О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 372
гр. Бургас, 29.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №223 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1491/24.01.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, с която се
обжалва Решение №3490 от 10.12.2019г., постановено по гр.д.
№7032/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от
Директора Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:*** - адв. З. ***, сумата от 1722.69лева/ хиляда седемстотин
двадесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.
до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 235.85лева/двеста тридесет и пет
лева и осемдесет и пет стотинки /, представляваща лихва за забава върху
дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране
на исковата молба - за периода от 01.09.2016г. до 21.08.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.08.2019г.
до окончателното изплащане.
Осъдена е Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,
представлявана от Директора Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ на К.П.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** - адв. З. ***,
сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски по водене на производството
за адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А,
представлявана от Директора Николай Николов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за
изготвената експертиза и 118.91лева /сто и осемнадесет лева и деветдесет и една
стотинки / държавна такса.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е
допуснато предварително изпълнение на решението.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на
общите правила по
ЗДСл (и съответно
КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с
чл.187, ал.9 от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,
че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице
предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита се, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се
на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна
практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане
като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация на проф. Васил
Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима
за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в
случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от
трите групи – положен по график в
рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по
заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Евентуално се
иска от съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията ѝ за периода от 01.01.2018 г.
до 17.07.2018 г. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава
минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Моли се
делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства. Към въззивната жалба е приложена писмена правна консултация от
проф. Васил Мръчков.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от К.П.П., чрез адвокат З.Б. - БАК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че към исковата молба
е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от
адв. З.Б., до приключването му във всички съдебни инстанции, но в него не е
посочен номер на делото. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да
представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция,
с посочен в него номер на делото, най-късно до насроченото за 24.02.2020г.,
открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №223 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на К.П.П., ЕГН **********,***, да
представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за
производството пред въззивния съд в срок до 24.02.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.