  от Инструкциите за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.), не упражнила достатъчен контрол върху работата на лице, на което е възложено отчитането на обществено имущество - И.К.С. - ******* и от това са последвали значителни щети за ***** в размер на 19 316,10 лв. - престъпление по чл.219, ал.2 от НК.

На 25.03.2010 г. в гр. Русе и в *****, обл. Русе, като длъжностно лице - *******, присвоила чужди пари – 1550 лв., собственост на *******, поверени й да ги пази и управлява -  престъпление по чл.201 от НК.

 

Делото се разглежда повторно от първоинстанционния съд, по силата на отменително решение №266/30.12.2015г. по ВНОХД №316/15г. по описа на ВТАС, с което по жалби на подсъдимите е била отменена постановената от предходен състав на РОС присъда №30/09.09.2015г. по делото и същото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание.     

Понастоящем, производството е протекло по реда на гл.27 НПК, в хипотезата на чл.371,т.1 по искане на защитата на двете подсъдими, касаещо изразеното пред съда съгласие да не се разпитват част от  свидетелите по делото, а именно Б.С.Г., Г.Н.Ж., Д.И.Д. и С.Д.Я., както и вещото лице Т.Д.С., относно заключението на съдебно – ***** експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство. С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на  подсъдимите и техните защитници, обявявайки на страните, че непосредствено ще ползва при постановяване на присъдата си съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетели, както и заключението на експертизата, за които се отнася даденото съгласие.

Представителят на РОП поддържа повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите за престъпленията по чл.219, ал.2 от НК, с изключение на оправдателните диспозитиви, постановени с присъдата на предходния състав на РОС, разглеждал делото, с които подсъдимите са били оправдани на основание чл.304 от НПК, досежно част от въведените им с обвинителния акт обвинения, касаещи неизпълнение на задължения, изразяващи се в: „да създава условия за финансова, бюджетна и щатна дисциплина и контрол“, както и „да носи административна, финансова и имуществена отговорност при констатирани нарушения“ – по отношение  на подс.Н.С. и „да отговаря  за състоянието на финансовата дисциплина и да не допуска условия за разхищения и злоупотреби“, както и „да ръководи работата на завеждащия административната служба“ – по отношение на подс.С.К.. Прокурорът счита, че в посочените си части предходната издадена присъда е влязла в сила, като непротестирана от прокуратурата пред въззивната инстанция. Прави също така изявление, че не поддържа и обвинението на подс.С.К. по чл.201 от НПК, пледирайки за преквалификация на деянието по привилегирования състав на чл.205, ал.1, т.1, вр.чл.201 от  НК, предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото, подсъдимата е възстановила по сметка на ***** предмета на престъплението – сумата от 1550лв. Претендира за издаване на осъдителна присъда по останалите обвинения срещу подсъдимите, като за подс.Н.С. фиксира исканото наказание на две години лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на  3 000лв., а на подс. С.К. за извършеното престъпление по чл.219, ал.2 от НК моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 2000лв., за извършеното престъпление по чл.205, ал.1, т.1, вр.чл.201 от НК – една година лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години, като съдът следва да приложи разпоредбите на чл.23 от НК и да наложи едно общо наказание.

С протоколно определение от 12.05.2015 г.  по НОХД№189/15г. по описа на РОС, предходният съдебен състав на първоинстанционния съд, разглеждал делото е конституирал в качеството на граждански ищец ***** – като пострадали от деянието по повдигнатото спрямо подс. С.И.К. обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.201 от НК, катоа е приел за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство предявеният срещу подс. С.И. *** граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за сумата от 1550 лева - обезщетение за имуществени вреди, резултат от деянието по повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.201 от НК, ведно със законната лихва от 25.03.2010 г. и направените разноски. Впоследствие, с протоколно определение от 24.06.2015 г., на основание чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по предявения граждански иск,        в частта касаеща претенцията за главницата - сумата от 1550 лева – обезщетение за причинени на Общината имуществени вреди, резултат от деянието по повдигнатото спрямо подс. К. обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.201 от НК, поради оттегляне на иска.

Понастоящем, упълномощеният повереник на ***** – старши юрисконсулт М. Т., поддържа предявеният иск с правно основание чл. 86, вр. чл. 45 от ЗЗД. Моли за цялостно уважаване на акцесорната искова претенция, фиксирана в размер на 824,52лв., представляващ законната лихва върху сумата от 1550лв., начислена от датата на деликта – 25.03.2010г. до датата на изплащане на главницата – 01.06.2015г., като претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Упълномощеният защитник на подс. Н.С. – адв. В.В. ***, пледира подзащитната му да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.219, ал.2 от НК, поради несътавомерност на деянието от обективна и субективна страна.

Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. М.Р. ***, пледира подзащитната и да бъде изцяло оправдана по повдигнатите й обвинения по чл.219, ал.2 от НК и чл.201 от НК. Подкрепя съображенията на защитника на подс. С. относно изначалната несъставомерност на обвинението по чл.219, ал.2 от НК, като на собствено основание навежда твърдение, че Общината не е нито „предприятие“, нито „стопанство“. Посочва още, че до предаването на събираните такси същите са с характер на частни средства, а не такива от общинския бюджет. Посочва още, че за подс. К. е липсвало нарочно задължение за контрол на назначения в ***** ***** във връзка със събирането на таксите *****. По отношение на обвинението по чл.201 от НК сочи, че същото е останало недоказано в рамките на наказателното производство и развива подробни съображения в последната насока.

В съдебно заседание подс. Н.С. дава обяснения, в които не се признава за виновна, като сочи, че се е предоверила на подчинените си и най-вече на подс.К., тъй като не разполагала с необходимите познания за да контролира ***** дейност на учреждението и нямала физическа възможност да осъществява непрекъснат контрол над подчинените си, поради обема на работа, която се е налагало да върши. Заявява, че е изпълнявала съвестно задълженията си, съобразно своите възможности.

В съдебно заседание подс. С.К. не дава обяснения. На основание чл.279, ал.1, т.4 НПК към доказателствата са приобщени тези, които подсъдимата е дала пред предходния състав на РОС, разглеждал делото / приложени на л.59-61 от НОХД №189/15г. по описа на РОС/. Според тях, подсъдимата не се счита за виновна,  твърди, че в момента, в който е констатирала нередности е уведомила ***** на *****. Сочи още, че не е присвоявала сумата от 1550 лева, а е ***** същата, която макар и изтеглена от нейна страна е била разходвана за нуждите на *** *****.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подс. Н.С.С. е родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, с ЕГН **********.

Подс. С.И.К. е родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, с ЕГН **********.

******* била общинска ******* със статут на юридическо лице, изцяло финансирано от бюджета на *****, съгласно разпоредбите на чл.10, ал.4 и 5 от Закона за *******.

От 20.08.2001 г. подс. Н.С. заемала длъжността ******* *** ***** по силата на трудов договор №954/20.08.2001 г., сключен между нея и работодателя й - ***** - до провеждането на конкурс за заемане на длъжността. Впоследствие, въз основа на трудов договор №952/25.09.2002 г., подс. С. била назначена на същата длъжност за неопределено време. По длъжностна характеристика тя била  пряко подчиненена на кмета на ***** и неговия заместник. Основните й  задължения включвали планиране, организиране, ръководство и контрол на цялостната дейност на *****. Същата носела и отговорност за тази дейност, като следвало и да създава условия за финансовата, бюджетната и щатна дисциплина и да контролира, организира и осъществявана ежемесечен контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за *****. Подс. С., по силата на заеманата длъжност, следвало да контролира и отговаря и за правилното водене и съхраняване на документацията в *** *****, като също така носела административна, финансова и имуществена отговорност при констатирани нарушения от вътрешни и външни контролни органи. Тя била запозната с длъжностната си характеристика, която и била връчена срещу подпис.

С трудов договор от 04.03.2003 г.,  подс. С. назначила на длъжността ******* при *** ***** подс. С.К., която последната заемала до 01.11.2007 г. На тази дата тя била преназначена на длъжността *******. Съгласно одобрената длъжностна характеристика за длъжността, подс. К. била пряко подчинена на ***** на *** - подс. С., като в задълженията й, произтичащи от трудовото правоотношение, се включвали организирането и осъществяването на предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата и платежната дисциплина, организирането на ***** отчетност и осигуряването на своевременното отразяване на всички стопански операции; организирането и осъществяването на превеждането и протичането на парично-стоковия поток от и към *****, съхраняването на счетоводните документи и предаването им в срок на съответните органи. Подс. К. по длъжностна характеристика отговаряла за състоянието на финансовата дисциплина и недопускане на условия за разхищения и злоупотреби; за достоверността на счетоводните документи; за надлежното оформяне на документите, свързани с движението на финансови средства; за касовите отчети, извлеченията, ведомостите и справките и другите документи, свързани с финансово-***** дейност. При изпълнение на длъжността ******* и ******* подс. К. следвало да осъществява взаимодействие с материално-отговорното лице в ***** на длъжност завеждащ административната служба, както и да ръководи неговата работа. Такова лице била св.И.С., назначена с трудов договор №50/30.12.2005 г. от подс. С. на длъжност *******. В служебните задължения на св. С. се включвало осъществяването на всички касови операции по прихода и разхода, получаването и съхраняването на паричните средства, изчисляването и събирането *****те и изготвянето в срок на отчет за приходите и разходите. Св. С. била задължена също така да води касовата и таксовата книга в *** ***. С допълнително споразумение към трудов договор №352/18/01.12.2008г., считано от 01.12.2008 г., св. С. била преназначена на длъжност *****. По силата на длъжностната характеристика за тази длъжност, същата следвало да реализира касови операции по приходни - разходни документи; да приема, съхранява и предава парични средства; да води касовата книга по форма и ред, установен с вътрешните разпоредби за ***** документация; да проверява фактическата наличност на паричните суми и касовия остатък и ежедневно да приключва касовата отчетност. Тя носела отговорност и за съхраняваните в касата на ***** парични средства.

Съгласно чл.27, ал.1, т.1 от Наредба №16, издадена от ОбС - Русе за определянето и администрирането на  местните такси, цени на услуги и права на територията на *****, за посещението на ******* от страна на децата, родителите следвало да заплащат сумарни месечни такси, които се събирали за текущия месец от първо до десето число. Съгласно утвърдената от ***** Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол *******, действаща през периода 01.01.2008 г. – м. 05.2011 г.,  родителите следвало да заплащат дължимата такса до 10-число от месеца при *****а на съответното учебно заведение. От своя страна *****ът следвало да попълва счетоводен документ, в който да отрази името на родителя, на детето, както и месеца, за който се извършва плащането. Внасянето на събраните такси следвало да се извършва от *****а по банковата сметка на ***** срещу издаден платежен документ. В задълженията на  *****а се включвало и отразяването в таксовата книга на ***** на номера на квитанцията, сумата, както и останалите реквизити, посочени в квитанцията. Контролът по събирането на таксите следвало да се извършва ежемесечно от ***** при *****, а самата таксова книга следвало да се предоставя на ***** за подпис в края на всеки календарен месец.

Със Заповед №419-89/25.05.2011г. подс. С. утвърдила Системата за финансово управление и контрол /СФУК/в *** *** - *****. Част от същата (Приложение№7) била и Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол на таксите. Съгласно последната вписването на данните в таксовата книга следвало да се извършва от ***** - ***** по информацията, съдържаща се в дневниците, предоставени му от страна на старшите *****и. Книгата следвало да съдържа следните реквизити: трите имена на детето, процентът, който се заплаща, таксата за месеца и за деня, присъствените дни, общата такса за месеца, както и номер и дата на издадената квитанция. Таксите трябвало да се заплащат от родителите след изтичане на месеца и до 10-то число на следващия месец. *****ът бил длъжен да събира от родителите и да нанася начислените срещу издадена от него квитанция, в която да отрази името на родителя и на детето, периодът, за който се отнася съответното  плащане, номера на квитанцията, сумата и останалите реквизити. Събраните суми *****ът бил длъжен да внася ежеседмично с вносна бележка по банковата сметка на *****. Контролът по събирането на таксите следвало да се осъществява ежемесечно от ***** - подс.К., а таксовата книга следвало да се представя в края на всеки месец за подпис от страна на ***** - подс. С., както и от ***** - подс. К.. Събраните и внесени такси трябвало да се описват в приходно-касов ордер и разходно-касов ордер с прикачена към тях вносна бележка, като по този начин ***** ги отчитал в ***** програма. СФУК уреждала също така съдържанието на ***** документация, която следвало да се води в *****-касова и таксова книги, оборотни ведомости и месечни отчети.

 

Така през периода м. 01.2008 г. – м. 03.2012 г. подс. С. и св. И.С. били в близки приятелски отношения, което станало достояние на много от служителите в *****. Поради тази си близост и взаимно доверие, подс.С. допуснала за времето от 01.01.2008 г.  до 15.03.2012 г. подс. К., която заемала последователно длъжностите ******* и *********** (от 01.11.2007 г. до 15.03.2012 г.) и св. И.С., която пък от своя страна била назначена на длъжностите ***********  (до 01.12.2008 г.) и ***** (от 01.12.2008 г. до 15.03.2012 г.), да не изпълняват стриктно част от задълженията си, произтичащи от заеманите от тяхна страна длъжности. Това довело до факта, че счетоводните документи не се съхранявали и подреждали в счетоводството на *****, а били нахвърляни в кашони и част от тях се намирали и в дома на подс. К., в счетоводството липсвали първични счетоводни документи, отразяващи записаните в касовата книга движения на парични средства за 2008 г. и 2009 г., а според отбелязване в касовата книга, направено от подс. К., липсвали и неизвестен брой разходооправдателни документи за 2010 г. и за 2011 г. В касовата книга, отнасяща се за периода м. декември 2007 г. - 31.07.2011 г., след дата 31.12.2010 г. нямало записани никакви приходни и разходни касови ордери, а били оставени празни страници, докато във втората касова книга, валидна за периода след 01.08.2011 г., нямало никакво отразяване. Също така, в касовата книга – там където имало записвания, сумите по разходните-касовите ордери били записани на името на физически лица, най-често на името на подс. С. и липсвали описани фактури или други разходооправдателни документи. Това не позволявало да се установи, за какво са били изразходвани съответните суми. Нещо повече, до м. май 2009 г. подс. С. и подс. К. подписвали ежемесечно касовата книга, но след тази дата не извършвали нито проверки, нито подписвали същата, като книгата била подписвана само от страна на св. С., но не и от подсъдимите. Таксовата книга също не се проверявала и  подписвала ежемесечно от двете подсъдими.

Нееднократно, по силата на устна договорка със св. С., подс. К. извършвала тегления в брой на суми от банковата сметка на *****, открита в ТБ „Инвестбанк” - клон Русе, които впоследствие предавала на св. И.С..  Така на 25.03.2010 г. подс. К. изтеглила от банковата сметка на *** *** в клона на ТБ „Инвестбанк” в гр. Русе сумата от 1550 лв. За същата в счетоводния софтуер, използван в *****, тя извършила отразяване след шест дни, като посочила постъпването на сумата за касова наличност на ***** и това че на 31.03.2010 г. е била разходвана „за материали“. Последното обстоятелство обаче подс.К. пропуснала да отрази в касовата книга, като заприходяване на сумата и отново не съхранила, нито описала в счетоводния регистър никакви издадени разходнооправдателни документи от ***** – ПКО /приходен касов ордер/, както се процедирало обичайно. Също така, подс. К. не отпускала лично кочаните с ПКО, които следвало да се издават от *****а при заплащане на такси от страна на родителите, а всички кочани се съхранявали у св. С.. Това на практика лишавало подс.К. от възможността да установи кои кочани са били използвани, кои отчетени и кои не са били използвани, съответно - колко пари от такси се събирали месечно от страна на св. И.С.. От своя страна подс. С. не създала нужната организация, която да й позволява да осъществява лично контрол върху работата на подчинените й счетоводител и касиер-*****.

  В началото на 2008 г. св. И.С. имала парични проблеми. За да ги разреши, тя се възползвала от липсата на контрол върху работата и от страна на ***** и на ***** на *****, вследствие на което през периода 01.01.2008 г. – 15.03.2012 г.  започнала да присвоява различни суми от събираните от нея пари за такси на децата. Следователно, от началото на 2008 г. св. С. престанала да  отчита и да внася по сметка на ***** цялата събрана сума от такси, а част от нея задържала за себе си и използвала за лични нужди. Често пъти тя вземала заплатена сума за такса от родител, но не издавала  квитанция, което и давало възможност повторно да поискала заплащане  на таксата от същия родител – например св.Б.Г. и св.Г.Ж., за което била известена и *****ка в заведението – св.Д.Д.. Имало и други случаи, при които родители са били принуждавани да заплатят пълен размер на такса за посещение на *****, въпреки, че децата им са се ползвали от облекчения, като намален размер на таксата /50%/. Нееднократно родители и *****и /напр.св.Д.Д./ уведомявали за действията на св. С. ***** на ***** – подс. Н.С., но тя от своя страна не предприела никакви мерки, защото имала доверие на своята подчинена и приятелка – св.И.С., оправдавайки се с обстоятелството, че това са слухове и клюки, разчитайки, че липсват писмени сигнали за злоупотребите на св.С., които да са от естество да предизвикат евентуална финансова проверка от *****.  Това поведение на подс.Н.С. позволило на св. И.С. д апродължи присвояването на различни суми, които следвало да се привеждат по сметка на *****, а подс. К.  - да не извършва дължимите ежемесечни проверки на таксовата книга, както и изискуемите от длъжностната и характеристика проверки, дали събраните суми са внесени изцяло по сметка на общината. От своя страна, подс. С. дерогирала изцяло задълженията си за надзор и контрол в тази насока по отношение на своите подчинени. Контрол не бил осъществяван нито по отношение работата и бездействието на прекия контрольор - подс. К., нито по отношение задълженията и действията на ***** – св.И.С..

В резултат на бездействието на двете подсъдими, в периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. св. С. събрала от родителите такси за посещение на ***** - сума в размер на 4876,57 лв., а внесла по сметката на ***** сумата от 3 870,73 лв., като разликата от 1005,84 лв. задържала за себе си. През периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. св. С. събрала от родителите такси за посещение на ***** - сума в размер на 8 774,20 лв., а внесла по сметката на ***** сума в размер на 4 938,09 лв. Разликата от 3 836,11 лв. присвоила. През периода 01.01.2010 г.-31.12.2010 г. св. С. събрала от родителите такси за посещение на ***** – сума в размер на 11486,95 лв., а внесла по сметката на ***** само 6091,95 лв. Разликата от 5 395,00 лв. присвоила. През периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. св. С. събрала от родителите такси за посещение на ***** – сума в размер на 13307,02 лв., а внесла по сметката на ***** сумата от 6096,42 лв., като разликата от 7 210,60лв. присвоила.

