№ 88
гр. Бургас, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000157 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 256 от 30.07.2025 г. по т.д. № 208/2024 г. на Окръжен съд –
Бургас са отхвърлени исковете на А. С. С. против “Урал имоти” ЕООД, ЕИК
********, за заплащане на сумата 100 000 лв., дължима като предоставена и
подлежаща на връщане заемна сума по договор за заем от 24.11.2008 г.,
изменен с анекс от 10.03.2010 г., заедно със законната лихва от депозирането
на исковата молба до пълното изплащане на вземането.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца А. С. С..
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при пълна необоснованост.
Съдът погрешно констатирал, че не е доказано предаване на заемните
суми. Този извод бил в противоречие с установените по делото факти, вкл. с
извънпроцесуалното поведение на страните, събраните доказателства и
изготвената експертиза. Установено било, че между страните е сключен
писмен договор за заем, както и че ищецът е предоставил на ответното
дружество суми в общ размер от 529 326,58 лв.. Макар в платежните
нареждания да липсвало изрично посочване на основанията на преводите, при
съобразяване на сключения договор за заем и анекса към него не оставало
съмнение, че плащанията са правени по повод заемното правоотношение.
След като липсвало възражение от ответника за наличие на друго
правоотношение между страните, то превеждането на парична сума,
1
съответстваща на уговорената в договора за заем, било достатъчно, за да се
приеме, че сумата по заемния договор е предадена. Наред с това ответното
дружество отразило в ГФО за периода 2008 - 2015 г. наличието на заемни
средства в размер на 1 100 000 лв., като няма данни за други кредитори.
Погрешни, противоречиви и лишени от логика били изводите на съда, че
или анексът към договора за заем е антидатиран, или получените след датата
му суми нямат връзка с твърдяното заемно правоотношение. С анекса се
предвижда валутата, в която следва да се върне заемът, удължава се срокът на
заема, като се разсрочва връщането на дължимите суми на няколко вноски с
различен, отложен във времето падеж, и се редуцира размерът на лихвата.
Анексът не третирал въпроса за размера на заемната сума, нито срока, в който
ще бъде предоставена. Поради това изводите на съда за антидатиране на
анекса били нелогични. Макар и не изрично за сумата 529 326,58 лв., с анекса
от 10.03.2010 г. ответникът потвърдил сключения договор за заем и
получаването на предоставените по него суми до датата на анекса, тъй като от
първите три разсрочени плащания следвал извод за предоставен паричен заем
в размер на 300 000 лв.
Съдът пропуснал да обсъди конкретни обстоятелства, индициращи
недобросъвестността на ответника и злоупотреба с права от негова страна с
цел увреждане на кредиторите на дружеството: незаконосъобразно
изключване на ищеца С. като съдружник при подадено от него предизвестие за
напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ и предприемане на незабавна ликвидация, както
и успешно проведени от ищеца искове по чл. 135 ЗЗД по повод извършени от
дружеството разпоредителни действия с негово имущество, увреждащи ищеца
като кредитор.
Годишните финансови отчети на ответното дружество за 2008-2015 г.,
отразяващи предоставени парични суми от съдружниците в размер на общо
около 1 100 000 лв., били приети на общи събрания на съдружниците, в т.ч.
настоящият управител и едноличен собственик на капитала С. Вл. Л.. При
това положение той не можел да претендира, че задължението на дружеството
към С. не му е било известно в качеството му на управител.
По-нататък в жалба се излагат аргументите на ищеца против
възраженията на ответника против иска, въпреки че те не са мотивирали
изводите на първоинстанционния съд – относно представителната власт на С.,
позоваването на чл. 84, ал. 2 ТЗ, капитала и имущественото състояние на
дружеството, възражението за давност и това, че договорът за заем накърнява
добрите нрави.
Поддържа се, че решението е постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Съдът неправилно преценил събраните
доказателства; не обсъдил всички доводи, изложени в исковата молба,
допълнителната искова молба и всички други писмени и устни становища по
делото; игнорирал редица твърдения и доводи в нарушение на чл. 236, ал. 2
ГПК.
2
Решението било необосновано, тъй като липсвали мотиви за всички
констатации на съда, имало противоречие между установените факти и
правните изводи, а освен това не били разгледани съществени и относими
доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и уважаване на предявените
искови претенции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “Урал имоти” ЕООД. Въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Излагат се доводи за правилност на атакуваното решение и се иска
потвърждаването му. Поддържа се, че договорът за заем и анексът към него не
съществували към момента на прекратяване на членството на ищеца, който е
бил управител на дружеството в периода 2008 - 2017 г. Те били сключени
фиктивно с цел създаване на несъществуващи задължения на дружеството
към мним кредитор. Това били частни документи, които се ползвали с
доказателствата сила само по отношение на авторството им, те не доказвали
нито фактите, отразени в тях, нито датата и мястото на съставяне.
Достоверната дата на двата документа била 01.07.2024 г., на която те били
депозирани като доказателства по делото.
Когато била предадена парична сума при липса на данни за основанието,
на което е сторено това, не можело да се презюмира, че средствата са дадени в
заем, тъй като било възможно задължението да има друг източник. В
платежните нареждания на ищеца не било посочено основание за преводите,
което да бъде обвързано с договорното основание на иска.
Договорът за заем и анексът не били отразени счетоводно, което още
веднъж доказвало, че този договор е съставен само и единствено за целите на
процеса и не отразява наличие на заемни правоотношения.
Не било установено по делото С. като физическо лице да е разполагал
със средствата, които да е предоставил в заем. Той бил длъжен да декларира
предоставения заем, а не било ясно дали това е сторено.
Не било установено по делото средствата да са употребени за нуждите
на дружеството в рамките на осъществяваната от него стопанска дейност или
за покриване на финансови нужди. Сумите по договора за заем не били
осчетоводени от дружеството от 2008 г. до настоящия момент.
Договорът за заем и анексът към него били недействителни и на друго
основание – тъй като С., като представляващ дружеството към 23.10.2008 г. и
10.03.2010 г., е договарял сам със себе си, което противоречи на чл. 38 ЗЗД.
Аргумент за това, че договорът за заем и анексът са създадени след
заличаването на С. като управител, въззиваемият открива в обстоятелството,
че към момента на отправяне на предизвестие за напускане (31.08.2016 г.) С.
не е предявил вземане по договора за заем.
Въззиваемият излага отново аргументите си за погасяване по давност на
3
задълженията, както и за нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение по чл. 267 ГПК е
приета за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от А. С. С. против
“Урал имоти” ЕООД. Ищецът изложил твърдения, че по силата на договор за
заем от 24.11.2008 г. е предоставил на дружеството-ответник паричен заем в
размер на 529 326,58 лв. Заемополучателят не изплатил уговорената първа
вноска за връщане на заема заема в срока и при условията на договора, поради
което ищецът отправил искане да бъде осъден ответникът да му заплати
сумата 100 000 лв. заедно със законната лихва от завеждането на иска до
пълното изплащане.
Ответникът оспорил иска. Възразил, че не е постигнато съгласие между
страните за договор за заем, че ищецът не е предоставил процесния заем.
Възразил, че ищецът към сочената дата на сключване на договора е бил
управител на дружеството и е договарял сам със себи си. Оспорил като
неистински договора за заем и анекса към него. Поискал отхвърляне на
претенциите.
С обжалваното решение окръжният съд приел, че претенциите на ищеца
са неоснователни и ги отхвърлил.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав
препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение
и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
За да бъде основателен иск за връщане на паричен заем на осн. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, е необходимо да се установи постигнато съгласие за предаване на
заемателя на определена парична сума, реално предаване на сумата на
заемателя, осъществяването на уговорените условия за връщане на заема
(изтичане на определен срок, настъпване на други обстоятелства) и
неизправност на длъжника. Ищецът носи тежестта при условията на пълно
главно доказване да установи постигането на съгласие, предаването на сумата
и настъпването на изискуемост на заема, а ответникът-заемател – да установи,
че е изпълнил задълженията си по договора, т.е. че е върнал заема.
В конкретния случай ищецът успява да докаже единствено, че е
4
предоставил на дружеството-ответник, в което е бил съдружник и управител,
общо сумата 529 326,58 лв., от която 39 000 лв. са били внесени на каса по
банковата сметка на дружеството, а останалата част е била преведена по
банковата сметка на дружеството с 15 отделни превода в периода 2008 - 2012
г. Като основания за преводите е посочвано “захранване на сметка”, а в един
случай “превод средства по договор”. Като основание за сумата, внесена на
каса, е посочено “увеличение на основен капитал от собственик Ал. С.”.
Ищецът не успява да докаже, че тези суми са били предоставени по
съгласие с ответника като заем, съответно, че ответникът се е задължил да ги
върне. Представеният договор за заем с дата 24.11.2008 г. със заемодател А. С.
и заемател “Урали имоти” ООД и анексът към договора от 10.03.2010 г. са
подписани от А. С., като заемодател, и отново от А. С., като управител и
представляващ дружеството-заемател. Тъй като и за двете страни волята е
формирана и изразена от едно и също лице и тъй като към момента
интересите на представителя и представлявания са противоречиви, при
липсата на достоверна дата договорът и анексът не могат да се
противопоставени на представляваното дружество.
Оспорването на договора и анекса е успешно. Постигането на съгласие
по договор за заем не се подкрепя от никакви други доказателства. Договорът
и анексът, съответно задължения на дружеството по тях не са осчетоводени,
въпреки че управител на дружеството в онзи период от време е бил ищецът.
Не отговаря на действителното положение соченото във въззивната
жалба, че дружеството е отразило заемни средства в размер на 1 100 000 лв. в
годишните си финансови отчети за 2008 - 2015 г. Видно от заключението на
изслушаната ССЕ през 2008 г. в баланса е отразена сумата 207 000 лв. в раздел
“Други резерви”, а в Отчета за собствения капитал сумата 207 000 лв. е
отразена като “Увеличение на капитала за сметка на собствениците”. Няма
данни за взето решение за увеличение на капитала. През 2008 г. не са
начислени лихви в размер на 7,5 % както е предвидено в договора за заем.
През 2009 г. при получени общо 339 317,70 лв. няма отразени в
счетоводството задължения, в т.ч. начислени лихви. Стойността на резервите в
раздела за собствен капитал е 1 100 000 лв., като увеличението от предходната
година е с 803 000 лв. В Отчета за собствения капитал е отразено на реда
“Увеличение за сметка на собствениците”. В отчета за паричните потоци
сумата 803 000 лв. е отчетена като “Паричен поток от допълнителни парични
вноски и връщането им на собствениците”. Няма данни за взето решение на
ОСС за допълнителни парични вноски, нито има данни съдружниците да са
правили такива. В справката за чуждестранните преки инвестиции към
31.12.2009 г. сумата 803 000 лв. е посочена като “Чуждестранна инвестиция от
Русия”. През 2010 г. при получена по сметка на дружеството сума от 58 674,90
лв. в раздел В на Пасива на баланса и в Отчета за паричните потоци е посочена
сумата 329 000 лв. като задължение за постъпили суми от получени заеми.
Отново не са начислени разходи за лихви по заеми. По същия начин за
следващите 2011 - 2015 г. няма отразени парични заеми и начислени лихви по
5
тях. Към момента счетоводните документи на дружеството не са налични и
липсва достатъчно счетоводна информация. При тези данни, дори само въз
основа на публикуваните годишни финансови отчети за периода, е ясно, че
получените от дружеството суми в общ размер 529 326,58 лв. не са били
отразени в счетоводството като предоставен от съдружника и управител С.
паричен заем.
Не може да бъде споделена тезата на ищеца, че при наличните данни за
предоставени от него на ответника средства, ответникът е този, който следва
да докаже, че средствата са предоставени на друго, различно от договор за
заем основание. Това би било така, ако ищецът твърдеше, че е предоставил
средствата без основание. Когато ищецът твърди, че ги е дал в заем, той
следва да докаже постигнато съгласие за това.
Неоснователно се поддържа от въззивника, че с анекса от 10.03.2010 г.
заметалят е потвърдил сключения договор за заем. Волята в анекса от името
на дружеството-заемател отново е формирана и изразена от съдружника и
управител С. и при липсата на достоверна дата този оспорен документ не
може да се противопостави на ответника.
Съдебният състав не споделя виждането на ищеца, че “поведението,
обективирано от ответника след възникване на заемното правоотношение и
съдебни спорове” може да се разглежда като потвърждаващо наличието на
договор за заем между страните. Ищецът С. е бил управител на дружеството
до 12.01.2017 г. До този момент, близо 9 години след твърдяното сключване на
договора за заем, той е имал възможността да отрази заемният договор в
счетоводството на дружеството и да контролира надлежното осчетоводяване
на задълженията, възникнали вследствие на този заем. Очевидно без разумно
обяснение за причините той не е сторил това и по този начин “е обективирал
поведение” на дружеството, което по никакъв начин не сочи на
съществуването на заем между страните. При това положение не може по-
късните действия на следващия управител и на останалите съдружници да се
тълкуват като потвърждаващи съществуването на договор за заем.
В заключение следва да се приеме, че въпреки доказателствата за
предоставени от ищеца на ответното дружество парични средства не се
установява постигнато между страните съгласие по договор за заем, а оттук за
възникнало за ответника задължение за връщане на средствата. Поради това
предявените искове са неоснователни. Отхвърляйки ги, окръжният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
При този изход на делото въззиваемият ищец има право на сторените
съдебни разноски – 9700 лв., платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256 от 30.07.2025 г., постановено по т.д.
6
№ 208/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. С. С., гражданин на Руската федерация, роден на ******
г., със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1000, район Триадица, ул. Кърниградска
№ 19, ет. 1, чрез адв. Яв. М., да заплати на “Урал имоти” ЕООД, ЕИК
********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Адам Мицкевич 3, ет. 1, офис 3,
чрез адв. Л. Ц., сумата 9700 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7