Решение по дело №369/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      № 260018

                                    

гр. Пловдив, 08 октомври 2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на  четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА       

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 369/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Постъпила е въззивна жалба вх. № 3956/27.05.2020 г. от ПУДООС/ПУДООС/  , против решение №78 / 06.03.2020 г.  г. ,постановено по гр.д.757/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта ,в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск по чл.86 от ЗЗД за сумата над присъдените 303 626,86 лв. до пълния предявен размер на този иск от 313 770,71 лв. .  По съображения ,изложени във въззивната жалба жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и е заявил искане за отмяна и постановяване на друго ,с което искът му за присъждане на мораторно обезщетение  бъде уважен в пълния му предявен размер като претендира присъждане на разноски.

 От въззиваемите страни О.В.  е постъпил отговор, с който оспорва въззивната жалба ,счита решението в неговата обжалвана част за правилно и заявява искане същото да потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове ,предявени от ПУДООС против О.В. за присъждане на  сумата от 1 291 248 лв. ,дължима по договор за заем ,сключен между страните ,както и сумата от 302 059 ,68 лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2017 г. до 30.09.2019 г. С молба от 11.02.2020 г. ,изходяща от ищеца акцесорната искова претенция по чл.86 от ЗЗД е увеличена на 313 770 ,71лв. или със сумата от 11 711 ,03 лв. ,което увеличение размера на иска е допуснато с протоколно определение от с.з. от 12.02.2020 г. С решението  си съдът е уважил така предявените искове като първият изцяло ,а вторият до размер от 303 626,86 лв. като е съобразил заключението на приетата ССЕ ,а за разликата до пълния предявен размер този иск е отхвърлен,в която част   това решение е обжалвано.

 Решението в обжалваната му част е правилно. Видно от исковата молба и молбата уточнение периода ,който се претендира присъждане на обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД е считано от 06.01.2017 г. до 30.09.2019 г. За този период мораторната лихва ,изчислена от  вещото лице по допуснатата и приета ССЕ – приложение 1 към заключението ,е в размер на присъдената  с решението сумата ,поради и което правилно този иск е уважен до този размер , а за разликата над него до пълния предявен размер от 313 770,71 лв. е отхвърлен.

Неоснователно е оплакването  във въззивната жалба ,че неправилно е преценен размера на дължимата мораторна лихва ,тъй като заявеното увеличение размера на иска е съобразено със заключението на експертизата ,която сочи ,че същият за периода 31.12.2016 г. до завеждане на делото 28.10.2019 г. възлиза на  313 770,71лв. Действително ,както се установява,това е размерът на мораторната лихва за сочения период, ,който обаче период е различен от исковия ,който е 06.01.2017 г. -  30.09.2019 г. ,за който период съдът ,съобразявайки заключението на ССЕ ,е присъдил обезщетение за забава в размер на 303 626,86лв.

С оглед на гореизложеното се налага извода ,че решението на първоинстанционния съд в неговата обжалвана  отхвърлителна част  се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Доколкото липсват доказателства въззиваемата страна да е направила разноски във въззивното производство такива не следва да се присъждат.

Ето защо  ,съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №78 / 06.03.2020 г.  г. ,постановено по гр.д.757/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в ЧАСТТА ,в която е отхвърлен предявения от ПУДООС против О.В. иск по чл.86 от ЗЗД за разликата над присъдените 303 626,86 лв. до пълния предявен размер на този иск от 313 770,71 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.