От своя страна подс. С. без да осъществи реален контрол върху работата на подчинените й *** и касиер-*****, без да извърши проверка на счетоводна документация, на 18.04.2008 г. съставила само формално „Бележки за извършен контрол на административния персонал на *** ***. В същите отразила, че при извършената проверка на таксовата  и касовата книги на *****, на първичните финансови документи не е констатирала нарушения. Посочила още, че ***** упражнява контрол, а завеждащият административната служба работи, съгласно изискванията, произтичащи от длъжностната му характеристика. През 2009 г. тя не предприела никаква проверка, а през 2010 – на 19.02.2010 г. и на 15.11.2010 г. не констатирала каквито и да е нарушения в действията на ***** и касиер *****а и формално отразила това, при липса на реална проверка.

На 17.03.2011 г. подс. С. предприела проверка на дейността на св. И.С. и по-конкретно на начина на водене на таксовата книга. Едва тогава тя установила, че в таксовата книга не се попълвани всички необходими реквизити, липсвали подписи на *****и и *****, но отново не проверила, дали св. С. е внасяла по сметката на общината всички събрани от нея суми за такси. Единственото, което направила било да възложи на подс.К. нова проверка на таксовите книги, след което тя да й представи таксовата книга за подпис в срок до 31.03.2011 г. Подс. К. се опитала да изпълни заповедта на *****, но била възпрепятствана от св.И.С., която многократно отказвала да предостави книгата под един или друг предлог. Това станало достояние на подс. С., но не я мотивирало да предприеме по-нататъшни действия във връзка с финансовата и счетоводна дисциплина в предприятието, което ръководела. На 18.10.2011 г. подс. С. издала Заповед №468-10, с която възложила на подс. К. да извърши обстойна проверка на работата на св. И.С. по събиране, отразяване и отчитане на таксите в *****, като подробно разгледа всички реквизити в таксовата книга и тяхното попълване, квитанциите за платени от родителите такси и всички видове вносни бележки и отчитането им в ***** програма.

От 01.01.2012 г. във всички ******* на територията на *****, включително и в *** *** - *****, било въведено ползването на нов програмен продукт „Щастливо детство”, чрез който можело да се проследи, какви суми са били събрани като такси и какви са  постъпили по сметката на *****. Програмата била инсталирана на компютъра на ***** - подс. С. и на *****-св. И.С.. Последната следвало да въвежда данните за присъствие на всяко дете през съответния месец, а програмата сама калкулирала дължимата такса за същия този период. Информацията по автоматичен път постъпвала в *****, като корекции в нея било невъзможно да се извършват.

Въпреки това през периода 01.01.2012 г. - 16.03.2012 г. св. С. успяла да присвои сумата от 1 868,55 лв., като събрала такси в размер на 3161,10 лв., а внесла по сметката на общината само 1 292,55 лв. Така общата присвоена от нея сума за периода от 01.01.2008 г. до 16.03.2012 г. възлизала на 19 316,10 лв.

На 13.02.2012 г. св. И.С. подала молба за напускане на заеманата от нея длъжност в ***** и със Заповед № 497-39/15.03.2012 г. трудовото и правоотношение било прекратено, считано от 17.03.2012 г. На длъжността ***** била назначена св. С.Я.. При напускането на С. подс. С. не спазила изискванията на чл.45 ал.2 вр.ал.1 от Закона за счетоводството и не определила комисия, в чието присъствие св. С. да предаде ***** документация на св. Я.. Такова предаване не било извършено.

На 22.06.2012 г., във връзка с постъпила в ***** информация за липса на парични средства в *** *** - *****, комисия, съставена от длъжностни лица при *****, извършила внезапна проверка на документацията в *****, в рамките на която били установени множество финансови нарушения. С оглед на това било  възложено извършването на одит в ***** за периода от 01.01.2011 г. до 27.07.2012 г. на основание чл.30 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Одитът бил извършен от св. М.К. и Е. П. - ******* в отдел ******* към *****. В рамките на същия те установили липсата на средства в касовата наличност на *****, както и обстоятелството, че са били събирани, но не са били внасяни по сметка на общината такси в размер на 7210,60 лв. за 2011 г. и 1868,55 лв.-за 2012г. За констатациите бил уведомен Кметът на ***** и бил изготвен одитен доклад - през м. септември 2012 г. (л.41-93, т.1 от ДП).

По време на осъществяване на проверката св. И.С. внесла на два пъти по сметка на ***** - веднъж на 14.08.2012 г. сумата от 1868,55 лв. и втори път - на 17.08.2012 г. сумата от 7210,60 лв.

Едва в края на м. юли 2012 г., когато узнала от подс.С., че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, подс. К. *** своя доклад - в изпълнение на Заповед №468-10/18.10.2011г., издадена от подс.С.. В приложенията към същия тя описала подробно присвоените от св. С. суми от такси, както следва: 1868,55 лв.-за периода 01.01.2012 г.-16.03.2012 г. и 7214,60 лв. - за 2011 г.

Със Заповед №532-74 на 02.08.2012 г. трудовото правоотношение на подс. К. било прекратено от страна на подс. С. с мотив, че системно не спазва трудовите си задължения и не изпълнява ефективно тези, посочени в длъжностната й характеристика.

Малко по-късно, въз основа на Заповед№79/17.08.2012 г. на Кмета на *****, било прекратено и трудовото правоотношение на подс. С., считано от 01.09.2012 г.

Впоследствие, въз основа на сигнал от страна на новоназначения ******* ***** - св. Д., от отдел „Образование, младежки дейности и спорт”, през м. ноември 2012 г. била извършена нова проверка на събирането и отчитането на таксите в *** ***, *****, с предмет периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г. В рамките на извършването и било установено, че за 2008 г. по сметката на общината не са постъпили 1005,84 лв. от събраните такси, за 2009 г. - 3 836,11 лв., а за 2010 г. - 5 395 лв.

В рамките на досъдебното производството била назначена съдебно счетоводна експертиза, от чието заключение било установено, че през периода 01.01.2008 г.-18.03.2012 г., при воденето на счетоводството в ******* са били допуснати следните нарушения: счетоводството не било осъществявано съгласно чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти; не била извършвана инвентаризация на активите и пасивите през всеки отчетен период, с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет, съгласно чл.22 ал.1 от Закона за счетоводството; ***** информация не била съхранявана, съгласно изискванията на чл.42 от Закона за счетоводството, тъй като липсвали първични счетоводни документи; движението на счетоводните документи не се извършвало съгласно изискванията на чл.44 от Закона за счетоводството; върху счетоводните документи били нанасяни поправки; при съставянето на разходно-касовите ордери нямало описани разходооправдателни документи за направените разходи, същите не били одобрени от *** и върху тях нямало положени двойни подписи; касовата книга не била прошнурована, подпечатана и подписана от ***** и от *****. Експертизата установила също така, че за периода 01.01.2008 г.-17.03.2008 г. св. И.С. е присвоила общо сума в размер на 19316,10 лв. от събрани такси за посещение на *******, която сума не внесла по сметката на *****.

  По отношение на св. И.С. наказателното производство приключило с Определение №3/02.02.2015 г. по НОХД №40/2015 г. на РОС, с което било одобрено на споразумение за решаване на наказателното производство и същата била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.205, ал.1, т.3, вр. чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201 от НК.

С вносна бележка от 28.01.2015 г. св. С. *** в „Инвестбанк”-клон Русе сумата от 10 237 лв., с които изцяло възстановила на ***** причинената от деянието й имуществена щета.

С вносна бележка от 01.06.2015 г. подс. К. *** в „Инвестбанк”-клон Русе сумата от 1550 лв.

От заключението на назначената в хода на съдебното дирене при първоначалното разглеждане на делото в първата съдебна инстанция допълнителна съдебно счетоводна експертиза се установило, че изтеглената на 25.03.2010 г. от подс. К. сума в размер на 1550 лева е била отразена като приход по каса в счетоводните регистри на *** ***** на 31.03.2010 г. и като разход за материали по сметка 6019 на същата дата.

 

Изложената фактическа установка съдът установи въз основа на обясненията на подсъдимите С. /дадени пред настоящия състав на съда и тези, депозирани при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав, приобщени към доказателствата на основание чл.279, ал.1, т.3 и т.4,пр.2 НПК/и К. /депозирани при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав, приобщени към доказателствата на основание чл.279, ал.1, т.4,пр.1 НПК – всички те възприети само отчасти, доколкото и където съответстват на останалия непротиворечив и еднопосочен по съдържание доказателствен материал, съдържащ се в показанията на  свидетелите И.С. и М.К., дадени пред съда, тези на свидетелите Б.Г., Д.Д., Г.Ж., С.Я., депозирани на ДП, в заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно - счетоводни експертизи, вкл. приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: писма от кмета на ***** до ОД на МВР-Русе (т.1, л.18 от ДП), докладна записка от М.К. (т.1, л.19 от ДП), контролни и паметни листове (т.1, л.22-37 от ДП), одитен доклад, контролни листове, паметни записки (т.1, л.41-93, л.96 от ДП), протокол за проверка на касова наличност (т.1, л.94 от ДП), доклад от Ю. Д. (т.1, л.149 от ДП), констативен протокол и приложения към него (т.1, л.150-153 и л. 154-175 от ДП), Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действаща за периода 01.01.2008 г. –25.05.2011 г.-т.1, л.183-184 и т.2, л.56-60 от ДП), заповед №419-89/25.05.2011 г. (т.1, л.185 и т.2, л.93 от ДП), Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.-т.1, л.186-187, т.2, л.56-60 от ДП), трудов договор и длъжностна характеристика на подс.С. (т.1, л.188-190 от ДП), заповед за прекратяване на трудово правоотношение (т.1, л.191 от ДП), трудов договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика на К. (т.1, л.192-196 от ДП), заповед за прекратяване на трудово правоотношение (т.1, л.197 от ДП), трудов договор, допълнително споразумение и длъжностни характеристики на подс.С. (т.1, л.198-201 от ДП), заповед за прекратяване на трудово правоотношение (т.1, л.201 от ДП), бележки за извършен контрол на административен персонал (т.1, л.206-209 от ДП), заповед №468-10/18.10.2011 г. за проверка на св.И. С. (т.1, л.210 и т.2, л.93 от ДП), доклад от подс.К. (т.1, л.214-215 от ДП), справки от К. (т.1, л.216-218 от дос. пр.), договори във връзка с програмен продукт „Щастливо детство“ (т.2, л.76-83 от ДП), писмена справка от св.Д. Д. (т.2, л.87 от ДП), заверени копия от трудови договори, длъжностни характеристики, допълнителни споразумения (т.2, л.88-92 от ДП), списък на работниците и служителите при *** *** (т.2, л.100 от ДП), вносна бележка от 01.06.2015 г. (л.94 от НОХД№189/15г. по описа на РОС) и свидетелства за съдимост на подсъдимите С. и К., както и от веществените доказателства, приобщени по реда на чл.284 от НПК: папки с дневни извлечения от „Инвестбанк“, клон Русе за *** *** *****, за: 2008г., 2009г., 2010г., 2011г., периода 01.01-31.03.2012г.; папки с ведомости за заплати на *** *** – *****, за: 2008 г., 2009г., 2010г., 2011г.; периода 01.01.-31.-03.12г.; касова книга, започната 2007г. и завършена 31.07.11г.; касова книга, започната на 01.08.2011г. и папки „Каса“ за: 2010г., 2011г., до 18.03.2012г.

Посочените доказателства, независимо от значителния си обем, категорично и без съществени противоречия позволиха на съда да възприеме описаната фактическа обстановка, която е сходна и с фактическата обстановка, приета от прокуратурата в обвинителния акт, а и по същността на фактите по делото не съществува спор между страните.

По отношение обясненията на подсъдимите С. и К. съдът отчита двойнствената им природа – обстоятелството, че от една страна са способ за упражняване на едно от основните права на привлечените към отговорност лица, а именно правото да осъществят лична защита, а от друга страна – доказателствено средство, способ за събиране на гласни доказателства, чиято доказателствена стойност следва да се отчита след съпоставката му с останалия доказателствен материал. Изхождайки от това принципно начало съдът счита, че изложеното от двете подсъдими следва да се възприеме само като свидетелство, досежно описанато от тяхна страна и конкретно осъществено от двете инкриминирано поведение в процесния период, както и относно действията на св. И.С..

Съдът не възприема обясненията на подс. С., в частта, където твръди, че не е получавала оплаквания от родители и *****и във връзка с поведението на св. С., изразяващо се в неправомерното събиране на такси, както и това, че е извършвала реално проверки на таксовите книги през процесния период, защото това с категоричност се опровергава от показанията на св. Б.Г. и св.Д.Д., които при разпита си в хода на ДП изрично заявяват, че нееднократно са сезирали подс. С. по въпроси, свързани с неправомерното поведение на св. С.. Твърдението на подс. С., че е контролирала всякога дейността на С., се изключва от показанията на самата св. С., която изрично сочи пред съда, че контрол и проверки не са били извършвани нито от страна на подс. С., нито от страна на подс. К.. Последното се извежда и от категорично установеното, посредством обективните находки, вложени чрез заключението на назначената в досъдебното производство и приобщена в хода на съдебното следствие по съответния процесуален ред ССЕ, според което подс. С. не е подписвала ежемесечно таксовата книга.

Обясненията на подс. К. съдът отчита като достоверни, изключая частта, в която същата заявява, че й е бил отказан достъп от страна на св. С. до таксовите книги за периода от 2008 г. до 2011 г.  Последното не се подкрепя от каквито и да е доказателства и пряко се опровергава от показанията на св. С., която в разпита си пред   настоящия съдебен състав сочи, че те въобще не са били изисквани за проверка от страна на подс. К.. Последното твърдение на подсъдимата е и житейски неоправдано и алогично, доколкото св. С. й е била пряко подчинена и същата е можела по силата на заеманата от нея длъжност, по йерархичен ред да изземе необходимата й за пълноценното упражняване на служебните задължения документация, а в случай на неподчинение от страна на подчинената й служителка, съответно да поиска съдействие от ***** на ***** и да удостовери неправомерното поведение на *****. В обобщение – в описаните по-горе части съдът прие изложенията на двете подсъдими като защитна позиция, насочена към реализиране на елементи от правото им на защита в рамките на образуваното спрямо тях наказателно производство.

Съдът възприема изцяло, като обективни и убедителни, а оттам и правдиви, бидейки последователни през отделните етапи на процеса, отличаващи се с вътрешно единство и непротиворечивост, креспондиращи едни с други, относно фактите, включени в предмета на доказване по делото, показанията на свидетелите – М.К., Д.Д. и С.Я.. Всяка една от тях точно, последователно и логично отразява личните си възприятия относно констатациите си във връзка с конкретно състояние на ***** преди и след установяване на присвоителните деяния на ***** С., в частност – начинът, по който са се събирали и отчитали таксите, а така също какво е било поведението на длъжностните лица, които е следвало да осъществяват финансов контрол върху действията на ***** С. – подс. С. – в качеството и на *** и подс. К. – в качеството и на *** при *** *****. От своя страна св. М. К. последователно и точно отразява личните си констатации при извършения финансов одит на *****. Св. Д. в унисон с писмените доказателства, изложеното от страна на св. М. К. и установеното посредством експертното заключение излага собствените си възприятия относно наличието на индикации за проблеми във връзка с действията на С. по събиране на таксите и констатираната след освобождаването на подс. С. липса на средства, което изцяло съответства на изложението на св. Я. в тази връзка. Изнесените твърдения от последните две свидтелки по категоричен начин опровергават въъзраженията на подс. С., а отчасти и тези на подс. К., относно липсата на обективна възможност, поради ангажираност и големия обем и тежест на служебните им задължения да извършвате надлежен и периодичен контрол на лицата заемащи отчетнически длъжности при *** ***** и филиалите й, още повече, че пир въпросните филиали в други населени места, подобни злоупотреби не са установени при извършените проверки.

В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на св. Б.Г., която последователно и в унисон с изложеното от страна на св. Д. сочи, че като родител на деца посещаващи ***** през инкриминирания период нееднократно е уведомявала ***** – подс. С. за неправомерно поведение на подотчетното и лице – св. С., във връзка с нередности при събирането на такси за посещение в *****.

Съдът дава изцяло вяра на показанията на св. И.С. – както в частта относно собственото и поведение, изразило се в присвояване на сума в общ размер на 19 316.10 лева, така и по отношение на липсата на контрол от страна на стоящите йерархично над нея през инкриминирания период  - подс. С. и подс. К.. Изрично същата заявява, че едва в началото (за период около година) подс. К. е проверявала таксовата книга, след което е преустановила всякакви проверки по отношение на дейността й, а за подс. С. сочи, че въобще не е предприемала каквито и да е контролни действия по отношение на собствените й задължения по събиране и отчитане на таксите.

Съдът възприе и заключенията на съдебно ***** и допълнителната съдебно счетоводна експертизи като обективни и компетентно изготвени.

Съдът даде вяра и на приобщените по реда на чл.283 от НПК и подробно изброени по-горе писмени доказателства, които прецени за относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Възприеха се, като източник на значими за производството факти и веществените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал с огледа им по реда на чл.284 от НПК.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Обвинителният акт е внесен в съда против подсъдимата Н.С.С. за осъществен състав на престъпление по чл.219, ал.2 от НК.

Настоящият съдебен състав, с оглед безспорно установеното от фактическа страна, счита, че с поведението си през процесния период 01.01.2008 г. – 25.03.2012 г. в ***** подс. Н.С. е осъществила от обективна и от субективна страна елементите от фактическия състав на престъплението с посочената по-горе правна квалификация. Съображенията за това са следните:

Съставомерността деянието по чл.219, ал.2 НК предпоставя субектът на престъплението - длъжностно лице, имащо контролни функции, със своето бездействие да е създало обективни условия за други лица (също длъжностни по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” НК) да извършат престъпление, от което да са причинени значителни щети на предприятието или на стопанството. Субектът на това престъпление не причинява лично и непосредствено престъпния резултат - щетата, а е лице, което не е изпълнило задълженията си за контрол върху дейността на други лица, на които е поверено съответното имущество. Със своето бездействие (дадено законодателно като „неупражнен контрол“) длъжностното лице обективно създава условия за извършване на престъпление от друго лице и с това допринася за настъпването на вредоносния резултат (щетата).

