Решение по дело №2051/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

 

по чл.238, ал.1 от Гражданския процесуалния кодекс

 

гр. София, 28.08.2020  г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,в открито съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

           

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело № 2051 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.327, ал.1 от Търговския закон, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от Закона задълженията и договорите от „Ч.с.“ АД против „А.Т.“ ЕООД за неплатена цена за морска кристална техническа насипна сол – внос,  дължима по Договор за покупко-продажба от 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й погасяване и разноски по делото.

С исковата молба „Ч.с.“АД твърди, че с ответника са в договорни правоотношения по сключения договор за търговска продажба на морска техническа насипна сол, и че за доставените количества и цени били съставени фактури с №№ ********** от 16.11.2018г.; ********** от 30.11.2018г.; ********** от 19.12.2018г.; ********** от 17.01.2019г.; ********** от 18.01.2019г.; ********** от 20.02.2019г.; и дебитно известие № ********** от 01.02.2019г., издадено към фактура №**********,на обща стойност 41 768, 00 лева. Твърди се, че ответното дружество не е заплатило сумите в срок и в пълен размер, което обосновава правния му интерес от иска.

В срока за писмен отговор, след връчване на исковата молба по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор, не изпраща представител и не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:

В първото съдебно заседание по делото ответникът   ›не се явява и не изпраща процесуален представител, въпреки че е редовно призован, освен това ›не е представил отговор на исковата молба  и ›не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, а ищецът е направил  ›искане по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. С оглед събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че искът е ›вероятно основателен. За да направи този извод, съдът взе предвид установеното от доказателствата по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за търговска продажба. От писмените доказателства – договор за покупко-продажба на сол от 15.11.2018 г., 6 бр. данъчни фактури и дебитно известие, извлечение по сметка 411, експедиционни бележки и от заключението вещото лице по допуснатата и изслушаната съдебно счетоводна експертиза, бе установено, че е извършена доставка на договорените количества сол и са съставени фактури с №№ ********** от 16.11.2018г.; ********** от 30.11.2018г.; ********** от 19.12.2018г.; ********** от 17.01.2019г.; ********** от 18.01.2019г.; ********** от 20.02.2019г.; и дебитно известие № ********** от 01.02.2019г., издадено към фактура №**********, които са осчетоводени от ищцовото дружество. От заключението е видно, че при справка в ТД на НАП вещото лице е констатирало, че ответното дружество е осчетоводило процесните фактури и дебитно известие (таблица стр.3), включило ги е в дневника за покупките по ЗДДС и е ползвало данъчен кредит по тях. Видно от счетоводните записвания на „Ч.с.“ АД се установи, че ответникът е извършил плащания по тях, в общ размер на 20 522,80 лв. От заключението на съдебно счетоводната експертиза (таблица на стр.2) е видно, че е платена изцяло сумата по фактура № 16219/16.11.2018 г. Неплатена е останала сума в размер на исковата сума - 41 767, 80 лв.

С оглед на горното, съдът намира за установено издаването на процесните фактури, в които фигурира описание на стоките и услугите, количества и стойност, посочен е начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Същите са осчетоводени, декларирани са в дневника на покупките и дневника на продажбите на дружествата. Съгласно утвърдената съдебна практика фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС – което и се установи в хода на настоящето производство, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване - в този смисъл  Решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК и др., което обосновава извода за вероятната основателност на иска. Като законна последица и тъй като ответното дружество е в забава, то и дължи и законна лихва върху дължимата сума за цена на доставената стока, считано от датата на исковата молба,  до окончателното й изплащане. Ето защо, при наличие на всички предпоставки по чл.238, ал.1  и чл.239, ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено съдебно решение, с което исковете да бъде уважени без да се излагат мотиви по същество.

Като последица и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва ответникът  да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 670, 72 лв. за внесена държавна такса,  3600 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 03.10.2019 г., съставляващ разписка за плащане и 450 лв. за възнаграждение на вещо лице, внесени с вн. документ от 25.08.2020 г. и съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „А.т.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на „Ч.с.“АД с ЕИК *******сумата от 41 767, 80 лв., с ДДС, съставляваща неплатена цена за доставена стока-морска, кристална насипна техническа сол- внос, дължима по договор за покупко-продажба на сол от 15.11.2018 г. (по фактури №********** от 30.11.2018 г.; ********** от 19.12.2018 г.; ********** от 17.01.2019 г.; ********** от 18.01.2019 г.; ********** от 20.02.2019 г.; и дебитно известие № ********** от 01.02.2019г., издадено към фактура №**********), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 2120, 72 лв. деловодни разноски и 3 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.239, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                           

 

 

СЪДИЯ: