Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №266947
гр.Пловдив, 30.12.2020г.
Елена Герцова – съдия при Районен съд
гр.Пловдив, в качеството на съдия-докладчик по НЧХД № 7226/2020г. по описа на ПРС-ХХІІн.с., след
като се запознах с тъжбата, депозирана с вх.№ 280669/18.11.2020г. в ПРС, на Н.В.В.,
ЕГН **********,***, /постоянен адрес/***, и с адрес за призоваване: гр.Пловдив,
бул.”Христо Ботев“, № 87, ет.1, ап.1, срещу Н.Г. ***, и материалите по делото,
намирам, че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 и ал.2 от НПК, поради което следва образуваното въз основа на същата наказателно
производство от частен характер да бъде прекратено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.81, ал.1 от НПК тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за
подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Според
нормата на чл.81, ал.2 от НПК тъжбата трябва да бъде подписана от подателя. В
настоящия случай в депозираната тъжба не се съдържат в пълнота данни за лицето,
срещу което се подава, тоест в същата липсват в достатъчна степен
индивидуализиращи белези, тъй като са посочени единствено две имена и адрес,
без да са посочени пълните му имена и ЕГН. Липсва и приложен документ за
внесена държавна такса, а тъжбата не е подписана от подателя.
В обстоятелствената част на
частната тъжба се описва, че частната тъжителка е създател и редактор от
21.09.2013г. на официална интернет страница – медия и група във Facebook
на родното й село Царимир, община Съединение, Пловдивска област, където правела
редовни публикации с актуално съдържание. Профилът, който използвала бил
личният й профил и личният профил на починалия й баща В.Н.В., както и че била ***
и *** на УС на Фондация за музика „В. Н.“, със седалище и адрес на управление в
село Царимир. Твърди се, че под формата на коментари на нейни и чужди
публикации във въпросните Facebook страница и група лицето Н.Г.
е написал и разпространил обидни квалификации спрямо личността на частната
тъжителка, като конкретният израз, който той бил употребил бил следният: „И на
двете самозвани шефки на тази фондация им хлопа дъската“, публикувано на
е-адрес: @tsarimir https://www.facebook.com/tsarimir. Това било сторено от Н.Г. с цел сриване авторитета
на тъжителката „не само на локално, но и на национално и международно ниво“, като
той използвал „социалните мрежи и разпространение чрез интернет за обиди и насаждане
на негативно отношение“ към личността на тъжителката. Наред с това отново в
обстоятелствената част на частната тъжба принципно е посочено, че „съгласно
Регламентите на „Европейския съюз за клевети, разпространена в интернет
пространството, и решения в тази връзка на Европейския съд в Люксембург, както
и синхронизираното българско законодателство с това на ЕС, авторът на всеки
коментар под статия или публикация носи съдебна отговорност за послания, които
са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически.“.
В тази връзка частната тъжителка иска образуването на наказателно производство за
разпространение на обиди по чл.148 от НК и да бъде потърсена наказателна
отговорност на лицето Н.Г., защото най-голямото престъпление била
безнаказаността.
Така описаното налага извод,
че в процесната частна тъжба липсват изложени каквито и да било обстоятелства,
които да представляват елементи от фактическите състави било на престъплението
„обида“, било на престъплението „клевета“, в каквато насока евентуално би могъл
съдът да направи предположение, че частната тъжителка иска да ангажира
наказателната отговорност на лицето. Прочее, въобще е неясно какво обвинение
повдига същата и то не от правна, а от фактическа страна, понеже липсват
изложени, каквито и да било фактически положения относно претендираните
престъпления, както и не се сочат изпълнителните деяния на същите, още повече
че престъплението по чл.148 от НК има няколко форми на изпълнително деяние.
Фактическите обстоятелства очертават рамката на обвинението и липсата им води
до липса на повдигнато обвинение, като пороците в частната тъжба са от такова
естество и тежест, че де юре и де факто приравняват депозираната такава до
липса на частна тъжба, което е в разрез с текста на чл.81, ал.1 от НПК. Допълнително
в частната тъжба никъде не се сочи коя е датата на извършване на
инкриминираното деяние, респективно датата, на която частният тъжител е узнал
за извършеното престъпление, което, освен че отново представлява непълна
фактическа обстановка, но от процесуална гледна точка е препятствие за преценка
от страна на съда, дали е изпълнено императивното изискване на разпоредбата на
чл.81, ал.3 от НПК тъжбата да е подадена в шестмесечен срок от датата на
узнаване за извършване на престъплението.
Така
установените пороци на частната тъжба препятстват възможността, образуваното
въз основа на нея наказателно производство да продължи да се развива, поради
което същото следва да се прекрати.
Мотивиран от горното и на
основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производството по НЧХД № 7226/2020г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с., образувано по
тъжба с вх. № 280669/18.11.2020г. на ПРС, на Н.В.В., ЕГН **********,***,
/постоянен адрес/***, и с адрес за призоваване: гр.Пловдив, бул.”Христо Ботев“,
№ 87, ет.1, ап.1, срещу Н.Г. ***.
Препис от настоящото
разпореждане да се изпрати на частния тъжител Н.В.В..
Разпореждането подлежи на обжалване пред ПОС в 15-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.