№ 14960
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110149444 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Г.
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 49444 по описа за 2024 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Н. П., с ЕГН **********, от гр.
*************************************, против „Е.М., с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. ******************************************************,
сграда М.Т., представлявано от управителя Т.И.В.. Ищцата, чрез процесуалния си
представител, твърди, че ответното дружество ежемесечно подавало информация до
Централния кредитен регистър, воден от БНБ, за задължения по два кредита, първият от
които разрешен на 31.01.2018 г., с остатък от 568 лв., а вторият – на 18.01.2016 г., с остатък
от 5 660 лв. Също така твърди, че на 28.05.2024 г. ищцата отправила до ответника
възражение за погасяване на задълженията по давност, по повод на което на 17.06.2024 г.
ответното дружество отправило писмо до ищцата за неоснователност на възражението.
Излага твърдения, че по предоставена от ответника информация задълженията на ищцата
произтичали от договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и „Ю.Б.,
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г., както и от договор за кредит,
сключен между ищцата и „П.К.Б. на 18.06.2013 г., за чието прехвърляне на вземането на
ответника ищцата не била уведомена. Позовава се на изтекла погасителна давност за
вземанията по двата договора. Излага твърдения за наличие на правен интерес от
установяване недължимост на парични суми, като твърди, че ответникът е заявил пред
Централния кредитен регистър към БНБ кредитно задължение на ищцата в размер на 568 лв.
и 5 660 лв. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на „Е.М., че П. Н. П. не дължи на „Е.М. сумата от 568
лв. – главница по договор за кредит, сключен между ищцата и „П.К.Б. на 18.06.2013 г., и
сумата от 5 660 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен между ищцата
и „Ю.Б. на 22.03.2005 г., поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Е.М., с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна. Твърди, че по отношение на кредита, разрешен на 18.01.2016
г. било образувано изп.д. № 116/2008 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.Н., което било прекратено с
постановление през 2020 г. По отношение на второто вземане към момента на предявяване
на исковата молба не бил предприети мерки за събирането му, поради което за ищеца
липсвал правен интерес от установяване недължимостта му. Оспорва предприемането на
действия от страна на кредитора, включително след прехвърляне на вземането. Твърди, че
самото вземане не е погасено. Също така твърди, че в изпълнение на закона е подал
2
информация до Централния кредитен регистър, за което се позовава на писмо от БНБ. Моли
съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от справка за
кредитна задлъжнялост, издадена от Централния кредитен регистър на БНБ, се установява,
че спрямо ответното дружество ищцата е задължена за сумите от 568 лв. и 5 660 лв.,
представляващи придобити вземания по кредити от ответника. Видно от представения
заверен препис от Писмо с изх. № **** от 17.06.2024 г. на ответника, отправено до ищцата
по повод питане от последната, ищцата е била уведомена, че ответникът е придобил
вземането й към „Ю.Б. по договор за потребителски кредит от 22.03.2005 г. по силата на
договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между „Ю.Б. и „Е.М..
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
22.03.2005 г. между „Б.П.Б. и ищцата е бил сключен Договор за потребителски кредит №
*********, по силата на който „Б.П.Б. е предоставило на ищцата кредит в размер на 7 500
лв., при договорен лихвен процент, който е следвало да бъде погасен до 22.03.2010 г. на 60
вноски, 59 от които в размер на 186,19 лв. и последната в размер на 186,49 лв. През 2016 г.
между „Ю.Б. и „Е.М. е бил сключен договор за възлагане на вземания.
От представения заверен препис от Договор за издаване на кредитна карта
************************ от 05.12.2003 г. се установява, че същият е сключен между
„О.Б.Б. и П. Н. П., в качеството й на управител на фирма „Ейнджъл Фейс“ със седалище и
адрес на управление: гр. София. Видно от представената и приета като доказателство по
делото служебна бележка от 11.03.2025 г. задълженията по договор за издаване на кредитна
карта от 05.12.2003 г., сключен между „О.Б.Б. и П. Н. П., са били придобити от „Е.М. на
основание договор за цесия от 31.01.2018 г., в размер на 448,71 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения иск за установяване недължимост на сумата от 568 лв. – главница по
договор за кредит, сключен между ищцата и „П.К.Б. на 18.06.2013 г., съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
придобил вземания срещу ищцата по договор, сключен между „О.Б.Б. и П. Н. П.,
последната действаща в качеството й на представляващ търговец, а не в лично качество,
както и по договор, сключен между „Б.П.Б. и ищцата. По делото не се събраха доказателства
за придобито вземане от ответното дружество срещу ищцата по договор, сключен между
3
„П.К.Б. и ищцата.
С молба от 24.04.2025 г., депозирана по делото преди провеждане на второ по ред
открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, е направила
уточнение, че предявеният установителен иск се отнася до договор за цесия, сключен на
31.01.2018 г. между ответника и „О.Б.Б., като е направено искане за оттегляне на иска за
сумата над 449 лв. до първоначално претендирания размер от 568 лв.
Съдът намира, че не е допустимо извършване на уточнение на исковата претенция
след проведено първо съдебно заседание, в което е обявен за окончателен съобщеният на
страните проект за доклад по делото. На следващо място дали ищцата извършва оттегляне
на иска в случая е без значение, доколкото за нея не е налице правен интерес от
установяване недължимост на парична сума, поради погасяването й по давност, по
отношение на несъществуващ договор. По делото липсват каквито и да е данни за сключване
на договор между ищцата и „П.К.Б., вземането по който договор се твърди, че е придобито
от ответника. Напротив: от събраните по делото писмени доказателства се установи
безспорно, че договорът е сключен между „О.Б.Б. и ищцата, но не в лично качество, а като
представител на търговец. Последното налага извод, че за ищцата липсва и
материалноправна легитимация да предяви иска. Ето защо производството по делото по
посочения иск следва да бъде прекратено. За търговеца, чийто представител е била ищцата,
остава открит пътя на защита по общия исков ред.
По предявения иск за установяване недължимост на сумата от 5 660 лв. – главница по
договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и „Ю.Б. на 22.03.2005 г., съдът
намира следното:
По делото не се спори, че между „Б.П.Б., от една страна и от друга страна – П. Н. П. е
възникнало договорно отношение. От представеният по делото заверен препис от Договор
за потребителски кредит № ********* от 22.03.2005 г., е безспорно установено, че между
страните е възникнало облигационно отношение – договор за предоставяне на
потребителски кредит. Спори се относно наличие на основание за прехвърляне на
вземането, извършено уведомяване за прехвърляне на вземането, както и за дължимостта на
процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „Ю.Б. на длъжника – ищцата в
настоящото производство. Същевременно обаче от представените от ищцата писмени
доказателства се установява, че с писмо от 17.06.2024 г., изпратено от ответника до ищцата,
последната е узнала за извършеното прехвърляне на вземането преди предявяване на иска.
За съда се налага извод, че не само е било налице основание за прехвърляне на
вземането, но и ищцата е била уведомена за извършеното прехвърляне на сключения
4
договор за цесия от 18.01.2016 г. Следователно договорът за цесия е породил правното си
действие и по отношение на длъжника по договора за кредит – ищцата в настоящото
производство.
Съгласно договора от 22.03.2005 г., същият е сключен като срочен, задължението по
който е следвало да бъде погасено за срок до 22.03.2010 г., когато е следвало да бъде
заплатена последната вноска по кредита. Към момента на предявяване на исковата молба –
21.08.2024 г. не само е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, но е изтекъл и
предвиденият в закона давностен срок, в рамките на който кредиторът е могъл да защити
правата си по предвидения ред. Видно от представената от ищцата справка, издадена от
Централния кредитен регистър при БНБ размерът на задължението на ищцата по процесния
договор към ответното дружество възлиза на 5 660 лв. Исковата претенция като основателна
и доказана следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважения иск, като в полза на ищцата следва да бъдат
възложени разноски в размер от 739,04 лв. от общо направените разноски в размер на 813,20
лв., от които: сумата от 163,20 лв. - платена държавна такса и сумата от 650 лв. – адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай съдът намира за неоснователно направеното
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение е
под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, както и при съобразяване на фактическата и правната сложност на
делото.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3, ал. 4 и
ал. 8 от ГПК е основателно, съразмерно на отхвърлената част от иска и поради прекратяване
на производството в посочената част, като в полза на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер от 9,12 лв. от общо направените разноски в размер на 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 77 от ГПК ищцата е останала задължена за държавна такса в размер
на 113,20 лв., които следва да внесе по сметка на съда.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49444/2024 г. по описа на Софийския
районен съд, 155 състав, в частта относно предявения иск за установяване недължимост на
сумата от 568 лв. – главница по договор за кредит, сключен между ищцата и „П.К.Б. на
18.06.2013 г.
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от П. Н. П., с ЕГН
**********, от гр. *************************************, против „Е.М., с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************************************************, сграда М.Т., представлявано
от управителя Т.И.В., че П. Н. П. не дължи на „Е.М. сумата от 5 660 лв. /пет хиляди
шестстотин и шестдесет лева/ – главница по договор за потребителски кредит, сключен
между ищцата и „Ю.Б. на 22.03.2005 г., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Е.М., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
******************************************************, сграда М.Т., представлявано
от управителя Т.И.В., ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П., с ЕГН **********, от гр.
*************************************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
739,04 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и четири стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П. Н. П., с ЕГН **********, от гр.
*************************************, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.
******************************************************, сграда М.Т., представлявано
от управителя Т.И.В., на основание чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, сумата от 9,12 лв.
/девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд, а в частта, в която производството по делото е
прекратено – в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( ПЕТЯ П. СТОЯНОВА )
6