№ 1774
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100501764 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР – гр.
Варна, представлявана от директора главен комисар С. К., против решение №1802/
02.04.2020г. по гр.д. № на 16393/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което е осъдена да заплати
на Д. К. П. сумата 1798.78лв. – дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, за периода от 15.10.2016г. до 30.09.2019г. , със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска- 11.10.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 140,ал.1 вр. чл.143,ал.1,вр.чл. 187, ал.6 от ЗМВР, и сумата
221.86 лв.,мораторна лихва за периода 01.11.2016-11.10.2019г, на основание чл. 178, ал.1, т.3
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. Присъдени са държавна такса и съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал.6 и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон. Излага правни аргументи за неоснователност на иска, предвид
обвързаността на страните по делото със служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконови нормативни актове по неговото приложение. Поддържа становището,
че нормите на КТ, Наредба за структурата и организацията на работното време, и на ЗДС, не
следва да се прилагат субсидиарно, защото ЗМВР е специален и урежда изчерпателно
статута на държавните служители, различен от статута на лицата, работещи по трудово
1
правоотношение при условията на Кодекса на труда.
Искането по същество е за отмяна на решението като неправилно и необосновано, и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователен.
Претендира присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции.
Въззиваемата страна- Д. К. П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като
неоснователна по направените възражения срещу решението. В съдебно заседание
поддържа искане за потвърждаване на оспорения съдебен акт и за присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане са предявените кумулативно съединени искове от Д. К. П.
- главен иск за сумата 1475.29лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 237.95 часа, за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент , със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.10.2019г., и
акцесорен за сумата 100лв.- сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение, считано от първо число на месеца следващ
месеца на дължимото плащане , до датата на предявяване на иска/ уточнен по периоди с
молба от 29.10.2019г./.
Ищецът твърди и доказателствата към делото установяват, че през исковия период е
полагал труд на длъжност „командир на поделение“ в ГПУ – Варна към РДГП Аерогари , на
на структурно подчинение към Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр.София,
регламентиран от нормите на ЗМВР. Работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови
смени, е изчислявано сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на
основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на отчетен период. Счита,
че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Общо за периода са положени 1648 часа нощен труд /22.00-
6.00/, които приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 1901.95 часа. Получената разлика от
237.95 часа следва да бъде допълнително заплатена от ответника.
Ответникът оспорва претенциите за допълнително възнаграждение за положения
труд през нощта и мораторна лихва като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът е
2
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни работни смени,
съгласно месечни графици и отработеното време се е изчислявало сумирано. За изчисляване
на отработеното от ищеца време, съответно за компенсиране на положеният извънреден
труд, са прилагани разпоредбите на специалния Закон за МВР, и подзаконовите нормативни
актове – Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. в сила от 02.08.2019г., с която е отменена
действащата до този момент разпоредба на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-4-7/ 11.08.2014г.,
за отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143. Обосновава становище
за приложимата нормативна уредба при заплащането на нощен труд на служители по
служебно правоотношение в държавната администрация – чл. 187, ал.3, чл.179, ал.1 от
ЗМВР, чл.67, ал.7 от ЗДСл, за разлика от правилото за преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневните часове, които се прилагат за работещите по трудово
правоотношение, с оглед различната продължителност на дневния и на нощния труд,
регламентирана в Кодекса на труда.
По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:
Между страните няма спор, че в периода 15.10.2016г.-30.09.2019г. са били в
служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, и ищецът е изпълнявал
посочената длъжност при 12- часови дежурства, със сумирано отчитане на работното време.
По платежни документи, приобщени към делото, към основното трудово
възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на
официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди.
Заключението на допуснатата съдебно-счетоводната експертиза е прието без
възражения от страните по отношение на констатациите, че за периода 15.10.2016г.-
30.09.2019г. ищецът е отработил общо 5512 часа от 12/ 24 часови смени, при нормочасове
5048 часа. Отработените часове нощен труд. 1792 часа след приравняване на дневен с
коефициент 1.143 се равняват на 2047часа. Получената разлика от 255 часа не е заплатена.
Задължение на ответника определено при тези стойности е в размер на 1798.78 лв. Върху
тази сума /поотделно за всеки отчетен период/ е начислена мораторна лихва, общо в размер
на 221.86 лв. /справка 5/.
На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции с
увеличаването им по размер, съответно от 1475.29лв. на 1798.78лв. по главния иск, и от
100лв. на 221.86лв по акцесорния иск.
По основателността на исковата претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл.
3
178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности,
извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със
закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от
27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на
смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-
часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от
19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на
общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2.
Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в
сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред
за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните
часове в дневни. В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя
наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси
на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи
длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР
и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия
разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените
часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време. Според текста на чл.188, ал.1
и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на разположение при изпълнение на
4
задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и
6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Именно за неуредените от
закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в
неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно
правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на
настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при
сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят
на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.
Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се
извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно вписаните данни се изчислява общият
брой часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да
определи часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24-часови
дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на
работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните
часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл. 187, ал.3 ЗМВР, т.е.
полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата на служебните
задължения.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време
при 5 дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
пред нощта е до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност
на работното време през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала
между 22.00ч.-6.00ч., то следва да се приеме, че установената в основния закон
продължителност на нощен труд от 7 часа е норма, към която следва да се измерва и
работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време
извънреден труд представляват всички часове / след превръщане на нощните часове в
дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на отчитането въведено с
чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Заключението на ССЕ не е оспорено и се цени относно положените работни нощни
часове по време на дежурства, които съпоставени с нормативно установеното време след
5
преобразуване показва разлика от 255часа, които не са заплатени. Ответникът дължи
стойността на отработените часове нощен труд / получени след преизчисляване с
коефициент 1.143/ в размер на 1798.78лв. заедно със законната лихва, и начислената
мораторна лихва за всеки отчетен тримесечен период, общо в размер на 221.86лв.
Решението, с изложените фактически и правни съображения за основателност на
предявените искове, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на разноските,
направени в настоящото производство, доказани в размер на 480лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, с начислен ДДС върху
материален интерес 400лв. съгласно фактура № 0…102/ 12.10.2020г., съответно на искането
направено с отговора на въззивната жалба и молбата по чл. 80 от ГПК. Следва да се
присъдят изцяло, предвид границата на нормативния минимум- чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1802/ 02.04.2020г. по гр.д.№ на 16393/ 2019г. на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на Д. К. П., ЕГН-
**********, сумата 480лв./ четиристотин и осемдесет лева/ - съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6