РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 21.06.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесети юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №5793 по описа за 2016година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-Плевен против И.Н.Д., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***,
аб.№2867 и е клиент по смисъл на
чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.05.2012г.-30.04.2015г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 435,78лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за
периода 03.07.2012г.-21.07.2015г. в размер на 73,33лв. Твърди се, че по повод
заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените
суми по ч. гр.д.№3480/15г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от
следните обстоятелства: ответникът е
абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к
“Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че
в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Посочва се,
че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Холидей и Райзен“ ЕООД , на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като, че е изпратена покана
и тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410
от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№3480/2015г. по описа на ПлРС.Твърди се,
че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК
е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед по чл.410
от ГПК.
Ответницата е оспорила предявените
искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№3480/2015г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена
заповед№2018420.07.2015г. спрямо ответника както следва: 435,78лв. – главница,
представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2012г. до 30.04.2015г.; 73,33лв. – лихва за периода от 03.07.2012г. до
21.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 23.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 120лв. –
адвокатски хонорар.
Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от
01.05.2012г. до 30.04.2015г.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си.
В срок кредиторът е предявил иск за сумите по заповедта по чл.410 от ГПК.Вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия.
Спорен по делото е въпросът потребител ли е ответницата и дължат ли се
претендираните суми.
По делото ищецът е представил НА за покупко-продажба №180, рег.№6737,
д.№709/2005г. на нотариус Ж. М, рег.№005, от който е видно, че през 2005г.
ответницата е закупила процесния имот.
По делото
е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по
задачата на ищеца и е посочило сумите , които съвпадат с исковите претенции.ВЛ
е посочва, че е съобразило и представените делото от третото- лице помагач, детайлни
справки, за главен отчет на уредите и водомерите-помесечно за дължимата сума за
вода и ТЕ за процесния имот и период, направените плащания.Посочва, в сумата
435,78лв. се включват: 12,66лв.отопление,
284,39лв.ТЕ отдадена от сградна инсталация,БГВ м. май 2012г. 48лв.,
корекция-9,69лв. и услуга дялово разпределение -81,04лв. Заключението
е прието като обективно и компетентно и неоспорено от страните.
Въз
основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
Съдът споделя становището на
ищеца, че ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ.
бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от
25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от
'Топлофикация Плевен" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в
сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма.Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
При това положение съдът
намира, че се дължат следните суми, съгласно заключението на ВЛ: 435,78лв.
главница за периода 01.05.2012г. до 30.04.2015г.и съответно лихва за забава в
размер на 73,33лв. за периода от 03.07.2012г. до 21.07.2015г.
При това положение, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят също
в настоящето производство.
Съгласно т.12 от ТР №4 на
ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора,
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в
заповедното производство са 25лв. д.т. и 120лв. адвокатски хонорар.По отношение
на разноските в исковото производство същите са в размер на 75лв. д.т. , 150лв.
за ВЛ и възнаграждение за особен представител 100лв., 5 лв. за издадено съдебно удостоверение.Неизползваната
част от 200лв. за особен представител може да се върне на ищеца. Искането на
ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение от 150.00лв., не следва да се
уважава, тъй като той не е представил доказателства за осъществено плащане,
съгласно т.1 от ТР от 06.11.2012г. по тълк.д. №6/2012 на ОСГТК на ВКС, а в
представения договор за правна помощ е изрично посочено, че плащането ще се
осъществи по банков път.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата И.Н.Д.,
ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, ЕИК *********, следните суми: 435,78лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2015г.; 73,33лв. – лихва за периода
от 03.07.2012г. до 21.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2015г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед №2018/24.07.2015г. по
ч.гр.д.№3480/2015г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И.Н.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата общо 330лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И.Н.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от Иван
Гетов, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *********, сумата от 25лв.д.т. и 120лв. адвокатско
възнаграждение - разноски по ч.гр.д.№3480/2015г. по описа на ПлРС, съобразно предявените и
уважени претенции.
Производството по делото е проведено при участието на, като трето
лице-помагач: -„
Холидей и Райзен“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК813141699, на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :