Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260105 19.04.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ
състав
На 10.03.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Илияна Куцева-Гичева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 796
по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх. № 272321/9.12.20 г., предявена от П.В.М.
ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Г., против „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2
Ищцата П.В.М. ЕГН **********
*** моли ответното дружество „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да бъде осъдено да им заплати обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. в гр.
Асеновград, виновно причинено от Л.Д.Д. в качеството му на водач на
л.а.“ФИАТ“, рег.№ ****, за което МПС към
датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество, в размер на 100 000 лв.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното
плащане на сумите .
Твърди се в исковата молба, че
на 18.06.2019 г. в гр. Асеновград, при управление на л.а. “ФИАТ“, рег.№ ****
водачът Л.Д.Д. е нарушила правилата за движение по пътищата, като се е
движила с несъобразена скорост и е блъснала ищцата, която като пешеходец е
пресичала по пешеходна пътека, като
вследствие на инцидента на ищцата
са причинени телесни повреди.
За ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица.
За увреждащия лек автомобил .“ФИАТ“, рег.№ **** управляван от водача Л.Д.Д., била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
с ответното застрахователна дружество. Ищцата предявила претенция пред
ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 22.08.2019 г.,
по която застрахователят не се произнесъл в законовия срок и не изплатил
обезщетение, с което ищцата обосновава интереса си от предявяване на съдебен
иск против ответника.
В резултат на ПТП ищцата била получила следните телесни
увреждания:
Фрактура на двата исшиадикуса и на симфезната част на
дясната ос *** /фрактури на ****
двустранно – таз/
Тежка черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание с
оплаквания от световъртеж, замайване, залитане, нестабилна походка, загуба на
равновесие;
Травма на окосмената част на главата с голям хематом;
Хронично посттравматично главоболие, увреждания на
междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия
Болка в гърба, кръста и таза ирадираща към краката с
изтръпване в ходилата, както и
други увреждания, подбробно описани в медицинските
докумнети, представени към исковата молба.
И към момента ищцата имала силно ограничени и болезнени
движения. Необходим й бил дълъг възстановителен процес, през който изпитвала
ежедневни болки и страдания, които са пряка последица от настъпилото ПТП.
Ищцата била неимоверна затруднена и за най-елементарните ежедневни дейности.
Вследствие на уврежданията и дългия лечебен и възстановителен процес силно били
засегнати и социалните й контакти. ПТП се отразило негативно и върху психичното й състояние, като ищцата
многократно преживявала спомена за произшествието; трудно заспивала, често се
будела нощем, изпитвала по-голямо от обичайното напрежение, силно безпокойство
без видима причина, страх при излизане от дома, страх от автомобили и движение.
.
Като обезщетение за претърпените болки и страдания ищцата
претендира сума в размер на 100 000 лв. ведно със законна лихва от датата
на увреждането.
Ответното застрахователно дружество оспорва изцяло
предявения иск.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, но се оспорва наличието на основание за ангажиране
отговорността на ответника.
Оспорва се наличието на всички елементи от фактическия
състав на деликта – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина
/последната се предполага съгласно чл. 45 от ЗЗД до доказване на противното/.
Оспорва се настъпването на ПТП да е станало на пешеходна
пътека, като се оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието.
Оспорва се наличието на противоправно поведение на водача
на лекия автомобил Л.Д., в т.ч. и твърдението, че същата е управлявала
автомобила с несъобразена скорост. Твърди се, че същата е поставена в ситуация,
в която не е могла да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва се настъпването на всички вреди, описани в
исковата молба, в частност че ищцата е имала загуба на съзнание. В тази връзка
се оспорва съдържанието на амбулаторен лист № 002419/8.7.19 и етапна епикриза
от 8.7.19 г.
Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка
между ПТП и описаните в ИМ вреди. Евентуално, се възразява, че част от
описаните увреждания се дължат на възрастови изменения, предшестващи /
съпътстващи травми, и/или заболявания, некоректно проведено лечение, неспазен
предписан режим.
Евентуално, се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, която като пешеходец е допринесла за настъпването на ПТП.
Твърди се, че същата е нарушила изискванията на чл. 113 и 114 от ЗДвП, като е
предприела внезапно пресичане, без да
спре и да се огледа, на непозволено място, не е съобразила поведението си с
това на водача на лекия автомобил, въпреки че е имала възможност да го
възприеме.
Освен това, ищцата е отказала хоспитализиране /видно от лист за преглед на
пациент от 18.06.19 г. при д-р П.К. – хирург/, с което сама е поставила
здравето си в опасност и е способствала за удължаване на лечебния и възстановителен
период, респ. за вида и степента на вредите.
С оглед наличието на съпричиняване, ответникът претендира
в случай, че искът бъде приет за основателен, дължимото обезщетение да бъде
намалено съобразно чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорват се претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди като прекалено завишен и неотговарящ на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се претенцията за законна лихва с начална
дата 18.06.19 г., като се възразява, че
застрахователят изпада в забава след изтичане на законоустановения срок, в
който следва да се произнесе.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим
, тъй като е предявен след отправена покана от пострадалата до застрахователя,
получена на 22.08.2019 г. / л.12-13 от делото/ и при липса на произнасяне в законоустановения срок, с което
спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Не се формира спор по делото, а и е документално
установено с представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
34/2019, съставен от служител при ОД на МВР-Пловдив, РУ Асеновград, че на
18.06.2019 г. в гр. Асеновград, на ул.Цар Иван Асен ІІ, при управление на л.а.
“ФИАТ“, рег.№ ****, водачът Л.Д.Д. удря пешеходката П.В.М..
За състоялото се ПТП е образувано ДП № 462/2019 г. по
описа на РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 НК. Липсват
данни към приключване на устните състезания да е внесен обвинителен акт в съда.
Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието
на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от
водача “ФИАТ“, рег.№ ****,
валидно към датата на произшествието.
Спорни по делото са въпросите за :
механизма на настъпване на ПТП, наличие на противоправно поведение на водача на МПС, довело до ПТП, респ. до телесните увреждания на
ищцата; наличие на твърдяните в исковата молба
болки и страдания, подлежащи на обезщетяване като настъпили неимуществени
вреди, наличие на пряка причинно-следствена връзка между вредите и ПТП; наличие на съпричиняване от страна на
ищцата; размера на евентуално дължимите
обезщетения за неимуществени вреди предвид съответствие с принципа за
справедливост.
Относно механизма на ПТП:
Събраните в тази насока
допустими доказателства са приетите като част от преписката по образуваното досъдебно наказателно производство
протокол за оглед на местопроизшествие като официален документ, отразяващ
непосредствени фактически констатации на съставилото го длъжностно лице. Не са
допустими доказателства писмените обяснения и свидетелските показания на
очевидец, който не е разпитан
като свидетел в настоящото производство, нито изготвеното за целите на
наказателното производство експертно заключение.
В рамките на настоящото исково производство като доказателства са събрани показанията на
водача Л.Д. и
заключението на назначената автотехническа експертиза.
В показанията си, дадени пред настоящия съд, водачът Л.Д.
излага следните твърдения във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието: Свидетелят се е движила
в гр.Асеновград по Кърджалийския път и завила към
Полицията. В тази част на града имало синя зона, поради което карала бавно.
Платното имало две ленти за движение, като част от дясната лента била заета от
коли, паркирали в синя зона. Преди
пешеходната пътека погледнала към левия тротоар. Видимостта била добра. Нямало
хора, които да се канят да пресичат. Преди пешеходната пътека настъпила
спирачката, за да отбие скоростта, тъй като имало спряла кола, за да огледа
барчето, което се намирало там- от дясно на самата пешеходна пътека. Преди
това, видяла ищцата, която била на тротоара отдясно след пешеходната пътека и
разговаряла с двама души, между две коли в синята зона. Тя била с гръб към
уличното платно. Обърнала се рязко и без да се огледа започнала да пресича след
пешеходната пътека, косо на
свидетелката, тичайки през цялата улица право към автомобила й. Свидетелката се
движила крайно в ляво до мантинелата и между нея и другите автомобили имало много
голямо разстояние. Натиснала спирачката и в следващия момент ищцата буквално
„плонжирала“ върху капака на колата. Колата спряла веднага, щом натиснала
спирачките, защото се движила с 10 км.ч. Твърди, че не тя ударила ищцата, а
последната скочила върху автомобила. Свидетелката била в шок от случилото се,
защото не могла да предвиди, че ищцата ще скочи върху колата. Счупила мигача,
напукала фара, а чантата, която тя носела в дясната си ръка, се изсулила от
ръката ѝ и ударила горната част на предното стъкло и направила голяма
вдлъбнатина. След това ищцата започнала да се избутва от капака на колата,
претърколила се и „спретнала един спектакъл“. Била контактна, в съзнание.
Донесли ѝ един стол и тя на чуци-крак седнала на стола и попитала къде
ѝ е чантата. Свидетелката я попитала: „Госпожо, защо изтичахте и се
хвърлихте на колата?“, а тя отговорила: „Няма нищо. Аз се извинявам, няма
нищо.“.
Свидетелката твърди, че спряла
колата, когато видяла ищцата на платното, но тя се хвърлила върху колата.
Твърди също, че е подминала доста пешеходната пътека, когато ищцата се
„метнала“ на колата й. Натиснала педала на спирачката преди пешеходната пътека
и леко го отпуснала. Преминала пешеходната пътека когато видяла, че няма хора,
които да пресичат, и след това, като видяла ищцата, отново започнала да отбива
скоростта. Когато ищцата се „забила директно в колата“, Д. рязко спряла.
Свидетелят заявява, че добре
познава този участък от пътя, защото всеки ден минавала по два пъти от там.
Твърди, че имало знак за ограничение на скоростта 30 км. Ударът станал преди
спирката за градския транспорт.
В заключението си вещото лице по САТЕ, изготвило
експертизата въз основа на свидетелските показания на Д. и материалите от
досъдебното производство, / Протокол за оглед, скица, албум на
местопроизшествие/ приема за най-вероятен следният механизъм на произшествието:
Водачът Д. е управлявала л.а. Фиат Пунто с рег.№ **** по източната пътна лента
на западното платно за движение на платното за движение на ул.Цар Асен ІІ гр.Асеновград в посока от север на юг с около
40 км.ч. По същото време пешеходката П.М. се е намирала на западния тротоар на
същото пътно платно. В един момент пешеходката е предприела навлизане на
платното за движение от дясно на ляво пред автомобила. Водачът Д. реагирала и
екстрено задействала спирачната система на автомобила, но в резултат на
скорости и пресичане на треактории настъпил удар. Ударът настъпил в предна дясна част на автомобила и предната
на пешеходката. В този момент автомобилът бил в процес на спиране, като
скоростта му е била в ниските стойности от 30 до 35 км.ч. Последвало възкачване
на пешеходката върху предния капак на автомобила и отхврълянето й напред.
Спорен по делото е въпросът дали ищцата е предприела
пресичане на платното за движение по пешеходната пътека- както тя твърди, или
извън нея- както твърди ответникът. В тази насока вещото лице е анализирало
обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума- траекторията на автомобила с направление на останалите следни от
автомобилни гуми по платното за движение, въз основа на които е определило
мястото на удара- в зоната на пешеходната пътека / л.366 и 367 от делото/. В
обасненията, дадени в съдебно заседание, експртът поддържа извода си ,че ударът
е настъпил непосредствено преди или върху пешеходната пътека / така, както е
показано графично на л.12 от експертизата/, който извод според вещото лице
следва от установеното местоположение на автомобила , чиято задна част е върху
пешеходната пътека. Съдът напълно възприема заключението на експретизата
относно мястото на удара, тъй като почива само и единствено на обективните
данни от официалните документи от досъдебното производство. Поради това не
следва да се дава вяра на показанията на свидетеля Д. в онези части, в които се
излагат твърдения, че ищцата е пресичала извън пешеходната пътека и ударът е
настъпил след като свидетелката е подминала пешеходната пътека. При това
положение се възприема изводът, че произшествието е настъпило на пешеходна
пътека при пресичане на пътнотото платно от ищцата- пешеходец.
Следващият спорен въпрос е относно причината за
произшествието, който се свързва с наличието на противоправно поведение на
водача на МПС, респ.с правоизключващото възражение на ответника за наличие на
случайно деяние.
Относно причината за произшествието вещото лице е
разгледало няколко хипотези, като при част от тях е взело предвид твърденията,
съдържащи се в показанията на водача Д. за поведението на пешеходката. Така
експертът е посочил, че при хипотеза, в която ищцата с ходене или спокойно
бягане по платното за движение е достигнала с най-къса траектория до мястото на
удара, основна причина за настъпилото произшествие е, че водачът Л.Д. не е
реагирала своевременно на навлизане на пешеходката на платното за движение.
При хипотеза, че пешеходката се е движила с бързо бягане
по платното за движение с най-къса траектория до мястото на удара, според
вещото лице водачът на л.а. е нямал техническа възможност да спре преди мястото
на удар, защото пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила
.
Ако се приемат данните, съдържащи се в показанията на
свид.Д., че има знак за ограничение на скоростта 30 км.ч., експертът заявява,
че ако водачът бе съобразил скоростта на автомобила с такова ограничение, той
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и при бързо бягане
на пешеходката с най-къса дистанция до мястото на удара.
И на последно място вещото лице сочи, че ако се приемат
данните в показанията на Д., че когато е видяла ищцата, която се намирала на
тротоара след пешеходната пътека, то водачът на автомобила е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, ако бе започнал да реагира на
навлизането на пешеходката на платното за движение южно от пешеходната пътека
при всички видове ход, както и при бягане, като в тази хипотеза основна причина
за ПТП е, че водачът на л.а. не е реагирал своевременно на навлизане на
пешеходката на платното за движение.
Така предложените хипотези сочат, че съприкосновението с
пешеходката би било неизбежно само в случай, че същата е предприела пресичането
с бързо бягане / поне с 9,5 км.ч./ и то по най-късата траектория. По делото
обаче липсват обективни данни в тази насока. Единствено в показанията си
водачът Д. твърди, че ищцата се е затичала към автомобила и се метнала върху него. В тази част
показанията не се кредитират, не само, защото не се подкрепят с други
доказатлства, а и защото описаното поведение на пешеходеца е житейски
нелогично. Отделно, от показанията не може да се направи извод за скоростта, с
която се твърди да е тичала ищцата- дали със спокойно или бързо бягане, но
имайки предвид напредналата й възраст към датата на ПТП- 65 години, малко
вероятно е М. да е развила поменатата от вещото лице скорост от статично
положение и то за краткото време от няколко секунди. При това положение съдът
приема, че тази хипотеза не отразява действителната фактическа обстановка , при
която е настъпило произшествието.
Не следва да се обсъжда вариантът, при който се допуска
да е било налице ограничение на скоростта от 30 км.ч., тъй като се установява
от приложената схема за организация на движението в този пътен участък, че
подобен знак не е поставен.
Въз основа на казаното дотук, съдът приема, че причината
за произшествието е , че водачът на
л.а., който не е реагирал своевременно на навлизане на пешеходката на платното
за движение. Водачите
на превозните средства са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната
обстановка. При обективна възможност за своевременно възприемане на участници в
движението /какъвто безспорно е пострадалият пешеходец/ и непредприемане на
нормативните предписания, водачите на МПС носят отговорност за последвалите вреди.
В разглеждания случай за водача на л.а. опасността не е възникнала внезапно и непредвидено,
както твърди ответникът, след като Д. е
могла обективно да забележи и е възприела пешеходката / както твърди в показанията си/ още
докато тя е била на
тротоара, насочвайки се към пешеходната пътека /в този смисъл ТР № 28/1984 г. по н. д. № 10/84
г. на ОСНК на ВС/. Това поведение на пострадалата
е изисквало от водача да изчака преминаването й
по пешеходната пътека. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че пешеходната пътека е била надлежно обозначена -с маркировка и пътен знак Д17 / така заключението на
САТЕ/, при наличието на които водачът е имала
задължението да се движи с повишено внимание с оглед указаната възможност за
поява на пешеходци. Това означава, че при възприемането на пострадалата,
независимо дали се е намирала на надлежно обозначената пешеходна пътека или в близост до нея, водачът е имала
задължението да намали скоростта и при необходимост да спре съгласно чл. 20,
ал. 2, изр. 2 ЗДП, вместо да продължи движението си. Т.е., произшествието е настъпило в резултат на противоправно поведение на
водача на МПС, който е нарушил правилата за движение.
Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно –
непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение и
въпреки,че не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Недоказно , при
необходимостта от провеждане на обратно доказване с оглед въведената в чл.45,
ал.2 ЗЗД презумпция, остава правоизключващото възражение на ответника за
наличието на „случайно деяние“. Показанията на водача на МПС- свид.Д., ценени
според правилото на чл.172 ГПК и при липсата на други доказателства, са
недостатъчни да се направи обоснован извод за това, че водачът не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата
пешеходка, е несъстоятелен. Твърди се, че пешеходката е нарушила разпоредбите на чл.113, и чл.114 от ЗДвП, която е предприела пресичане внезапно, без да спре и да
се огледа, на непозволено за целта място, не е съобразила поведението си с това
на водача на л.а., въпреки че е имала възможност да го възприеме. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДВП при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. На първо място следва да се посочи, че
по делото се установи , че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, с оглед на
което не е налице пресичане на пътното
платно на непозволено място. На следващо място, в т.6,
б.„а“ на ТР № 2/2016г. изрично е посочено, че при използване на право си за
преминаване през пешеходна пътека, пешеходецът пресича със съзнанието, че
водачите имат задължението да им осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място, като разбира се, поведението на
пешеходците следва да е съобразно с техните задължения по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Вярно е, че
пострадалата е имала задължение да се съобрази с приближаващите се ППС, както и че е имала
възможност да възприеме автомобила , но е нормално нейното очакване, че водачът ще изпълни
задълженията си да намали скоростта или спре, като според заключението на САТЕ, същият е имал и
такава обективна възможност. Пострадалата не е била длъжна да се съобрази с
възможното незаконосъобразно поведение на водача да не намали скоростта или
спре, като тя е изпълнила задължението си единствено да прецени дали същият е
имал обективната възможност затова. Освен това, дори в аванс на ответника да се приеме, че ищцата е предприела
пресичането внезапно -в разрез със законовото предписание / което не се
установява от доказателствата/, то не е налице причинноследствена връзка между
това нейно нарушение и настъпилия резултат, доколкото според
експертното заключение, удар не би настъпил при своевременно спиране от страна
на водача на автомобила. Поради което съдът приема, че в
процесния случай не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Относно вредите от деянието.
Представената по делото медицинска документация и
изготвената въз основа на нея СМЕ, която съдът възприема като компетентна,
обоснована и неоспорена, установят, че при произшествието на ищцата са
причинени: разединяване на двете ****, двустранно счупване на хълбочните кости
на таза, които поотделно и в съвкупност са довели до трайно затрудняване
движенията на двата долни крайника. Според вещото лице възстановителният процес
при такъв вид травми трае 5-6 месеца при благоприятен ход на сищия, без
настъпването на усложнения в него, за каквито липсват писмени и гласни
доказателства п оделото. След приключване на възстановителния период не би
следвало пострадалата да има някакви отражения върху здравословното й
състояние. Относно наведеното в исковата молба увреждане „ мозъчно сътресение“
експретът разяснява, че от наличната по делото медицинска документация такава
диагноза е отбелязана още при откарването на пострадалата в МЧБАЛ Асеновград
непосредствено след инцидента. След това обаче в УМБАЛ Св.Георги Пловдив същата
не е потвърдена при консулатативния преглед, извършен от специалист
неврохирург. Ясно изразена клинична картина на мозъчно сътресение със
съответните оплакания е описана на 08.07.2019 г. или около 20 дни след
процесното ПТП. Експретизата посочва, че дори и при наличие на диагноза
„мозъчно сътресение“, която не е потвръдена от специалист, би следвало
оплакванията от сътресението на мозъка да са отминали за този период от време-
20 дни.
Други увреждания не са установени от експретизата.
Въз основа на
заключението съдът приема, че в пряка причинно-следствена връзка с
произшествието се намират следните увреждания: разединяване на двете ****,
двустранно счупване на хълбочните кости на таза, които поотделно и в
съвкупнсост са довели до трайно затрудняване движенията на двата долни
крайника. Категоричен извод за получено в резултат на ПТП „мозъчно сътресение“
не би могъл да се направи, доколкото такава диагноза не е поставена при
извършения след инцидента преглед от специалист, а едва 20 дни по-късно , което
разколебава извода за наличие на причинноследствена вдръзка с произшествието. Останалите наведени
в исковата молба увреждания изобщо не са установени.
За преживените от ищцата
болки, страдания и неудобства се изслушани показанията на свид.В.- родственик.
Свидетелят споделя преките си впечатления от състоянието на ищцата
непосредствено след инцидента при откарването й в спешното отделение на
болницата в Асеновград. П. изпитвала
болки, не можела да се движи, била на легло. Не
ебила хоспитализирана, а се прибрала в Асеновград. Там за нея се грижила
жена, която била наета от нейни близки. Не можела сама да се храни, къпели я,
била на памперси. Това обездвижване продължило около месец и половина.
Лечението й общо продължило три- три и половина месеца, като на четвъртия
дъщеря й я взела при сембе си в Северна България. Свидетелят няма наблюдения за
състоянието й след това. В разговори по телефона споделяла, че все още има
болки и световъртежи. Не искала да пътува с кола. Преди произшествието живеела сама и се
справяла с домакинството и готвенето.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема, че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ
за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска
отговорност на автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение,
настъпило по вина на застрахования застрахователно събитие, в резултат на което
са настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът, като се ръководи от
критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взе
предвид от една страна характера и тежестта на получените увреждания,
продължителността и интензитета на търпените в резултат на тях болки, страдания
и неудобства, свързани с обездвижване на пострадалата, невъзможността да се
обслужва сама за период от около 3-4 месеца, промяната на начина на живот и
ежедневните й дейности, а от друга- благоприятната прогноза на СМЕ за пълно
възстановяване, липсата на усложнения при възстановителния процес, намира, че
за тяхното репариране съответства сумата 20 000 лв., като над този размер
претенцията се явява недоказана и ще се отхвърли.
Неоснователно е
възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от
страна на пострадалата, поради това, че същата отказала хоспитализация и
болнично лечение. Не се установява от събраните доказателства по делото, че
болнично лечение е било необходимо и липсата му е затруднило или увължило
възстановяването й. Поради което не е налице основание за намаляване на
обезщетението.
На осн. чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва
за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 22.08.2019 г. , а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за периода от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на
обезщетение за забава е основателен. За
предходния период- от датата на увреждането, искането следва да се отхвърли
като неоснователно.
При този изход на спора на страните се следват разноски
по съразмерност.
Ищцата не е е направила разноски, като е била освободена
от заплащането на ДТ и разноски на осн.чл.83 ГПК. Представлявана е от адвокат,
осъществил безплатна процесуална помощ, като на осн.чл.38 ЗАдв.на същия следва
да се присъди възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете ,
възлизащо на стойност 1130 лв. на осн.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималнит еразмери на адвокатските възнаграждения.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска, възлизащи на 264 лв. от общо
направените такива на стойност 330 лв. Присъжда се на осн.чл.78, ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. , определено на осн.чл.25 от
НЗПП.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да възстанови
разноските , направени за сметка на БС , в
размер на 400 лв. възнаграждения за вещите лица, както и да заплати ДТ
съобразно уважената част от иска в размер на 800 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати
на П.В.М. ЕГН **********
*** обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени вследствие
на ПТП, настъпило на 18.06.2019 г. в гр. Асеновград, виновно причинено от Л.Д.Д.
в качеството й на водач на л.а.“ФИАТ“, рег.№
****, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, в размер на 20 000
лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.08.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 100 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на
увреждането- 18.06.2019 г. до 21.08.2019 г.вкл.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на осн.чл.38 от ЗАдв. на адвокат М.И. ***
сумата от 1130 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.В.М. ЕГН ********** *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* сумата от 264 лв.
направени деловодни разноски и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати сумата от 400 лв. разноски и сумата от 800
лв. ДТ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: