№ 5870
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 9690/30.08.2022 г. по гр. д. № 45735/2021 г. по описа на
СРС, 62 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД С. К. Т. и Р. С. Д. – Т.а са осъдени да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД по 1/2 от следните суми:
сумата от 1230,02 лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г. за топлоснабден
имот с адрес гр. София, бул. ****, аб. № 265423, ведно със законната лихва от
исковата молба – 04.08.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата от 164,85 лева – представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 31.01.2020 г.;
сумата 19,35 лева – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 08.2018 г. до 04.2019 г., ведно със законната
лихва от исковата молба – 04.08.2021 до окончателното плащане, като
исковете са отхвърлени за стойността на доставената топлинна енергия до
пълния предявен размер от 3457,71 лева и за периода от 05.2016 г. до 05.2018
1
г., иска за мораторна лихва – до пълния предявен размер от 459,92 лева и за
периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г.; иска за цената на дяловото
разпределение – до пълния предявен размер от 58,73 лева и за периода от м.
01.2017 до 07.2018 г. и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение – в пълния предявен размер от 11,04 лева за периода от
03.03.3017 г. до 31.01.2020 г.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 194539/19.09.2022 г., подадена от С. К. Т. и
Р. С. Д. - Т.а, в която са изложени съображения за недопустимост и
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивниците поддържат,
че решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова
молба. В нея не били посочени фактическите твърдения на ищеца относно
количеството доставена топлинна енергия, както и по каква единична цена е
продадено то на потребителите за всеки отделен отоплителен сезон. Не били
изложени твърдения кога е започнал и кога е завършил отоплителния сезон.
Не било посочено също така, как конкретно се разпределяла топлинната
енергия по пера. В случай, че въззивният съд приеме, че исковата молба е
редовна, а решението не е недопустимо, посочват, че то е неправилно поради
съществено противоречие на съдопроизводствените правила, тъй като чл. 146
от ГПК е нарушен в неговата цялост. Посочват, че липсва надлежен доклад
по делото и разпределение на доказателствената тежест. Не била
разпределена тежестта да се установи кога са публикувани общите условия на
дружеството, във връзка с направеното оспорване на валидността на акта по
одобР.ето на тези общи условия от ДКЕВР, по отношение на доказване на
неравноправността на клаузите на общите условия, относно възможността за
отказ от договора, относно противоречието с нормите на европейското право,
както и относно наличието на дефектирани и повредени отоплителни тела ви
имота. Освен това, в обжалваното решение липсвало обсъждане и надлежни
мотиви по ключови възражения от отговора на исковата молба. Решението
било неправилно и поради това, че неправилно е приложен и тълкуван чл. 150
от Закона за енергетиката, като поддържа, че този текст противоречи не само
на Конституцията, но и на правото на ЕС. Освен това, не се правела разлика
между правото на индивидуален отказ от услугите, което се гарантирало от
поребителското законодателство и правото на колективен отказ на етажната
собственост. Не било обсъдено и приложението на чл. 2 от Наредба № 16-
2
334/2007 г., ведно с чл. 62, ал.2 от Закона за защита на потребителите, като
при обсъждането им съдът би могъл да достигне до извод, че част от
доставките от отоплителните сезони са непоискани не се дължи плащане то
тях. Наред с това, решението било и необосновано, тъй като доказателствата
по делото били превратно интерпретирани. В частта, с която се държи
служебно проверка на неравноправни клаузи, тази дейност била изцяло
пренебрегната. Неправилно било прието, че „главният отчет“ установявал, че
отоплителните тела са изправни и без дефекти. Неправилно като
доказателство били обсъдени и обясненията на вещото лице. Молят
обжалваното решение да бъде обезсилено, а евентуално отменено, като
исковете в уважената част да бъдат отхвърлени. Претендират направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД, като в становище вх. №
94577/18.10.2023 г. заявява, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 45735/2021 г. по описа на СРС, 62 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против С. К. Т. и Р. С. Д. Т.а, с която са предявени искове с правно основание
чл. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149
от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на
собственици на топлоснабден имот в гр. София, бул. ****, абонатен №
265423, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона
за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобР. от ДКЕР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
3
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
сила спрямо тях. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати
дължимите от него суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в
която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията
си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр.
София, бул. ****, абонатен № 265423. В исковата молба се сочи също, че за
периода от 05.2016 – 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за
това цена в общ размер на 3457,71 лева - главница за топлинна енергия, както
и сумата от 58,73 лева – сума за дялово разпределение, за което били
издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2017 – 31.01.2021 г.
ответниците са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия,
поради което дължат обезщетение в размер на 459,92 лева и 11,04 лева,
обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за
периода от 03.03.2017 – 31.01.2021. Общото задължение за топлинна енергия
било дължимо от ответниците при условията на разделност – по 1/2 за всеки
от тях. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми и
претендира направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който
заявяват, че оспорват предявените искове. Поддържат, че исковата молба е
нередовна, а процесното вземане не е индивидуализирано. Поддържат, че
нямат качеството потребители за топлинна енергия за имота, както и че не са
обвързани от общите условия на дружеството. Тези общи условия не били
публикувани. Освен това, посочват, че тези общи условия били
4
недействителни, тъй като съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите. Липсвала клауза, която давала
право на потребителя да се откаже от ползване на услугата. Неравноправни
били клаузите, които уреждали начина на извършване на дяловото
разпределение, тъй като търговецът не отчитал постъпващата при него
обратно гореща вода от възвръщаемия топлопровод. Незаконно било
извършвано дялово разпределение и фактуриране за конкретния имот, тъй
като нямало данни за реалното потребР.е, не била предвидена възможност за
самоотчет на клиента, налице било и противоречие с директива 2012/27/ЕС.
Посочва основания за нищожност на договора, сключен при общи условия.
Ответниците въвеждат оспорване на твърдението, че са извършвани доставки
на топлинна енергия, като посочва, че не се отчитат характеристиките на
сградата. Не бил извършен надлежен отчет на измервателните уреди, като
потребителите не били препятствали тази възможност. Поддържа, че част от
сумите били платени. При условията на евентуалност правят възражение за
изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа и счетоводна
експертиза.
С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото
писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото
експертиза и е приел, че исковете за установяване на съществуване на
вземането на главница и лихва са основателни, като е уважил направеното
възражение за изтекла погасителна давност за част от исковия период.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователни са доводите на въззивника, че исковата молба е
нередовна, тъй като с молба вх. № 3350/10.01.2022 г. ищецът „Топлофикация
София“ ЕАД е посочил конкретните суми, които претендира от всеки от
5
ответниците. Правото на защита на ответниците не е нарушено, тъй като за
редовността на исковата молба е достатъчно да бъде индивидуализиран
топлоснабдения имот, да се въведат твърдения, че ответниците са
потребители на топлинна енергия, както и е достатъчно да се въведе
твърдение за доставена топлинна енергия и да бъде посочен размерът за
исковия период. Следователно не е налице основание да се приеме, че
решението е постановено при нередовна искова молба.
Във връзка с доводите за неправилност на обжалваното решение,
изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предмет на първоинстанционното производство са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 149, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
6
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че партида за топлоснабдения имот в гр. София, бул. ****,
абонатен № 265423 е открита на името на К.Х. Т., качеството му на
собственик на топлоснабдения имот. Установява се от събраните по делото
доказателства, а и не е спорно между страните, че ответниците са наследници
по закон на починалия К.Х. Т.. Установява се от Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с
Нотариален акт № 98, т. I, рег. № 6053, д. № 85/2020 г. Р. Д. – Т.а е
прехвърлила на сина си С. К. Т. притежаваната от нея 1/2 идеална част от
имот в гр. София, бул. ****, но е запазила правото си на ползване на имота.
Следователно ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот, като дължат разноските съобразно дяловете
си, а именно по 1/2.
Неоснователни са доводите на въззивниците, свързани с тълкуване на
разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.
В Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по тълк. д. № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, според което законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост
като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната
да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата „доставка на централно отопление“. Законодателното решение е
обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в
заваР.те сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин,
освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация.
С Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010г. по
конституционно дело № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим
на етажна собственост се извършва чрез инсталация, която се явява обща
7
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава
мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата – чл. 153, ал. 6 ЗЕ.
В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от 09.12.2019 г.
по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно т. 1 от което член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и
Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член
5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
8
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент – т.е., нормата на чл. 150, ал. 6 ЗЕ не е в нарушение на
общностното право; Съгласно т. 2 от същото решение, член 13, параграф 2 от
Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006
година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Неоснователни са доводите на въззивниците, свързани с възраженията
за неравноправност на разпоредбите от общите условия. Основен аргумент е,
че не била предвидена възможност потребителите индивидуално да се
откажат от ползване на услугата.
С Тълкувателно решение № 2/2016 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2016
год., ОСГК, е дадено тълкуване на разпоредбите, касаещи отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото
непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната
от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в
колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към
този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението ДВ, бр.
30/2006 год./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици
за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите
на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат
9
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно
отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
При съобразяване на изложеното се налага извод, че непоискана
доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост
/включително за сградна инсталация и отопление на общите части/ е налице
тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но
въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното
дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в
сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре
подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите
части на сградата. В разглеждания случай нито се твърди, нито се доказва
наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ. Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не
се явява непоискана, респ. ответникът дължи нейната стойност.
Неоснователни са доводите на въззивника, свързани с нарушения на
разпоредбата на чл. 146 от ГПК. С Определение № 6122/10.03.2022 г.
районният съд се е произнесъл по направените от страните искания и е
съставил проект за доклад, в който е указано на страните кои са
обстоятелствата, които следва да бъдат установени и чие е задължението за
10
това. Проектът за доклад е обявен за окончателен в съдебно заседание,
проведено на 12.05.2022 г.
Задължение на съда при изготвяне на доклад на делото е да посочи кои
са спорните факти, както и да посочи чия е доказателствената тежест да ги
установи. Във въззивната жалба са посочени групи от доводи, за които
въззивниците посочват, че не е разпределена доказателствената тежест.
Посочените възражения не представляват твърдения за факти, които
подлежат на установяване, а са правни доводи. Следователно районният съд
не е допуснал посочените във въззивната жалба нарушения на процесуалните
правила.
Предвид на изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на Софийски районен съд, 62 състав, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 9690/30.08.2022 г. по гр. д. №
45735/2021 г. по описа на СРС, 62 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД-трето лице помагач на страната на ищеца – въззиваем в
настоящото производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11