В конкретния случай, по един несъмнен и безспорен начин се установява, че през инкриминирания период -  01.01.2008 г.-15.03.2012 г. подс. Н.С.С. е заемала длъжността ******* *** *****, която длъжност по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” от НК и придава качеството на „длъжностно лице”. Съдът не намира за спорно в теорията и практиката това обстоятелство, за да излага каквито и да е мотиви в тази насока. Длъжността *** в общинска *** (с оглед предписанията на чл.10 ал.4 и чл.10, ал. 5 от Закона за *******, доколкото се касае за юридическо лице, финансирано от бюджета на *****) представлява именно ръководна работа при юридическо лице, която се изпълнява постоянно и срещу съответно заплащане. Тази длъжност е свързана с упражняването на значителни по обем правомощия, включително и такива по контрол върху действия на лица, имащи задължения по отчитане на обществено имущество по смисъла на чл.219, ал.2 от НК, вр. чл. 93, т.4 от НК (съобразно легалната дефиниция, съдържима в последния цитиран текст имуществото на *** ***, ***** е „обществено имущество” по смисъла на НК). В този смисъл и подс. С. е годен субект на престъплението по чл.219, ал.2 от НК.

На второ място по изискуемия от процесуалния закон несъмнен и категоричен начин в настоящото производство бе доказано, че на подс. С. са били възложени конкретни правомощия, свързани с осъществяване на контрол, както върху дейността на конкретно подотчетно лице, извършващо действията по чл.219, ал.2 от НК, така и върху действията на прекия контрольор. Така конкретно от трудов договор № 952/25.09.2002 г., от длъжностната характеристика за заеманата по силата на този трудов договор длъжност *******,  от Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действаща за периода 01.01.2008 г. – м. 05.2011 г.) и Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със Заповед №419-89/25.05.2011 г. – действаща за периода от 25.05.2011 г. до края на инкриминирания период – 25.03.2012 г.), за същата са съществували конкретни задължения: да създава условия за финансова, бюджетна и щатна дисциплина и контрол; да организира и осъществява ежемесечно контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за *******; да контролира и отговаря за правилното водене и съхранение на документацията в ******* и да подписва в края на всеки месец таксовата книга. В този смисъл и подс. С. е  имала възложени по съответния ред конкретни правомощия, свързани с осъществяване на конкретен контрол – предварителен (да създава условия за финансова, бюджетна и щатна дисциплина и контрол), текущ (да организира и осъществява ежемесечно контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за ******* и да контролира и отговаря за правилното водене и съхранение на документацията в *******) и последващ (да подписва в края на всеки месец таксовата книга).

Контролните функции на подс. С. са били както по отношение работата на лицето, комуто е бил възложен прекия контрол върху дейността на ***** - подс. К. – *** при *** ***, така и по отношение на самия отчетник -  св. С. - *** при *** *** (всяка една от тях „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК). При това същите произтичат както от длъжностната й характеристика за длъжността *******, така и от действащите в *** ***, ***** Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действала за периода 01.01.2008 г. – 25.05.2011 г.) и Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.).

По-конкретно, съгласно разпоредбите на чл.6 от Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действала за периода 01.01.2008 г. – 25.05.2011 г.) „Контролът по събирането на таксите се извършва ежемесечно от *****. Таксовата книга се представя на ***** за подпис в края на всеки месец“. Идентичен с този текст е и текстът на чл.10 от Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със Заповед №419-89/25.05.2011 г.), като единствената разлика е във вмененото задължение за ежемесечно подписване на таксовата книга и от страна на *****. Изрично в длъжностната характеристика за длъжността *******, връчена лично на подс. С. срещу подпис, са се предвиждали и следните задължения: да организира и осъществява ежемесечно контрол по събирането и отчитането на приходи от такси, да контролира и отговаря за правилното водене и съхраняване на документацията.

В нарушение на тези си задължения - за осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол, подс. С. не организирала (чрез проверки и заповеди по отношение адресирани към прекия контрольор – подс. К.), нито самата тя осъществявала самостоятелното си задължение за ежемесечен контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за *****. Същата не е контролирала и правилното водене и съхранение на документацията в ръководеното от учебно заведение (надлежното оформяне на таксовата книга съобразно изискванията на двете инструкции и издаването на първични счетоводни документи от страна на *****) и не е подписвала в края на всеки месец таксовата книга при *** ***, *****.

Несъмнено бе доказано и обстоятелството, че това нейно бездействие и неосъществяването на произтичащите от длъжността контролни функции по отношение на лицето, на което е бил възложен прекия финансов контрол и на ***** е дало възможност на св. И.С. през периода от 01.01.2008 г. до 25.03.2012 г. да присвои необезпокоявано сумата общо 19316,10 лв.

Тук следва да се посочи, че подс. С. е разполагала с реална възможност – физическа и правна, да осъществи контрол върху дейността на прекия контрольор и подотчетното лице, извършващо действията по чл.219, ал.2 от НК-***** и касиер *****а при *****. В последната насока твърдението на подс. С. за липса на възможност, предвид голямата и ангажираност и обстоятелството, че е ръководела няколко отдалечени едно от друго *** заведения, категорично се опровергава от показанията на свидетелите Д. – действащ ******* същото учебно заведение и св. С.Я. – действащ *** на *** ***, всяка от които изрично в показанията си на ДП сочи, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение на подс. С. финансов контрол е упражняван, съобразно изискванията на длъжностната характеристика и съдържимото в приложимите нормативни актове, като всичко е било въпрос на надлежна организация от страна на финансовия контрольор. Безспорно е и обстоятелството, че в качеството си на ръководно длъжностно лице подс. С. е следвало да контролира както дейността на прекия отчетник-***** ***** – св. С., така и дейността на лицето, на което е било вменено задължението за пряк контрол над ***** – ***** в *** ***, ***** към процесния период, която е  подс. К. (в този смисъл Решение № 6 от 24.ХII.1985 г. по н. д. № 5/85 г., Пленум на ВС), поради което не могат да се възприемат възраженията на защитниците на подсъдимите за липса на надлежна правна квалификация.

Несъмнено и категорично бе доказано (чрез показанията на свидетелите М. К., Д. Д., С. Я. и И. С., част от писмените доказателства – одитен доклад, контролни листове, паметни записки, доклад, констативен протокол и приложения към него и заключението на назначената от съда и изслушана допълнителна ССЕ /л.123-147 от НОХД №189/15г./) и обстоятелството, че въпреки изброените по-горе задължения за осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол по отношение на посочените по-горе пряк контрольор и подотчетно лице – подс. К., заемаща длъжността „***“ и св. И.С., заемаща длъжността „*****“, подс. С. е бездействала като не организирала (както беше посочено и по-горе чрез периодични задълбочени проверки на дейността на контрольора, чрез издаване на заповеди към реализиране на неговите контролни правомощия, произтичащи от заеманата от негова страна длъжност), нито лично осъществила ежемесечен контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за *** ***, *****, не е контролирала и правилното водене и съхранение на документацията в ******* и не е подписвала в края на всеки месец таксовата книга на *** ***, ***** (т.е. не е проверявала последната).  С това си бездействие тя е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл.219, ал.2 от НК. Конкретно в настоящото производство беше доказано обстоятелството, че подс. С. въобще не е проверявала дейността на подс.К. и св.С. във връзка със задълженията на първата – да контролира дейността на ***** – касиер *****а, а на втората – да събира и отчита таксите в Община Русе и да изготвя надлежно първични счетоводни документи, както и да попълва таксовата книга – периодично и с всички изискуеми реквизити, като конкретно и реално е предприела действия в насока изпълнение на служебните си и нормативни задължения едва след сезирането от страна на подс.К. и то в края на процесния период – едва на 18.10.2011 г. Преди това същата само формално е съставяла „Бележки от извършен контрол на административния персонал в *** ***, *****“, в които въпреки категорично установеното в настоящото производство за периода 2008 – 2010 г. е отразявала, че ***** упражнява контрол, а ЗАС и ***** С. „работи съгласно изискванията в длъжностната си характеристика“, че  „няма нарушения в първичните финансови документи или банкови операции“, че „документацията касаеща ***** дейност се води добре “, че „таксовите книги се водят надлежно“, че „описанието и съхранението на всички първични финансови документи се води редовно“ и т.н. В обобщение, въпреки категорично установеното в рамките на производството пред настоящия съдебен състав относно присвоителните деяния на св. С. и ненадлежното водене и съхранение на финасовата документация, през същия този период, подс. С. само формално е извършила едва четири проверки (през 2008 г. и два пъти през 2010 г.) в рамките на които заключила, че липсват нарушения както от страна на прекия ***** – ***** в лицето на подс.К., така и от страна на ***** в ***** – св. С..

По безспорен и категоричен начин в производството пред настоящия съдебен състав (от заключението на назначената и изслушана по реда на чл.282 от НПК съдебно счетоводна експертиза) бе доказано и настъпването на съставомерния резултат от престъпленията на подсъдимите - значителни вреди за ***** – в размер на 19 316,10 лв. Общият размер на присвоената от ***** св. И.С. сума надхвърля 14 минимални работни заплати, чийто размер от 240 лв. е бил утвърден към датата на довършването на престъплението – 15.03.2010 г. с ПМС № 326/30.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г. Съобразно единните критерии, установени с Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК и ТР №1/98 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които „значителни имуществени вреди“ са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14 минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. В конкретния случай сумата от 19 316,10 лв. надхвърля многократно така предвидения размер и с безстопанствеността са причинени значителни имуществени щети. Това с оглед предвиденото в Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г. е и достатъчно и за да се приеме, че на ***** е причинена значителна щета по смисъла на чл. 219, ал. 1 НК (Дали вредите  „…са значителни, или не, се решава въз основа на цялостната преценка на фактическите обстоятелства по делото, важността на нарушените интереси и преди всичко от абсолютния размер на причинените вреди. Затова, ако размерът на вредите не е голям в сравнение с огромната стойност на патримониума на ощетеното предприятие, но са значителни по своя абсолютен размер, налице е значителна вреда по смисъла на закона…“).

Налице е и изискуемата по закон причинна връзка между бездействието на подс. С. – неупражненият достатъчен контрол от нейна страна по отношение на изпълнението на задълженията от страна на прекия ***** и от страна на ***** и настъпилата щета – сумата от 19 316,10 лв., присвоена от едно от контролираните лица – ***** св. И.С. през процесния период. В случай, че подс. С. бе осъществила анализираните по- горе задължения по предварителен, текущ и последващ контрол в повереното й детско заведение, до присвояване на общата сума, реализирано чрез множество единични деяния през дълъг период от време не би се достигнало или престъплението по чл.201, вр. чл.26 от НК би било разкрито в началната си фаза - още при осъществяване на първите присвоителни действия от страна на С.. Касае се за имуществени вреди – пряка загуба на парична сума в посочения по-горе размер, която сума е била собственост на ощетеното юридическо лице. Изрично възможността за настъпване на вреда, вследствие на присвоително деяние осъществено от контролирано лице е било предмет на анализ в Решение № 193 от 4.V.1983 г. по н. д. № 181/83 г., I н. о., Решение № 520 от 10.07.2007 г. на ВКС по к. д. № 118/2007 г., I н. о. и др.  В обобщение с бездействието си и неупражняването на контрол върху дейността на ***** и ***** ***** в *****, подс. С. обективно е създала условия за осъществяване на присвоителните действия (по смисъла на чл.201 от НК) от страна на св. И.С., в резултат на които и именно е настъпила инкриминираната щета за *****. Несъмнено беше доказано и обстоятелството, че това и престъпно бездействие е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до настъпване на вредоносния резултат, като в случай, че същата бе изпълнявала задълженията си и осъществявала предварителен, текущ и последващ контрол върху „*****“ и бе изисквала от него поведение по изпълнение на вменените му задължения за пряк финансов контрол върху дейността на *****, така също ако бе контролирала пряко дейността на ***** - св. С. (изисквайки, проверявайки и подписвайки таксовите книги, проследявайки отразяването на изискуемите реквизити, събирането и последващото внасяне на паричните средства по сметка на *****), този процес не би се осъществил и щета за ***** не би настъпила. При осъществяването на такъв контрол по отношение на подчинените й лица, практически е изключено да се извърши отклонение на парични средства от страна на ***** - *****.

Не би могъл да се възприеме довода на подс. С., че същата не е осъществила поведение, съставомерно по текста на чл.219, ал.2 от НК, доколкото се е „предоверила“ на подс. К., от която е очаквала изпълнение на задълженията, произтичащи от заеманата от нейна страна длъжност „***“. В тази насока изрично в Решение № 434 от 8.VIII.1991 г. по н. д. № 220/91 г., I н. о. ВКС е приел, че „Наказателна отговорност за престъпна безстопанственост поради неупражняване на достатъчен контрол възниква и когато деецът делегира контролните си правомощия на свои подчинени, но те не са ги упражнили или са ги упражнили неефикасно.“. Нееднократно съдилищата са приемали, че делегирането на осъществяване на контролни функции от страна на задължения на собствено основание да ги реализира ръководител, не освобождава последния от отговорност за резултатите от контролната дейност, като делегирането на контролни правомощия е оправдано единствено и само с оглед по-голямата ефикасност на контрола, но не и за бъдещото отпадане на отговорността за неговата неефикасност. В този смисъл в цитираното по-горе решение и в   Решение № 328 от 12.VII.1985 г. по н. д. № 351/85 г., I н. о. ВКС е подчертал изрично, че в тези случаи ръководителят „отговаря за правилността именно на решението си, а не за чуждо поведение.“. Неизменно следва в последната насока да бъде отчетено и обстоятелството, че подс. С., с оглед показанията на св. Д. и обясненията на подс. К., е оставила без последствие сигналите и на двете, както и такива от родители за констатирани нередности в действията на ***** ***** – св. И.С.. Без коментар, като алогични следва да се оставят оправданията на подс.С. пред съда, че поради липса на специфични знания - „Всеки един може да ме подведе в тази област, да не кажа да ме излъже, тъй като по професия съм *** *****“, същата е допуснала очертаната по –горе пълна безконтролност и безотчетност от страна на нейни служителки, което е способствало за ощетяване патримониума на *****. Същата е била назначена на ръководна длъжност ***, а не *** *****, поради което личното й невежество, досежно вменените й задължения по длъжностна характеристика, както и ограничените й познания и липса на интерес и отговорност към дейността и законосъобразното функциониране на повереното й учреждение, вкл. стопанисване имуществото на ЮЛ и отпуснатите за него средства за издръжка от бюджета на *****, което тя е ръководила, управлявала и представлявала по закон, само потвърждава обвинителната теза, вместо да има оневиняващо значение, както явно смята подсъдимата.  

При предходното разглеждане на делото съдът е признал подс. С. за невинна и частично я е оправдал по повдигнатото обвинение за нарушаване на задълженията й: да създава условия за финансова, бюджетна и щатна дисциплина и контрол и да носи административна, финансова и имуществена отговорност при констатирани нарушения, като отчел, че първото формулирано от представителя на държавното обвинение задължение е с твърде общ и неконкретен характер, а второто не е по същество задължение, а уредба на бъдещата отговорност в случай на констатирани административни, финансови и имуществени нарушения и в този смисъл не е налице неизпълнение на задължение от страна на подс. С. в този смисъл. Настоящия съдебен състав не счита, че следва да преповтаря този оправдателен диспозитив, доколкото прокурорът не поддържа обвинението в тази му част и тя като непротестирана част от предходната присъда е влязла  в сила, което рамкира предмета на настоящото обвинение, изключвайки указаната част.

Доказателствената съвкупност установява по несъмнен начин, че деянието е извършено от подсъдимата Н.С. по непредпазливост, при форма на вина - несъзнавана непредпазливост (negligentia). За наличието й съдът изходи от обективно установените действия на дееца, които представляват външен израз на представите и мисловната й дейност. Подс. С. е била запозната с правата и задълженията си по длъжностната характеристика, която е подписала лично. Безспорно от обясненията и става ясно, че тя е била запозната и с разпоредбите на Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действаща за периода 01.01.2008 г. –25.05.2011 г.) и на Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен с издадена от самата подс. С. заповед №419-89/25.05.2011 г.). В този смисъл тя е знаела, че по силата на заеманата от нея длъжност следва да ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата дисциплина, правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи, да извършва ежемесечен контрол по събирането и отчитането на приходите от такси за ***** и да подписва в края на всеки месец таксовата книга в *****, но въпреки това тя не е изпълнила тези свои задължения. Същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от бездействието си (ощетяването на *****), но е била длъжна и е могла да ги предвиди и предотврати.

          По изложените съображения, съдът е признал подсъдимата Н.С.С. за виновна в извършването на престъпление по чл.219, ал.2 от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата С., съдът отчита като смекчаващи отговорността и обстоятелства - чистото съдебно минало, липсата на каквито и да е противообществени прояви, инцидентния характер на проявата, обстоятелството, че вредите са били изцяло възстановени и изразеното съжаление. Отегчаващи обстоятелства настоящия съдебен състав не отчете.

Предвид изложеното, съдът прецени, че наказанието на подсъдимата С. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума на предвиденото в наказателния закон.

След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието ще получат успешна реализация спрямо подсъдимата С. чрез налагане на наказание от ОСЕМ месеца лишаване от свобода, доколкото именно санкция с посочената продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо подсъдимата и би въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо незаконосъобразно поведение. Едновременно с това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и върху останалите членове на обществото, т. е. ще бъде постигната и генералната превенция на наказателната репресия. Изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. С. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана преди това, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намира, че по отношение на конкретната личност не се явява необходимост от нейната социална изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и  най-вече чистото й съдебно минало, инцидентният характер на проявата, известната наивност и неправилна оценка на извършеното, свързани с предоверяването й по отношение на подс.К., обусловени от цялостното развитие на обществените отношения в страната  – все обстоятелства, разкриващи я като лице с невисока степен на обществена опасност. В този смисъл и съдът счита, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. 

При определяне на размера на кумулативното наказание – глоба съдът отчитайки изложените по-горе констатации относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и съобразявайки  имотното състояние на подсъдимата, отмери наказанието в размер към минимума на предвиденото – от 1500 лева.

 

 

Русенска окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо С.И.К. за осъществени два престъпни състава: по чл.219, ал.2 от НК и по чл.201 от НК.

По обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.219, ал.2 от НК, съдът в настоящия си състав, с оглед безспорно установеното от фактическа страна намира, че поведението на подс. С.К. изцяло покрива обективните и субективните признаци на престъплението с така дадената от органите на досъдебното производство правна квалификация.

На първо място настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото обстоятелството (с оглед всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства), че подсъдимата К. към процесния период – 01.01.2008 г. – 15.03.2012 г. г. е имала качеството и попада в категорията на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 б. “б” от НК. За последното, както беше отразено и по-горе, по законодателен път, чрез изрична легална дефиниция, изрично в наказателния закон е отразено кои правни субекти биха могли да бъдат третирани като такива с оглед наказателноправното значение на това понятие. По отношение на *** ***, ***** подсъдимата К. е била страна по трудов договор, с който е била назначена на длъжност „***” – от 01.11.2007 г. Т.е. става въпрос за заемане на длъжност в общинска ***, представляваща именно ръководна работа при юридическо лице, която се изпълнява постоянно срещу съответно заплащане. Тази длъжност е свързана и с упражняването контролни правомощия върху действията на лице (***** ***** С. – длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б“ от НК), имащо задължения по отчитане на обществено имущество по смисъла на чл.219, ал.2 от НК вр. чл. 93, т.4 от НК. В този смисъл и подс. К. е годен субект на престъплението по чл.219, ал.2 от НК.

Контролните функции на подс. К. по отношение работата на св. С. произтичат както от длъжностната й характеристика за длъжността ***** при ***”, така и от действащите в *** ***, ***** Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действала за периода 01.01.2008 г. –25.05.2011 г.)   и Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.).

Съгласно разпоредбите на чл.6 от Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действала за периода 01.01.2008 г. – 25.05.2011 г.) „Контролът по събирането на таксите се извършва ежемесечно от *****“. Идентичен с този текст е и текстът на чл.10 от Инструкция за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.), като както беше посочено и по-горе, единствената разлика е във вмененото задължение за ежемесечно подписване на таксовата книга и от страна на *****. Изрично в длъжностната характеристика за длъжността ***** при ***”, връчена лично на подс. К. са се предвиждали и задълженията: да организира ***** отчетност и да осигурява своевременното отразяване на всички стопански операции; да организира и осъществява своевременното уреждане на взаимоотношения с банки и с Общински съвет за превеждане и протичане на стоково-паричния поток от и към *** и съхраняването на счетоводните документи; да извършва ежемесечно контрол по събирането на таксите; да подписва таксовата книга в края на всеки месец и да отчита събраните и внесени такси в ***** програма (вж. длъжностната характеристика, т.1, л.194-196).

В нарушение на тези си задължения за осъществяване на предварителен, текущ и последващ контрол, подс. К. не е организирала извършването на ***** отчетност и отразяването на постъпилите такси в таксовата книга от страна на св. С. (отразяване на трите имена на детето, процент, който се заплаща, таксата за месеца и за деня, присъствените дни, общата такса за месеца, номер и дата на издадената квитанция), не е контролира дали последната внася ежеседмично всички получени суми от такси по сметка на *****, не е изисквала надлежно съхранение на счетоводните документи, в частност тези, свързани със събираните такси, не е контролирала ежемесечно събирането на таксите от С., не е подписвала ежемесечно таксовата книга и не е отчитала събраните и внесени такси в действащия счетоводен софтуер.

Несъмнено бе доказано и обстоятелството, че това нейно бездействие е дало възможност на св. И.С. през периода от 01.01.2008 г. до 25.03.2012 г. да присвои необезпокоявано сумата общо 19 316,10 лв.

Неизпълнявайки горепосочените контролни функции по отношение събираните такси, с бездействието си подс.К. е допринесла в значителна степен за настъпването на вредоносния за ***** резултат - щета на стойност 19 316,10 лв. Както беше посочено и по-горе  последната е „значителна” по смисъла на чл.219, ал.2 НК.

Безспорно в случая е налице и причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и проявеното от страна на подсъдимата К. бездействие. С неупражняването на горепосочения текущ и последващ контрол по отношение дейността на св. И.С., тя е създала обективни условия последната да извърши длъжностно присвояване с предмет горепосочената парична сума (в този смисъл Решение № 286 от 29.V.1978 г. по н. д. № 256/78 г., I н. о., Решение № 299 от 23.VI.1986 г. по н. д. № 296/86 г., II н. о. и     Решение № 328 от 12.VII.1985 г. по н. д. № 351/85 г., I н. о.).

Тук следва да се посочи, че обстоятелството, че в края на процесния период тя е уведомила подс. С. за неправомерност в дейността на подочетното и лице, не е такова естество и степен на значение за реализиране на наказателноправната отговорност на същата, което да я оневини за собственото и предходно неправомерно бездействие. В тази насока изрично в Решение № 299 от 23.VI.1986 г. по н. д. № 296/86 г., II н. о. се предвижда, че „Когато ***** … въпреки задълженията му не упражнява достатъчен контрол върху работата на отчетник … и не нарежда да се извърши своевременно ревизия на ***** и от това последват значителни щети за кооперацията, извършва престъпна безстопанственост по  чл. 219, ал. 2 НК. Отправянето от ***** на предупредително писмо до ***** и писмо, с което уведомява ръководството … за небрежната дейност на *****, са дейност, недостатъчна като упражнен контрол по смисъла на  чл. 219, ал. 2 НК.“.

От субективна страна подс. К. е осъществила престъплението по непредпазливост под формата на небрежност. Същата е била запозната с права и задълженията си по длъжностната характеристика. Като безспорно е била запозната и с разпоредбите на Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действаща за периода 01.01.2008 г. –25.05.2011 г.) и Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.). Знаела е, че по силата на заеманата от нея длъжност следва да ръководи, организира и осъществява текущ и последващ вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи, редовното извършване на инвентаризации и отразяване на резултатите от тях. Въпреки това обаче подс. С.К. не е изпълнила тези свои задължения. Същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от бездействието си, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.

При предходното разглеждане на делото съдът е признал подс. К. за невинна и частично я е оправдал по повдигнатото обвинение за нарушаване на задълженията й: да отговаря за състоянието на финансовата дисциплина и да не допуска условия за разхищения и злоупотреби; да ръководи работата на завеждащия административната служба, като отчел, че тези формулирани от представителя на държавното обвинение задължения са с общ и неконкретен характер и съответно – не са годно основа за реализиране на отговорност по текста на чл.219, ал.2 от НК. Настоящия съдебен състав не счита, че следва да преповтаря този оправдателен диспозитив, доколкото прокурорът не поддържа обвинението в тази му част и тя като непротестирана част от предходната присъда е влязла в сила, което рамкира предмета на настоящото обвинение, изключвайки указаната част, като предмет на обвинение, по което следва да има отново произнасяне от съда.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата К. за този престъпен състав, съдът отчете като смекчаващи отговорността и обстоятелства - чистото съдебно минало, инцидентния характер на извършеното, обстоятелството, че причинените вреди са били изцяло възстановени, както и че в края на процесния период тя е предприела действия по сезиране на ***** на ***** за неправимерното поведение на *****. Отегчаващи обстоятелства не бяха констатирани.

Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът прецени, че наказанието на подсъдимата К. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността и обстоятелства, към минимума на предвиденото в наказателния закон.

След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието ще получат успешна реализация спрямо подсъдимата К. чрез налагане на наказание от ОСЕМ месеца лишаване от свобода, доколкото именно санкция с посочената продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо подсъдимата и би въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо незаконосъобразно поведение. Едновременно с това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и върху останалите членове на обществото, т. е. ще бъде постигната и генералната превенция на наказателната репресия.

Настоящият съдебен състав счете, че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. К. наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана преди това, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност на К. не се явява необходимост от нейната социална изолация в пенитенциарно заведение. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчита правното значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице обстоятелство и  най-вече чистото й съдебно минало, инцидентният характер на проявата, известната недооценъчност на извършеното и предоверяването й на св.И.С., обусловени от цялостното развитие на обществените отношения в страната  – все обстоятелства, разкриващи я като лице с невисока степен на обществена опасност. В този смисъл и съдът счете, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. 

При определяне на размера на кумулативно предвиденото наказание – глоба съдът отчитайки изложените по-горе констатации относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и съобразявайки  имотното състояние на подсъдимата К., отмери наказанието в размер към минимума на предвиденото – от 1500 лева.

По обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.201 от НК, настоящият съдебен състав намира, че подс. С.И.К. не е осъществила деяние, което да се субсумира под състава на престъплението „длъжностно присвояване“, нито по този основен състав, нито по привилегированият такъв по чл.205, ал.1, т.1, вр.чл.201 НК, за каквато преквалификация пледира прокурорът по делото пред настоящия съдебен състав, като съображенията за този извод се свеждат до следното:

Субект на престъплението по този законов текст се явява длъжностно лице, на което средствата са връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. В настоящата хипотеза съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството (с оглед подробно изложените по-горе съображения), че подсъдимата К. към процесната дата – 25.03.2010 г. е имала качеството и попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 б. “б” от НК. 

От обективна страна длъжностно присвояване по цитираният законов текст разкрива следните особености: Предмет на престъпно посегателство са пари, вещи или ценности, връчени на субекта или поверени му именно с оглед особеното му качество. В конкретния случай по безспорен и категоричен начин в рамките на съдебното разглеждане на делото пред настоящия съдебен състав беше доказано, че в качеството си на „***” при *** ***, *****, подс. К. не е разполагала с право и задължение по силата на заеманата от нейна страна длъжност да извършва тегления в брой на суми от сметката на ***** в ТБ „Инвестбанк”-клон Русе. Последното е било вменено единствено и само в задълженията на ***** ***** – св. И.С. (обстоятелство, отразено и от представителя на РОП в обстоятелствената част на обвинителния акт). В този смисъл така повдигнатото и обвинение се явява изначално несъставомерно по текста на чл.201 от НК, респ. по чл.205 от НК, доколкото и теорията и практиката са категорични, че длъжностното присвояване е възможно, но единствено и само когато съответния предмет - пари, вещи или ценности са в патримониума на субекта с оглед конкретните му трудови, респективно – служебни функции. По отношение на същите следва да съществува изричен акт на възлагане на правомощия, пряко свързани с пазене и управление имуществото на работодателя и по-конкретно подс.К. да е разполагала с правото и задължението да оперира с банковата сметка на *****. Както беше посочено по-горе, подс. К. е нямала такива правомощия, а същите са били част от задълженията на друго длъжностно лице. Последното налага оправдаване на подс. С.К. по повдигнатото и обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.201 от НК на това единствено формално основание.

Безспорно поведението и (доколкото тя фактически е извършвала тегления от сметката на *** ***, ***** по силата на устна уговорка със св. И.С.) би могло да се разглежда на плоскостта на обсебването по смисъла на чл.206 от НК. Изпълнителното деяние на това престъпление, както и на длъжностното присвояване се изразява в предприемане на акт на противозаконно фактическо или юридическо разпореждане с имущество, което субекта владее или пази. Престъплението е резултатно, като негов престъпен резултат е причиняването на имотна щета на собственика на имуществото.

В конкретния случай, с оглед безспорно установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че по силата на устната договорка със св. С., на 25.03.2010 г., подс. К. е придобила фактическата власт върху инкриминираната парична сума в размер на 1550 лева и съответно е владеела последната на валидно правно основание. С оглед уговореното сумата е следвало да бъде заприходена в касата на *** ***, *****. По несъмнен и категоричен начин в настоящото производство, от заключението на приетата допълнителна съдебно счетоводна експертиза беше установено, че след фактическото получаване на сумата на инкриминираната дата, подс. К. е предприела действия и отразила паричната сума чрез използвания счетоводен софтуер в счетоводния регистър на ***** като касова наличност, а впоследствие отразила и разходването и – на 31.03.2010 г. за материали в полза на *** ***, *****. В заключението си и при разпита си в съдебно заседание експертът изрично сочи това обстоятелство, както и че по отношение на отразеното разходване липсват първични разходно оправдателни документи (прочем такива са липсвали по отношение на повечето от операциите със средствата на *****). Безспорно в случая е налице неизпълнение на задължения от страна на отговорните длъжностни лица, едно от които е и подс. К., но това неизпълнение, респективно дисциплинарно нарушение не съставлява деятелност по реализиране на присвоителното изпълнително деяние на престъплението „обсебване” - такава по противозаконно разпореждане със сумата и то на твърдяната от представителя на прокуратурата дата на нейното изтегляне от банковата сметка на *****. В настоящото производство не се събраха каквито и да е доказателства, уличаващи подсъдимата К. в извършването на конкретни незаконни действия с предмета на престъплението. Като дата на извършване на всяко престъпление отдавна и теорията и практиката е категорична, че това е датата на извършване, респ. довършване на изпълнителното деяние. Последното по отношение на престъпленията по чл.201, респ.чл.205 и чл.206 от НК е датата на разпореждане с предмета на посегателство, респ. отказът да се върнат инкриминираните вещи (когато изпълнителното деяние се изразява в неправомерен такъв). Тук следва да се отбележи, че когато предоставянето е на валидно правно основание, деецът разполага с фактическа власт върху предмета на престъплението и до предприемането на действия, в противоречие с правното му основание, това владение е правомерно и няма престъпен характер. В конкретния случай не е била извършена ревизия и експертът категорично заявява, че е невъзможно да се установи каква е следвало да бъде касовата наличност в *** ***, ***** предвид липсата на първични счетоводни документи и ненадлежно воденото счетоводство.

В този смисъл по делото не се събраха доказателства за  осъществяване на противозаконно юридическо и фактическо разпореждане със сумата от 1550 лева, съответно - за присвояването и от страна на подс. К. или в обобщение за осъществяване на изпълнителното деяние на престъпленията по чл.201 и чл.206 от НК.  В тази насока константната съдебна практика, а и теорията многократно са подчертавали, че присвояването е акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество. Юридическо, когато деецът осъществява някаква противозаконна сделка, например продажба, дарение и др. и фактическо, когато го използва като свой по предназначение. Такова обаче, в настоящото производство не беше установено по несъмнен и категоричен начин. Дори да се приеме, че подсъдимата К. е проявила немарливост и некоректност, то последното от своя страна не съставлява присвоително престъпление, а би могло да се третира като някоя от формите на безстопанственост (с оглед ръководното й положение). Многократно съдилищата са се произнасяли в указаната насока и по-конкретно, че неотчитането на имуществото следва да се третира единствено и само като косвено доказателство за присвояване и само по себе си не е достатъчно за признаване на дадено лице за виновно в извършване на престъпление по чл.201 или чл.206 от НК (Решение № 854/2005 г. от 18.04.2006 г. по н.д. № 292/2005 г., I Н.О. на ВКС). Същото на общо основание важи и в хипотезите на констатирани липси на имущество – при липса на категорични доказателства за умишлено разпореждане без правно основание не би могло да се говори за престъпление, а единствено за основание за възникване на гражданскоправна отговорност по възстановяване на дължимото (в тази насока Решение № 469 от 29.06.2005 г. по н. д. № 887/2004 г., II Н. О. на ВКС; Решение № 65 от 10.02.2003 г. по н. д. № 656/2002 г., II Н. О. на ВКС; Решение № 429 от 16.10.2001 г. по н. д. № 382/2001 г., I Н. О. на ВКС; Решение № 425 от 17.09.1991 г. по н. д. № 278/91 г., I Н. О. на ВС; Решение № 459 ОТ 29.07.1991 г. по н. д. № 295/1991 г., I Н. О. на ВС; Решение № 8 от 14.02.1990 г. по н. д. № 632/89 г., I Н. О. на ВС, Решение № 369 от 6.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 344/2008 г., I н. о., НК).

В обобщение може да се заключи, че по настоящото дело не се доказа пряка съпричастност на подс. К. към констатираната липса на парични средства, поради което липсва и осъществено изпълнително деяние. Последното само по себе си наложи оправдаването и по повдигнатото обвинение по чл.201 от наказателния закон, като не са налице и основания за преквалифициране на извършеното по текста на чл.205 или чл.206 от НК.

По доводите на защитниците на подс. С. и подс. К.:

Настоящият съдебен състав не възприема релевираното от защитниците на подсъдимите С. и К. възражение за несъставомерност на деянието на двете подсъдими по чл.219, ал.2 НК от обективна страна. По-конкретно твърдението, че доколкото щетата е причинена на *****, която не е „предприятие или стопанство”, то отговорността на двете подсъдими не би могла да бъде ангажирана по този текст от наказателния закон. В последната насока съдът намира, че цитираните от страна на защитниците дефиниции на понятията „предприятие“ и „стопанство“ в Конституцията и отделни специални закони не намират приложение. Безспорно е, че текстът на чл.219, ал.2 от НК разкрива нормата като такава с типична бланкетна диспозиция, но единствено и само, в частта касаеща конкретните задължения за осъществяване на контрол от страна на съответните длъжностни лица. В развитата от страна на защитниците насока, съдебната практика, след приемането на Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г., е освен задължителна и константна. Изрично в I, т.3 от цитираната задължителна съдебна практика се сочи, че „въпреки, че в чл.219 НК е посочено само „предприятие” или „стопанство”, законът има предвид засягане и стопанската дейност на учреждения, кооперации или обществени организации“. В този смисъл и Общината може да бъде ощетена от престъпление по чл.219, ал.2 от НК.

Не могат да се възприемат и доводите на адв. В. относно обстоятелството, че подзащитната му – подс. С. не би следвало да носи отговорност за неоказан контрол върху действията на *****  - подс. К.. Както беше посочено и по-горе изрично в Решение № 6 от 24.ХII.1985 г. по н. д. № 5/85 г., Пленум на ВС се сочи, че „Ръководителите на държавните предприятия, кооперациите и обществените организации отговарят по  чл. 219, ал. 2 НК, когато не са упражнили достатъчен контрол не само спрямо отчетниците, но и по отношение на лицата, пряко контролиращи отчетниците, каквито са органите на вътрешноведомствения финансов контрол.“.

Несъстоятелен е и доводът на защитниците на двете подсъдими, че отговорност за „безстопанственост“ по ал.2 на чл.219 от НК би могла да се носи единствено и само в случай на неизпълнение на задължения, произтичащи от нормативен акт. В конкретния случай не съществува подобно изискване - за нормативен характер на неизпълнените задължения, като изрично в цитираното по-горе Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г. се сочи, че „Източници на задълженията са нормативните актове или технологичните правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от теорията (от науката), житейската практика, от категорията на общопризнати правила и др.“. С оглед на това и съдът намира, че вменените на подсъдимите С. и К. с трудовите договори, с длъжностните характеристики, с Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ***** (действаща за периода 01.01.2008 г. –25.05.2011 г.) и с Инструкцията за реда на събиране, отразяване, отчитане и контрол ******* (Приложение №7 от СФУК, одобрен със заповед №419-89/25.05.2011 г.) задължения са годна основа са реализиране на отговорността им по чл.219, ал.2 от НК.

По отношение на предявения гражданския иск с правно основание чл.86, вр. чл.45 от ЗЗД, съдът отчете акцесорния характер на претенцията за лихва и предвид липсата на доказателства за реализиране на поведение, покриващо признаците на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД (с оглед изложеното по-горе, относно недоказаността на обвинението спрямо К. по чл.201 от наказателния закон) следва да се отхвърли и  акцесорната искова претенция поради неоснователността на главната такава.

          С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 от НПК съдът е осъдил подсъдимите Н.С.С. и С.И.К. да заплатят част от направените по делото разноски – всяка от тях  сума в размер на 215 лв. по сметка на  Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство) и сума в размер на 15.00 лв. по сметка на РОС (разноски на съдебното следствие), както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

          На основание чл.112, ал.4 НПК съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, които следва да с евърнат на заинтересованите учреждения, откъдето са иззети след влизане в сила на присъдата.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: